НА ПЪТ ЗА КАМБОДЖА
Дойде моментът за раздяла с романтиката на Ко Чанг. Не бих писал нищо за този ден, в който ставаме рано, качваме се на минивановете и потегляме от острова през ферибота на север към граничния пункт Тайланд-Камбоджа, ако нямаше нищо любопитно.
От ферибота си открадвам гледка като за последно.
От там нататък се движим поне 4-5 часа докато в един момент шосето се оказва, че свършва в една бяла постройка с позлатени кули.
Пристигаме на границата. Вановете не могат да продължат с нас нататък, така че ще продължим пеш. Покрай нас преминават всевъзможни превозни средства, освен камионите и безбройните товарни мотори. Само не разбрах какъв е този скрап, който се транспортира между двете граници, успоредно с множество бали с багаж и всякакви боклуци. Пълна мизерия!
Казвам пеш в прекия смисъл на думата. Слизаме от вановете и си взимаме куфарите. Който не си е направил снимка отива да се снима. Накрая тръгваме като чергари през границата, влачейки багажа на колелца. Някои от нас се осмеляват и срещу 1 долар на човек си дават куфара да им го носи един местен чак до Камбоджа.
Голямата бяла сграда с позлатените кубета в далечината не изглеждаше толкова красива, колкото е в действителност – една от последните на тайландска територия.
Минаваме покрай нея и продължаваме, влачейки куфари към проверката на паспортите.
След това преминаваме в нулевата гранична зона между Тайланд и Камбоджа. Какво ли е от другата страна? Границата изглежда като мравуняк с хилядите преминаващи хора и товари. Впечатленията са изострени допълнително от жегата и от това, че я пресичаме пеш, но няма как по друг начин. Има известна доза мизерия, която е плашеща за някои хора. Обобщавам – границата с Камбоджа не е никак привлекателно място.
КАМБОДЖА
Все още сме на границата между Тайланд и Камбоджа. Жега, аромати, народ, мизерия, екзотика… Знае ли човек дали да се смее или да плаче. Като че ли за момента съм по-скоро изнервен от продължителните процедури и голямото обикаляне от сграда в сграда. В действителност самото излизане от Тайланд не е никакъв проблем.
В неутралната територия между двете държави има множество казина. Тъй като в Тайланд те са забранени, тук, на това място, се събират множество хора, за да опитат късмета си.
В същото време трафикът на боклуци продължава с пълна сила.
По-интересно за нас става, когато стигаме до надписа „Кралство Камбоджа”.
Вдясно от подобието на арка или врата има една модерна жълта сграда. Натам сме!
Това е мястото, където ни издават визи при пристигане. Необходими са: снимка, 20 долара, 100 бата, паспорт с валидност 6 месеца и попълнен по образец формуляр. С всичко това се взима камбоджанска виза. След като я получим се отправяме отново пеш към следващото място, на което вече падна истинското чакане. Паспортен контрол!
Преди да влезем в бараката с надпис „Пристигащи”, трябва да си вземем и да си попълним друг формуляр.
Вътре! Ах, вътре… Колко е горещо само! Някакви вентилатори се опитват да раздвижат въздуха, но това не помага особено и дрехите ми залепват за гърба. Около мен е пълно с чужденци – всички пъшкат и охкат. Тези камбоджанци хич не са го измислили това минаване.
На края на опашката ти взимат отпечатъци от пръсти, снимат те и след проверка на паспорта с визата и на попълнения формуляр те пускат да влезеш в страната.
Още с първите крачки на камбоджанска земя те посрещат разни амбулатни търговци и те засипват с какви ли не предложения. На дневен ред, обаче, е въпросът как ще се придвижим до мястото, на което ще спим вечерта. Към Сием Рип е най-удобно да хванем автобус.
Пътуването от границата до града, в чиято околност е разположен световноизвестният храм Ангкор Ват, отнема около 3-4 часа в зависимост от транспорта. В Сием Рип стигаме след залез слънце.
За щастие в хотела ни посрещат като царе. Такова гостоприемство не бях очаквал. От вратата ни канят да опитаме бялото или червеното вино, който каквито иска безалкохолни, плодове, специална торта. Мениджърът най-много ни хвали специалитета – патица със зеленчуци, полята с патешка кръв… Това давало страхотна сила и било много вкусно по неговите думи. Не всички се осмелиха да опитат. Аз пробвах и да, вкусно е, но и доста люто.
Докато ни гощават за добре дошли ни дават ключове за стаите и ни качват багажа. Предполага се, че сме изморени и ни глезят максимално. А стаите наистина са много приятни и вътре има всякакви удобства плюс ежедневно бутилирана вода и плодове.
И понеже времето напредва, уговаряме се, който иска след час да слезе на рецепция и да отидем в центъра на града да вечеряме и да се разходим. Мен лично любопитството да видя новото място в новата държава ме тресе здраво. Проверявам фотоекипировката и съм готов!
От хотела можем да ползваме безплатно най-популярния местен транспорт – това са такситата тук-тук. Ще ги видите по-нататък. В Сием Рип разстоянията не са големи и се стига бързо до центъра. Обикновено на един тук-тук се плаща по 2 долара за курс, но местните могат да поискат и 5. Въпрос на пазарлъци.
Желаещите за вечеря се събираме и се отправяме към ресторант Ангкор Палм в центъра. Там предлагат добра местна кухня на разумни цени, а и се намира на място, на което после можем да се разходим.
Мойта храна е типична камбоджанска супа и морски дарове със зеленчуци. Допълнително винаги дават варен ориз. По подразбиране всичко е люто и затова, който не обича е добре да пита предварително. Другото, което много често слагат е кориандър, който на мен не ми пречи, но голяма част от хората го мразят.
Забравих да спомена – в Камбоджа всички цени навсякъде са в долари. Рядко ще откриете в магазините или ресторантите цени в местна валута, а и да има, то задължително отдолу пише еквивалент в долари. Тъй като местните получават доста ниски доходи според европейските стандарти, то тук и цените са много ниски на всичко. Един щатски долар се равнява на 4000 камбоджански риела. По този начин лесно може да се сметне половин или четвърт долар на колко е равен. Монети няма. Банкнотата с най-малък номинал е 100 риела, което са си 2,5 цента и съответно с нея просто няма какво да си купи човек. Една минерална вода от 500 мл се пазарува по 1 долар на туристическите места, но в магазин за хранителни стоки струва 1000 риела. Ще спомена още, че в страната има хора, които работят и живеят с доходи по 5000-6000 риела на ден. Разбирате колко богат се чувства един европеец тук. В този дух – от време на време ще споменавам разни цени, които най-вероятно ще ви се сторят доста ниски. Поне е ясно защо е така.
След вечеря се пускаме по централните улици на Сием Рип – който накъдето му видят очите. Първите впечатления са страхотни – нищо общо с разочарованието от границата. Мястото има атмосфера, която няма как да опиша.
Минавам покрай сергиите за дрехи на Нощния пазар…
След това по улиците, където срещу 1 долар предлагат 15-минутен масаж на краката … с риби.
Най-накрая се пускаме по Пъб Стрийт – улицата с нощните барове и клубове.
Вечерта завършва в един от баровете, където предимно чужденци пият коктейли и танцуват на силна музика. Въобще – животът през нощта ври!
Нощуваме в Сием Рип или както го наричат още „Вратата към Ангкор Ват”, което пък е най-голямата забележителност на Камбоджа. На следващия ден ще имам възможност да видя с очите си древната кхмерска столица Ангкор с храмовете, придобили огромна международна слава и привличащи милиони туристи от цял свят в Сием Рип.