ХРАМЪТ ВАТ ТМЕЙ
В покрайнините на града спираме до място, пряко свързано със зверствата от режима на Пол Пот. Кемрин много държеше да ни разкаже за тъмните години на диктатура и нещастието на камбоджанския народ. Според него колкото повече знае светът за това, толкова по-малка е вероятността да се повтори.
И така, малко история през погледа на Кемрин. По времето, когато САЩ засилват военното си присъствие във Виетнам (1960 г.), Камбоджа вече е получила независимостта си от Франция и е провела първите си избори. Бившият крал Сианук е комунист и е бил подкрепян от Виетнамската комунистическа партия. В същото време американците, нападайки Виетнам, искат да засилят своето влияние и подкрепят един от камбоджанските генерали с цел дестабилизация и противодействие на Виетнам. През 1970 г. в Камбоджа се извършва преврат и подкрепеният от САЩ генерал взима властта, става премиер и изгонва краля. През това време Пол Пот предвожда комунистическата партизанска организация на Червените кхмери, подкрепян от Съветския съюз, Китай и Виетнам. Той декларира лоялност към краля и повежда съпротивата срещу проамериканската власт в страната. През 1975 г. успява да установи контрол над страната и превзема Пном Пен. Старият премиер избягал в Хавай.
Така идва на власт Пол Пот. Затварят се училища, болници, забранява се религията, избиват се всички богати и цялата интелигенция, включително се приемат за врагове и хората, носещи очила. Всички градове се евакуират и населението им е изпратено на полето да работи. Пол Пот решава да построи свой модел на комунистическо общество, граничещ с лудост.
През 1978 г. Пол Пот влиза в конфликт с Виетнам, а това го дестабилизира и води до падането му от власт в началото на 1979 г. Част от неговите най-верни последователи образуват нова партия и с подкрепата на силния съсед го свалят от власт. От 1979 до 1998 г., когато умира, Пол Пот живее на север до границата с Тайланд.
След смъртта на диктатора неговите бивши приближени служат на действащото провиетнамско правителство. В наши дни управляващите продължават да нехаят за народа и неговите нужди. Въпреки това в страната цари мир и туризмът се развива.
След края на гражданската война в Камбоджа са намерени 388 полета на смъртта, където са извършвани масови кланета. Преброени са над 1000 масови гробове. През 1983 г. Кемрин видял такъв гроб, разкопан от мародери докато пасял кравите на полето.
Днес върху тези полета на смъртта дори има построени хотели. Пагодата Ват Тмей е издигната също на такова място в памет на загиналите.
Кемрин ни разказва малко и за себе си. Слушам го с интерес, тъй като това е история на един човек, преживял драматични събития, оцелял и с много труд, достигнал до мечтите си.
Когато навършил 15 години, Кемрин бил заставен да служи в армията. От всяко семейство поне едно момче задължително влизало в казарма. Службата продължила 5 години.
Един ден през 1994 г., на бойното поле, войници на Пол Пот зверски убиват негов приятел докато спи. На следващия ден с друг приятел тръгнали за питейна вода. По средата на пътя му казал да спрат. Кемрин се изправил пред командира си и заявил, че иска да прекрати всичко това. Стрелял веднъж във въздуха и оставил оръжието си на земята. Командирът го попитал защо и му обяснил, че това е дезертьорство и се наказва със смърт. Кемрин обяснил, че повече не може да издържа тази служба, наситена със смърт и жестокост, че 5 години в армията не му дали нищо друго освен храна и че иска да направи нещо повече с живота си. Командирът излязъл човек и го освободил.
Заедно със своя приятел тръгнали, возили се на камиони и каруци, ходили пеш и стигнали до родното си място. На следващия ден отпътували към Пном Пен, където стигнали вечерта и се разделили. Кемрин почивал и се възстановявал 28 дни, след което продължил да учи. Завършил училище и влязъл в университет преследвайки мечтата си да работи в туризма. От 8 години е екскурзовод и много обича хората и работата си. Тя му дава и много стабилно финансово положение.
След дългия разказ се връщаме към нашето пътуване, което продължава с разглеждане на град Сием Рип.
СИЕМ РИП
Град Сием Рип е столица на най-проспериращата провинция в Камбоджа, носеща същото име. Тук е съсредоточен почти целия туристически поток и с малко под 1 млн. души население, тази провинция играе много важна роля в живота на страната. Името на града в превод означава „Победа над сиам“. Като бивш френски колониален град има какво да ни покаже. Нека го разгледаме!
КРАЛСКАТА РЕЗИДЕНЦИЯ
Влизайки в града се отправяме директно към центъра или по-точно към мястото, където се намира кралската резиденция. Не може да се каже, че кралят идва често в града, но когато дойде отсяда именно тук.
В съседство има храм, който се затваря за външни посетители, когато от него се възползва кралят.
Непосредствено срещу резиденцията се намира най-старият хотел в града – Гранд Хотел Ангкор от веригата Рафълс. Отворен през 1929 г., той и досега предлага исторически петзвезден лукс.
Този късен следобяд отделяме за разглеждане на град Сием Рип. Почти всичко, което си заслужава да се види се намира на пешеходно разстояние от колониалния център на града.
