Ден XV. ТИКАЛ И ПРОВИНЦИЯ ПЕТЕН.
Днес е 1 март и този ден е забележителен не само с това, че по стар български обичай си връзваме мартеници. Днешният ден е още една тухла в теорията, че „луд умора няма!“. Повечето нормални хора не биха разбрали защо сме станали в 4:00 сутринта и в 4:30 вече крачим в тъмнината по пътеките на Тикал… Само че ние сме авантюристи и се разбираме чудесно! Разбираме се, защото сме еднакво ненормални! А защо пък да не се наречем еднакво ентусиазирани?!
Каква е идеята? От хотел Тикал Ин до Главния площад на античния град разстоянието е 1,5 км. Взима се за 30 минути. Хайро, нашият екскурзовод днес, ни води още 1 км по-нататък – целта е да се качим на върха на най-високата пирамида в Тикал преди слънцето да е изгряло. Ще посрещаме изгрева.
Вървим след Хайро като си светим с фенери… Едно от местата, на които фенерите наистина ни влизат в употреба, е Тикал.
На централния площад се спираме, за да се събере цялата група. В случая групата е интернационална, като българите сме мнозинство. Застанали сме точно по средата между храмовете I и II, а часът е вече 5:00.
За момента нищо ново. На това място стояхме и предната вечер, на залез слънце. Да, но този път сме с Хайро, а местните винаги имат да ти кажат нещо интересно.
Национален парк „Тикал“ е част от общия биосферен резерват на маите. Открит през 1848 г., обявен за национален парк през 1955, той е вписан в обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. В Тикал има безброй следи от културата на маите и голямо разнообразие от видове на флората и фауната, които образуват едно от най-големите природни и културни богатства на Гватемала.
Тикал е възникнал около 400 години преди новата ера и е просъществувал почти 1400 години. Развитието му е започнало през късния предкласически, преминало през целия класически и завършило с изоставянето му през посткласическия период на маите. Не са много градовете просъществували толкова дълго. В разцвета на развитието си Тикал е бил доминиращ в икономическо, политическо и военно положение град – най-големият в цяла Централна Америка. През 830 г. населението му е достигнало невероятните 120 000 души.
Оригиналното име на Тикал е Яш Мутал, което означава „свещено място“ или „птиче място“. Съвременното име, Тикал, означава „град на гласовете“ или „град на ехото“. А защо? За да стане ясно, Хайро плясва с ръце и ни кара да се заслушаме… Откъм Храма на маските се чува ехо, което наподобява крясъка на свещената птица кецал – „Ку“. Изпробваме го няколко пъти и да, наистина има такова ехо.
Този град е изоставен през 980 г., но не е бил забравен. Хората от околността идвали тук да се молят на боговете и точно те са тези, дали му името Тикал. Площта на града е 16 кв.км и това го прави най-големия от епохата на маите. Заедно с жилищата на обикновените обитатели, територията му е достигала невероятните за древността 65 кв.км.
Минаваме тези 2,5 км и в 5:30 се настаняваме на върха на Храм IV, за да чакаме изгрева. За съжаление вече се развиделява, а мъглата, разстилаща се над Тикал, все още не се вдига. Това си е направо лош късмет за фотографите.
Като за забавление на публиката се появяват няколко от животинките, които видяхме вчера на площада. Наричат ги „писоте“ и са свикнали с хората. Екскурзоводите ни предупреждават да не ги храним или закачаме, защото могат да станат агресивни. А животинчетата упорито обикалят и търсят някой изостанал сандвич около туристите.
От върха на Храм IV се виждат Храм I, II и малко по-високия III. Питаме Хайро коя е най-високата пирамида в Тикал и той ни казва с усмивка, че сме застанали на нейния връх в този момент. Ето височините на храмовете:
Храм I: 47 м
Храм II: 38 м
Храм III: 57 м
Храм IV: 70 м
Храм V: 57 м
Храм VI: 25 м
На картата с червено е отбелязан нашия хотел Тикал Ин. Със зелено е Храм I, син е Храм IV, оранжев е Храм V и с жълто е означена пирамидата „Изгубеният свят“.
