Ден II. ДОБРЕ ДОШЛИ В ГВАТЕМАЛА!
Дългият полет от 11 часа и 40 минути не ме измори. Като изключим поведението на някои изнервени пътници, всичко мина по мед и масло. Е, успяхме да притесним испанските стюардеси и те започнаха да не дават повече бира и вино на групата ни, защото им се стори, че пием много. Боже, колко са заблудени! Въобще си нямат и на идея какво значи много. В този дух чувствам граждански дълг да отбележа, че нивото на обслужване в Иберия е едно от най-ниските, на които съм попадал, но да не издребнявам…
На международното летище в Гватемала Сити, столица на държавата Гватемала, кацаме в 16:20 часа – много удобно време за смяна на часовия пояс. Ще вметна, че най-лесно се преодолява часова разлика, когато пристигайки не си лягаш веднага да подремнеш, а изчакваш да стане време за сън по местния часовник. На сутринта обикновено си се аклиматизирал.
На изхода от залата за пристигащи ни чака бусче. Хотелът, в който ще спим първата вечер се намира в град Антигуа, намиращ се на около 40 км от летището. Традиционно куфарите се товарят на покрива, което поражда у мен редица черни мисли по отношение на багажа.
Забравих да кажа, че по предварителна информация сменихме долари за местна валута още на летището, защото вечерта едно, че нямаше да има работещи банки и второ, че в страната се пазарува в кецали – това е името на местната валута. Приблизителен курс – 7,80 кецала са равни на един щатски долар. За мен е по-лесно да смятам 1 кецал като 0,185 лв. Името на гватемалската парична единица идва от свещената за индианците маи птица кецал. Наподобяваща папагал, тя е оцветена в зелено и притежава изключително красиви дълги пера, които някога служели за разменна единица в търговията.
Пристигаме в град Антигуа по тъмно. Да, тук се стъмва около 18 часа и докато излезем от летището, докато се натоварим на автобуса и пропътуваме разстоянието за малко повече от час, слънцето се скри. Настаняваме се с любезното съдействие на нашия домакин Карлос, даваме си един час за осъзнаване и в 20:00 се срещаме на рецепцията за първа разходка в Гватемала. Основната ни цел е да си намерим място за вечеря.
Не бих казал, че градът се отличава с някаква забележителна осветеност вечер. Хубавото е, че е малък и се оказва, че хотелчето ни се намира в непосредствена близост до центъра и главните забележителности. Вечерта, излизайки за вечеря, минаваме покрай църквата Ла Мерсед, около която се събират много местни.
Втората забележителност, непосредствено до която си намираме ресторант за вечеря, е арката на манастира Санта Каталина. Под приглушената светлина на уличните фенери едвам се забелязват вратите на местните заведения. Вмъкваме се в едно от тях.
Вечерям пиле с ориз и гуакамоле. Изпивам и едно ликуадо – нещо като фреш от плодове, пасиран и разреден с мляко или вода по избор.
Когато пътуваш от Европа към Америка, се движиш по посока на залеза и „гониш“ слънцето. По този начин разликата от 7 часа между Мадрид и Гватемала на практика увеличава продължителността на денонощието. Днешният ден, за нас, продължи 31 часа. Това направо ме отсича и почти заспивам на масата. Утешителното е, че не съм единствен.
Прибираме се в хотела и лично аз заспивам безпаметно.