10. ПЕРУ – ВЪЛШЕБНАТА ЗЕМЯ НА ИНКИТЕ

15.04.2013. КУСКО.

Не мога да кажа, че не се наспах, но в никакъв случай не ми е било топло. Голяма грешка беше, че си легнах без чорапи на краката. Марто, например, спа с яке. Много сме кекави! Температурите в Куско целогодишно са положителни. Само през зимата падат нощем до нула градуса, но все още не беше зима. Защо ли ни беше толкова студено!?

Студената нощ в Куско бе изместена от сутрешното слънце. Хотелчето ни предложи скромна закуска от хляб, масло и сладко с яйца на очи или бъркани… Сокът по изключение нe беше истински фреш, но чай от кока фалшив няма, така че него изпих с удоволствие.

Имаше какво да се желае от хотела и Марто поиска за следващия ден да купят поне шунка и кашкавал… Освен това ги прати да търсят печки за стаите, за да не умрем от студ още на втората нощ.

Днешния ден беше посветен на Куско. Тъй като хотелчето беше много близо до центъра, то се уговорихме да се срещнем на катедралата, където трябваше да ни чака и местния екскурзовод.

Предната вечер, при пристигането ни, уличката на хотела изглеждаше много невзрачно, но като изгрее сутрин слънцето, всичко става по-красиво.

Куско може би е първото място, на което срещнах улични кучета. Ефектът е, че трябва да внимаваме като ходим пеша, за да не направим грешна стъпка. Иначе не бяха агресивни и не притесняваха хората.

Тъй като денят беше нарочен за разглеждане на града, то ще показвам предимно градски пейзажи. Архитектурата на старата част на града е изцяло повлияна от колониалния стил на испанците.

След около 5-6 минути ходене излязохме на Пласа де армас и започнахме да търсим останалите от групата, които тръгнаха преди нас, за да пият някъде кафе. Хм. Нямаше ги, a имахме среща пред катедралата.

Централният площад на Куско е един от най-красивите и просторните. Освен обичайните административни сгради, тук има и много магазини, а парковата част е идеално поддържана. За разлика от другите градове, тук освен катедрала, има и църква.

Екскурзоводът ни този ден беше Леонсио Вера или за по-кратко – Лео. Ще започна с неговия обзорен разказ за важността на този град.

Както вече знаем, Куско е свещен град за инките (на кечуа: Коско) и е бил пъпа на тяхната империя – център на четирите й части. Тук идва и връзката с андинския кръст Чакана – четирите провинции се казват Антисуйо, Кунтисуйо, Чинчайсуйо и Койасуйо. Всяка от тях съответства на една част на кръста, а в центъра им е град Куско.

Каквото е Мека за мусюлманите, това е бил Куско за инките. В града са идвали пилигрими от всички краища на империята на поклонение. Носили са дарове – цветя, растения, животни, вкл. и диви като гигантски жаби, змии анаконда, маймуни и др. Носили са също злато и сребро. Защо?

Среброто са считали, че са сълзите на важната богиня Кийа (луната). Златото са сълзите на най-важния за инките бог – Инти (слънцето). Толкова сълзи на слънцето са били събрани в Куско, че го наричали Златния град.

Кортес достигнал бреговете на днешно Мексико през 1524 г. Когато малко по-късно, през 1533 г., Франсиско Писаро започнал своя поход в Южна Америка и испанците влезли в Куско – тяхната алчност за злато била презадоволена със 700 тона от ценния метал, който открили тук. Но не! Те искали още и още! Продължили да обикалят териториите на инките и да плячкосват всички техни градове като взимали ценните метали, разрушавали дворците и храмовете им и строели свои на тяхно място. Това се случило и с Куско – на Пласа де Армас е имало огромни, покрити със злато, палати на инките, от които днес са останали само основите. Целта е била да бъдат покръстени индианците.

Още малко за града. Куско е бил построен във формата на свещеното животно – пума. Долината на инките, в която се намира Куско, е била отражение на звездното небе, а река Урубамба на Млечния път. Самият град е отражение на съзвездие, което те наричали „Пума”.

Най-накрая пред катедралата се събрахме цялата група и влязохме първо в нея.

Катедралата на Куско е строена на етапи и е съставена от 3 обединени църкви. Първата от тях е била построена върху основите на двореца на Виракоча инка.

Вътре е забранено да се снима, но ще кажа с няколко думи – една от гордостта на местните е колекцията от около 350 картини от школата за живопис на Куско. В целия град има 14 църкви и стотици картини. Повечето са анонимни, защото един художник е рисувал само част от картина. Друг – друга и така една творба е била дело на няколко живописци.

Строителството на катедралата е започнало през 1560 г. и е завършено през 1654 г. Испанците са използвали често стени от дворците на инките и това донякъде ги е спасявало при честите земетресения. Повечето големи трусове в Перу са в годините, кратни на 50, т.е. следващото бедствие се очаква през 2050 г. И така, постройките на испанците често са падали, включително и кулите на катедралата. Само стените не са мръднали и това се дължи на техниката и уменията на архитектите на инките.

