Ден XVIII. ПОСЛЕДЕН ДЕН В ГВАТЕМАЛА.
Четвърти март е последният ни ден в Гватемала. Свободни сме да го употребим който както сметне за добре. Има предложение да се разходим до залепеното до Антигуа градче със сложното име Хокотенанго, където в една плантация за кафе има направен музей за това така популярно и важно за целия свят растение.
КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА КАФЕТО?
Събираме се едва четирима желаещи и до Хокотенанго си взимаме атрактивно тук-тук такси. Някъде около 15 минути отнема пътуването от центъра на Антигуа до входа на Културен център Асотеа.
Музеят на кафето е отворен през октомври 2000 г. като част от Културния център Асотеа. Основното му предназначение е да покаже процеса на отглеждане, обработка и търговия с кафе във ферма Асотеа, основана през далечната 1883 г.
Преминавайки през музея, посетителят има възможност да се запознае от диаграмите и изображенията с начина на отглеждане, събиране на реколтата, селектиране, сушене и накрая с метода на изпичане и смилане на зърната до получаване на крайния продукт за продажба и консумация.
Родината на кафето е Етиопия. В естествена среда това дърво вирее в един пояс между 25 градуса северно и 25 градуса южно от екватора. В тропическия пояс дръвчетата кафе са подложени на чести валежи, поради което цъфтят и раждат плод по няколко пъти годишно – там се отглежда сорт Робуста. В субтропическия пояс с открояващи се сух и дъждовен период има само една реколта и се засажда сорт Арабика.
Плодът кафе се характеризира с четири състояния – зрели зърна, зърна с люспи, зелени зърна, печени зърна.
На следващата снимка се виждат зрелите зърна в средата, жълтите с необелени люспи, малко по-тъмните, които наричат зелени и изпечените до тъмнокафяво. Освен зърната е показан и крайният продукт – мляно кафе.
Интересна композиция показва стъпките, през които преминава обработката на кафето от дървото до чашата.
Едно дърво дава средно 2,9 кг плод.
От тези 2,9 кг се получават 0,67 кг зърна с люспи. Остатъчният продукт от тези 2,9 кг като престои се използва като тор за естествено подхранване на дръвчетата.
След премахване на люспите остават 0,56 кг зелени зърна.
След изпичането количеството пада на 0,45 кг.
От тези 450 г печени зърна, получени от едно дърво, могат да бъдат направени 32 чаши хубаво ароматно кафе.
Продължаваме обиколката на музея, за да разберем при какви условия се гледат дръвчетата кафе в плантациите.
Отглеждане на кафе на сянка
Фермите в Антигуа използват дървета за сянка, за да защитят кафеените насаждения от измръзване и от силното слънце, за да контролират вредителите и да дават подслон на различни животни. Чрез тях се доставя допълнително дървесина и някои плодове и зеленчуци. Качеството на кафето, добивано по този начин е значително по-добро от качеството на това, отглеждано директно под слънчевите лъчи.
Отглеждане на кафе на слънце
Този начин се използва в Бразилия, Африка и Индонезия. Липсата на дървета за сянка помага за по-голям добив и механизирано събиране на реколтата, но води до занижаване на качеството на кафеените зърна. Продукцията в този случай е зависима от използването на химически торове, което, обаче, води до екологични замърсявания.
Дърветата кафе цъфтят около 15 дни след първия обилен дъжд за годината. В Антигуа това обикновено е в края на април. След цветчетата се появяват зелени зърна, които зреят докато станат наситено червени. Времето за събиране на реколтата в Антигуа е от декември до февруари.
Въпреки необичайното за цъфтеж време, в Асотеа откриваме подранило цъфнало дръвче:
Краят на февруари е по-скоро време за събиране на последните зрели зърна. Ето как изглеждат те:
Реколта
Избирателно събиране на реколтата означава, че само зрелите зърна се берат на ръка. Всяко дърво се обира най-малко три пъти в един сезон. Внимателното събиране единствено на добре узрелите зърна дава изключително високо качество на кафето. В Антигуа се използва предимно ръчно селективно бране, извършвано от жени, които оставят децата си да играят и да помагат на майките си.
