Ден IV. ВУЛКАНЪТ ПАКАЯ.
На 18-ти февруари, четвъртият ден от пътуването, имаме планирано посещение на един от действащите вулкани в Гватемала, който се намира близо до Антигуа. Думата „действащ“ звучи малко тревожно, но личното ми мнение е, че опасностите, криещи действащите вулкани, са малко пресилени. Също както и земетресенията впрочем. Вероятността вулкан да изригне и да вземе жертви не е никак голяма.
Това, което предварително е известно за вулканичния комплекс Пакая е, че се е появил преди около 23 000 години, а откакто испанците са дошли тук е изригвал 24 пъти. Едно от последните му изригвания е станало на 27 май 2010 година около 20:00 часа. Изхвърлената на 1500 м височина пепел се изсипала върху околните градове и даже се наложило международното летище в Гватемала Сити да бъде затворено. Имало е ново изригване и през 2013 година. Във всеки един момент вулканът може да ни изненада. Не знам това дали е чак толкова страшно, но със сигурност прави предстоящата ни разходка екстремна.
Тъй като уличката на хотела ни е малка, автобусът, който ще ни заведе до мястото, ни чака на съседната.
Пътуваме около час. Времето е леко мрачно, което ме притеснява повече, отколкото мястото, на което отивам. Асфалтът изчезва, което ми подсказва, че скоро ще пристигнем.
Оказвам се прав. Скоро стигаме до табелата, която ни привества с добре дошли в националния парк „Вулкан де Пакая и Лагуна де Калдерас“. От табелата също става ясно, че вулканът има постоянна активност от 1961 г. насам.
Автобусът ни стоварва в началото на трека към вулкана в центъра на едно местно селце – Сан Франсиско де Салес.
Местните веднага ни заобикалят и започват да ни гледат като ходещи портфейли. Предлагат ни коне вместо таксита, а като откажеш ти предлагат тояга за подпиране… Абе бизнес да има!
Тук трябва да намерим нашия екскурзовод за прехода в националния парк. Не се разрешава самостоятелното шляене – опасно е, а и местните събират някаква такса, с която се препитават.
В действителност не ние, а нас ни намира и не предварително уговорения гид, а някакъв друг, който нарече себе си Роберто.
Човекът почти не знае английски, но по наше настояване трябва да го проговори.
Началото на пътеката е на 1900 м надморска височина в селото. Върхът на вулкана се намира на 2553 м. Изкачването няма да е кой знае колко голямо.
Първото нещо, което Роберто ни разясни е откъде идва името Пакая. Оказа се, че това е растение, което се използва за готвене. Често се комбинира с яйца. Прилича малко на вид палма.
Тръгваме по пътеката, а на почтително разстояние зад нас се движат местните, предлагащи „такси“. Роберто обясни, че ще ни следват известно време, в случай, че някой все пак реши да се възползва от услугите им.
Покрай нас пейзажът се състои от почти черна почва или по-скоро пепел, в която растат все пак някакви дървета.
От пътеката се вижда Лагуна де Калдерас, която според указателната табела е единственият воден басейн в парка. Има вулканичен произход и е разположена в стар кратер, чийто единствен активен конус е вулканът Пакая. В ясни дни може да се види истинската красота на мястото, което е дом на различни видове риби, птици, насекоми и охлюви. 14 околни селища се водоснабдяват от това езеро с площ малко повече от 32 хектара.
При ясно време гледката би била значително по-добра. Точно тази сутрин времето не е от най-благосклонните към запалените фотографи. На една от следващите табели пише, че можем да видим селището Сан Висенте Пакая и вулканите Агуа (3760 м) зад него, активния Фуего (3763 м) и по-високия Акатенанго (3976 м). Е, вижте сами…
Пътеката е постлана с пепел от изстинала лава. При всяка крачка трябва да внимаваме да не се подхлъзнем. За пушилката по обувките вече не ми пука.
По протежение на целия маршрут има пояснителни табели. На едно от местата, на които спираме за почивка под античен дъб, пише, че тук се срещат още кедър, кипарис и няколко вида бор. Също и плодни дървета като ябълка, портокал, мандарина, праскова и типичната за района захарна ябълка – анона. За последната има публикации в интернет, че плодът лекува хрема, астма, артрит, кожни инфекции, херпес симплекс, проблеми с черния дроб, понижава кръвната захар при диабетно болни, а има и изключително силно действие срещу 12 вида злокачествени тумори. Цялата тази магия, разбира се, трябва да се докаже.
Покритите с пепел и лава склонове са осеяни с растителност. Плодовете на авокадото, което е един характерен за Гватемала плод, тук стават много по-големи на размер, отколкото в останалите райони. Явно вулканичната почва е доста плодородна.
Постепенно растителността оредява и излизаме на открито. Пред нас е краят на потока от лава, образуван при последните изригвания на Пакая.
Досега самият конус на вулкана не се виждаше. Беше обвит в облаци мъгла. Обнадеждаващо, на моменти пелената се отдръпва и успяваме да видим кратера.
Групата се е разделила вече на бързащи и на спокойно катерещи се по баира.
