9. МЕРИДА
След като тръгнахме от Ушмал, по предложение на Джойс спряхме за обяд в едно крайпътно ресторантче. Групата ни със задоволство прие офертата поради зверския глад, който ни беше нападнал! Мястото беше красиво и типично мексиканско като обстановка. Типичността ни обещаха да допълнят и с характерно пиене на текила след храненето – коктейл кукарача.
Пред ресторантчето продаваха от най-елеменарните мексикански шапки – сомбреро (от исп. = шапка). Дали да си купуваме… или пък не…? Доста са обемисти. Джойс беше в отлично настроение и ни направи кратка демонстрация – за който иска да види как биха седели на главата.
Докато групата ни обядваше, седнах на една маса с екскурзовода и шофьора. Не бях гладен и използвах времето за разговори на общи теми като например как се държат полицаите с шофьорите, как Джойс е съсипал няколко автомобила и един бус с безразсъдното си лудо каране и въобще беше весело. Постепенно времето напредна, спътниците ми се нахраниха, пълничкият сервитьор наля текилата по чашите…
Наля ги до средата, после допълни с ликьор от кафе и накрая сипа малко газирана вода. Това беше кукарача! Върху чашата се слага салфетка, след което се удря три пъти по масата с броене – уно, дос, трес! Газираната вода започва да кипи и това нещо трябва да се изпие на екс! Най-накрая главата на пияния се разтърсва три пъти. Аплодисментите на публиката са задължителен съпровод.
Пътуването до Мерида не се отличаваше с нищо особено. В 16:00 пристигнахме – доста по-рано от очакваното. Даже малко ме хвана яд, че не разгледахме по-добре Ушмал, но нищо! Реших, че това е добър час за едно индивидуално разглеждане на улиците на едномилионния град Мерида, столица на щата Юкатан.
Преди да стигнем в хотела, Джойс ни показа от автобуса централния градски площад – Цокало. Това е центърът на града и почти всички интересни места са на пешеходно разстояние от него.
И така, настаняваме се в хотел Ел Кастейано (El Castelliano.), който отново е доста добър. Стаите са малко тесни, но все пак си имат всичко необходимо. Даже LCD Сони, което беше вкарано по диагонал в гардероба, понеже беше по-голямо на размер от нишата за телевизор.
Първата ми панорамна гледка към Мерида е от терасата на стаята на залез слънце… Красиво.
Почти всички къщи, както се забелязва, са бели. Затова наричат Мерида – „Белият град“.
Излязох от хотела и с GPS-а в ръка тръгнах към централния площад, който се намираше на около 500 м. Тук ще посъветвам всеки, който се разхожда в непознат град, като тръгва от място, на което иска да се върне, да си го маркира като точка. Аз забравих да го направя и впоследствие доста време се полутах в грешна посока, докато установя, че не си търся хотела където трябва. В крайна сметка попитах един полицай къде е хотела и той ме упъти – бях го доближил на 3 преки без да разбера, тъй като всички улици ми изглеждаха еднакви.
И така… На централния площад се опитах да снимам къщата на Франсиско де Монтехо (Casa de Montejo), основал града през 1542 г. Запазена до наши дни е само фасадата, а вътре се е настанила банка – затова входът е с решетки.
Франсиско де Монтехо е основал Мерида на мястото на голям град на маите – T’ho, сегашния централен площад. Всички постройки на индианците са били разрушени и камъните от тях са използвани за построяването на първата катедрала в Америка през 1571 г. – Катедралата на Мерида.
Всички тези сгради са разположени около градинката на централния площад. Дворецът на губернатора – целият в зелено, се намира на 20 метра от катедралата.
Достъпът е свободен за разглеждане на картините и стенописите вътре, които изобразяват страданията на местни жители, при завладяването им от испанските колонизатори. Точно тази вечер имаше стълпотворение от хора и не успях да вляза – чакаше се губернатора за някакво мероприятие.
Пуснах се по магазинчетата и безистените. Много неща разгледах. Влязох и в големи магазини за всякакви стоки. Купих си сувенири от обсидиан. Зяпах и по витрините на малките улични магазинчета… Едни кожени обувки, например, излизат около 35 лв.
От продължително ходене, около 12 км, огладнях и влязох за сандвич в KFC. След това продължих, купих си от един супермаркет OXXO нещо за пиене за хотела и се прибрах след дълго и тягостно издирване на хотела, поради споменатите по-горе причини. Не можах да направя достатъчно добри снимки и реших, че ще стана рано сутринта и ще наваксам на изгрев слънце.
Сутринта на 27.11.2010 станах в 6:00. Излязох да поснимам същите места, които посетих предната вечер. Получи се по-добре.
Започнах отново от градинката на площада.
След това ме впечатли червената сграда на кметството с часовниковата кула (Palacio Municipal). Построена е през 1735 г. на мястото на пирамида на маите.
Минавам покрай къщата на Франсиско де Монтехо…
И отново катедралата, но през деня:
Наред е Дворецът на губернатора (Palacio de Gobierno, 1892 г.).
Най-интересната улица в Мерида е Paseo de Montejo. На нея са построени къщите на много богатите едри земеделски производители от Юкатан. Как точно стават много богати в един такъв беден щат на една относително бедна държава? Тайната се крие в растението henequen, или наричано още sisal (сизал).
Това растение от рода Агавови се е използвало още преди хиляди години от индианците мая за влакна. От сърцевината на листата са извличали много здрави нишки. Испанците усвоили тази технология, а впоследствие даже разработили машини за по-ефективно производство на сизалови влакна. Приложението им първоначално било за връзване на бали със сено за добитъка – много по-добро решение от металната тел, която можело да нарани животните. Това растение не иска много вода и е изключително подходящо за отглеждане на полуостров Юкатан, където водните източници са предимно подземни. Създадени били много хасиенди за отглеждане на сизал. Собствениците им забогатели и станали елита на обществото в Мерида. Живеели в центъра на града – близо до къщата на основателя му.
Продължавам нататък сутрешната си обиколка. Минавам покрай паметник на Manuel Cepeda Peraza, генерал от армията по времето на президента на Мексико Бенито Хуарес. Бил е и губернатор на Юкатан от 1867 до 1869 г.
Паметникът е непосредствено до Църквата на зачатието:
Къщите около църквата и паметника са в колониален стил.
Тръгвам обратно към хотела за закуска. По пътя минвам още покрай Университета на Юкатан, пред който незнайно защо още в 6 сутринта имаше опашка.
Иначе улиците рано сутрин са празни. Много празни! Сякаш времето е спряло.
След сутрешната си обиколка установих, че центърът изглежда много различно вечер и сутрин. Едно нещо, обаче, прави силно впечатление – всичко е подредено и много чисто. Мерида е безопасно и гостоприемно място с почти нулева престъпност. Прочетох, че много мексикански семейства от Мексико Сити са се преместили да живеят тук един по-спокоен живот, далеч от престъпността и наркобандите. Добър избор!
Прибрах се в хотела и закусих. Следва освобождаване на стаите и отпътуване към едно от новите седем чудеса на света – Чичен Итца. Пътят дотам е само 120 км.
