Делхи – Джайпур – Фатехпур Сикри – Агра – Делхи
10.02.2010 – 18.02.2010
Индия – звучи екзотично, нали? Повечето от вас знаят, че обичам дестинациите в Азия. Идеята за пътуване в Индия отдавна ми се беше загнездила в главата, но в крайна сметка всичко стана съвсем спонтанно. Поинтересувах се от хора, които са ходили дали има нещо по-специално, имайки предвид, че Индия е страна на големите контрасти. Мизерията, която очаквах ме притесняваше, а също така и болестите… Както каза моята приятелка Юлия М., там не е за хора със слаби сърца, но … си заслужава да се отиде. Благодарение на нейните съвети не отидохме съвсем неподготвени. Нека не се впускам в предистория, за да не ставам досаден, но все пак – човек е длъжен предварително да се поинтересува за мястото, на което ще ходи и това и направихме аз и жена ми.
На 10-ти февруари, сряда, в 8:30 сутринта излязохме от дома си и с полет на Turkish Airlines в 11:20 излетяхме към Истанбул. Полетът до Истанбул е 1:15 часа. След кацането се настанихме в транзитната зала на летището в Истанбул – Хриси, Мария и Мери:
След един дълъг престой на летището в Истанбул, в 19:30 излетяхме за Делхи с огромния Airbus A-330.
Благодарение на служителите на Turkish Airlines полетът беше приятен и времето минаваше бързо. 5 часа и половина минаха и в 0:52 часа (4:22 часа местно време) кацнахме на международното летище Индира Ганди в Делхи. Посрещнаха ни от местната турагенция и в 5:30 сутринта успешно се настанихме в хотел Madonna в западната част на Ню Делхи. Пред хотела се вижда и автомобила, с който ни разхождаха навсякъде – 7+1 местна Toyota Innova.
ДЕЛХИ
Натрупалата се умора не бе преминала след 3 часа сън и в 9:30 сутринта трябваше да закуским, за да започнем в 10:00 обиколката на града.
Първият ни екскурзовод, Vidut Sharma, започна с някои общи данни като например, че Индия вече е с почти 1,2 млрд. Население, от които хиндуисти 80%, мюсюлмани около 10% и останалите 10% са от други религии като християни, будисти, бахайци и т.н. Населението на Делхи наброява 16 млн. Първото впечатление бе, че въздухът в столицата е доста мръсен – дърветата са били изсечени и малкото останала зеленина не успява да изпълнява функциите на бял дроб на града. Мъглата (смога) впоследствие ми предизвика неприятна алергична реакция на гърлото, която ме тормозеше до последния ден в Индия.
В Индия се използва парична единица рупия, като 45 Rs = 1 USD. Нормалният живот на едно 4-членно семейство изисква около 20 000 Rs на месец, т.е. около 440 долара. Твърде много семейства, обаче, въобще не могат да се доближат до този стандарт. В процеса на разказа си ще дам повече информация за начина на живот на индийците. Важният съвет в случая към всеки, който реши да пътува в Индия е по възможно най-бързия начин да се снабди с местна валута. Да, почти навсякъде се приемат долари, но е доста неизгодно. Например за тоалетна нормално се дават 10 Rs, а ако нямаш – отиват цели 45 под формата на 1$. Всички супермаркети, McDonald’s, KFC, Pizza Hut, повечето музеи – приемат плащане само в местна валута.
В началото съм длъжен да спомена още нещо, което играе огромна роля в живота на индийците – това е тяхната религия. След целия си престой останах с впечатление, че всеки индиец има някаква духовна сила, вяра в някое от многобройните им божества, която го кара да бъде добър и спокоен, въпреки несгодите. Хиндуизмът е религията с най-много божества – твърди се, че в сърцето на всяко живо същество живее бог и понеже се е считало, че живите същества са 330 млн., то толкова били и боговете. Разбира се, не е възможно да бъдат измислени имена за всички тях, така че този брой е символичен. Върховният бог е Шива, а други основни богове и богини, в които всеки хиндуист вярва и почита са Вишну, Ганеша (с глава на слон), Кришна (идентичен с Рама), Лакшми, Хануман (с глава на маймуна), Кали (с черна глава).
И така… Първият храм, който видяхме бе Lakshmi Hindu Temple. Правят впечатление ярките цветове – въобще в Индия се счита, че черното е „лош” цвят, а ярките цветове се използват навсякъде в изобилие, както сами ще се убедите нататък.
Обиколката с кола по улиците на Ню Делхи въобще не потвърди предубеждението, че навсякъде е мизерия. Напротив, бих казал, че имаше нормални улици с нормални хора…
Е, преминахме и през по-мизерни квартали, където можеха да се видят и фрапиращи гледки, но като цяло те не преобладаваха. И все пак, да не забравяме, че Ню Делхи е столицата и най-цивилизованият им град.
В стария град посетихме най-големия мюсюлмански храм в Индия – Jama Masjid Mosque (Петъчната джамия). Тук се сблъскахме за пръв път с обичая в храмовете да се влиза без обувки – доста притеснително обстоятелство в интерес на истината. Слава богу – оцеляхме, макар и боси! Точно тук продаваха хотелски чехли, та поне запазихме чорапите чисти. Платих си и такса за снимане 5$, вместо 200 Rs, т.к. нямах все още рупии.
