11. КАНКУН
27 ноември 2011 г. бе денят, в който посетихме Чичен итца. Същата вечер стигнахме до Канкун, където ни очакваше кратка релаксираща почивка като финал на туристическата ни програма в Мексико. Следващите няколко дни не можеха да се сравняват с това, което преживяхме и видяхме до този момент. За хората, които обичат морето и плажа – те определено си заслужаваха.
Джойс ни остави в хотела и след като се сбогувахме се качи на автобуса и с шофьора тръгнаха незабавно по обратния път към Сан Кристобал де лас Касас. Бързаше да види семейството си за един ден и веднага да поеме следващата група туристи. На въпроса дали не му идва прекалено натоварването, той отговори, че е благодарен, че ни има, защото благодарение на нас изхранва семейството си. Това е то работата! Вижда се с децата и съпругата си по един ден между два екскурзоводски ангажимента и е благодарен, че има работа, защото много семейства в Мексико са на границата на оцеляването. За него работата е хоби и страст. Наистина, това което ни предложи като информация, като визия и възприятие, начинът по който ни го поднесе, заслужаваха адмирации!
Настаняването в хотел Park Royal Cancun (4*) в района на хотелиерската зона на Канкун ни отне повече време отколкото имахме търпение. На пушачите от групата им дойде като студен душ фактът, че в хотела не се пуши, стаите нямат тераси и прозорците не се отварят. Глобата за пушене е солена и така вредните навици трябваше да се упражняват посредством излизане от сградата.
Настаних се. Леглата в единичната ми стая бяха две двойни, на които спокойно можеха да нощуват четирима.
След като си оставих багажа и си взех бърз душ, тръгнах към ресторанта за вечеря. Коридорът си заслужаваше да бъде сниман – цветове, които веднага ти вдигат настроението.
Храната – позната на вкус, но доста по-разнообразна от предишните хотели.
И отново плодове – пъпеш, папая, ананас, плод от кактус (с много семки, но иначе вкусен), жълт пъпеш и диня.
След вечеря се разходихме до плажа, след което се прибрах в стаята, а след едно качествено наспиване на сутринта продължих с ресторанта на закуска.
Закусих основно с плодове, като този път имаше и червен портокал.
Целият ден на 28 ноември ни беше свободен в All Inclusive хотела, а аз реших да започна с разглеждане на територията на му още в 8 сутринта.
Приятно местенце! Нямаше много хора – все пак е началото на зимата. А иначе чудесни температури за басейн и плаж. Чисто и красиво.
На територията на хотела има и антични остатъци от „Храм на скорпиона“, една от малкото следи, останали от маите в този район. Съвсем малка руина, но внасяща автентичен колорит и напомняща, че сме в Мексико.
От развалините се открива чудесна гледка към плажната ивица и хотелите. Вляво е нашият хотел.
Слизам на плажа – пясъкът е удивително бял! А да видиш такова вълшебно крайбрежие и да няма почти никакви хора – това за мен беше необяснимо!
Този ден беше за плаж и за разпускане. Все още, обаче, беше доста рано – 9 часа сутринта. Срещнах Бисер и решихме да се разходим до близкия МОЛ, който видяхме предната вечер от автобуса по пътя към хотела.
Вече беше светло и на излизане на хотела го снимах целия.
И тъй като с Бисер решихме, че ще се поразходим пеша, то е редно да покажа и тази единствена улица, наречена „Кукулкан“, която обикаля целия хотелски район на Канкун. В действителност е много дълга – някъде около 20 км минимум.
Излишно е да казвам, че всичко свети от чистота.
Интересно място е Канкун. Централната градска част е разделена от хотелите от една не малка продълговата лагуна. Улица „Кукулкан“ я обикаля, давайки бърз достъп до всички хотели от зоната. Противно на очакванията ми и близостта на морето, лагуната е сладководна. В нея има дори крокодили, така че плуването там е забранено.
Гледайки от района на хотелите, в далечината се вижда централната градска част. Около Лагуната са построени забележителни вили на богаташи с красиви и скъпи яхти отпред. Има и цели затворени комплекси. Красота и съвършенство…
Походихме още малко и не след дълго стигнахме МОЛ „Кукулкан“.
Поради твърде ранния час, той беше още затворен, та се наложи да се помотаем малко по улицата.
Един автобус, който рекламира Xcaret (Шкарет) – един от най-добрите световни развлекателни паркове. Наричат го „Свещения природен Рай“. Това е място с удивителни природни забележителности, археологически находки и 53 атракции за туристи от всякакво естество, включително шоу с делфини, коне, ферма с тропически птици, пеперуди, пещери с плъхове. Предлага се гмуркане в пещери и разходка до подземна река. В исторически план това е било едно от най-важните пристанища на маите. За съжаление видяхме рекламата, но посещението на тази атракция остава за следващото ми идване в Мексико.
Засега се ограничаваме с разглеждане на МОЛ „Кукулкан“. Малък, чист и спретнат и нищо кой знае какво вътре. Снимки нямам, но няма и какво да се види.
