ОСТРОВЪТ НА СЛОНА
Едно от най-големите достойнства на Тайланд, което го превърна в туристическа дестинация номер 1 за 2013 г., са неговите плажове. От една страна вълните на Андаманско море, естествено продължение на Индийския океан, обливат сякаш безкрайната пясъчна ивица на Индокитайския полуостров, а от другата страна Тайландският залив, част от Южнокитайско море, гали с тихите си нежни води снежнобелите девствени плажове. Когато човек попадне някъде из островите, пръснати из огромния залив, има чувството, че това е мястото, за което е мечтал цял живот. Какво би било моето пътуване, ако не опитам от нектара на тези райски кътчета?
След сутрешна закуска в Банкок се отправяме на юг – сещате се защо. Стараем се да сме максимално експедитивни, за да можем още същия ден да се хвърлим в морето, забравяйки всякакви грижи, умора и житейски притеснения.
Естествено, за да стигнеш който и да било остров с автомобил е редно да минеш някакво разстояние по сушата и да завършиш с ферибот. Така се получи и сега. След около 5-6 часа пътуване под парещите лъчи на тропическото слънце стигаме до един пристан в северната част на Тайландския залив на около 300 км южно от Банкок.
Тези цветно-весели яхти не чакат нас. Ние сме на опашката за един грохнал ферибот. Не искам да мисля за надеждност и безопасност, защото иначе едва ли бих се качил на борда.
Преходът от континента до острова е около 30-40 минути и с облекчение акостираме на отсрещния бряг – остров Ко Чанг!
Името в превод от тайландски означава „Островът на слона”. В действителност това е архипелаг от 52 острова в югоизточната част на Тайланд, в близост до границата с Камбоджа. Основният остров е вторият най-голям в страната с ширина 14 и дължина 30 км, а общата сухоземна площ на групата е 650 кв.км.
Ко Чанг има силно изразен планински релеф и идеята да го обикалям с велосипед е неосъществима. Транспортът е само един вид – местните пикап-таксита. Срещу 50-150 бата те возят до която точка на острова пожелаеш. По цялото крайбрежие има къщи на местни жители и хотели. По-ясно изразени селища има малко. Някои от тях носят имената на плажовете: White Sand Beach (Белите пясъци), първото от север на юг, Kai Mook Beach (Перленият плаж), Klong Prao Beach и последното по-голямо селище е това, към което се отправяме ние след слизането от ферибота – Kae Bae Beach.
Селищата, по западния край на острова са основно туристически, а източния бряг се използва предимно за земеделие. Половин час пътуваме с вановете от ферибота до Кае Бае.
Като говорим за туризъм най-важното нещо, от което се интересуват гостите на острова, са хотелите и плажовете. Съобразно пътуването ми и местата, които разглеждам, имам поглед предимно върху курортното селище Кае Бае, но ще се постарая да покажа и някои други интересни места.
ХОТЕЛИТЕ
Хората, които обичат да почиват на спокойно и натурално място, с естествена красота, красиви плажове и топла морска вода, ще оценят много високо Ко Чанг. Тук има както луксозни петзвездни хотели, така и прекрасни малки уютни и чисти места за отсядане, където се чувстваш енергийно зареден от близоста на природата. Всеки посетител може да се разходи из територията на хотелите и да разгледа какво му предлага всеки един. Като казвам всеки, имам предвид себе си – никой не ме спря да вляза където и да било.
Хотел Амари отскоро е в групата на петзвездните. Проектиран е прекрасно, както и всички останали хотелчета наоколо. Разбира се, местните не винаги изгарят от трудолюбие, но са любезни и услужливи, даже и да не разбират какво искаш от тях.
Стаите на хотела са просторни и комфортни. Всичко се плаща, разбира се, но като цяло не е скъпо.
На територията на хотела има красив басейн, а на плажа има разположени шезлонги под сянката на типичната тропическа растителност – кокосовите палми.
Съседният хотел разполага с прекрасна градина и редици от двуетажни къщички – една стая е един етаж. Всичко е перфектно поддържано и чисто.
Като говоря за по-малките и уютни места за спане, ще спомена хотелчетата Морски бриз и Райските бунгала. Позволявам си да ги изписвам на български, а не с оригиналните им имена – асоциациите, които будят наименованията им до голяма степен съвпадат с усещането да си там, на този райски остров.
Едно бунгало е една стая. Привечер животът в джунглата на острова започва да кипи. Около бунгалата обитателите на гората започват да изнасят своя концерт, а сред тях най-силно се откроява пронизителния звук на цикадите. Нощем, слава богу, е тихо. Сутрин те будят птиците и играещите в близката ферма малки слончета… Красотата блика от всички страни.
Моето бунгало разполага с климатик, вентилатор, баня с бойлер, телевизор, който така и не пуснах нито веднъж, всякакви кърпи, принадлежности за къпане… Особено полезен е вентилаторът за сушене на дрехи. Тъй като климатът на острова е много влажен и топъл, всичко изпрано съхне невъзможно бавно. Добре, че си нося 2 чифта бански!