Улицата от която дойдохме до една от вратите:
Входната врата:
Самият мюсюлмански храм:
Изглед от храма към Червения форт:
Вода за измиване според мюсюлманския обичай:
Вътрешността на храма:
Време е да си обуем обувките и да продължим:
Минахме покрай резиденцията на някакъв вицекрал, без да влизаме…
…и стигнахме до следващия обект – Rajghat (Мемориал на Индира Ганди – тук е била кремирана). Място, на което често водят децата от училище. Индира Ганди бе известна с любовта си към децата. Убита от сикхски сепаратисти, заради политическите си убеждения, тя остава в паметта на нацията посредством това свято за индийците място.
Може би тук е мястото да кажа няколко думи за Династията на Великите Могули. Северната част на Индия е управлявана именно от тази династия между 1526 и 1707 година. Дошли от териториите на днешен Афганистан, те са оставили трайна следа в историята на Индия. Втория, Акбар Велики, и четвъртия, Шах Джехан, са създали наистина забележителни исторически паметници.
Отклонението е важно за разбирането на историческата последователност на посетените от нас обекти. Следващият е гробницата на Humayun. За разлика от Тадж Махал, тази гробница е построена от персийската съпруга за царя, а Тадж Махал – от царя за съпругата. Архитектът на тази гробница е персиец, нает от съпругата. Строежът е продължил от 1562 до 1572 година, а градините наоколо са първите по рода си в региона. По-късно подобни са направени и в Тадж Махал.
Цялата компания пред входа на комплекса (аз съм зад фотоапарата, жена ми, Хриси, Мария):
Алеята от входа на комплекса към гробницата:
Корейци със сериозна снимачна техника:
Гробницата и паркът около нея:
А това е обичайният начин на индийците за следобедна дрямка:
В непосредствена близост до гробницата на Humayun е гробницата на благородника Isa Khan, на чиято история няма да се спирам. Само ще кажа, че това е народен герой, борил се срещу властта на могулите. Входът към гробницата и самата гробница:
А по оградата се разхождаха смело катерички:
Следва посещението на едно от най-интересните места в Делхи. Qutub Minar (кулата Кютуб) от XII век е символ на града. Основите са положени през 1199 г. от Qutubuddin Aibak като кула на победата. Не можах да разбера съвсем точно дали синът му я е довършил, но така или иначе това е една изключително красива кула, която във всеки участък е с различна форма на вертикалните ивици – кръгли, ъглови или комбинация. Направена от червен пясъчник и висока 72,5 м, в нея са издълбани откъси от Корана. Тук е и стоманеният стълб:
След Qutubuddin, доколкото разбрах, неговият син, е решил да направи друга кула, в непосредствена близост, която да бъде двойно по-голяма в основата и респективно двойно по-висока. Останките на положените основи все още си стоят, но самата кула никога не е била построена:
В комплекса с кулата Qutub има още няколко гробници, интересни колони с изобразени хиндуистки богове и … много туристи.
По дърветата бяха накацали папагали, който този път не успях да снимам. Особена атракция представляваха тези катерички, които всъщност могат да бъдат видяни навсякъде:
Програмата за деня бе на изчерпване и пожелахме да хапнем набързо в някой McDonald’s. Екскурзоводът пое ангажимент да ни заведе и тръгнахме. По пътя минахме покрай Президентския дворец, Парламента, минахме през квартала, в който живеят управляващите, спряхме за малко пред Вратата на Индия, военен мемориал на загиналите неизвестни войници в Първата световна и Втората афганистанска войни.
Намерихме в района на Connaught Place, който се явява нещо като шопинг център, един ресторант на McDonald’s. Може би сега е мястото да отбележа, че бяхме се подготвили с гелове за дезинфекция на ръце, което би трябвало да ни предпази от различните видове бактерии във водата, с която си мием ръцете, но не бяхме си сменили местна валута, така че се наложи да свършим и това. Вече споменах, че не съвсем навсякъде може да се пазарува с долари. 6 човека спокойно си хапнахме за около 600 рупии (13$) и се прибрахме в хотела за почивка. Това е мястото:
След вечерята в хотела не се сдържах и излязох да се поразходя по улиците на Делхи пеша. Мисля си, че това е единствения начин да усети човек истинската атмосфера на града. Ужасяващият звук на клаксони, който постоянно се чува от всички посоки, може направо да те подлуди! Клаксоните в Индия се използват постоянно – при всяко изпреварване, при подминаване на пешеходец – абсолютно по всякакъв повод. Това създава един невъобразим шум по улиците. Като добавим обратното на нашето движение (десен волан) и това, че всеки си кара в която посока си иска, че абсолютно никога никой не спира, за да пусне пешеходец да пресече, то горе долу картинката става ясна. Като капак на всичко въздуха в този град е доста мръсен и това ни създаде проблеми с гърлата на цялата група.
Вечерна украса:
Уличен хинду храм или просто място за молитви:
Магазин за брашно:
Долнопробен пазар:
А тук живеят хора и имат голяма молба:
Навсякъде в Индия бакшишите са нещо нормално. Всеки, който ти свърши някаква работа очаква да получи нещичко. Не разочаровахме екскурзовода и шофьора и се прибрахме да поспим, защото на другия ден ни очакваше пътуване към Джайпур.
