Повечето мои познати са чели пътеписите ми от далечните места, към които постоянно ме влече. Крайно време е да покажа и къде ходя всяко лято със семейството си на почивка. Място, което е близо от една страна, така че да може да се пътува с кола и достатъчно екзотично, от друга, така че да ме накара да пиша за него. Това е съседна Турция.
Преди 15 години, когато за пръв път пътувах до Истанбул, все още бях с едно неприятно предубеждение към тази страна – вероятно остатък от неприятните ни спомени за Османското робство… Всъщност днешната Република Турция не е онази Османска империя, която ни е държала толкова години в мрак. Отношението на самите хора към българите е изключително дружелюбно, а прочутата навремето българска гостоприемност като че ли избягала на изток… Да, сега турците са толкова гостоприемни и благоразположени към нас, че пътуването в из Анадола си е удоволствие и почивка, за каквито всеки мечтае.
Ако прескоча Истанбул, където вероятно повечето от вас са ходили, ще стигна до района на Анталия, където всяка година почиваме семейно по 1 или 2 пъти. Като казвам района, това значи една морска ивица от около 150 км, предимно на юг от не чак толкова големия курортен център. Не толкова голям означава, че постоянното му население е около 1 млн. души, а лятото достига до 3 млн.
Почивките са си почивки, но хората които ме познават, знаят че те не ме задоволяват. Докато се къпем в морето и лежим на плажа, а междувременно се храним почти нон-стоп на ултра ол инклузив с безброй водове глезотии и трупаме килограм след килограм, аз постоянно си мисля къде ще се разходим и какво ще видим по обратния път към България.
Анталия е удобно място като отправна точка за посещение на забележителностите на Турция. Наблизо са няколко стари крепости. По пътя към България, в зависимост откъде сте решили да минете, могат да се разгледат Памуккале и Ефес… В другата посока се намира областта Кападокия. Все забележителни и интересни места, които препоръчвам на всеки да види някой ден, ако все още не е успял.
За разлика от останалите ми пътеписи, тук ще се огранича с текста и историята. Не съм имал екскурзоводи, които да ми разказват интересни случки, а и предполагам, че повечето от вас или знаят повече от мен, или пък лесно могат да прочетат безбройните публикации в интернет. Ще се опитам да покажа красотата на посетените места през обектива на моя апарат и чрез моя поглед върху тях.
В 6:00 часа на една сутрин в края на август 2010 тръгнахме към Анталия с намерението да спим по пътя и да пристигнем на другия ден в хотел Grand Prestige в Сиде. Пътуването както и предните години вървеше чудесно и след като преминахме границата се качихме на магистралата към Истанбул – леко, приятно и с постоянна скорост, километрите се нижеха по-бързо от очакваното. В крайна сметка около 20 часа вечерта пристигнахме не някъде за междинно спане, а направо в Сиде, южно от Анталия. Спрямо предходната година, километрите бяха с около 100 по-малко, а времето за пътуване – съкратено с малко повече от 2 часа. Не се шегуват нашите комшии! Строят пътища през нищото със завидна скорост. И все едни такива хубави. Направо да се стресне човек какво ли правим ние, българите в България през това време.
Проблемът, че резервацията ни бе от следващия ден се реши като намерихме хотел за една нощ, в който да си починем и наспим. Първо опитахме в град Манавгад, но се оказа, че там хотели просто няма и в момента, в който тръгнахме към морето и влязохме в района на Сиде намерихме хотел SELGE. Явно Сиде е хотелската зона на Манавгад.
Изглед от терасата, където предната вечер се вихреше купон до полунощ:
На сутринта се разходих към центъра на новия град. Нов, защото има и стара част, която представлява крепост, построена на нещо като малък полуостров, вдаден в морето.
Навсякъде има руини, а парковете около тях светят от чистота.
Тук всичко избуява – растенията и цветята, които ние си гледаме като декоративни в саксии, тук придобиват внушителни размери – фукуси, портокали, бенджамини и китайски рози си растат като паркова декорация и са засадени навсякъде по улиците. Даже и насекомите са по-едри от обичайните за нас. Този скакалец беше огромен, наистина. Малко след снимката излетя като изтребител.
Всичко е уредено прекрасно. Крайбрежната алея в новата част на курорта е приятно място за разхдки.
Две изморени деца:
Същата сутрин се преместихме от хотел Selge в Grand Prestige, където имахме платен пакет от 10 нощувки. Единият ден използвах да разгледам и старата част на Сиде като се качих в колата на приятели, които отиваха на разходка там.
За да стане ясно какво представлява Сиде ще го сравня с Несебър – нещо като път води до крепостта и античния град. В началото има и карта за туристи, с разположение на забележителностите.
1 – Градските стени. 2 – Градската врата. 3 – Nymphaeum (Монументалния извор). 4 – Аквадукт. 5, 6 – Улица с колони. 7 – Къща. 8, 9 – Къщи. 10 – Търговски площад. 11 – Амфитеатър. 12 – Баня (сега – музей). 13 – Триумфална арка. 14 – Храмът на Дионис. 15 – Улица с колони. 16 – Базилика. 17 – Пристанищната баня. 18 – Храмът на Аполон. 19 – Храмът на Атина. 20 – Южна Базилика. 21 – Храм. 22 – Монументален фонтан/извор. 23 – Голямата градска баня. 24 – Византийска постройка. 25 – Представителен площад. 26 – Византийска постройка. 27 – Място за кръщенета. 28 – Дворец на епископа и базилика. 29 – Стените на Philippus Attius.
Римска улица:
Пътят към входа на крепостта (Триумфалната арка):
Точно преди да стигнем се вижда амфитеатъра, не напълно реставриран:
И стигаме до входа – единственото място, откъдето могат да влязат пешеходци и МПС.
Стратегията за разглеждане бе да обиколим по крайбрежната улица и да се върнем през една централна, която пресича полуострова през средата. Уличките са красиви и чисти.
Крайбрежната алея с привлекателни заведения-капанчета:
Кафене в стар стил…
Обиколката неизбежно ни извежда на върха на полуострова, където се намира Храмът на Аполон или поне това, което е останало от него. Гледката на руините на фона на синьото море е пленяваща.
Някъде тук е храмът на Атина и Южната Базилика.
Пристанището в съвременен вид с множество туристически яхти:
И накрая се върнахме по централната улица, която пресича целия полуостров и излиза към портата, от която влязохме.
За да не ходим целия път наобратно пеша се качихме на совалката между античната и съвременната част на Сиде.
Това е краткия ми репортаж от това красиво и забележително място. Всеки, който си купи пакет и почива в района на Анталия има възможност да го разгледа – заслужава си. Има и още какво да се види. Това, което съм показал далеч не е всичко – остава да откриете останалото.
Ще продължа в няколко поредни части да ви показвам местата, които най-много харесвам в Турция. Това беше Сиде.
