НА САФАРИ СЪС СЛОНОВЕ
Остров Ко Чанг, както стана дума вече, има планински релеф. Склоновете на хълмовете му са полегати, а най-високият е 744 метра. Множество рекички извират от гъстозелесените склонове на планините и слизайки към морето образуват няколко красиви водопада. Островът прилича на спящ слон и от там идва името му.
Растителността е типична за тропическите гори – различни видове палми, мангрови и каучукови дървета, множество видове цветя и ниска растителност. Има по много от всичко.
Животинският свят се състои от 29 вида бозайници, 74 вида птици и 42 вида земноводни. Около острова има коралови рифове и изклюително богат на видове морски свят.
От 31.12.1982 г. Ко Чанг е национален парк и се ползва с протекцията на държавата.
Във вътрешността има планински селца на местни хора, а някои от тях се занимават с отглеждане на слонове. Един от тези лагери се казва Бан Куан Чанг (Ban Kwan Chang). Хората много добре си знаят интереса. Да, наистина, издръжката на един слон никак не е лесна задача и изисква сериозен ресурс. Как се набавя най-лесно такъв? Ами простичко – имаш 10 слона, организираш сафари с тях и прибираш парите на туристите. За целта са създали стройна организация – различни туристически бюра им намират клиенти. От кампа изпращат такси да вземе туристите от хотела и после да ги върне. Всичко е идеално организирано.
Точно така дойдоха една сутрин да ни вземат и нас.
До селището в планината пътуваме около 30 минути. Пристигаме, настаняват ни да изчакаме предишната група преди нас и ни черпят с минерална вода и плод – ананас. След това ни викат и се отправяме към рампата за качване върху слон.
Местните успяват да се качат някак направо от земята, но за нас специално е направена платформа, от която да ни е по-лесно да седнем в седлото на гърба на слона.
В лагера Бан Куан Чанг разполагат с 10 слона, всичките женски. Явно мъжките не са много кротки и за езда се предпочитат женски. Моята слоница е на 49 години и се казва Шъри.
Качваме се по двама на слон и един след друг се понасяме към гората. От предишен опит си знам, че върху слон друса много. Особено, когато започват да слизат по склон и да пресичат рекички. Тогава направо имаш усещането, че ще изпаднеш, ще се изхлузиш и ще си строшиш главата падайки…
Преминаването през гората ни сблъсква с гигантските размери на някои растителни видове.
Програмата има два варианта. Първият вид е къса едночасова разходка с минаване през плантации за тропически плодове, каучукова плантация, пресичане на реки и най-накрая хранене на слоновете. Вторият е същото, но е два часа и се стига до някаква по-дълбока река в планината, където се къпем на гърба на животните. Ще покажа снимки от втория вариант, защото той най-много си струва.
Слоновете с водачите и туристите стигат до някакъв вир. Там, който иска се съблича по бански, слонът влиза във водата и на групички по 1-2 човека се плува до гърба на милия гигант. Следва веселба!
След купона в джунглата тръгваме по обратния път. Тук вече водачите лека полека слизат от слоновете с нашите фотоапарати и ни снимат. Колко се справят е предмет на друг разговор. Ние пък, вече съвсем смели, се смъкваме от седлото върху врата на слона. Много е приятно на пипане това животно. Една нежна кожа като кадифе…
Табелката с името на лагера е на 50 метра преди него, така че стигайки до нея значи сме се прибрали.
Отлично, но забравяме за последната част от двата варианта на програмата – храненето!
Слончетата ги строяват в една редичка, а на нас ни дават чепки с банани, за да ги гощаваме.
Не знам за вас, но на мен това животно ми стана много любимо. Може би заради контакта с него, докато му седях върху врата, или заради доверието, което изпитвам и което ми позволява да си сложа главата в устата му… С теглото си тези животни могат да ни смачкат когато си поискат, но не биха го направили!
Нито един човек от включилите се в сафарито със слонове не остана разочарован. Честно казано тук наистина можеш много по-добре да усетиш благородството на тези животни. Можеш да почувстваш тяхната доброта и да се влюбиш завинаги.
Накрая се прибираме отново с пикап-таксито до хотела, но този път пълни с впечатления!
ОБИКОЛКА НА АРХИПЕЛАГА
След разходката със слонове сред биоразнообразието в джунглата на Ко Чанг, в никакъв случай не бива да пропускаме целодневния круиз до някои по-малки островчета от архипелага. Ако на някой са му се сторили красиви плажовете, които показах до момента, нека има малко търпение, за да види едни още по-пленителни местенца.
Сутринта ни събират с обичайните за острова таксита. Тръгваме към най-южната точка на Ко Чанг, където се намира пристанището, но не кое да е, а това, готиното, от което тръгват всички видове транспорт към останалата част на архипелага.
