Ден VII. ХОНДУРАС.
Днес е 21 февруари – един много хубав ден за смяна на обстановката. От Антигуа в Гватемала ще се придвижим с автобус до границата с Хондурас, ще я преминем и, навлизайки на десетина километра от другата й страна, ще се установим в туристическия град Копан, където се намира един от най-забележителните антични градове на маите. Това е място точно по мой вкус!
Тръгваме рано от хотела и тъй като нямаме много време, решаваме да спрем за бърза закуска в McCafe в Гватемала Сити. Не бях предполагал досега, че популярната верига за безполезни хамбургери предлага и някаква читава закуска.
Към 8 часа вече сме закусили и следват 5 часа автобусен преход до границата. Граничният пункт между Гватемала и Хондурас е малко формален. Даваме си паспортите за проверка и ни събират по 3 долара на човек държавен рекет – неясно за какво. През това време използваме времето и си хващаме един хондурасец от охраната за фотомодел.
След малко ни връщат паспортите и в замяна на трите щатски долара на човек ни дават една обща бележка, на която пише колко и какви сме тия, които минаваме границата. Това е комичната истина. Иначе нямаме никакви затруднения, всичко е перфектно.
Качваме се на автобуса и много бързо стигаме до нашата цел на територията на Хондурас. Спираме пред красиво обгърнатата от цветя порта на един малък семеен хотел, собственост на холандец, ако не се лъжа. Часът е 14:00 и слънцето напича, обещавайки ни хубаво време.
Самото хотелче, както споменах е малко и има няколко крила с по няколко стаи. Окупираме ги почти всичките. Пред стаите разполагаме с полянка и масички, на които се очаква утре сутрин да закусим. Един от най-важните детайли са хамаците, под стряхата, но за това по-късно.
Настаняваме се, поемаме си въздух и излизаме, за да потърсим някаква храна. Уличките са много приятни и пусти – по това време слънцето напича и местните не се мотаят като нас навън. Време, подходящо за сушене на кафе по тротоарите.
Ей това червеното ресторантче с тераса си го набелязваме за вечеря.
Иначе нищо особено. Спираме в една градина с масички, където ни правят някакви сандвичи за обяд. Все още нямаме местна валута, така че плащаме спокойно с долари. Да, да не забравя да кажа, че парите в Хондурас са „лемпира“. Наименованието им идва от фамилията на национален герой на Хондурас, вожд на едно от племената, наречено Ленка и водач на индианската съпротива срещу испанците през XVI век. Като стойност 20 лемпира се разменят за 1 щатски долар. Обядът – фреш, разреден с вода е 40 лемпира, а хубав сандвич 110. Не бих казал, че е евтино.
След като си задоволихме глада, тръгваме към централния площад. Минаваме покрай туристически капанчета – сергии с всевъзможни сувенири.
Излизаме на централния градски площад, на който, както винаги, важно място заема катедралата, а срещу нея – кметството.
Чувал съм, че Хондурас не е много безопасно за посещение място, но единственото, което ми напомня за това, са войниците на пост.
В 16:30 имаме среща с местен екскурзовод, за да ни разходи малко по улиците на Копан и да разкаже нещо за страната от първа ръка.
Като територия Хондурас е колкото България – 112 хил. кв.км. По-малък е само от Никарагуа в Централна Америка. Населението му, обаче, е над 8 млн. Около един милион хондурасци работят и живеят в САЩ и редовно изпращат пари на своите близки в страната – около 3 млрд. долара досега. Това е и най-големият външен приход на страната. Основен експортен продукт са бананите и кафето. Другите приходи са от традиционно произвежданите тук тропически плодове и захарна тръстика… Има и значителен добив на минерали.
Хондурас е държава с планински релеф. Столица и най-голям град е Тегусигалпа (Хълм на среброто) и се намира на 500 км от Копан. След него най-големи са Сан Педро Сула и Ла Сейба. Последният е известен като туристическата столица на страната.
В страната живеят 7 основни етнически групи индианци:
1. Маи в Копан.
2. Ленки, наричани още Лемпира, са най-голямата група и са живели в района към границата с Никарагуа. Били са в отлични отношения с маите в Копан и даже тук е намерена една къща на ленките.
3. Тагуакас.
4. Мискитос.
5. Пеш – това са смесица между гарифуна (негри) и индианци. Някои от тях въобще не говорят испански.
6. Самбос.