Оголване на клоните е друг метод за събиране на кафе. Когато кафеените зърна върху дървото са 75% зрели, берачите събират плодовете от всяка клонка заедно с всичко, което има на нея – листа, зрели и не толкова узрели зърна. Листата и зелените зърна се отделят впоследствие. Кафето от фермите, които използват този метод има леко груб и тръпчив вкус.
Механичното събиране е типично за огромните плантации с кафе, гледано на слънце. В Бразилия и някои други страни, големи машини минават през полето и с дълги вибрационни механични прътове брулят всички зърна, независимо дали са зелени или зрели. Този метод е много икономичен и ефективен, но дава значително по-ниско качество на продукцията.
Региони за отглеждане на кафе в Гватемала
Уеуе се намира на височина между 1500 и 2000 м и е най-сухият и отдалечен район на страната. Заради топлите ветрове от Мексико тук няма риск от измръзване на продукцията и кафе може да се отглежда до 1800 м н.м.в. Средни температури от 20 до 24 градуса.
Сан Маркос (1400-1800 м) е най-топлият от всичките седем района за отглеждане на кафе в Гватемала. Той има интензивен дъждовен сезон с поройни дъждове през юни и септември. Тук кафето зрее по-рано от другите райони. Средни температури от 21 до 27 градуса.
От всичките четири вулканични региона, почвите на Атитлан (1500-2000 м) са най-богати на органични вещества. Повечето от насажденията с кафе са разположени по склоновете на вулканите около езерото Атитлан. Средни температури от 20 до 23 градуса.
Антигуа (1500-2000 м) е най-старият и най-известният регион за отглеждане на кафе в Гватемала. Богата на хранителни вещества вулканична почва, ниска влажност и много слънчеви дни характеризират тази част от страната. Средни температури от 18 до 25 градуса.
Почвата в района Фраихинес (1400-1800 м) е наситена с пемза от близкия активен вулкан Пакая и е близка по състав до почвата в Антигуа, но климатът е различен с много дъждове, висока влажност и големи температурни амплитуди. Средни температури от 12 до 16 градуса.
Район Ориенте (1300-1700 м) има подобен на Кобан климат: дъждовен и облачен. Разположен на бивша вулканична земя, почвата е произлязла от различни камъни и е доста по-различна от другите вулканични райони на Гватемала. Средни температури от 18 до 25 градуса.
Район Кобан (1300-1500 м) е дъждовен, облачен и студен през цялата година с почва, формирана от варовик и глина. Кафето се отглежда в полите на ниски планини, типични за региона. Климатът е повлиян от атлантическия басейн и от джунглите на север. Средни температури от 10 до 20 градуса.
КОФЕИН
Кафето съдържа стотици химични съставки, но основната е кофеина. Неговата химична формула е 1,3,7-триметилксантин. Ксантините са силни наркотични вещества, които стимулират нервната система.
Колко кофеин има в една чаша кафе?
Съдържанието на кофеин в една чаша зависи от:
- Вида на зърната
Зърната от сорт Арабика съдържат между 1% и 1,5% кофеин. Видът Арабика дава кафе от високо качество и често се смесва със зърна от по-ниско качество. В Антигуа се отглежда изключително кафе от сорт Арабика.
Зърната от сорт Робуста съдържат от 2 до 2,5% кофеин. Този вид се отглежда основно в Бразилия, Западна Африка и Виетнам и дава кафе от по-ниско качество и себестойност. Продава се в супермаркетите. - Приготвянето
Тъмноизпеченото кафе съдържа по-малко кофеин. Фино смляното кафе дава повече кофеин.
Защо кафето е вредно за децата, а им разрешаваме да пият кока-кола?
Счита се, че кафето е напитка за възрастни заради съдържанието си на кофеин. Както тютюна и алкохола, се счита, че то е вредно за децата. В същото време разрешаваме на децата да пият кола и други кофеинови напитки, въпреки че съдържат повече кофеин от половин чаша кафе. Кофеинът, добавен в тези напитки идва от процеса на декофеинизация.
Кафето и здравето
При пренасянето му в Европа кафето първоначално се използвало като лекарство срещу туберкулоза, подагра, скорбут и др. Мислели са, че може да спре разпространението на чумата и се е използвало като антидот при злоупотреба с опиум.
През 80-те години на миналия век кафето било нарочено като причинител на рак на гърдата и на сърдечно-съдови проблеми, но това не било доказано. Вината по-скоро е на цигарите, които често придружават пиенето на кафе. В наши дни е потвърдено, че кафето редуцира разпространението на рака на дебелото черво.