Като запален акварист установявам, че пред хотела е сложена голяма кашпа, но не е пълна с пръст, а с вода. Във водата виреят лотоси, ей така, направо на улицата. За още по-голяма моя изненада откривам под листата декоративните рибки, които у нас отглеждаме задължително в аквариуми – гупи, хелери, молинезии, шлаери.
След краткия поглед върху хотелите се насочвам към плажовете. Слагам бански, грабвам една кърпа и … към морето!
ПЛАЖОВЕТЕ
Един от най-приятните факти на този остров е, че по плажовете никъде не се виждат платени шезлонги, чадъри и всякакви други натрапчиви намеси. Единствено тук там има къщички и бунгала за нощувки, както и ресторантчета за хранене. Естествено, хотелите предоставят на гостите си шезлонги, а от чадъри най-често няма нужда, защото сянката на палмите е напълно достатъчна.
Ресторантите изнасят маси направо на пясъка.
И тъй като тук има сериозен прилив и отлив, на места покрай брега е изграден бетонен праг, за да спира настъплението на морето.
По кое време на годината е най-удачно да се идва тук? Това се определя най-вече от сезоните – дъждовният е от май до октомври, след това следва сух период, а лятото е през месеците март и април. Ясно е, че докато вали не е особено приятно да се почива на море. През лятото пък става адски горещо. Като най-подходящ остава сухият сезон. В момента сме тук в самото му начало и температурата на морската вода е от 30 до 32 градуса. Все още, обаче, можем да уцелим облачни дни, а даже и кратки превалявания.
По плажовете няма много хора, даже в най-силния за острова сезон, но пък винаги можеш да видиш необичайни посетители.
Разхождайки се из острова успях да разгледам и най-известния плаж – Белите пясъци. В известен смисъл наименованието му отговаря на истината – пясъкът е по-бял. Достойнствата му са и в това, че е просторен и широк, а покрай него в сянката на палмовите горички са разположени ресторанти и бунгала.
В северния край се натъквам на най-странния хотел – създаден сякаш по сценарий на филм за пирати.
Оживлението на плажа се засилва точно преди залез. Цветовете стават по-ярки, а жегата отстъпва място на вечерния бриз.
Моментът е подходящ за забавления с най-милите слончета – двете малки съседчета, които всяка сутрин чувам от стаята си. Точно по това време те забавляват срещу скромна сума туристи. Изкарват си прехраната душичките!
Стопаните им хем ги къпят за тяхно удоволствие, хем забавляват туристите.
Разказвайки за плажовете, няма как да пропусна едно от най-големите забавления – вечерята. След залез слънце отливът освобождава поне 100 метра от плажната ивица с което дава свобода за изява на ресторантьорите. Те веднага изнасят маси на пясъка, пускат фенерите и очакват да се появят гладни гости. Това с което ни привличат най-много е прясната риба. Разнообразието понякога затруднява избора, но каквото и да си харесаш го взимат от изнесената на плажа маса с подложка от натрошен лед, мятат ти го на барбекюто в съседство и след около 20 минути имаш най-вкусната прясна морска храна на света! Като добавка ти изпичат картоф във фолио или царевица. За пиене – двете най-търсени бири – Чанг и Синга, както и безалкохолни. Моят избор най-често е кокосов орех.
Като допълнение към вечерята понякога получаваме огнено шоу. Местни факири забавляват гостите направо на пясъка до масите.
Равносметката от хотелите и плажовете на остров Ко Чанг е, че мястото е идеално за почивка и никакъв излишен и натрапчив лукс не ме притеснява. Навсякъде се чувствам удобно и уютно. Цените в ресторантите са толкова прилични, че даже няма смисъл да си правиш предварително сметката – направо поръчваш каквото ти е на сърце!
УЛИЦИТЕ
Картинката на острова не би била пълна, ако пропусна разходките по улиците. Като цяло няма как да бъде интересно описанието на една релаксираща почивка. Единствено местата, които виждам биха представлявали интерес, а детайлите оформят пълното усещане.
Излизайки на главния път на острова попадам в обикновена селска обстановка. Разликата е, че тропическата растителност създава екзотичен облик. Като се замисля, едва ли има кой знае какво да покажа.
Тротоари липсват и тъй като движението е обратно на нашето се налага да внимавам много за минаващите автомобили, мотори и пикап-таксита. Шосето от снимките е основната пътна артерия на острова и го заобикаля почти целия с изключение на най-южния му край, където кръгът не е затворен. Ширината на улицата е толкова, че ако си ходим спокойно по нея, две коли не могат да се разминат.
Често срещам тези кашпи с лотоси и рибки, за които вече споменах.