Първите хора тук са се заселили 12 000 години пр.н.е. Последният крал на Копан е починал през 822 г. Испанците са стъпили в Трухильо през 1520 г., но са открили Хондурас през 1576 г., търсейки злато и сребро. Маите, както знаем, не са уважавали тези метали, а само джейд и обсидиан.
Независимостта на Хондурас от Испания е обявена на 28 септември 1821 г.
Паметникът, до който сме спрели да си говорим, е на генерал Франсиско Морасон, бивш президент на Хондурас и бивш президент на Централноамериканската република от 1830 до 1839 г. Въвел е редица прогресивни идеи в Централна Америка, либерализирал вероизповеданията, свободата на словото и пресата. Това му печели много силни врагове и води до убийството му на 15 септември 1842 г. в Коста Рика.
Тръгваме нагоре по една стръмна улица към близкия градски хълм.
В дъното се вижда бяла крепост – насочили сме се към нея.
Това е испанската крепост „Кабаняс“, използвана от бивш президент на Хондурас. Била е изоставена преди 20 години и преди 10 отново реставрирана.
Зад стените откриваме двор, в който се организират различни събития и където се намира и градски музей. Една нарисувана на стената карта ни показва къде са били териториите на маите.
В Хондурас са останали около 100 хиляди от племето ленка и едва 2 хиляди маи.
Съвременният град Копан е построен през 1893 г. върху останките на град на маите. Като значение думата „копан“ означава „дървен мост“, а маите са го наричали „градът на прилепите“. Имало е храм на прилепите, който е пропаднал в реката при неин прилив.
В наши дни в Копан живеят около 11 000 души, а по времето на маите са били 27 000.
Цялата долина на Копан е била блато, когато през 1400 г. пр.н.е. тук са дошли първите заселници – олмеките. След тях са се появили маите, които са дренирали водата, положили основи от камъни и глина и построили град. Земята е била изключително плодородна.
През 426 г. крал Жакс Кук Мо, чието име означава „зелен кецал“, дошъл в Копан от Тикал, победил местните маи, оженил се за влиятелна местна жена и основал нова династия. През 1993 г. при разкопки открили гроба на краля, в който имало предмети от много градове, включително от далечния Теотиуакан в Мексико. С камера разгледали саркофага и открили, че скелетът е оцветен в червено като знак за божественост.
Приключваме с лекциите. От крепостта се вижда евангелистка църква. В Копан има 12 такива, а католиците намаляват.
Слънцето започва да залязва, а нас ни очаква свободна вечер за разходки в Копан. Но дали е безопасно?
Според местния екскурзовод, в този град няма причина да се притесняваме за сигурността си. Питаме го за ситуацията в Хондурас в момента, защото в интернет пише, че това е държавата с най-много убийства на глава от населението в света – 82 на 100 хил. души през 2011 г.
Много са били драматичните събития в историята на тази централноамериканска държава. Постоянни войни, конфликти, вътрешни и външни спорове, междуособици…
Недоволни от управлението на президента, през 2009 г. военните завзели властта и отменили редица свободи, гарантирани от конституцията. След намесата на други държави на следващата година били проведени нови избори за президент и конституцията била възстановена.
Преди това е имало либерали и консерватори. След преврата се появила и лява партия. В наши дни съществува и още една, четвърта партия – антикорупционна.
От януари 2014 г. страната има нов президент – Хуан Орнандо Ернандес. В Хондурас не може да се преизбира президент. Предшественикът на Ернандес се опитал да промени това правило, но не му позволили.
И по нашия въпрос със сигурността – столицата Тегусигалпа е най-опасното място в страната, защото целия наркотрафик за САЩ минава от там. Много често туристите биват ограбвани след залез слънце, а джебчии има по всяко време. В Копан, обаче, такива неща не се случват.
След края на организираната ни разходка се пръсваме който накъдето го влече погледа. По-късно вечерта част от групата се събираме да вечеряме в онова червено ресторантче, което видяхме на обяд. Името му беше Tanya´s Twisted. Храната се оказа много вкусна, обслужването прекрасно и цените съвсем приемливи.
Прибираме се в хотела по тъмно, а в градината всеки може да се наслади на вечерния хлад като се излегне в хамака пред стаята си. Аз лично така хубаво съм се насладил, че се събудих в 4 през нощта в градината, прилично нахапан от всякакви насекоми. За щастие без сериозни последствия!