При пиене на повече от 8 чаши дневно кафето може да доведе до умерено пристрастяване.
Защо е толкова скъпа една чаша кафе?
Ако приемем, че една чаша кафе струва 1 долар, то той се разпределя по следния начин:
– 8 цента за работника във фермата – заплати, осигуровки, отпуски, бонуси и др.;
– 5 цента за фермата – торове, оперативни разходи, данъци и др.;
– 3 цента за износителя – вътрешен транспорт, режийни, печалба;
– 6 цента за транспортни разходи – международна спедиция;
– 67 цента за вносителя – изпичане, опаковане, дистрибуция, режийни, печалба;
– 11 цента за заведението или магазина – режийни, обработка, печалба.
По този начин се вижда, че 16 цента от всеки долар похарчен в чужбина за чаша кафе отиват в държавата производител, а 84 цента остават за държавата потребител.
С падането на цените на международния пазар, цената за чаша кафе при потребителя не се променя. При ниските цени производителят се бори за оцеляване чрез по-ниско заплащане на своите работници, докато в същото време вносителите печелят повече от разликата в цената.
Международните търговски компании за кафе не се интересуват при какви условия се произвежда то и нямат преки взаимоотношения с производителите. Най-важният фактор за тях е постоянното качество на съдържанието срещу възможно най-ниска цена.
За да се облекчи положението на дребните производители било основано едно международно движение, наречено Fair Trade (Честна търговия). То бързо започнало да набира популярност. Тази организация обединява вносители, преработватели и търговци на едро с цел директен контакт с дребните производители, поощрявайки ги да формират кооперации и да избягват комисионите на посредници.
Спестените по този начин средства се поделяли с производителите във вид на гарантирани изкупни цени и финансова и техническа помощ.
Организацията Fair Trade информира потребителите за важността да купуват нейните продукти, с което подпомагат по-доброто заплащане на работниците и подбряване на условията на труд във фермите.
Как да приготвим чаша хубаво кафе?
- Купете от най-доброто кафе! Купувайте кафе от ферми, намиращи се на повече от 1300 метра надморска височина, от известни производители или от добре познати региони. Някои от страните, които произвеждат качествено кафе са Гватемала (региони Антигуа, Атитлан, Кобан), Коста Рика (Трес Риос, Тарасу), Етиопия (Харрар, Йергачефе), Кения, Ява, Папуа Нова Гвинея. Купувайте от търговци с добра репутация. Най-доброто кафе е опаковано в пакети с еднопосочни клапи. След отваряне на опаковката, съхранявайте кафето в херметичен съд.
- Смилайте кафето непосредствено преди да го приготвите! Има два вида мелачки – такава, която смила зърната чрез стриване между две повърхности и такава, която нарязва зърната чрез въртящи се ножове (блендер). Първата е за предпочитане за приготвянето на хубаво кафе.
- Измервайте! За да направите чаша с вкусно кафе, използвайте правилното количество кафе и точното време за варене.
Препоръчителни количества:
– 1 стандартна мярка (2 супени лъжици)
– 1 мярка се слага за всяка чаша кафе = 180 мл вода- 5/4 мерки за всяка кафена чашка = 250 мл вода
Препоръчително време за приготвяне:
При приготвянето на кафе, ароматните масла, които дават вкуса се извличат първи, следвани от горчивите елементи. Изкуството на приготвяне на една добра чаша с кафе се състои в това да завършим процеса точно навреме. Идеалното време за приготвяне е 4 минути. Това време лесно се контролира с френска кафеварка с бутало и ръчен вакуум. За автоматичните филтърни кафеварки трябва да настроим типа на мляното кафе с времето за приготвяне от самата машина:
Много фино – 20 до 30 секунди.
Фино – 1 до 2 минути.
Средно – 2 до 4 минути.
Едро – 4 минути и повече.
Изберете вашето кафе!
Традиционно. Можете да си изберете най-вкусното.
Доброто кафе е от сорт Арабика, събрано в утвърдени райони на Гватемала, Коста Рика, Колумбия, Кения и др. Най-добро е това със сертификат за произход от фермата, в която е произведено. В супермаркетите можете да намерите по-икономични пакети, но почти винаги за сметка на качеството.