На една от табелите поясняват разликата между магма и лава. Магмата е многофазова, високотемпературна смес от разтопени камъни (обикновено силикатни) и газове, включително водни пари. Стопеният материал, магмата, става лава, когато изригне на повърхността. Когато това се случи, температурата й може да достигне от 700 до 1200 градуса по Целзий. Топличко…
Някъде горе, вече в голото пространство под кратера на Пакая, стигаме до една дървена колиба. Роберто поздрави стопанина и поясни, че това е магазин за сувенири, изработени от лава. Който желае да си вземе нещо за спомен от тук, няма проблем да го направи срещу някаква скромна сума.
Контрастите са невероятни! От голото и някакси мъртво плато, по което ходим до отсрещния кратер на неактивен вулкан, обрасъл в зелена растителност, разстоянието е един хвърлей.
А долу в равнината кипи живот. Земите в подножието са много плодородни и хората използват това, за да развиват земеделие от всякакъв вид. Като се започне от отглеждането на ананас и папая и се стигне даже до ферми за цветя.
Намираме се малко под върха, където трябва да внимаваме – от време на време има дупки, в който спокойно може да ти пропадне кракът.
Застиналите езици от лава изкарват на повърхността всякакви смеси от камъни. Роберто използва това и ни събира лъскави камъчета за сувенири. Мисля, че е забранено, но няма кой да ни направи забележка.
Това е мястото, до което е разрешено да се качим. По-нагоре е твърде опасно и дори Роберто не се е качвал от 2005 година насам, тъй като на 1 април 2006 е тръгнала лава, която е изстинала чак през 2010 г. Малко след като спряла да тече, вулканът изригнал отново, като изхвърлял пепел и камъни от кратера. Роберто разказа, че 45 минути от небето над селото му се сипели едри камъни. Тъй като не се справя добре с английския, половината му разказ е съпроводен с някаква пантомима и пояснения на испански. Измъчваме го с този английски!
След като сме стигнали крайната точка, време е да нарушим още едно от правилата на националния парк – почерпка с глътка сгряващ алкохол.
Е, аз съм загрял достатъчно, но за сметка на това не ми пречи да бълвам компромати.
Върхът на Пакая е съвсем близо – намираме се на 200 метра под него.
На 11.01.2014 г., т.е. преди малко повече от месец, за около 24 часа от кратера е текла лава. Ние нямаме късмета да видим това зрелище, но от високо се откриват други гледки, които никак не са за подценяване.
Съседният изстинал вулкан.
Вулканите около Антигуа. На преден план е Агуа.
Столицата Гватемала Сити.
Тръгваме обратно. Като казвам, че се движим по мъртва земя не съм съвсем прав. Даже и тук започват да се захващат дръвчета и храсти сякаш за да ни покажат колко силен е живота.
Точно подминахме импровизираното магазинче за сувенири и някой викна, че вулканът изригва!
В действителност Пакая си работи активно и през някакви периоди от време изпуска дим и пепел. В случая не успяхме да видим лава, но виждаме отблизо какво значи вулканична активност. Димът е черен, а от време на време излиза и бял от десния край на кратера. Роберто казва, че понякога може да се види и син дим.
Все пак имаме късмет, че времето се оправи и облаците се отдръпнаха, за да ни открият гледките към равнината, към столицата, към Пакая и към другите вулкани.
Слизането е по-лесно от качването, но и много по-мърляво. Всяка по-твърда стъпка вдига прахоляк в лицето на следващия. Трябва да се внимава.
Сега вече и площадките за наблюдение влизат в употреба. Няма я мъглата и гледките ни чакат, за да им се наситим.
Точно от тук се вижда чудесно геотермалната електроцентрала. Едно съоръжение, което произвежда ток от топлината на земните недра в подножието на вулкана. Мисля си, че този начин на производство на електроенергия изглежда доста чист и безопасен. Защо ли не са по-широко разпространени този вид централи?
На слизане по пътеката Роберто откъсна и подари на жените цвят от дървото махауе (Majahue). При маите какчикел този цвят символизира подземен водопад и го наричат „Ръчичката на дявола“.
Трябва да бързаме, защото и без това се забавихме много по трасето. Слизаме в селото, където ни чака автобуса, за да ни откара обратно в Антигуа.
Разделяме се с Роберто и се разполагаме удобно за едночасово пътуване към хотела.
Вместо в 13:30 пристигаме в хотела чак към 15:00 освирепели от глад. Първата ни работа е да се изстреляме някъде навън, за да обядваме. Намираме си едно много приятно ресторантче с маси на покрива.
Отлична храна в приятна компания и слънчево настроение – като времето навън.
До вечерта всеки има свободно време да прави каквото му е на сърце. Аз се пускам по уличките, за да разглеждам магазините за сувенири и да правя снимки.
Успявам да убия повече от час в процедурата по смяна на долари за кецали в местната банка. Не стига, че има огромни опашки, ами налагат ограничение за сумата, която сменяш, което важи 8 дни за всички клонове на банката.
Навън се стъмва около 18 часа и идва моментът за вечерните снимки на централния площад на Антигуа.
Вечерта си спретваме едно посещение на местен бар с музика на живо.
Така завършва четвъртият ден от това пътуване. Утре ще напуснем хотела в Антигуа и ще се отправим към едно красиво и спокойно място, което се надявам да хареса на всички.