Нека ви дам кратка археологическа информация от брошурата, която продават на входа на Тикал. В нея са упоменати основните храмове и съвсем кратка информация за всеки един.
Храм I
Познат като „Големия ягуар“ с височина 47 метра, състоящ се от 9 части (тераси), което го отличава от останалите структури. Построен през 734 г. Във вътрешността му е открита гробницата на владетеля Jasaw Chan K’awiil, чиято реплика е разположена в Музея на керамиката. На югоизток от Храм I е разположено малко игрище за пелота от късния Класически период. От съображения за сигурност достъпът до храма не е разрешен.
Храм II
Разположен в западната част на Големия площад, познат като „Храм на маските“, тази пирамида е висока 38 метра и е била построена през 700 г. от владетеля Jasaw Chan K´awiil. На върха е имало маски от дърворезба, централната от които се предполага, че е била на кралицата.
Храм III
Разположен е на запад от Храм II и е познат като „Великия храм на свещеника Ягуар“ заради маската от дърво на него, изобразяваща фигура, облечена в кожа от ягуар. Построен е през 810 г. и е с височина 57 метра като пропорциите му са като на Храм I. В основите му се намира статуя 24 и олтар 7 с фигурата на владетеля Тъмното Слънце.
Храм IV
Намира се на 800 метра западно от Големия площад. Познат е като „Храм на двуглавата змия“. Състои се от 7 части/тераси и с височината си от 70 метра това е най-високата структура в Тикал и в Централна Америка, сравнима с Комплекса на Тигъра в Ел Мирадор и по-висока от Пирамидата на Слънцето в Теотиуакан в Мексико. Построена е около 740 г. от краля-строител Yik´in Chan K´awiil.
Храм V
Разположен е на юг от Централния акропол и източно от Площада на седемте храма. Висок е 57 метра и според последните разкопки се счита, че е построен през ранния Класически период (550-650 г.). Този храм има пирамидална основа от 7 тераси и е единственият, който няма директен достъп до алея, както повечето от храмовете в Тикал.
Храм VI
Явява се като „глава“ или завършек на алеята Мендес, започваща от Храм I, и е познат също така като „Храм на йероглифите“, тъй като са открити множество надписи върху гърба на структурата, разположена на неговия връх. Висок е 25 метра и се отличава от останалите със своите три входа и с по-широката си пропорция. Откритите надписи са най-многобройните в Тикал.
Почти всички храмове в Тикал, оцелели до наши дни, са построени между 600 и 810 г. Били са цветни и много красиви. Доста реликви от тях са били изнесени от чуждестранните учени в различни музеи по света под предлог, че ще бъдат съхранени най-добре. За мен това е цинично ограбване, но може и да не съм прав.
Очевидно нямаме късмета да наблюдаваме прекрасния изгрев от върха на Храм IV, какъвто понякога се вижда в ясно време. Хайро ни показва снимка от телефона си, за да видим какво е трябвало да видим.
А ето най-добрата гледка, която се разкри пред нас:
След като сме подплатени с основна информация и с един безуспешен опит да направим снимката на живота си, слизаме от номер 4 и се отправяме към „Изгубения свят“, пирамидата, която едва-едва се виждаше от върха.
На въпроса откъде можем да снимаме целия Храм IV, Хайро ни показва мястото, от което се вижда само върха.
Всъщност целият няма как да се хване отникъде. Жалко, защото е най-висок и през дърветата това трудно може да се оцени. Продължаваме напред.
Пирамидата „Изгубеният свят“ е била построена около 900 г. пр.н.е. преди да се появи Главният площад. Това е една от най-старите структури в Тикал и, изненадващо, една от последните открити от археолозите чак през 60-те години. Наречена е така по името на игрален филм. Била е астрономическа обсерватория на маите и във всеки от четирите ъгъла има по една маска на бога на дъжда Чак.
Варовиковите камъни, използвани за строежа на „Изгубения свят“ се рушат от дъждовете, слънцето и вятъра. Затова поддръжката й става все по-скъпа. Това е най-високата пирамида със своите 32 метра. Бяхме на върха на най-високия храм… Може би се питате каква е разликата между пирамида и храм?