Органично. Струва ли си усилията по-високата цена?
При отглеждането на органично кафе се използват само естествени торове и насекоми за борба с вредителите вместо изкуствени торове и химикали. Отглеждането е трудоемко и това вдига цената на крайния продукт. Предимствата на органичното кафе са съмнителни. Едва ли остават химически съединения при преработката, печенето, смилането и приготвянето на обикновеното кафе. Единствената сигурна полза е за околната среда.
Безкофеиново. Как се получава?
Съществуват три метода за премахване на кофеина:
1. Извличане чрез солвентни химически съединения като метиленхлорид.
2. Въглероднодиоксиден метод, използващ въглероден диоксид под налягане.
3. Швейцарски процес с вода и активен въглен. Най-безопасния метод.
4. Учените изследват възможността за отглеждане на генетично модифицирани растения, които да раждат безкофеинов плод.
Инстатно. Практично е, но … кафе ли е?
Прясно приготвено кафе се впръсква във вакумна камера при процес на сушене с охлаждане. В резултат получаваме лесна за приготвяне напитка (само с добавяне на топла вода), която почти има вкус на кафе.
Цикория. Не е точно кафе, но някои хора харесват тази напитка.
Цикорията е растение със сини цветове. Корените му се пекат, смилат и се добавят към кафето или се използват вместо кафе. Популярно е в Европа.
Сивет кафе. Колко странно е това!
Сивет е животно от рода на мангустите, обитаващо Централна Африка. То обича да яде зрелите плодове на кафето. Зърната, които преминават през стомаха на животното се събират, измиват и се продават като рядкост за над 220 долара за килограм.
След като получаваме своето начално образование на тема кафе от информационните табла е време да излезем от музея и да разгледаме процеса на работа в самата ферма Асотеа.
Първото място, на което попадаме е обширен двор, целият застлан със зърна. Това е мястото, на което се сушат на слънце зърната, след като са обелени от червената си обвивка. Те са все още с люспи, които ще бъдат премахнати от специални машини след 3 седмици сушене, за да се получи така наречения продукт „зелено кафе“.
Белите постройки на заден план са на пекарната. В зависимост какъв точно тип продукт трябва да бъде произведен, зърната кафе се пекат различно време при температура 200 градуса по Целзий. При тази температура излизат мазнините от зърната кафе, които по принцип дават аромата. За да се получи по-меко кафе, зърната се пекат 7 минути (светло изпичане). Средно изпеченото кафе се получава за 12-13 минути, а най-силно е тъмно изпеченото (еспресо), което се получава след 20 минути и повече. Всеки от трите вида кафе има своите плюсове и съответно своите почитатели.
Излизаме в градината, където се разсаждат дръвчетата кафе.
Тези са на 3 години и още не могат да раждат плод. Дървото започва да ражда след четвъртата си година. Разсадите от градината се пресаждат в редици като между тях садят бананови и други дървета за сянка.
Друг интересен музей на открито е възстановка на село на маите с културите, които те са отглеждали.
Обиколката завършва, както си е редно, в магазина на фермата, където след толкова разяснения и демонстрации е естествено да си купиш от всичките видове кафе, които предлагат. Поне едно е сигурно – това, което вземеш оттук е гарантирано с високо качество, сертификат и такова, каквото трябва да бъде.
Вариантите са мляно или на зърна, светло, средно и тъмно изпечено. Опаковките са красиви, така че стават и за подарък.
Културният център Асотеа се намира съвсем близо до централния площад на градчето Хокотенанго. Отправяме се натам.
Като всяко селище и тук има църква, кметство и градинка по средата. Различното е, че има баскетболно игрище на площада, подобно на Флорес.
На площада си намираме отново един тук-тук, който трябва да ни върне в Антигуа. Вероятно бихме могли и пеша, но това е последният ни ден и ще го изполваме максимално.
АНТИГУА
Това, което досега не съм разгледал в Антигуа е пазарът и автогарата. Двете са едно до друго, така че се отправям директно към тях. Пазарът се състои от две части – едната е за дрехи и различни безкрайно непотребни глупости, а другата за плодове и зеленчуци.
Ясно е, че екзотиката е при земеделските производители.
Мястото на пазара до автогарата е много удобно за търговците от провинцията и за пътуващите с междуградските автобуси.
