Беше доста отдавна… Не съм сигурен дали бях тръгнал на училище или все още не, но си спомням ясно и днес. Седях си в стаята съвсем сам. Родителите ми се чудеха какво ли става с това дете, защо не се чува нищо, защо е толкова тихо… Дали не прави някоя беля точно в този момент?!
Майка ми внимателно отваря вратата и с изненада забелязва как съм се проснал на килима с един голям атлас, руско издание. Не знам дали го помните – един такъв огромен, син, с размер А3 и дебел около 2 см. Вече не се намират такива.
Още тогава пътешествах мислено из различни кътчета на света с кораби, самолети, коне и влакове… Оказа се, че мечтите понякога се сбъдват. Добре дошли в моите сбъднати мечти!
