ДРЕВНИЯТ АНГКОР
Днес ще се посветим изцяло на древния Ангкор. На наше разположение е цялата светла част на денонощието и ще трябва да я оползотворим пълноценно.
Имаме нужда от лицензиран екскурзовод – първо, защото не пускат без такъв на повечето места, и второ, защото някой трябва да ни разкаже за най-важните факти от историята на кхмерите. Така се запознаваме с Ин Кемрин.
Под ръководството на Кемрин минаваме проверка на облеклото още преди да тръгнем от хотела – жените не трябва да са с голи рамене и крака, защото ще влизаме в будистки храмове, а там си има изисквания. Запасяваме се също с вода. Денят е горещ и ще ни е нужна.
Пътуваме петнадесетина минути и стигаме до билетния център. Цената на еднодневен билет е баснословната за Камбоджа сума от 20 щатски долара. Поради това ги печатат на специални принтери и на тях има снимка на титуляра. Така никой не може да използва чужд билет и най-вече – убиват нелегалния вторичен пазар. Кемрин ни предупреждава да държим билета винаги в себе си – ако в някой обект те хванат без него, глобата по правило е 100 долара. Да не говорим, че навсякъде проверяват и не те пускат, ако не го носиш.
Както се вижда на картата, Ангкор не е един храм или един дворец. Това е цял древен град. Основните части на археологическия комплекс, които ще посетим са:
– Ангкор Том, което означава „голяма столица“.
– Храмът Та Пром, където е сниман филма „Лара Крофт: Томб Райдър“.
– Храмът Ангкор Ват – най-големия храмов комплекс в света.
– Хълмът Пном Бакхенг.
Ще видим и още някои интересни места, обикаляйки археологическата зона.
АНГКОР ТОМ
След билетния център минаваме покрай Ангкор Ват, но не спираме – ще го оставим за накрая. Стигаме до изкуствен воден канал, от другата страна на който се виждат някакви руини.
На това място Кемрин използва да ни разкаже малко за това, което предстои да видим.
Като бивша френска колония, Камбоджа е държава, чиято история до голяма степен е стигнала до нас благодарение на французите. Те са открили над 1080 храма, което я прави една от най-богатите на храмове страни.
Мракобесните години на комунистическия режим на Пол Пот са една от най-големите трагедии на този народ, но за това по-късно. Чак през 2000 г. в Камбоджа започва да се формира туристически отрасъл и тръгва туристически поток, който се очаква през 2014 г. да достигне 3 млн. души годишно.
През годините столицата на Камбоджа се сменя многократно. Най-старата е от I – VI в. и се е намирала до днешната граница с Виетнам. Втората столица от VII до VIII в. е родния град на Пол Пот. През IX в. столицата се премества тук, в района на Сием Рип чак до XV в., когато рухва империята на кхмерите и се формира нова държава с център Пном Пен.
Ангкор Том става столица през X век и е такава до преместването й в Пном Пен. Кралете са построили тук общо 90 храма заради силното влияние на религията – днес в Камбоджа 95% от населението са будисти, а останалите 5% са мюсюлмани и християни.
Името Ангкор Том означава „голяма столица“ и това не е пресилено. През XII век населението й е наброявало около 1 млн. души. По същото време в Лондон са живеели около 300 хиляди. През XII век населението на Камбоджа е достигало 20 млн., доста сериозно за онова време.
През 1177 г. мюсюлманско нашествие от Южен Виетнам става причина за големи разрушения и смърт. Четири години по-късно, през 1181 г., крал Джаяварман VII прогонил нашествениците. За да предпазва столицата от бъдещи атаки, той построил изкуственото езеро, което заобикаля града и издигнал защитна осемметрова стена. Заградената територия е квадрат със страна 3 км. За достъп били оставени 5 врати, всяка с различно предназначение:
1. Южната врата се използвала по време на водния фестивал.
2. Източната е за мъртвите – през нея се изнасяли кремираните тела.
3. Северната врата е била за поклонници.
4. Западната врата била за престъпниците – излизайки през нея, повече не им се разрешавало да се връщат.
5. Петата, последна врата отново е на изток и е служела като вход за официални ВИП лица.
В момента се намираме пред Южната врата и влизаме през нея.
Минаваме по мост, декориран със статуи от двете страни – някои от тях са били разрушени или откраднати и в момента се възстановяват. Красивите глави са нови, а старите и безформени – оцелели оригинали.
Възстановяването на града след нашествието на мюсюлманите започва едва след като стената била готова. Първият построен храм се казва Байон и се намира точно в центъра на квадратния град Ангкор Том и също заема площ с форма на квадрат, но с размери 80х80 м. Kрал Джаяварман VII го построил за себе си, а след него повече такива големи храмове не са правени.
Разстоянието от стената и портата до храма е повече от километър.
