СВЕТЪТ НА МАИТЕ. ГВАТЕМАЛА, ХОНДУРАС И БЕЛИЗ.
(15.02.2014 – 06.03.2014)
Колкото по-далеч стига човек, толкова повече осъзнава колко малко знае.
Лао Дзъ
Разбрах, че няма по-добър начин да разберете дали харесвате някого или не, от този да пътувате с него.
Марк Твен
Ден I. МАДРИД.
Когато ми казват, че пътувам много, се съгласявам, въпреки, че не го правя толкова често, колкото ми се иска. Добре е човек да си преследва и реализира мечтите, но за съжаление съвременното общество е така устроено, че твърде често сами си поставяме ограничения. Оправдания за това винаги се намират, но по-важното е да намерим причини да пътуваме.
Един от поводите да тръгна отново на пътешествие към Централна Америка е екскурзията ми в Мексико през 2010 г. Още тогава останах пленен от културата и гениалността на маите, от тяхната хилядолетна история, от природата, а най-вече от топлината, с която те посрещат латиноамериканците. Не се замислих много, когато сред групата от мои приятели, с които често пътешестваме заедно, се лансира идеята да обиколим Гватемала.
Малко ми трябва, за да превърна една идея в реалност. Решителност не ми липсва и когато човек успее да разреши и най-наболелия роден проблем, финансовия, то всичко си идва на мястото.
За Латинска Америка най-често се лети през Мадрид. Понякога Париж, Лондон и Амстердам също са подходящ трамплин, но авиокомпания Иберия има най-богат летателен план към тази част на света по съвсем разбираеми причини.
***
На 15 февруари 2014 г., рано сутринта, излитаме за Мадрид. Още на обяд се настаняваме в хотел, близо до летището, тъй като полетът ни за Гватемала е чак на следващата сутрин. Това обстоятелство е добре дошло за мен. Предишното ми минаване през Мадрид бе на път за Перу и спомените ми от него не са никак розови. Този път взех мерки да не се повторят вече изпитаните неприятности и излязох с моите приятели на разходка в центъра на испанската столица.
Няма да се впускам в подробности как обядваме, взимаме метрото до спирка „Опера“ в центъра… Минаваме по красивите малки улички към Централния площад, Портата на слънцето, а накрая се насочваме в към музея Прадо… Всичко това вероятно сте правили многократно, а и да не сте – ще го направите някой ден.
Насладихме се на изящното творчество на Веласкес, Рубенс, Тициян и всички онези явления в световната култура, представени накуп в световноизвестния музей. Удоволствието коства 14 евро, но ако човек има търпението да се нареди на опашка и да влезе в музея след 18 часа то може и да си спести този разход.
Излизаме на улицата по светло. Покрай творческите фасади на сградите около Пасео дел Прадо се отправяме към хотела отново с метро.
Важната част започва на следващия ден, когато в 11:40 излитаме за Гватемала Сити, столицата на едноименната централноамериканска държава.
