8. ПУСТИНЯТА УАДИ РАМ
Предпоследният ни ден в Йордания – Акаба.
Свободно време до 15:00 часа! Не може да бъде! Даже успяхме да разгледаме Акаба, но това по-нататък. Съществената част от този ден бе т.нар. джип-сафари в пустинята Уади Рам.
Взеха ни от хотела и след едночасов преход, вкл. едно спиране за превишена скорост, пристигнахме до “вратата” на твърде популярната от няколко филма пустиня.
Изчакахме малко да се събере цялата група и се натоварихме на 8 джипки (пикапи), явно пригодени за ползване сред пясъците. В каросерията на всяко возило влизахме по 6 човека. В 17:00 влязохме в пустинята, като програмата предвиждаше изпращане на слънцето в 19:00 и след това прибиране.
Пустинята Уади Рам е най-голямата в Йордания и се простира на площ от 720 кв. км. Тя е твърде известна с историческата личност Лорънс Арабски – английски офицер, който през Първата Световна война е служил в британските войски и е бил зачислен към арабските съюзници, за да им помага и осъществява връзка при борбата срещу отоманците в региона. Точно сред причудливите и странни вулканични скали на пустинята и финния жълточервен пясък е била и щаб-квартирата на Лорънс. Точно тук са и скалите, наречени “Седемте стълба на мъдростта”, които са вдъхновили Лорънс за заглавието на своята книга. Ето тук жена ми се е подпряла на седемте стълба:
Понастоящем тук живеят бедуини в характерните си палатки, както и патрул на пустинната полиция, която наред с пограничните си функции, изпълнява ролята на Спасителна служба за загубили се туристи.
Натовариха ни на смешните джипки и тръгнахме. Всъщност беше доста весело… Бях си вързал йорданската кърпа за глава ала Лорънс арабски. Компанията също беше доста приятна:
Нашият “джип” беше най-стар и допотопен и може би точно заради това карахме не последни, а предпоследни – да не би да се разглоби и никой да не забележи!
Ето това беше осигуряващата джипка:
Спирахме няколко пъти…
И всеки път се чудех дали нашето возило ще може да потегли отново:
Екскурзоводът обясни, че машината вероятно ще издържи, но шофьорът – едва ли. После разбрахме, че нашия шофьор всъщност е шеф на всички останали. Причината беше много проста – ами той беше дядо на останалите шофьори! Разбирайте, че част от джипките се караха от деца по на 12-15 години! Кошмар!
Крайната точка на “трансфера с джипките” се намираше между комплект ужасно красиви скали. До върха на една от скалите водеше дюна с червен пясък. Всеки желаещ можеше да се качи по дюната и да гледа залеза от горе.
Катеренето по пясъчна дюна всъщност се оказа доста трудно занимание. Наложи се да правим много почивки – буквално на всеки 10 крачки:
Почти към края на катеренето успях да забележа чудатите форми на скалите, оформени от вятъра:
Залезът от върха на скалата изглеждаше забележително. Не знам до колко снимките могат да пресъздадат гледката или по-точно, до колко аз съм успял да направя добри снимки, но ето какво се получи:
Част от групата ни също се качи по стръмната дюна на върха на скалата и започна едно снимане като за последно:
Слънцето почти се скри…
…и оцвети във вълшебни тонове планините от пясък и гранит!
Нека това послужи за финал на това описание.
Не си струва да развалям с друго впечтлението, което пустинята Уади Рам запечатва у хората.