По-интересни са сергиите за плодове. Не ме карайте да посочвам точните наименования на всичко – не ги знам. На следващата снимка червеното по средата отпред е драконов плод. Вижда се помело, зелено манго и другите не знам какви са.
На следващата сергия, която срещам има повече плодове. Особено разпространени и вкусни са малките банани. Ананас, мандарина, ябълка, диня – познаваме ги добре.
Ето това, обаче, не съм сигурен дали е рамбутан, а се среща често. Ако някой знае, да помага.
По улиците не можеш да срещнеш кой знае какво, но пък има много живописни къщички, които снимам с удоволствие. Като цяло островът не се отличава с архитектура, а с настроение.
Една от най-разпространените храни е ориза. Правят го във всякакви комбинации, но най-ароматен е този, сервиран в ананас. Здравословната ми храна се допълва от различни видове фрешове, в случая от диня.
Вечер ресторантите се опитват да те съблазнят с оферти. На едно място срещу 10 лв. можеш да ядеш на корем. Даже предлагат да си сготвиш сам на масата.
Вече споменах за заведенията по плажа, така че няма да повтарям, но те са едни от най-хубавите места за вечеря.
Някъде след 22 часа, който търси веселба, я открива в бар Мохито. Понякога има програма, която по тайландска традиция се интерпретира от травестити – пеят, танцуват, флиртуват…
Не всички са така женствени като тези в Банкок. Усещането, че пред теб е проблечен мъж е доста подтискащо за мен лично. Още повече, че тези даже не изглеждаха особено естетично, а отворят ли си устата да говорят, оставаш потресен от тембъра на гласа им.
Улиците на Ко Чанг са горещи през деня и само вечер след залез слънце можеш да изпиташ удоволствие от разходката по тях. Множество сергии с едни и същи стоки, магазинчета за козметика, за храни, дрехи, сувенири – има всичко, което може да привлече погледа на туриста. Основната част от хората през деня, обаче, е на плажа. Така че улиците остават празни чак до вечерната прохлада.
ТАЙЛАНДСКИ МАСАЖ
Масажите са едно от нещата, които носят голяма слава на Тайланд и не напразно. Често хората свързват масажа с някакви еротики или специални услуги. Държа да отбележа, че такива вероятно има, но аз не ги срещнах. Официално не е разрешено да се предлагат секс услуги с масажите, поне не и на Ко Чанг. За неофициалните неща по цял свят има вратички.
В крайна сметка се намирам на красив тропически тайландски остров и да не пробвам прословутите масажи ще е грехота. За да спестя пропуските на хората, които биха пътували след мен, искам да ги посъветвам да не губят време в колебания, ами направо да изпробват някое от многобройните масажни студия – било то на плажа, в хотела или някъде из улиците. Като не ви хареса, следващия път изпробвате друго и така докато намерите истинското.
Моят първи масаж беше на брега на морето в една кръгла шатра с вид на беседка. Вътре има обикновено по няколко масажистки в очакване на клиенти.
Тайландският масаж обикновено се прави на сухо и е свързан с малко по-болезнени процедури по разтягане и мачкане. Затова предпочитам да си правя масаж с олио, което ми е значително по-приятно.
Имам късмета да се подложа на процедурата привечер. Лягам, а пред мен се вижда невероятен залез. Затварям очи и чувам равномерния шепот на вълните… Досега не съм срещал нещо, което да ме отпуска и релаксира толкова качествено.
Масажистките са винаги много усмихнати и настроението по време на процедурата е страхотно.
Другото място, на което си правих масаж е студиото към хотел „Морски бриз”. За гостите правят отстъпка 10% от указаната на витрината цена. Сами можете да видите от снимката колко вида масаж правят и какви са цените преди отстъпката.
Като уточнявам, че в хотела не е най-евтино, ще поясня, че 250 бата са около 12 лв. Шефката (вляво на кадъра) е тайландка и ни прави всеки път отстъпки. Момичето до мен на снимката е 25-годишна камбоджанка, която работи на острова и се справя най-добре по мое лично мнение.
Самото студио на хотела е много чисто и красиво подредено, така че влизайки вътре, първо сме спокойни за хигиената, а след това и за трудолюбието на масажистките.
Благодарение на Милена имам цяла поредица снимки от процедура по класически тайландски масаж.
По мнение на Милена камбоджанката се справя чудесно с масажа на краката. Забравих да спомена, че нормално един масаж е един час, но има възможност да се поръча и 90 минутен.
Когато един ден изгорях от слънцето, камбоджанката ми направи масаж с алое вера за възстановяване на кожата. Извади една купичка с гел от хладилника и започна да ме маже целия. Усещането е доста противоречиво – леденостуден гел от алое вера върху горещата и зачервена кожа! Тялото ми пое цялата купа и се отпусна.
Препоръчвам на всеки, който пътува до Тайланд да не пропуска нито ден от почивката си без да си направи цялостен масаж. Опитайте всички видове, които ви вдъхват доверие и намерете най-подходящата масажистка.