И като стана дума за автобусите, това е една от големите атракции на Гватемала, която до момента не бях успял да видя в пълната ѝ зрелищност.
Всеки шофьор вероятно е и собственик, защото няма два еднакви автобуса на паркинга. Имам чувството, че се намирам на някакъв панаир за антични уникати, произведения на изкуството.
Целият този кич си носи своя чар. Това е много гватемалска картина. Някакси усещаш, че душите на хората, сътворили всичко това са толкова цветни, колкото и автобусите, които карат.
Пърпорещите двигатели и глъчката от пазара оставт зад гърба ми. Отправям се към центъра на града с едничката цел да видя още нещо, което ми е убягнало. А какво толкова може да убегне на човек в един относително малък провинциален град, макар и бивша столица?
Часът е един на обяд и учениците явно са свършили учебните си занятия за днес. Че са ученици си личи отдалеч по еднаквите униформени блузи на момчетата и белите ризи с еднакви поли на момичетата.
При предишните ни минавания през Антигуа не успях да хвана подходящ момент, за да снимам останките на църквата Свети Августин. Тя е символ на безсилието на хората пред мощта на природата. Църквата е посторена през 1657 г., а бедите ѝ започват със земетресението през 1717 г., когато е била разрушена. Опитите за възстановяването ѝ са били попарени от земетресенията през 1751 и 1773 г. Оттогава повече никой не се и опитва да я реставрира. Какво е останало от това свято място се вижда от улицата.
Продължавам да се размотавам по улиците на Антигуа, които сами за себе си са атракция. Досега не бях имал свободно време да разгледам града в работно време, но ето че преди да си замина все пак ми остана малко време и за това.
Отново арката на манастира Санта Каталина ми служи за ориентир към хотела. Разбира се, околните хора и сгради хармонично допълват картината.
Естествено, че и останалите приятели от групата са видели нещо различно, което ги е впечатлило. Силвия, например, е уловила сиестата на един добре облечен гватемалец в централния парк.
Докато сме били в Музея на кафето, пак Силвия е успяла да снима необичайно струпване на местни индианци маи пред кметството.
Това са кадри от протест на граждани срещу политиците, които не могат или не искат да защитят интересите на народа и следователно трябва да си ходят. Защо ли всичко ми прилича толкова много на нашата мила действителност?!
Цялото действие се развива пред Двореца на капитаните, който от 1558 до 1773 г. е бил правителствен център за цяла Централна Америка от Чиапас в Мексико до Коста Рика. Днес тук е разположена единствено управата на Антигуа.
Каква е разликата между снимката с навалицата пред кметството и тази без? Просто е – хората! Те са тези, които създават всичко онова, което после някои други рушат. Там където виждаме на кадъра хора сякаш кипи от живот. В момента, в който се махнат, всичко се превръща в мъртва красота… Харесвам народа на Гватемала. Много сърдечни, топли и услужливи… Добри, въпреки бедността си… Придаващи живот на всяко едно от забележителните кътчета, до които се докоснахме през това пътуване.
КРАЙ НА ПРИКАЗКАТА
Както всяка приказка и нашата си има край. От една страна е щастлив, защото се прибираме благополучно. От друга страна остава обратното притегляне към онзи свят, който напускаме…
В 14:30 имаме уговорен трансфер към летището. По път правим кратка фотографска пауза на една панорамна площадка с гледка към Гватемала Сити.
Самолетът на Иберия, с който ще се върнем отново в Европа, ни очаква.
Малко изненадващо се оказва, че излитайки в 18 часа ще летим първо до Ел Салвадор (около 30 минути) и чак след междинно кацане там, с едночасов престой и слизане от самолета, ще продължим за Мадрид.
***
На 5 март на обяд благополучно кацаме в Мадрид и отсядаме в хотел, близо до летището. Изморените имат право на почивка, а желаещите да се разходят из испанската столица имат на разположение целия следобяд и вечерта.
На следващия ден използваме трансфера от хотела до терминала на летището за полет в 10:45 към София. И така, тръгнахме на 15 февруари от България и се връщаме обратно на 6 март след едни незабравими дни в Света на маите – Гватемала, Хондурас и Белиз.
Надявам се това пътешествие да е пленило поне мъничко и вас с разнообразната си програма, красотата на природата и загадъчното наследството на една от най-великите цивилизации на древността.
КРАЙ.