Храмовете, които наричам понякога погрешно пирамиди, всъщност се различават от обикновените пирамиди в Тикал – при тях има една стълба и храмово помещение на върха. Обсерваторията, за разлика от храмовете, на върха е плоска и има стълби от четирите си страни. По този признак археолозите лесно разбират предназначението на откритите постройки.
Архитектурният стил „скат-тераса“, който е използван за строежа на тази пирамида е характерен за Теотиуакан. Предполага се, че след напускането на Теотиуакан в Мексико, част от жителите му са дошли насам, към Тикал, и са пренесли архитектурните си умения на юг. Има много белези за връзки между двата велики града – не само архитектурни.
От дума на дума стигаме до издължените черепи на извънземни, открити в света на маите. Според Хайро това не са черепи на пришълци, а на маи с аристократична кръв. Имало е традиция на някои благородници от малки да им се пристягат главите с дървени шини за издължаване на черепа.
Междувременно минаваме покрай Храм III, който е опасан със скеле за реконструкция. Няма как да го видим целия, защото е скрит сред дърветата, точно както и Храм IV.
Както си вървим по пътеката, така изведнъж Хайро се спира и ни посочва една малка змия. Знаците, предупреждаващи, че има змии, се оказват съвсем уместни.
Наистина трябва да внимаваме, когато се разхождаме из Тикал, защото това пред нас е някакво бебе на една от най-отровните змии тук – Terciopelo или както я наричат разговорно – Жълта брада. Тя стига до 220 см дължина, а отровата й е смъртоносна, ако не се бие антидот. Въпреки, че е доста опасно, това влечуго не напада без причина, а ролята му в джунглата е важна, защото се храни с гризачи и по този начин регулира популацията им.
Връщаме се до Главния площад. Оттук нататък сме свободни да разглеждаме който каквото желае. По наша молба Хайро ще ни заведе до Храм V, но преди това ще разгледаме по светло най-важните храмове и дворци около централния площад на Тикал.
Големият площад е бил център на културно-масовите прояви на маите, заобиколен от монументални дворци и храмове от Предкласическия период. През късния Класически период на маите в този район се е развило мащабно строителство.
Както предната вечер видяхме, тук главната забележителност са Храмът на Големия ягуар (Храм I) и Храмът на маските (Храм II).
Символ на Тикал е Храм I:
Не по-малко забележителен е Храм II, който сутрин можем да снимаме много по-лесно поради благоприятното разположение на слънцето.
Горната му част с маските, от които произлиза популярното му име:
Храмът на маските е по-нисък, съставен е от три терасовидни части, но е много красив.
В северната част на площада се намира Северният акропол.
Северният акропол е архитектурен комплекс, съставен от множество храмове с гробници. Според археолозите е използван в продължение на 1300 г. и това им дава богата информация за развитието на Тикал и неговите владетели. Тук са открити 43 каменни статуи и 30 олтара, някои от които с ценни надписи. Всичко това го прави най-изследваната част от града.
От Северния акропол се вижда Главният площад с Храм I, в дъното на който е Централният акропол и зад него стърчащият връх на Храм V, където ще отидем след малко.
Централният акропол затваря южната част на Големия площад. Представлява архитектурен комплекс във вид на лабиринт от 7 вътрешни двора. Най-известните от тях са дворецът на основателя на династията Яш Еб‘шоок, Дворецът Малер, Дворецът на петте етажа и Дворецът на Кинич Ахау.
Внимателно, гледайки в краката си, след около 5-10 минути стигаме до Храм V. От всички големи храмове този е построен пръв – не по-късно от 650 г. Информативно – последен е издигнат Храм III.
Както вече стана дума, номер 5 има 7 тераси. А какво определя броя на терасите и какво значение е имал той за маите? Всеки храм е строен съобразно някакви религиозни цели и поради това всеки негов детайл има символично значение. Броят на терасите е съответствал на някое от свещените числа на маите:
3 – Символ на трите митологични царства – подземно, земно и небесно.
5 – Символизира петте посоки, според разбиранията на маите – изток, запад, север, юг и център.
7 – Това е броят на най-важните богове на маите.
9 – Лунните цикли на бременността.