На самия площад с голяма почит е издигнат паметник на един от най-великите инки – Пачакутек, син на Виракоча инка.

Освен катедралата тук е и църквата „Обществото на Исус”, издигната върху основите на Амаруканча, дворец на друг велик владетел на инките – Уайна Кхапак. Църквата е един от най-добрите примери за колониалния бароков архитектурен стил в Америка. В нея също има ценна колекция от картини.

Изглед към площада и към хълмовете около града от една точка за наблюдение, съвсем близо до централния площад.

Слязохме от площадката, заобиколихме катедралата и тръгнахме по улиците на града, следвайки Лео.

Едно отклонение. Полиция има навсякъде. Някакси от една страна се замисляш защо ли са там, а от друга си казваш – явно има защо и добре, че ги има.

Иначе са дружелюбни. Попитах ги на испански дали мога да ги снимам, а единия от тях даже ми даде да му държа кучето и да ме снимат с него. Усмихнати, сърдечни, добронамерени. След контакта бях една идея по-спокоен, че за сигурността се грижат такива хора.

Отново по улиците…

Една от запазените стени от времето на инките е на Паласио де ла Инка Рока. В наши дни е част от двореца на архиепископа. Подредбата на камъните изглежда хаотична, но в действителност могат да се различат фигури на различни животни – пума, змия, пиле…

На следващата снимка от Ива, която се сети да снима една картичка, са затъмнени част от камъните, за да се види по-лесно фигурата на пума.

Единият от камъните на стената има 24 ъгъла – 12 външни и 12 вътрешни, всички правени на ръка. В Мачу Пикчу има камък с 34 ъгъла, а в Торонтой с 40 ъгли.

Изкачвахме се по стръмни улички и се разминавахме на косъм с минаващите по тях автомобили.

На високото е разположен площад Сан Блас. Това е един от най-красивите райони на Куско – кварталът на художниците.

Тук Мартин предложи да седнем в едно заведение и да пием по един сок от плодове, кафе или коктейл – според желанието ни.

Това е мястото в Куско, където има голям избор от произведения на изкуството. Из малките улички на квартала можете да срещнете различни галерии и малки магазинчета за сувенири и по-стойностни творби. Цените са изключително приемливи, а търговците склонни на отстъпки. Реших след края на колективната разходка да се върна тук, за да разгледам по-подробно.

Продължихме по улиците в посока Кориканча. Старите дървени балкони са оригинални, направени с красиви дърворезби преди доста години.

По пътя към Кориканча минаваме покрай разкопките на Кусиканча – дворец за забалвения на инките, който е в процес на реставрация.

Първото, което виждаме от Кориканча е кулата на църквата Санто Доминго, построена на мястото на главния храм на Куско – Храмът на Слънцето.

Влизаме, разбира се. Освен църква тук е построен и манастир Санто Доминго. Това е най-важното място в целия град, а защо, ще обясня ей сега.

Комплекът Кориканча е построен от Пачакутек и е бил център на Куско по времето на инките, т.е. център на центъра на света на инките, а за тях – и на цялата вселена. Името произлиза естествено от езика на инките – кечуа. Кори означава злато, а канча – къща. Защо ли? Лесно е да се досетим – бил е покрит целия със злато! Много, много, ама много злато!

Гледката от Кориканча към града е много красива. Сякаш целият град е коленичил пред храма.

Църквата, построена върху основите и част от стените на светилището на инките:

И манастира Санто Доминго:

От този покрит със злато храм са тръгвали 42 лъча към четирите краища на империята.

СИСТЕМАТА ОТ СЕКЕ НА КУСКО
В столицата на инките и околностите й е имало разположени много храмове и свещени места: скали, пещери, извори и др., почитани от хората в Куско. На кечуа те се наричат уака. Тези точки уака са свързани помежду си с въображаеми линии, наречени секе. На кечуа думата секе означава линия.Те започват от Кориканча и като слънчеви лъчи се отправят към всички краища на империята.

Кориканча е бил центъра, от който тези линии тръгват. Около и зад стените на комплекса е имало 16 уака точки между които сгради, площади, свещени камъни и извори.

Йезуитът Бернабе Кобо е преброил и описал 328 уака, свързани с около 41-42 секе. Върху всяка от линиите са били разположени от 3 до 15 уака точки. Секе са били разпределени между четирите провинции на империята. Провинциите Чинчайсуйо, Антисуйо и Койасуйо имат по 9 секе всяка, а към Кунтисуйо водят 14 или 15 секе.

Има хипотеза от 1970 г., която свързва системата от секе и уака с календара на инките и съгласно която, всяка от уака точките съответства на един ден от годината, в който са се правели дарения на съответното свещено място. Има предположение, че уака точките са използвани и за астрономически наблюдения.

На въпросът ни към Лео къде свършват тези линии отговорът беше – „Никой не знае! Може би в Боливия, Чили или Колумбия”. Оказва се, че инките са ни оставили голямо богатство от загадки.

Как инките са си представяли създаването на света? Какви са били връзките между боговете, природата, която толкова почитали и хората? В Кориканча е намерена плоча от чисто злато, на която са били изобразени тези отношения.