ХРАМЪТ ВАТ БО
Едно от най-красивите места в центъра на града е стар будистки храм от XVIII век. Много рядко туристи посещават това място, защото остава в сянката на известните археологически находки в Ангкор. За хора, които обичат фотографията, обаче, мястото не е за изпускане.
Още от входа правят впечатление красотата и цветността на Ват Бо. Имам чувството, че пред мен е построен паметник на живота в неговия най-прекрасен момент.
За да влезеш във вътрешната част на храма задължително си събуваш обувките. А там ни чакат невероятни стенописи с различни притчи и истории от камбоджанската интерпретация на Рамаяна.
Обикалям и се възхищавам на търпението и усърдието, с което монасите поддържат всичко в такъв ред и чистота.
Територията на Ват Бо отвън е не по-малко красива. Религиозни сцени са претворени в естествена големина и неестествено красиви цветове.
На територията на храма има манастир, в който живеят монасите.
Излизам през задния вход на Ват Бо и се оказва, че съм на не повече от 200 метра от колониалния център на Сием Рип.
КОЛОНИАЛНА АРХИТЕКТУРА
Няма кой знае какво да се каже за старите френски сгради в центъра на града. Останали са като един спомен от времето на колониалното минало на страната, период, за който никой не говори с лошо чувство. Защо ли? Французите са успели да запазят целостта на Камбоджа като държава, а в момента, в който кралят е решил че ще се справи сам с управлението и най-вече със защита на родината си, са подписали споразумение за независимост.
Как изглежда една бивша френска колония в Югоизточна Азия? По какво може да се познае, че тук е доминирала европейска култура? Преценете сами.
Разбира се, типично по камбоджански, улиците са осеяни с такситата „тук-тук“, а безбройните жици над улиците се опитват да придадат ориенталски вид на френската архитектурна школа.
През деня Пъб Стрийт въобще не носи заряда на нощния живот. Само няколко часа по-късно тук ще бъде пълно с хора, търсещи забавления из нощните барове.
Отново темата със сградите и техните кабелни „украшения“:
Колкото и смешно да изглежда, но някои шофьори на тук-тук се взимат много насериозно. Този си е „тунинговал“ таксито и освен надписа VIPTAXI е решил, че ще е по-убедителен, ако добави и Ролс Ройс на десетина места… Мистър Рок, както се разбира от надписа на ауспуха, обаче, не е счел за необходимо като един класен шофьор на Ролс Ройс да си обуе обувки.
Завършвам с един хотел в колониален стил и след това ще продължа с друго интересно място.
МЕКАТА НА ЗАНАЯТИТЕ
Като всеки професионален екскурзовод, Ин Кемрин е длъжен да ни заведе в някой магазин или търговски център. Това изискване просто няма как да бъде избегнато. В случая, ни доведе в една местна занаятчийска школа, в която хора с известни пропуски в образованието се обучават в изработване на традиционни камбоджански предмети на изкуството – резба върху камък и дърво, рисунки върху коприна, специални лакови покрития и облицовки със сребро. Името й е АРТИЗАНС АНГКОР и функционира като предприятие от 1990 г.
В работата си тук използват няколко вида камък, няколко вида дърво, от които най-добри се водят розовото и тиковото, МДФ плоскости за рисувани декори, копринен плат за рисунки и различни видове дрехи. Всичко се прави на ръка.
Много красиви са рисунките върху МДФ плочи, които се разглобяват и прибират в малка кутия. Сглобени изглеждат изключително красиво с покритието от полиуретанов лак.
Цялата продукция се продава във фирмения магазин. За стандарта на Камбоджа е скъпо, но цялата продукция минава контрол на качеството. При най-малкия дефект продукът се изпраща за ремонт или се бракува.
Предприятието АРТИЗАНС АНГКОР има честта да бъде избрано за реставрацията на някои части от Археологическата зона на Ангкор. Едно от местата, които вече видяхме, дело на Артизанс, е мостът пред южната врата на Ангкор Том, както и Слонската тераса на която са възстановени 3 каменни лъва.
Слънцето залязва и преди да отидем на последното мероприятие за този изпълнен с впечатления ден, се прибираме до хотела.
АМАЗОН АНГКОР
За каква вечерна програма става дума? Предложението е за ресторант на бюфет с програма – традиционни камбоджански танци – апсара.
Взимат ни от хотела и ни стоварват направо пред ресторант Амазон Ангкор. На вратата ни посрещат и ни показват запазената за нашата групичка маса. Заведението е пълно с туристи. Всеки минава през бюфета и си избира храна по свой вкус и предпочитание. Няма какво да описвам храната, защото не затова съм тук.
Преди началото на програмата, на сцената, група музиканти свири камбоджанска музика, която не звучи никак лошо.
Малко след това започва програмата с апсара танците.
След около час представление, танцьорките застанаха на сцената и позволиха на желаещите от публиката да се снимат с тях.
Не пропуснах, разбира се. Ето и някои от красивите момичета:
Думата „апсара“ на кхмерски означава именно „красиво момиче“ и най-често се използвала за танцьорките на традиционни танци.
След вечерята в ресторанта ни остава малко свободно време за покупки из центъра на Сием Рип и Нощния пазар, защото на следващия ден рано сутринта потегляме към столицата на Камбоджа – Пном Пен.