За съжаление не съм снимал всичко наред и съм пропуснал пазара за джунджурии, намиращ се точно преди кейовете за кораби и лодки. Минаваме покрай сергиите с уговорката, че ще пазаруваме после… Кога е това после, никой не знае, но сега бързаме към една моторница за 25 човека, която ни чака специално. Наели сме си я само за нас и в 8:30 би трябвало да полетим по вълните.
Около кея, където е акостирала лодката на Банг Бао – най-известната фирма за круизи тук, стърчат от водата наколни жилища, изглеждащи достатъчно атрактивно, за да бъдат снимани на бърза ръка в движение.
Забелязахте ли, че двете снимки са на една и съща къща?
Изгарящата жега не се усеща толкова тежко, докато се движим с лодката в неизвестна за нас посока. Така, както се разположих удобно, така и за малко да заспя. Добре, че подухва ветрец и двата мощни двигателя вдигат достатъчно шум, че да не се размажа върху седалката и да не могат да ме събудят.
Не след дълго шумът на двигателите затихва и лодката намалява скоростта, защото пред нас се е появил остров. Приближаваме се тихо, все едно едно сме крадци, до един приказен малък безлюден плаж с чисто бял пясък.
Честно, снимка няма как да покаже нищо от това, което се усеща, когато скочиш във водата, за да излезеш на такъв бряг! Едни диви тропически дървета хвърлят плътна сянка върху снежнобелия пясък и контрастират невероятно с изумруденото море и светло синьото весело небе… Небрежно разхвърляни по брега кокосови орехи, сякаш се надпреварват да достигнат до вълната, която ще ги отнесе някъде надалеч…
Кокосовите палми се раждат от децата на предците си. Каква игра на природата! Дървото расте, ражда и от плодовете му тръгва нов живот… Само, без да пита никого и без да търси чужда помощ.
Влизам по-навътре и забелязвам, че някой все пак е оценил красотата на мястото и си е построил бунгала под сянаката на гъстите корони на дърветата. Всичко е пусто…
Намираме се на остров Koh Wai. Оказва се, че не е необитаем, но ние тайничко сме слезли на частен плаж, забранен за външни лица. Някои от нас тръгват по пътека през горичката, а другите се качваме на лодката, за да стигнем до публичния плаж на острова, където никой няма да ни изгони.
В никакъв случай не може да се говори, че мястото е пренаселено. Напротив! Тук господарка е н.в. Природата и всички й се подчиняват безусловно.
Към 12:30 се отправяме към пристана и лодката, за да си получим включения в цената на круиза обяд.
Като казвам обяд не разбирайте пир! Съвсем скромно хапваме ориз със зеленчуци и плодове за десерт. Вода в хладилния контейнер има студена, така че няма да умрем от жажда.
В 13:00 тръгваме от Ko Wai и след някакви 20 минути езда по вълните, стигаме до миниатюрното островче Koh Yai Lek.
Какво правим тук, ще попитате. Една красива скала и толкова! Така е, красива е, но не само. Водите около това място гъмжат от риби, а скалите служат за основа, към която се прикрепват корали. Можем да си представим как изглежда един красив аквариум. Същото нещо си го представете тук, само че сте с маска и шнорхел докато се наслаждавате на гледката под водата.
Последното е изваден морски таралеж, но толкова голям, с толкова големи игли, че ако някой го настъпи под вода, ще види звездите на небето отблизо. Затова момчетата от екипажа на лодката ни предупреждават да не стъпваме по скалите.
Много хубава работа ни върши оризът на тези, които не си го изядоха до край. Хвърляш малко във водата и се събират толкова много риби на едно място, че ако бръкнеш с кеп да ги вадиш, ще се скъса мрежата!
Рибите приличат на изгладнели пирани. Настървено се хвърлят на зрънцата ориз, а тези от нас, които плуват до тях, могат дори да ги пипнат с ръка.
Шнорхелинга ни продължи около 40 минути. Толкова ни трябваше, за да се съгалсим да тръгнем към следващия остров по трасето – Коh Rang. На външен вид много си прилича с Koh Wai. Отново плаж, лежане, плуване…
Малко по-навътре в морето, ако влезеш да плуваш, можеш да се натъкнеш на коралови рифове и поредица от красиви подводни картини.
Над водата художникът никак не е пестил цветовете!
На плажа на Ко Ранг убиваме времето чак до 15:30 часа. Пропускаме последното островче от програмата, където трябваше да се гмуркаме отново – толкова сме изморени, че идеята за втори шнорхелинг не ни се стори достатъчно добра.
Най-добре е лека полека да се прибираме към пристанището на Ко Чанг, за да имаме време да разгледаме и пазара. Набелязал съм си някои неща за снимане, така че … и аз съм за пазар!
