15. ПЕРУ – ВЪЛШЕБНАТА ЗЕМЯ НА ИНКИТЕ

20.04.2013. ОБРАТНО В ЦИВИЛИЗАЦИЯТА.

Тази нощ не беше лека за авантюристите, подложили се на церемонията аяуаска. Ефектът от процедурата е различен за всеки от тях. Повечето останаха доволни, но казаха, че не биха повторили. Боби, обаче, твърди, че се чувства прекрасно и няма против да опита пак. Таня, която имаше температура след дъжда в Мачу Пикчу, се събуди напълно здрава. Човек трябва да е готов за това, което му се появява в съзнанието, за да го приеме и осъзнае.

Аз самият не пожелах да подложа нервната си система на въздействието на аяуаска, а също нямам и здравословни оплаквания. Но като метод за пречистване и лечение на хора с определени проблеми, аяуаска може би е едно от най-ефективните средства. Гадното усещане при подложилите се е породено основно от изтичането на секрет от всички възможни места на тялото, започвайки с повръщане и… Който желае може да пробва и провери. Излишно е да ви плаша – не е опасно, стига да намерите истински добър шаман.

Ставаме и се събираме един по един за закуска в 7:00. Някои усмихнати, други сънени, а трети с особено изражение на лицето. Важното е, че всички сме добре.

В 8:00 се качваме на лодката и напускаме лоджията. Тъй като пътуваме този път по течението, стигаме до „пристанището” на Пуерто Малдонадо по-бързо.

В 9:00 слизаме на сушата и тръгваме по тесните черни пътища на Мадре де Диос, осеяни с дупки и паянтови дървени мостчета. Това продължава около час.

В офиса на Инотауа си взимаме куфарите и … право към летището. Чекираме си багажа и вместо да чакаме на място да ни извикат за полета, Марто предложи да се разходим до центъра на Пуерто Малдонадо поне да го видим.

Качихме се в едно бусче, с което стигаме до централния площад на градчето. Няма нищо особено за гледане.

Денят е почивен и местните се забавляват. Подготвят се за някакво състезание с мотори на самия площад. Важното е животът да бъде цветен и динамичен!

В тази част на Перу основната атракция си остава джунглата. Всичко е диво и естествено, както е било преди десетилетия и даже преди векове – без ток, без комуникации, с вода от реката и 100% чистота… Дано се запази по-дълго.

В 13:20 излитаме за Лима. Мартин и половината група трябваше да тръгнат преди нас, но се оказа, че техният полет закъснява с три часа. Явно нашата половина ще стигнем първи.

Междинното кацане в Куско е атрактивно – самолетът минава в нещо като коридор от високи планини, за да стигне пистата. Гледката през прозореца е малко необичайна, но много красива.

В Лима кацаме в 15:30 и на летището ни чака бус, изпратен от хотела да ни вземе. Разстоянията в столицата са доста големи и трансферът отнема досадно много време. Хотелчето ни е от категорията малки семейни, но за наше щастие се оказва много приятно.

Настаняваме се веднага – всички сме жадни за баня с чиста течаща вода. Докато чакаме Мартин с останалите, се опитваме да източим цялата топла вода на света!

Междувременно се появиха и другите закъснели пътешественици. Разбираме се да се срещнем на рецепцията и да се разходим из града, да вечеряме и въобще – да го ударим на разпускане и шопинг.

Не знам аз лично какво ще пазарувам, но куфарът ми вече е на лимита от 23 кг, разрешени за чекиране.

Вечеряме в рибен ресторант Punto Azul (синя точка) и след това си подслаждаме живота в една сладкарница, която видяхме докато ходехме по улиците.

Прибираме се да спим. Естествено, всички сме изморени достатъчно. Следващият ни ден е последен в Перу и сме го нарочили за разглеждане на най-хубавите квартали на Лима без някаква конкретна програма.

Share
This entry was posted in ПЕРУ. Bookmark the permalink.

Leave a Reply