Върху стените на Байон чрез резба в камъка е изобразена цялата история за живота на хората и битките срещу мюсюлманския нашественик. Още преди да влезем се забелязват кулите вътре и по краищата на храма – общо са 49 на брой. Заедно с тези на петте врати към града стават общо 54, точно колкото са били провинциите на империята.
Ще покажа по-подробно историите, които виждам по стените на храма и великолепните резби в камъка. Още над входа се виждат традиционните за Камбоджа апсара танцьорки в действие.
Следват сцени на битки с участие на бойни слонове.
Другата бойна сцена е от намиращото се наблизо езеро Тонле Сап – сцените са с участие на бойни кораби или лодки.
Будизмът в Камбоджа произлиза и е силно повлиян от индуизма. Затова и повечето храмове като Байон и даже Ангкор Ват са били построени като индуистки и след това са преобразувани в будистки. Тук срещам една картина, издълбана в каменна колона, от която ясно личи как индуистки свещеник се моли с кръстосани крака, които после са модифицирани в характерна за будизма поза.
Влизам навътре и попадам сред множеството каменни кули. Те са много типични за това място и ако някъде срещнете подобни картини – това са изображения от Байон.
Сред тълпите от туристи човек може да открие и нещо по-интересно за снимане. Например облечени като танцьорки апсара девойки и младежи с костюми на демони и маймуни. Традиционните облекла се използват в наши дни предимно за фотографски цели и в театъра. Красиви са.
Другата атракция за нас, европейците, са облечените в оранжево будистки монаси – много от тях посещават тези свещени места. И те като нас обичат да се снимат.
Нека се върна на кулите. Като стана дума, че са характерни, имам предвид, че всяка от тях изобразява човешко лице, но не едно, а цели четири, гледащи в четирите посоки. Кемрин спомена, че четирите лица изобразявали четири човешки емоции.
Официално се счита, че четирите лица изобразяват крал Джаяварман VII и по-точно – четири негови усмивки: очарователна, тъжна, доволна и красива. Може би това са емоциите, за които ни говори екскурзоводът. Каквито и да са усмивките, времето е оставило своя отпечатък върху тях.
Добре, че кулите са достатъчно големи, за да не могат да бъдат разграбени. Въпреки това, явно някои от тях са разрушени, защото в наши дни са оцелели само 37 от 54.
Влязохме от южната страна на Байон, а сега ще излезем от северния му край. Естествено, преминаването на млади монаси с ярки оранжеви одежди няма как да не те предизвика да снимаш. Те пък хич не се стесняват.
Отвън има малък храм със статуя на Буда. До нея възрастни монаси се занимават с бизнес. Срещу долар получаваш благословия и ти връзват цветни гривнички на ръката против уроки.
Жегата си казва думата. В момента, в който един местен отвори сергия за сок от захарна тръстика, веднага му се залепваме. Питам го колко струва и естествено ми отговаря – 1 долар. Веднага се спазарих, че за толкова голям долар няма как да ми даде само една чашка и той кандиса на 2. Така цялата компания пихме по 2 чаши сок от захарна тръстика с лед.
Най-накрая се усетихме, че човекът хубаво ни прави разхлаждаща напитка, но защо загребва лед от кофата?! Каква е водата, която е използвал? Слава богу никой не се оплака от стомах след това.
Излизайки от Байон все още не излизаме от Ангкор Том. Отправяме се към мястото на кралския дворец, отново в рамките на древната столица.
Не се налага да ходим дълго, за да попаднем на красива гледка.
С твърдото убеждение, че точно това е бил кралският дворец, започвам да го снимам от всички страни…
За съжаление греша. Кемрин обясни, че това е храм, който е бил част от двореца, но самият палат вече не съществува – разрушен е и не е възстановен. Даже няма и идея как е изглеждал. Храмът, обаче, изглежда прекрасно.
Малко встрани от храма се намират басейните на кралския двор. Те са точно два – един за мъже и друг за жени. Мъжкият е по-красив и запазен.
Друго знаково място в Ангкор Том е Терасата на слоновете. Можем да я открием в близост до мястото на кралския дворец, където е била построена за краля.
Непосредствено пред терасата има широко поле. Навремето е било нещо като сцена. Кралят се качвал на терасата и от там наблюдавал зрелищни битки със слонове.
Каменни слонове „носят“ терасата на гърбовете си, а някои нейни части се поддържат от митичните същества (получовек, полуптица), наречени Гаруда.
Гаруда поддържали небесното царство или Рая, а в този случай – терасата на краля.
На същата тази тераса владетелят издавал присъди. Когато имал колебания в това дали някой е виновен, той го подлагал на тест. Вкарвали подсъдимия за 12 денонощия в каменни кули като клетки от другата страна на полето.
Клетниците били подложени на големи мъчения и нападения от насекоми и влечуги. Ако все пак някой оцелеел гледали кожата му – ако е гладка и не е нахапана, значи е невинен. Е, такива нямало.
Докато чакаме групата да се събере и да продължим нататък, ни нападат местни амбулатни търговци. Почти като насекоми.
