26.04.2008 – 01.05.2008
Искам да споделя с всички вас впечатленията си от едно изключително екзотично и интересно пътуване, което предприех съвсем скоро. Както си личи по заглавието – става дума за Йордания.
Както всички знаем, неотдавна бяха приети новите 7 чудеса на света. Едно от тях, второто в класацията по брой гласове, е скалният град Петра в Йордания. Това бе и една от причините да се реша на това пътуване. Оказа се, че освен Петра, в тази близкоизточна държава има и доста други забележителности. Всъщност е логично – все пак от тази територия Моисей е видял Обетованата земя, там е кръстен Исус, самата държава е владяна от римляни, отоманци, британци… Твърде много събития са оставили отпечатъка си върху историята на Йордания. Няма да се впускам в много подробности, за да не става тежко четивото, а и това са неща, които всеки може да прочете в нета. Аз ще споделя своите впечатления и преживявания – това е нещо съвсем субективно и автентично.
1. ПЪТУВАНЕТО
И така… Излетяхме от София с чартърен полет (трагичен, но да не се отклонявам от темата). След около 3 часа и 20 минути пристигнахме до залива Акаба на Червено море и след 2 неуспешни опита, на третия успяхме да кацнем на летището в гр. Акаба. (Имаше някаква пясъчна буря, която пречеше на кацането на самолета.)
От там ни натовариха в едни доста луксозни автобуси и … право към столицата Аман.
Този трансфер отне около 6.5 часа път директно през пустинята. В крайна сметка много уморително се получи, но през целия път имахме голямото удоволствие да ни придружава нашия екскурзовод Хинди, който не се умори да ни разказва за Йордания, да се шегува, да поддържа настроението с вицове и весели случки. Всичко това на чудесен български език! (Човекът беше живял 17 години в България.)
Ето какво научих за Йордания – съвсем накратко и в разказна форма…
Йордания е една сравнително бедна държава, без почти никакви природни ресурси, управлява се от крал Абдула II и съпругата му от палестински произход Райне. Има парламент, който се състои от долна и горна камара. Долната камара се избира от народа, като има квота за 10 жени. Горната камара се назначава от краля. При взимането на решения от долната камара – горната трябва да ги одобри. Най-накрая тежката дума има кралят! (Чел съм за друго разпределение, но така ни бе обяснено от гида.)
Страната е разделена на 12 области, като най-голямата от тях е Аман. Всяка област си има столица и губернатор, назначен от краля. Столицата на област Аман е гр. Аман, който е столица и на държавата. В Аман живеят краля и кралицата. В столицата живеят 2 млн. души от общо 6 млн. население на Йордания. Това население далеч, обаче, не се състои само от йорданци. Коренните жители на ториториите на Йордания са бедуините. Едва 2 млн. от цялото население на страната са коренни йорданци. Останалите са около 3 млн. иракски богати бежанци и около 1 млн. палестинци. На практика палестинците и йорданците са един и същ народ.
Като страна без особени природни ресурси и липса на петролни находища, Йордания залага основно на два добива – единия е на минерали и соли от Мъртво море, а другия е на фосфати в пустинята. В Йордания има 2 климата – средиземноморски в северната част и пустинен в южната част на страната. Средиземноморският климат е толква благоприятен за земеделие, че селскостопанските реколти са до 4 пъти годишно! (Например каса домати струва 1 динар, колкото у нас струва ½ кг домати. 1 динар = 1,43$ = 1,80 лв.)
Като основен източник на средства за страната се очертава развиващият се с особено бързи темпове напоследък туризъм. И не напразно!
Всичко това ни бе разказано от нашия гид, както и много други подробности…
Ще се спра само на още един въпрос, който ме вълнуваше особено много и за който специално питах – каква е обстановката в Йордания и има ли висока престъпност? Оказа се, че в Йордания съвсем миролюбиво си живеят христиани и мюсулмани. Кралят уважава и двете религии – при 8% христиани в страната, той ги уважи и беше дал неделя-Великден за почивен ден. (Нормално почивните дни в Йордания са петък и събота.) В този дух се оказа, че в тази иначе арабска държава, престъпленията са изключително малобройни! Попитах как така го постигат? Еми, оказва се, че престъпленията са грях и затова не се правят… А хората са набожни и уважават изключително много Краля си. Човек може съвсем спокойно да се разхожда нощем по улиците на градовете и никой няма да го пипне с пръст! На всичкото отгоре се оказа, че Йорданците са изключително дружелюбни, добре възпитани, повечето се опитват да говорят на английски, а времето на забрадките леко полека си заминава безвъзвратно… Останах много приятно и много изненадан!
2. АМАН
Вечерта след трансфера от летището в Акаба ни настаниха в хотел La Meridien. Хотел с 5 звезди, доста добър във всяко отношение, но по-слаб от добрите 5-звездни хотели в Китай и Турция. (С тях мога да сравнявам.)
Веднага от следващата сутрин ни завъртя вихъра на натоварената програма. Ставане сутрин рано, обикаляне, разглеждане и прибиране късно в хотела за вечеря и нощувка.
Първо ни направиха обиколка на града Аман. Разгледахме една новопостроена джамия – “Крал Абдула”. Качихме се на един от седемте хълма, на които е бил построен града в началото и на който се намираше крепостта Рабат Амон. (С годините хълмовете на Аман са станали над 20.)
От там се откри гледка към старата част на града:
В самата крепост имаше за разглеждане руини, както и археологически музей.
Ето нашия гид Хинди (тук се прави на римска колона):
А това е остатък от Храма на Херкулес:
И дворецът, в който се е подвизавал халифа със семейството си.
Напуснахме крепостта и слязохме в старата част на града. Там посетихме римския амфитеатър, музей на йорданския бит и култура. Ето малко снимки и от това място:
След това направихме бърз преход към градчето Джераш, което се намира северно от Аман и в което се намира най-големия запазен римски град, но за това след малко.
След завръщането от Джераш посетихме Великденската служба в гръцката православна църква:
След службата имаше веселба в двора на патриаршията, но програмата не ни позволи да останем повече на това място. Успях да снимам улиците около църквата докато чаках групата да се събере. Това е по-скоро към Западен Аман и жените там ходеха без кърпи на главите, караха модерни коли и всичко беше съвсем съвременно и .. .Европейско! 🙂 Това не бяха най-хубавите и скъпи квартали на града, които нямаше как да снимам, т.к. ги видях само от автобуса, но все пак може да се придобие представа как изглежда модерната част на града.
Направи ни впечатление, че е много чисто по улиците и специално през следващите няколко дни гледахме дали ще открием хартийка или фас по тротоарите. Не успяхме! Явно не е само до това, че всяка сутрин чистят. Очевидно и хората имат друго възпитание и не хвърлят боклуци по улиците.
