5. ЙОРДАНИЯ, ЕДНО ЕКЗОТИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ

7. ПЕТРА
(От гръцки: петра = камък)

Вълнение… Бяхме пред посетителския център на основната ни цел – ПЕТРА!
29.април.2008 г., 15:00 – влизаме в комплекса с билети от 21 динара (37,60 лв.).
Пътуването този път по изключение не ни се стори дълго… Екскурзоводът ни разказа по пътя малко история на това забележително място. И слава богу, защото по-късно се оказа, че не е възможно да се движим в група, да слушаме и да разгледаме всичко! В самото начало ни казаха, че имаме 4 часа – точно в 19:00 трябваше да сме при автобусите.

И така…
Древният скален град Петра се намира в югозападната част на Йордания. Точно до него е град Уади Муса (Wadi Mousa), който понастоящем е отправна точка за посещение на чудото на света. Градът е запазен паметник на народ, който впоследствие е изчезнал – набатейци.

Има данни, че през 312 г. пр.н.е. набатейците са построили форт, за да се защитават от нападенията на гръцкия император Антигон. Счита се, че по това време те са се заселили по тези земи с разрешението на тогавашния владетел, като са го помолили да им помогне да оцелеят.

Набатейското изкуство и култура са повлияни от гръцкото и египетското. Те са имали свой език и писменост, подобна на арамейската и иврит. Секли са собствени монети, имали са и собствена религия и божества.

Набатейците са живеели са в пустинята, при оскъдни водни запаси. Поради това техните ситеми за съхранение на вода са били много съвършенни. Канали, дренажи и резервоари са събирали водата през дъждовния период. Строили са мостове, за да се придвижват и тунели за отвеждане на водата, за да не наводняват.

Петра е бил съвсем близо до Римския Декаполис (десет големи Римски градове в Арабската провинция). Цар Ободас, син на Аретас II през 90 г. пр.н.е. е победил губернатора на Палестина и е присъединил два региона към кралството си. Неговия син Аретас III (87-62 г. пр.н.е.) е разширил кралството и по негово време набатейците са достигнали апогея си. Достигайки до Дамаск и десетте града на Декаполиса, набатейците развиват изключително много търговията си. Техните кервани достигат чак до Китай на изток и до Рим далеч на запад. По това време римляните няколко пъти са изпращали войски, за да ги покорят, но безуспешно. Последният цар на набатейците е бил Рабел II, който е умрял през 106 г. След него Набатейското кралство е станало римска провинция, покорена от император Траян. Това е и края на набатейците. Поради своята отдалеченост и местоположение между скалите, Петра е останала забравена за много дълго време.

Всичко това е за да покаже, че историята на набатейците е не по-малко интересна от техните творения, оцелели до наши дни. Каменният град Петра е уникален и с местоположението си, и с добре запазените жилища, гробници и административни сгради. До него се достига посредством проход между скалите, наречен Siq. Началото на Siq е на 800 от входа на комплекса.

Тези 800 м ни показаха първите забележителности – джиновете, представляващи големи каменни блокове и изобразяващи бог Душара… Те пазят входа на Siq.

Вляво от тях се намира и Обелисковата гробница, с подчертани египетски елементи на фасадата:

Тук искам да вметна, че Петра е скален град, т.е. почти всички сгради в него не са строени, а са дялани в скалите. Изключение правят само 2 или 3 постройки.

Достигаме входа на Siq – пролом между скалите, по който се достига до емблематичната съкровищница на Петра… В началото му има остатъци от Арка, която е служила вероятно за врата:

1200 метра между скалите и на всеки завой надничам… По пътя минахме покрай резервоари за вода, канали за отвеждането й до града, олтари за жертвоприношения на набатейските богове… Siq поначало е бил павирана улица. Сега са останали само отделни участъци в оригиналния им вид.

Това е издялана в скалата фигура на камила и водач. Размита от вода и ветрове, тя все още е достатъчно запазена, за да се различават ясно елементите:

Скалите са много интересни и по цвят и по състав. Не мога да кажа точно какъв им е състава, но има сериозни количества желязо в тях. Иначе са пясъчник и затова е възможно дялането им. Височината на места достига до 100 метра и слънцето трудно прониква до улицата през целия ден.

След поредния завой и … пред очите ни се открива величествена гледка:


Съкровищницата на Петра!
Истинска гордост за хората които са сътворили това чудо!
Това е най-добре запазаената и най-красивата фасада на града.
Вяврва се, че е била направена като гробница на цар Аретас III вероятно през първи век пр.н.е. Висока е 39,50 м и е широка 28 м. Вътре има отделни помещения на две нива. Обърнете внимание как е изсечена в скалата.

Ето това е снимка от входа на Съкровищницата към прохода Siq.

Нали разбирате защо превземането на града от римляните се е проваляло многократно? Ако има въпроси към статията след като е завърша, мога да отговоря по какъв начин е бил превзет Петра от император Траян.

Разбира се всички се снимаха на фона на Съкровищницата.
Тук групата остана доста време и аз и жена ми решихме да продължим сами. Точно това беше момента, в който бях доволен за получената предварителна информация от екскурзоводите. Те казаха, че на края на града има пътека с над 1000 стълби, по която за около час се достига до другата голяма забележителност на Петра – Манастира! Но… нямало време да се качваме до там, т.к. това отнемало цял час на отиване и пак толкова на връщане. Тръгнахме с тайничката мисъл, че все пак може и да успеем да се качим до Манастира…

Предлагаха ни и транспорт, но решихме, че в интерес на снимането ще вървим пеш:

Share
This entry was posted in ЙОРДАНИЯ. Bookmark the permalink.

Leave a Reply