На такива места основното забавление е пазарлъка. Продавачите винаги започват с двойна и тройна цена и много бързо свалят до половината. След това започва трудната част – колко по-малко от 50% ще коства дадена стока.
Най-добра цена можеш да докараш на нещо, което наистина не ти трябва. Те бързо разбират това и свалят, и свалят, и свалят цената, докато в един момент не се замислиш… Абе тази хубава блуза, за някакви си 3 долара, дали все пак не си струва да се купи? Ама за какво ли ми е?!
ТА ПРОМ
След като разгледахме Ангкор Том, се качваме на минивановете и се отправяме недалеч в посока джунглата. Да, тук има гори, които Кемрин нарича джунгла. Предполагам, че преди години наистина са имали гъст и обрасъл вид, но сега на мен ми изглеждат като една обикновена вековна гора.
Това няма особено значение, защото сме спрели пред южната врата на храмовия комплекс Та Пром и сме готови да влезем.
Това място много ми допада. Вървим под сянката на огромни дървета, жегата не се усеща, а около нас природата шепне мило „Добре дошли!“. Така го усещам.
Не след дълго стигаме до мястото, от което се открива красива гледка към Та Пром.
Това е и входът към галериите, които кръстосват руините напред и настрани. Оттук нататък се потапяме в атмосферата от филма Томб Райдър.
Та Пром е построен през 1186 г. отново от крал Джаяварман VII в чест на майка му. Използвани са много скъпоценни и полускъпоценни камъни. Да, Камбоджа е била много богата държава. В централната кула на комплекса е била поставена статуя на майката.
В онези времена Та Пром е бил манастир. В него са живеели 18 високопоставени свещеника, около 2000 послушника и вероятно около 600 апсара танцьорки.
Когато преди почти 600 години столицата е била преместена в Пном Пен, Та Пром е бил изоставен и забравен. С годините джунглата го е превзела. И до днес не е възстановен – оставен е така, както го е преобразила природата. В това е и най-големият му чар. Огромни дървета са израстнали по стените и сградите на храма придавайки учудващо необичаен вид на мястото. Това е привлякло сценаристите на филма „Лара Крофт: Томб Райдър“, които са заснели много от сцените тук.
Около корените на дърветата има постоянна тълпа от туристи, желаещи да се снимат. Преобладават японците. Въпреки тях успях да издебна момент и да снимам само детайлите, без навлеци.
Навсякъде по сградите, кулите и оградите има майсторски издълбани в камъка орнаменти и фигури. Вероятно са изглеждали приказно преди да бъдат изоставени.
Личи си как времето е разрушило част от постройките и как са оставени просто така – на волята на времето.
Тук таме се извършват някакви укрепващи дейности със скелета и подпори. Не се възстановява, но се възпрепятстват новите разрушения.
Едно от емблематичните места, познато от филма:
И една глава, обгърната от корени, която човек трудно ще забележи, освен ако Кемрин не му я покаже. Виждате ли я?
Всички ценности от храма са били ограбени от местните и разпродадени на колекционери по целия свят. Каквото е могло да бъде взето от 260-те статуи в манастира и от украсата, е било взето.
Оградите отвън и отвътре все още са запазили спомен за отминала красота. Трябва да се вгледаме и замислим, за да я открием.
Вътрешността на Та Пром е пълна с постройки, достойни произведения на изкуството. Тяхната красота е завладяна от джунглата сякаш за да ни покаже, че никой не е по-велик от природата и че рано или късно се връщаме там, откъдето сме дошли.
Отправям се към северния изход. Обикновено на такива места местните чакат, за да изкарат някой долар. По цял ден изработват на ръка неща, които после ни предлагат като сувенири.
С продажбите обикновено се занимават децата. Не само, но предимно те. И тъй като са много мили, няма как да не си купиш нещо. Проблемът е, че ако купиш от едно от тях, другите се натъжават и даже понякога плачат, че не са успели и те да продадат.
А че са много красиви можете да видите от снимките. Удобен повод да се снимаш с детенце е като купиш нещо от него. Тогава и двете страни по сделката са щастливи.
След Та Пром стана време за обяд и ще използваме един ресторант в района, за да опитаме нещо традиционно от камбоджанската кухня.
Пиле с ориз и зеленчуци, гарнирано с яйце и украсено с цвят от лотос. Освен, че изглежда красиво, е и много вкусно. Цветето не се яде.
За десерт плодова салата в купичка от драконов плод… Купичката не се яде.
След обяда е време за ново благотворително пазаруване на подаръци и сувенири.
Честно казано това, което купувам от тези местни деца, ми е много по-мило и скъпо, отколкото каквито и да било други сувенири. Освен това е много забавно да си говорим с тях на английски – език, който учат от малки, за да могат да общуват с туристи и да си изкарват прехраната.
Настъпи моментът да се отправим към едно от най-емблематичните за Камбоджа места. Място, заредено с много енергия и величие.