13 – Толкова са зодиакалните съзвездия, открити от астрономите на маите. Това е също броят на месеците в техния религиозен календар Цолкин.
В края на нашата програма минаваме покрай Група G или както го наричат „Дворецът на каналите“.
Това е било място за живеене и извършване на административни дейности. Името произлиза от браздите по камъните, както и от отводнителните канали около стените с предназначение да събират питейна вода и да предотвратяват наводненията. Тук са открити тронове от варовик, следователно на това място са живели владетели. В същото време това е единствената структура, в която е намерена кухня. За да завърша с многофункционалността на това място ще добавя, че тук е имало и астрономическо училище.
По обратния път към хотела минавам покрай свещеното дърво на маите – Сейба.
Имам повече време и мога да прочета внимателно информационната табела до него.
Ботаническо наименование: Ceiba pentandra (L) Gaertn
Фамилия: Bombacaceae
Майско име: Ya’ascche
Бързорастящо дърво от тропическите джунгли на биосферния резерват на маите, достигащо до височина от 70 метра и диаметър над 2 метра. Пуска много широки корени за по-голяма стабилност. Обявено е за национално дърво на Гватемала с президентски указ от 8 март 1955 г. Маите го почитат и наричат „Свещеното дърво на живота“.
За маите това дърво символизира оста на живота – корените му се свързват с подземния свят, стъблото със земната действителност, а короната с небето. Това вече съм го казвал, но тук е мястото да го повторя.
Общото ми впечатление е, че Тикал е изключително завладяващо място, пропито с автентична история и непокътната природа. Един ден определено не е достатъчен, за да бъдат разгледани тези 16 квадратни километра с антични паметници. Много може да се пише, но най-важното е да се усети духа, атмосферата и енергията тук, на място, сред пирамидите на великата цивилизация на маите.
В 9:30 стигаме хотела за закуска. Тъй като групата се поразпръсна из Тикал, сега имаме възможност да се съберем.
ЕЗЕРОТО ПЕТЕН
В 11 часа всички сме налице, стегнали багажа и готови за тръгване. Напускаме Националния парк „Тикал“ и се отправяме на юг през най-големия департамент на Гватемала – Петен.
Тази част на страната освен, че е най-обширна, е и най-бедна. Името на този окръг идва от това, че в него се намира второто най-голямото езеро в Гватемала – езерото Петен. То е дълго 47 км и достига максимална дълбочина от 96 метра. Нивото варира с 2,5 метра годишно, което води до заливане на част от крайбрежието му в определени сезони.
Правим фотопауза на едно от знаковите места на езерото. В момента сме в период, в който водата е заляла част от сушата.
Един интересен факт е, че когато град Чичен Итца в Юкатан, Мекиско, е бил изоставен, племето Итца, което го е населявало, се изселило на юг, до езерото Петен. Маите от племето Итца са последните покорени от испанците.
В наши дни провинцията Петен съставлява 36% от територията на Гватемала, но в нея живеят едва 4% от петнадесетмилионното й население.
ФЛОРЕС
Най-красивото място на езерото Петен е малкото островно туристическо градче Флорес. То е свързано със сушата посредством мост и можем да преминем с автобуса по него, за да го разгледаме и да усетим атмосферата.
Една снимка от въздуха, която намерих в интернет, от фотографа Иван Кастро, ще ни даде представа за града в езерото.
В 12:30 слизаме от автобуса и се потапяме в тишината и очарованието на Флорес. Всеки избира сам дали да обядва или да разглежда. Аз пренебрегвам храната за сметка на познанието.
В началото на крайбрежната улица, която опасва целия остров, ни посрещат табелки „Добре дошли!“.
По крайбрежната уличка е пълно с празни заведения. Явно не е туристически сезон и клиенти на практика няма. Част от групата сяда да обядва, а друга продължава към центъра на острова.
Улиците, както в повечето малки колониални градчета, са тихи и спокойни, а колоритът идва от свежите цветове на фасадите. Централният площад на Флорес се намира на възвишение в центъра на островчето.
По вида на катедралата човек веднага може да се сети, че е достигнал до центъра.
