6.04.2013 – 23.04.2013
- Искам да благодаря на Ирена Младенова, която ми отвори вратите на един нов свят с уроците по испански в продължение на 5 седмици преди пътуването.
- Благодаря изключително много и на Нина Симеонова, наш консул в Мадрид, без която това пътешествие щеше да пропадне.
- Благодаря на Катя и Веско, че си загубиха целия ден за разглеждане на Мадрид, но ми помогнаха да продължа пътуването си.
- Благодаря и на търпеливото ми семейство, което ме подкрепя през цялото време.
- Най-накрая искам да благодаря на цялата група, с която изкарахме едни незабравими две седмици в тази вълшебна страна и както каза Таня – направихме плочки на корема от смях.
Поредното ми пътуване започва с много благодарности към различни хора и то неслучайно. Досега не ми се беше случвало да съм толкова зависим от някого. Разбира се, за това са приятелите – да си помагат и подкрепят в трудни моменти.
Ще започна с това, че шестото чудо на света, което планирах да посетя се оказа най-трудно достижимото досега. Трудно поради много причини, но най-вече заради лош късмет или проста непредпазливост. Освен това Перу не е само земя на инките, но това ще разберете по-нататък, ако ме придружите в това пътешествие. За сметка на това думата „вълшебна” си е точно на мястото.
6.04.2013. МАДРИД.
Летище София, Терминал-2, 5 часа сутринта. Всичко започва и завършва на това място. Поне за мен е така. За някои хора завършва другаде, обикновено далеч, но на този етап не се планира друга крайна точка. В 7:10 летим за Мадрид.
На летището в Мадрид попадам за пръв път. Въпреки това, всичко е подредено перфектно и бързо успяваме да си остававим багажа на гардероб, за да използваме 14-те часа между полетите за разглеждане на града.
Вариантите за придвижване до центъра са няколко – метро, автобус, такси… Избрахме метрото, въпреки, че трябваше да сменим 3 линии.
Драмата започна именно в метрото – слязохме от първата линия и се качихме за две спирки на втората. Качвайки се, се натъкваме на някакъв полулуд, изглеждащ пиян, но добре облечен мъж, който не ни позволяваше да преминем навътре във вагона. Следва кратко бутане, навалица и се справихме. Подозрително ми се стори, че човека не миришеше на алкохол, въпреки неадекватното си поведение.
Слязохме на втората спирка и някой от групата спомена, че са му отворили джоба, но не са намерили нищо вътре! Опс! Проверка и … установявам, че паспорта и джобния ми речник липсват от страничния джоб на панталона ми. За секунди ме избива студена пот, коленете ми омекват и устата ми пресъхва! Една жена от групата установява, че й липсва портмонето с дебитната карта, личната карта и 50 лв. Други щети нямаше. Разбираме се групата да ни изчака и няколко човека се връщаме обратно на предишната спирка, за да проверим дали случайно някой не е изхвърлил паспорта ми в кошче за боклук. Не!
И какво се случва в действителност? На път за Перу, оставам без паспорт в Мадрид. Пред очите ми всички планове се сгромолясват – как бих могъл да излетя за Лима без паспорт!? А как да получа нов паспорт в събота, почивен ден за българското посолство!? Обадих се на дежурния – нашата търговска представителка в Испания. Жената ми влезе в положението и обеща да направи нещо. Малко по-късно ми звънна и обясни, че ще ми трябва протокол от полицията и двама свидетели, които да удостоверят, че ме познават.
Върнах се до Терминал 1 на летище Барахас и влязох в полицейското управление. Обяснявайки подробно какво ми се е случило, поисках документ, който да ми послужи пред посолството. Казаха ми, че ще трябва да чакам много, защото имало голяма опашка и да отида по-добре в друго полицейско управление – в центъра.
На излизане от метрото на спирка „Опера” ме чакаха Катя и Веско – двамата свидетели, които ми бяха необходими. С тях отидохме до следващата комисария. И там обясних подробно какво се е случило и отново ми излязоха с номера, че имало много хора и трябвало да чакам дълго. Кипна ми! Развиках се! Как е възможно да ме мотаят така от управление на управление, докато времето ми неумолимо тече. Та същата вечер трябваше да летя за Лима! Обадиха се някъде и ме пратиха в трета комисария.
В третото управление нямаше опашка, но бях загубил вече 4 часа. Издадоха ми документ за откраднат паспорт и от там с Катя и Веско се отправихме директно към българското посолство.
За мой голям късмет попаднах на истински Хора! Бях загубил вяра, че са останали такива. Сега вече вярвам. Търговският представител, служителката в консулския отдел Дарина Дечева и самият консул Нина Симеонова, която бе извън града, но се върна обратно на работа в единствения си почивен ден за седмицата, за да помогне на един изпаднал в беда свой сънародник…
За съжаление лошия късмет не ме беше напуснал. Въпреки желанието си, три часа трите жени в посолството се мъчиха да се справят с некачествената и допотопна техника за издаване на паспорти – отказа скенера, отказа цялата система… Учудвам се как може доброто желание да се разбие на пух и прах от технически проблеми. В крайна сметка нещата се получиха и вместо за 7 работни дни получих временен паспорт за няколко часа. Благодарение на това се успокоих, че пътешествието ми няма да пропадне, върнах вярата си в хората и след тъжната физиономия, покрила лицето ми цял следобяд, най-накрая се усмихнах. Хора, благодаря ви! Катя и Веско – и на вас също!
От тук нататък всякакво разглеждане на града отпадна, но поне се чухме с останалите от групата и разбрахме, че са седнали да хапнат в един ресторант, близо до Пуерта дел Сол и ние ще се присъединим към тях. Бяхме премръзнали и освирепели от глад.
Таксито ни остави близо до голяма тълпа от хора. Спогледахме се и си стиснахме личните вещи здраво. Тръгнахме през площада на Пуерта дел Сол в посока площад Кайо. Това беше единственото, което видяхме от Мадрид.
Интересно как го правят това:
Ресторантът отвън не изглеждаше впечатляващо, но отвътре имаше изискан вид.
Цените в заведенията на Мадрид никак не са приятни, но честно казано след всичките проблеми, които ме сполетяха, въобще не им обърнах внимание. Порция сьомга за 18 евро ми се стори добре, а беше полезно и вкусно ястие. А и ресторанта си беше на ниво.
А това е патицата на Веско:
След ранната вечеря дружно решихме да не рискуваме повече с метрото и си взехме таксита до летището. Стига се по-бързо, по-сигурно, по-удобно и излиза едва 1-2 евро на човек повече.
Тръгваме си от Мадрид със залеза. Минаваме покрай двореца Сибелес на едноименния площад. Забележителна сграда!
Взехме си багажа от гардероба (Consigna) и се чекирахме за полета в 23:55 за Лима. От моя страна имаше кратко обяснение защо билетът ми е на един паспорт, а се явявам с друг, но тук влезе в действие документът от полицията. Момичето на гишето се усмихна и каза, че за нея проблем няма.
