ДВОРЕЦЪТ БАНГ ПА-ИН
От Аютая пътуваме едва 18 км в посока Банкок и стигаме до малко населено място – спретнато и чисто. Минивановете ни стоварват на един паркинг и пеша стигаме до добре охраняван вход. Намираме се пред кралска резиденция и за да влезем се налага да минем контрол на облеклото.
Веднага след входа попадаме в нещо като просторен парк и тръгваме по алея, без да сме наясно къде се намираме и какво ще видим. Знам само, че екскурзоводката ни в Канчанабури ни го препоръча като задължително за посещение място. Ще се наложи да отворя брошурата, която ни дават с билетите за вход и да проверя за какво става дума.
Историята на Кралския дворец в Банг Па-Ин ни връща назад в XVII век. Според хрониките на Аютая, крал Прасат Тонг (царувал 1629 – 1656) е имал дворец, построен на остров Банг Па-Ин в река Чао Прая. А защо точно там?
Според холандски пътуващ търговец, крал Прасат Тонг е бил незаконнородено дете на крал Екатотсарот (царувал 1605 – 1610), който в своята младост претърпял корабокрушение на този остров и е имал дете от жената, която се е грижила за него там. Момчето пораснало и станало пръв министър. След като узюрпирал трона се провъзгласил за крал Прасат Тонг. Върху родната земя на майка си, остров Банг Па-Ин, построил манастир, а след това и дворец с езеро. Хрониките споменават само една постройка – Айсаван Тифая-арт, построена през 1632 – годината, в която се родил неговия син, бъдещият крал Нарай (1656 – 1688). Не е ясно дали дворецът е използван до падането на Аютая през 1767 г., но през 1807, когато известен поет е минавал от там, мястото било описано като изоставено и обрасло.
Дворецът бил съживен отново от крал Рама IV от династията Чакри, по-добре познат на Запада като крал Монгкут (1851 – 1868), който си построил временна резиденция в стил на готически манастир. Неговият син и наследник, Рама V също построил някои сгради.
В наши дни дворецът е от времето на крал Чулалонгкорн (Рама V, 1868 – 1910), а по специално от периода 1872 – 1889 г., когато са били построени повечето от запазилите се павилиони.
Днес дворецът се използва понякога от крал Бхумибол Адулядей (Рама IX) и кралица Сирикит като резиденция и за организиране на банкети и приеми. Както всички подобни структури, дворецът има външна и вътрешна част. Външната е публично достъпна и се използва за някои церемонии, а вътрешната е запазена само за кралското семейство. В миналото вътрешния дворец е бил недостъпен за мъжката част от двора.
Това, което забелязвам още с първите постройки е, че всяка една е в различен стил. По нататък ще видим европейски, тайландски и китайски архитектурни елементи един до друг в странна комбинация и единство.
Отляво на алеята има воден канал, а от другата страна е двуетажна сграда в колониален стил от 1879 г., предназначена за братята на Рама V и техните семейства.
Покрай водния канал се стига до външно езеро, около което съвсем ясно се вижда комбинацията от архитектурни стилове.
Сградата от тайландски тип се казва Айсаван Тифая-арт, но тази е построена от Рама V по средата на езерцето през 1876 г. Името умишлено повтаря това на първия павилион, построен от крал Прасат Тонг в миналото. Постройката е копие на една сграда в Кралския дворец в Банкок, построена от баща му, Рама IV.
Ние се разхождаме в прекрасната градина и преминаваме от място на място по красиви мостове над каналите и езерото, от които се откриват гледки като от приказките.
Лека полека стигаме до любимата резиденция на Рама V, когато отсядал тук. Обикновено идвал по три пъти годишно. Построена е през 1877 г. във вид на дървена вила в швейцарски стил.
По думите на принц Октомски, придружавал бъдещия цар Николай II на Русия при посещение в Тайланд през 1890 г., тази сграда била „луксозно обзаведена с изтънчен вкус и комфорт”. За съжаление при ремонтни дейности била запалена по случайност и изгоряла през 1938 г. Понастоящем е реставрирана по волята на кралица Сирикит.
От това място се открива гледка към пъстроцветна кула в средата на езерото.
Функциите на тази кула са основно за наблюдение на парка и околностите. Качваме се по извити стълби нагоре и се убеждаваме, че си струва човек да се наслади на гледката от високо.
Сложното име на пъстроцветната постройка се превежда като „Кралска резиденция „Небесна светлина”. Този двуетажен павилион в китайски стил е построен като еквивалент на Китайската търговска палата и е представен на крал Рама V през 1889 г.
На входа е запазена изящна мозайка с изображение на дракон.
Отново по думите на принц Октомски „Това е наистина дворец на романтиката, с орнаменти по пода, масивни мебели от абанос, свободно използвани злато, сребро и порцелан за декорация и нежни дърворезби по колоните и прозорците.”
На първия етаж има трон в китайски стил, а на втория – олтар, посветен на кралете Рама IV и Рама V с техните кралици.
Доста внимание отделям на тази част от двореца, но ми се струва една от най-красивите, поне за мен като европеец. Излизам отвън и обикалям китайския „квартал”.
Оставям зад гърба си великолепието на късчето природа, китайското изящество и строгостта на кралския дух, за да продължа към другите тайни на Банг Па-Ин.
Стигаме до мемориал на кралица Сунандакумариратана. Очевидно е загинала, но как?
През 1881 г. кралицата пътувала по река Чао Прая към двореца Банг Па-Ин. Нейната лодка, обаче, се обърнала и потънала, а кралицата се удавила. Всички свидетели на случилото се останали неподвижни по местата си, тъй като по онова време, който докоснел член на кралската фамилия, бивал екзекутиран незабавно за осквернение на кралската особа.
След тази случка кралят построил този мемориал и отменил забраната да бъдат докосвани кралските особи.
Минавам и покрай входа за лодки на двореца.
След това по най-красивия мост – сякаш сме в градината на някои от известните европейски дворци.
Отправям се към „Съвършенното и сияйно небесно жилище”. Това е постройка от 1876 г. отново на крал Рама V, използвана за резиденция и тронна зала.
Залите за аудиенции и предверията са украсени с маслени картини, изобразяващи историята на Тайланд, но вътре снимането е забранено, така че не мога да ги покажа.
Частните апартаменти във вътрешната част на тази сграда все още се използват от кралското семейство, когато посещава Банг Па-Ин.
Излизам и се ориентирам към изхода, но преди това минавам от другата страна на езерото и се наслаждавам на гледката.
Облаците понякога могат да пречат, но в други случаи дават допълнително очарование на кадъра. Езерото не би било така привлекателно, ако нямаше отражения на живото небе.
На прощаване ще обърна внимание на построения отново от Рама V през 1880 г. паметник на крал Прасат Тонг от Аютая, наречен „Резиденция на Краля на боговете”.
Събираме се на паркинга при минивановете, с които дойдохме до тук, и продължаваме към Банкок.