Както е обичайно центърът се състои от площад с малка градинка по средата, около който са разположени кметство, администрация, катедрала и задължително – търговски обекти.
В този случай, най-изненадващо, тук се намира и спортна площадка, каквато не съм свикнал да виждам на подобни места. Адмирации към кмета, който оценява нуждата от спорт за жителите.
На площада човек може да си купи сувенири, ако открие скрилите се от жегата продавачи. Набързо утолявам глада си на крак с някакви буритос с пиле и продължавам надолу по живописните цветни улички.
За около 2 часа човек може да разгледа изцяло остров Флорес. Срещаме се отново на мястото, където ни остави автобуса и изтощени от слънцето се приготвяме отново за път.
Мостът, по който дойдохме, е единствения път обратно.
Тръгваме от Флорес в 14:30 часа на път за град Кобан в Гватемала. Да не се бърка с Копан в Хондурас! Съвсем различни са.
В 16:20 часа стигаме до река Рио де ла Пасион, която ще пресечем с един доста подозрителен ферибот. Мястото лъха на бедност отвсякъде, въпреки наименованието на реката – „Страст“. Осмелявам се да сляза за малко от автобуса, за да се разтъпча. Човек не усеща никаква заплаха от местните. Да, гледат ни странно, но са миролюбиви.
Качвам се обратно в автобуса и се сещам, че не сме вързали мартеница на шофьора. Слагам му една на китката и му обяснявам, че това е стар български обичай и преплетените бял и червен конец се носят за здраве през целия месец март. Така или иначе щъркел няма да види…
БЛОКАДА
Пътуването е дълго и изморително. Този преход през Петен се оказва доста бавен. От реката до град Кобан са 180 км, което в нормални условия не е много, но по тези пътища се оказва доста. На едно забутано място молим шофьора за кратка спирка за снимане на залеза…
Това снимане се оказва голямата атракция на деня за местните малчугани.
Радостта им не трае дълго, а и тук няма какво да правим. Продължаваме и вече виждам на GPS-a как наближаваме Кобан – според уреда ни остават само 15 км, но …
Влизаме в едно село. Бедно гватемалско селце, както всички останали в Петен. Нещо, обаче, не е наред. Минават няколко минути докато забележа, че всички ходят с факли и свещи по улиците. Да, часът е 19:30 и навън е тъмно, а в селото НЯМА ТОК! Множество хора са излезли по улиците и се разхождат из тъмното като на Великден.
За капак на всичко автобусът спира – напред има задръстване от автомобили, камиони и други автобуси. Ситуацията става повече от странна. Представете си как се озовавате в непрогледна тъмнина в бедно гватемалско село някъде в нищото и не можете да си продължите пътя, защото напред … напред имало блокада!
След като Марто слезе и си поговори с местните, се оказа, че пътят наистина е блокиран с огньове и няма да ни пуснат да минем. Намираме се в селището Чисек, където хората протестират заради това, че местната електрическа компания им е спряла електричеството. А го е спряла, защото от три месеца хората не си плащат сметките. А не си ги плащат, защото са им вдигнали рязко цената и това е техния начин на протест. А цената е вдигната, защото енергоснабдителната компания е продадена на испанци, които на свой ред я препродали на колумбийци, които пък въобще не ги интересува кой колко иска да плаща за ток.
Пътят е блокиран от 4 дни и за разрешаване на проблема кметът бил заминал за столицата на преговори. Това, обаче, не ни помага да продъжим към хотела, в който имаме резервация. Няма и обходен маршрут. Няма как да се върнем назад и да минем по друг път, защото връщането ще е минимум 6 часа, а другия път е неасфалтиран и нашия автобус не може да мине по него. Патова ситуация!
Временното решение е да се върнам малко назад по пътя и да си намерим място за спане в началото на Чисек. Така и правим. Проблемът е, че не се знае докога ще бъде блокиран пътя.
Вечеряме в ресторанта на един хотел и се разделяме да спим в него и в съседния заради броя на необходимите ни стаи.
Нощуваме в един от най-бедните райони на Гватемала в един нелош крайпътен хотел без да имаме и най-малката представа как ще продължим напред. Единствената надежда е, че утрото ще е по-мъдро от вечерта.