По обратния път, обаче, екипажът на лодката се отклонява малко от курса и спираме близо до скалистия бряг на някакъв по-малък остров. Не сме първи – преди нас някакъв друг кораб се е доближил опасно близо.
Изненадата е, че заглеждайки се различих по скалите цяло стадо маймуни, от тия, по-агресивните. Тези животни са от много крадливо племе! Имам опит с такива от други пътувания.
Тук, на това място, корабите минават и на връщане към пристанището изхвърлят остатъци от храна върху скалите. Маймуните само това чакат. Веднага настава бой за плячката.
Досега все си мислех, че тези животни избягват водата. Е, за тук това не важи. Един самотен мъжкар явно е успял да преплува известно разстояние, за да стигне до една издадена стратегическа скала. Така се намира по-близо до корабите и намазва храна само за себе си, без да я дели с останалите.
Време е да се връщаме. Съвсем близо сме до пристанището и това си личи по фара.
Отново минаваме покрай живописни къщи във водата.
Последната особено, има вид на дворец. Богата и със запомняща се конструкция.
Влизаме в пристанището. Корабите не са много, но са ярки и малко екстравагантни.
Часът е 16:00, а сме казали на такситата, че ще пътуваме обратно в 18:00. Имаме време за храна, пазар и каквото ни реши сърцето.
Моя милост, както вече споменах, си беше набелязал нещо за симане. Надявам се и на вас да ви хареса като край на тази история.
Фарът в най-южната част на остров Ко Чанг стои изправен сякаш не за да предупреждава моряците, а за да ни покани да опитаме вкуса на това, което се крие там някъде зад него – автентичната и ненадмината красота на природата.
Днешният ден ми поднесе много цвят и динамика. Докато в джунглата имахме близки срещи с така милите, но питомни слонове, то във водите между островите се срещнахме очи в очи с живописния естествен и див свят на кораловите рифове, с живота, който кипи и ни изумява с всеобхватността на творчеството си.
НА ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ…
Като част от настроението ми по време на престоя на Ко Чанг задължително трябва да спомена залезите. И не толкова залезите като нещо, което си отива, а като природотворчество, което ме изумява. Защото сами ще видите, че не само всяка вечер наблюдавам различни картини, коя от коя по-красива, а даже с разлика от 15-20 минути цветовете се променят нереално.
Съпругата ми ме попита: „Тези снимки как ги оцвети така?”. Трудно ми е да я убедя, че не съм ги нарисувал с Фотошоп. Кадрите, които ще ви покажа са напълно истински, снимани са на планетата Земя, на място, наречено от мен по-рано „райско”. Цветовете са изцяло плод от творчеството на н.в. Природата, а обработката им е съвсем нищожна.
Откривам галерията с кадри от 25 октомври. Снимал съм много, но не искам да бъда досаден и ще ви покажа само това, което си струва.
Островчетата, които се виждат навсякъде, са част от архипелага, а хората, които ще видите в морето, ви гарантирам, че изпитват истинска наслада.
И за да видите, че не съм само аз този лудият, когото наричат Стас-Залеза, ще покажа с позволението на Весела един неин кадър от 24 октомври.
И един изключителен момент, запечатан от Милена, в който романтичното място с люлката е допълнено от нереалното отражение на дървото върху пясъка. Денят е 8 ноември.
Нататък ще се огранича в мои снимки. И без това са достатъчно много. Малко по-късно, след романтичния кадър на Милена с люлката, небето се стъмни и заприлича на злодей, който се опитва да изгони слънцето от земята – нещо като борба между доброто и злото. Контрастът е неестествено силен!
Поради лошото време следващия ден го пропускам, но на 10 ноември отново имам шанса да уловя нещо различно и ново, ярка илюстрация на твърдението ми, че в кратък интервал можете да видите крайно различни цветове на небето. Първата картина е от 17:37 часа, а втората от 17:58.
Следващите две снимки са от 11 ноември и са от едно много специално място. Малко поточе идва от планината на острова и достигайки до брега тръгва за кратко успоредно на него. След това излива сладките си хладни води в соленото и топло море.
Същият залез, но при люлката, която беше снимала Милена. Може би би трябвало някой да се люлее в този момент, нали?
И най-накрая ще покажа още една цветова метаморфоза. Този път разликата между първия кадър и втория е само 10 минути.
Играта на цветове, която ни предлагат слънцето, вятъра, облаците, водата и небето се сливат в едно изображение. На пръв поглед хаотично, но ако се загледаме по-продължително, ще открием баланс и спокойствие – пълната хармония на вселената.
Мисля, че показах достатъчно, а е добре да оставя малко място и за вашите лични впечатления, когато посетите това място. Нали ще го направите?
***
На следващия ден тръгваме за Камбоджа. Там ни очакват приключения от съвсем различно естество, преживявания на места, които нямат аналог никъде по света и история на една цивилизация, която е оставила силен отпечатък в световното културно наследство.