На връщане към хотела ми направиха впечатление автомобилите на Мексиканската федерална полиция. Оказа се, че през един хотел от нашия е отседнал Барак Обама, мексиканският президент Ф. Калдерон, както и президентите на още няколко държави за провеждащия се в Канкун по същото време екологичен симпозиум. Нямаше и да разберем, ако не бяха тези автомобили по улиците.
Стигнахме в хотела и се отправихме директно към плажа. Потопих се в топлата вода на Карибско море, борих се с бурните вълни, рових за раковини по брега – общо няколко часа. Спокойствие и красота – няма какво друго да кажа!
С Бисер събрахме по някоя и друга раковина, а Наталия през това време ни документира.
След като се зачервих сериозно от слънцето и се прибрах за обяд, реших че е време да се разходя до централната градска част на Канкун, където си бях уговорил среща с Деси – българка, омъжена за мексиканец, която живее тук. След размяна на СМС-и се разбрахме кога и къде да се видим.
Жоро и Бисер решиха, че с удоволствие ще се разходят с мен и тръгнахме заедно с градски транспорт.
Договорката с Деси беше да се видим на пазара за сувенири със специфичното име „Меркада беинте очо“, което в превод е „Пазар 28“. Не ми стана ясно защо точно 28, а и не се поинтересувах. Важното беше, че шофьорът веднага разбра къде да ни спре автобуса, за да стигнем на мястото.
Помотахме се по сергиите и в уговорения час намерихме Деси. Седнахме на бира за който пие, а аз на тонизираща напитка Gatorade. Поприказвахме си, а персоналът на заведението като видя, че се снимаме, веднага ни оборудва с подходяща дегизировка. По някое време се появи и Пепа и стана още по-весело!
Хората са много гостоприемни и жизнерадостни. Нито за миг не усетих по маршрута ни в тази прекрасна страна каквато и да било враждебност или опасност. Със сигурност престъпност има, но и на всяка крачка полицията бди за сигурността.
Деси ни закара до хотела в 18:00 часа. Малко преди да стигнем я спряха полицаи, защото караше с около 20 км/ч над разрешената скорост. Помолиха я да внимава, за да не се случи някое произшествие и й пожелаха добър път. Бях изумен. Никакво заяждане, никакви отрицателни емоции или пък намеци за подкуп… Благодарихме й за приятния следобяд и събеседване на бира и се прибрахме за вечеря в хотела.
На следващата сутрин се отдадох на обзелата ме предния ден страст за събиране на раковини. Станах в 5:30 и десет минути по-късно вече бях на плажа, за да събера изхвърлените през нощта черупки от брега. За мое най-голямо разочарование не намерих абсолютно нищо интересно!
Този ден, 29 ноември, беше последният ни в Мексико. Закусих, разходих се малко по плажа и се прибрах в стаята, за да си стегна багажа. В 12:30 ни взеха от хотела за трансфер до летището в Канкун. Пристигнахме в Мексико Сити след 3 часа полет и се впуснахме в безкрайно ходене по огромното летище. Накрая с „въздушен влак“ стигнахме до терминала, от който трябваше в 21:55 да излетим за Амстердам.
Обратният трансконтинентален полет мина някакси по-лесно. Не се чувствах толкова смазан, когато чак на другия ден в 15:30 кацнахме в холандската столица. Посрещнаха ни и ни закараха в хотел за нощувка. След като се настанихме, всички от групата се пръснаха по собствена програма из града. Аз участвах в една разходка по улиците в центъра, видях и прочутата атракция – кварталът на червените фенери. Всичко щеше да бъде чудесно, ако не идвахме от +30 градуса в Канкун на -3 градуса в Амстердам! На всичкото отгоре духаше и беше адски влажно. Намръзнахме се здраво! Голям шок. Прибрах се в хотела и тази вечер повече не си показах носа навън.
На следващият ден закусихме в хотела рано сутринта и към 8:00 имахме трансфер до летището, откъдето с полет в 10:30 се прибрахме до София.
Приказката свърши! Ето щастливата група, посетила Мексико (отляво надясно): Жоро, Бисер, Пепа, Венци, Вальо, Миго, малката Наталия, Силвия, Нина, голямата Наталия и аз.
Като обобщение искам да кажа, че тази дестинация си заслужава всяка вложена стотинка и минута време. Мексико е едно място, което при възможност задължително трябва да посетите. Това, което ще видите там е неповторимо и ако поне донякъде съм успял да ви предам атмосферата, знайте, че поне още толкова не съм се справил. Не всичко може да се опише с думи, а за Мексико това важи с пълна сила!
Като се прибрах и се порових в историята и загадките на маите, открих, че местата, които сме посетили са много важни, но далеч-далеч не са всичко, което си заслужава да се види. Спомням си за това, че минахме само на 15 км от древния и могъщ град Тонина, покорявал на два пъти Паленке. Бяхме близо до Коба и Тулум, а често споменаваните ключови градове Калакмул, Маяпан и Тикал останаха далеч от маршрута ни. Има и още, и още… С удоволствие бих се върнал, за да обиколя останалите забележителности на тази изключителна страна. Някой ден, някой много хубав ден това ще се случи.
Благодаря за търпението и вниманието на всички, които прочетоха този дълъг пътепис докрай. За мен беше удоволствие да споделя всичко това с вас.
КРАЙ