Тъй като описанието е направено доста години след като вярванията на инките са били изкоренени, авторът му е черпил информация от предания и легенди, останали от древността.

Най-отгоре е 1. Оркорара или на кечуа „три звезди”. Вероятно тук са имали предвид съзвездието Южен кръст. Веднага под него е 2. Виракоча – изображение на създателя на небето и земята. Следват главните богове на инките – Инти (богът-слънце) и Кийа (богинята-луна). Инти бил покровител на мъжете, а Кийа на жените. Следват цяла поредица от богове и богини. Под 11. забелязвам андинския кръст Чакана. Най-долу във веригата са 21. Мъже, 22. Жени, 23. Дървета и 24. Складове за храна.

Инките са боготворяли природата – животни, езера, реки, планини, слънце, луна, дъга, гръмотевици… В Кориканча има храмове за всички тях и всичките са били покрити със злато и сребро. В градината е имало фигури на животни от тези благородни метали в естествен размер. Конкистадорите са имали много, много за ограбване. Всичко е било претопявано и изпращано към Испания с галеони.

Още едно питане към Лео – какви са били вождовете на инките, по какво са се различавали? Според неговите думи те са били по-силни и високи – около 2 метра. Обикновените индианци са достигали едва до 1,50-1,60 м височина. Един инка е имал една главна съпруга. Владетелите са имали привилегията да притежават допълнителни жени като броят им е достигал понякога до 400.

Преминахме към следващата зала в Кориканча, която ни показва подробности от архитектурните умения на инките и как са се справяли с основния проблем – честите и силни земетресения.

Първо се спряхме пред врата от камък, която има характерната, вече срещана в Ракчи, трапецовидна форма. Лесно е да се сетим защо.

Има няколко техники на строене, които да укрепват конструкциите на инките.
1. Отворите – врати и прозорци, са с трапецовидна форма.
2. Изградени са от камъни с много ъгли.

Освен това:
3. Камъните имат „мъжка” и „женска” части, които влизат една в друга.

Към третата техника има различни разновидности, а някои даже се комбинират с втората:

Инките са познавали бронза и са го използвали и в строежите. Как именно? Ами създали са още една противосеизмична техника.
4. Бронзови скоби за захващане на камъните един за друг.

Постройките са класифицирани в три архитектурни стила: граждански, религиозен (гладки и здрави стени) и военен. Перфектните им дворци и храмове са оцелявали и при най-тежките земетресения за разлика от тези на испанците след тях.

Малко след 14:30 приключихме с културната програма за деня и се разделихме с Лео. От тук нататък ни оставаше цял половин ден за „некултурната” част, а именно – мотаене по улиците, заведенията и магазините на Куско.

Разделихме се по интереси и плъзнахме из града.

Аз, Марто, Ива, Таня, Буба, Гери и Весо се върнахме към квартала Сан Блас, за да търсим нещо за ядене.

Намерихме си едно кафе, в което си поръчахме по един сандвич и безалкохолно – чича морада или фреш. Успяхме да впечатлим персонала с шумния си смях. Нямаше как – беше ни весело и забавно нон-стоп. Добре, че нямаше други клиенти в заведението.

От там аз и Веско продължихме да разглеждаме галериите. По пътя минахме през местенца, които нямаше как да видим предиобед. Една къща на художник, превърната в галерия ме впечатли особено много!

След това стигнахме отново до площадчето Сан Блас, където си бях харесал едни картини.

В малка схлупена галерийка, една художничка предлагаше своите рисунки с голям ентусиазъм.

Зарадвах я, след което с Весо си взехме такси до хотела. В Куско такситата са евтини, тъй като разстоянията не са никак големи. За около 4 сола се придвижваш докъдето искаш. Забравих да спомена, че градът не е голям и населението му е някъде около половин милион.

След като си отдъхнахме в стаите, имахме на разположение цяла вечер за нови подвизи. С Весо излязохме и тръгнахме по друг маршрут към центъра. Минахме покрай пазара Сан Педро, но за съжаление беше късно и вече го затваряха.

Иначе тук се продават предимно месо и зеленчуци. За чувствителните на миризми хора не го препоръчвам.

Свечеряваше се и се отправихме към Пласа де Армас.

Там случайно срещнахме Мартин. То как да не срещнеш някой познат в това малко градче. Тримата решихме да се качим на близкия хълм, на който светеше някаква църква. Не знаехме коя е и защо е там, но решихме да проверим.

Изкачването си беше сериозно, но слава богу не много продължително. От горе се откриваше гледка към града, която останахме да съзерцаваме най-малко половин час.

Едва на следващия ден щяхме да разберем какво е станало на това място и защо са построили тази църква.

Време беше да слизаме и да се срещнем с останалата част от групата, за да вечеряме и да спим, защото… Защото ни чакаше ново пътуване към едно от най-магнетичните места в Перу, а защо не и в целия свят? Досещате се, нали? Ще стигнем и до там, а дотогава – още малко търпение.

Share
This entry was posted in ПЕРУ. Bookmark the permalink.

Leave a Reply