Ден 2. ПЪТУВАНЕТО КЪМ МАТСУЕ.
Вчерашният ден ми дойде вповече. Ставането на 25 май в 7:00, пътуване, дрямката в самолета, която едва ли може да мине за сън и целия ден на 26 май… Заспах чак в 02:00 на 27-ми. Има-няма към 43 часа със смяна на часовия пояс – Япония е +6 часа спрямо нас, отчитайки лятното часово време в България.
Станах сутринта, прибрах си малкото неща, които бях извадил от куфара и … на закуска в ресторанта на хотела.
Качихме се в автобуси на хотела и точно в 10:00 (прецизно по японски) се отправихме към летище Ханеда в Токио. Това е новото им летище и от там щяхме да летим за Изумо и съответно да стигнем до град Матсуе след това. Преди това, обаче, за всеобща радост, организаторите спряха автобусите на една тиха улица в квартал Дайба, откъдето се отрива страхотна панорама към една от забележителностите на Токио.
От автобусите ни заведоха до брега на Дайба Бей. Това е умален модел на нещо познато на всички:
Гледката към отсрещния бряг, въпреки облачното време, е внушителна. Мостът на снимката е Rainbow Bridge и фигурира във всички сайтове със забележителности на града.
На другия бряг сградите са все височки. Откроява се една от тях, която е тънка като игла. Минавайки покрай нея с автобуса не можах да й видя покрива.
А сега малко снимки от квартал Дайба – изключително чисто, подредено и естетически издържано. Това е характерно за всичко, с което се захване японеца.
И тези цветя-храсти са навсякъде и оформени перфектно:
Преди да стигнем летището се качихме на автобуса и се отправихме към ресторанта на хотел Вашингтон за обяд. Двамата със Алекс хапнахме набързо и докато другите си дояждаха, излязохме отвън и огледахме района около ресторанта. На първата снимка е самият ресторант.
Всичко е оформено като голяма пешеходна зона с много дървета и цветя. Навсякъде върви пътека с покрив за дните, в които вали постоянно дъжд.
Тръгваме към една много особена сграда и по пътя реших да снимам машините за напитки, които можеш да срещнеш абсолютно навсякъде. Е, не винаги са с еднакви цени, но винаги има нещо освежаващо. Има ги по улиците, в хотелите по етажите, в заведения, паркове – навсякъде.
А това се оказа, че е някакъв експоцентър. Разбрахме го по графика на изложенията от голямо табло до входа.
Снимам във всички посоки малко хаотично. Улиците, малките градинки, модерните сгради… Всичко.
Качихме се пак на автобуса, но този път наистина вече към летище Ханеда. Обърнете внимание как самолетът минава над шосето.
И самото летище…
Интересно ми се стори, но се качих на самолета без никой да ми поиска паспорта на нито едно гише. В самия самолет ми се падна място до прозореца, а до мен в средата седеше Корнел от Румъния и Артак от Армения. Голяма веселба падна и не усетихме как мина полета от 1 час 25 минути. Корнел постоянно се закачаше със стюардесите, а те определно заслужаваха внимание.
Кацнахме на летище Изумо в провинция Шимане.
Събрахме се и отново в автобусите… По пътя отляво и отдясно се откриваха екзотични гледки към малки насечени възвишения с бамбукови гори и оризови плантации между тях.
С пристигането ни в Матсуе директно се отправихме към кметството на града, където организаторите ни събраха, за да ни обяснят всички подробности по състезанието и пребиваването ни в града.
Говориха ни на японски, а преводът беше такъв, че след взаимни консултации с накои от останалите участници в първенството, така и не се разбра какво точно ни казват. Нищо. Бяха се погрижили важните неща да ги получим на хартия. Тук е мястото да кажа, че организацията на цялото първенство ме изуми. Събраха състезатели от 57 държави, на които осигуриха всичко по пребиваването, с изключение на самолетния билет до Токио. Вътрешни полети, храна, лускозни хотели, даже джобни средства за обяд, когато няма да има такъв в хотела… Освен всичко това – разглеждане на забележителности и придружаващи лица, които да помагат на гостите. Перфектно! Не мога да си представя колко ли много им е коствало всичко това.
Освободиха ни към 19:00 и ни закараха в хотел Matsue New Urban Hotel. Предварително се знаеше кой в коя стая ще бъде. За мен и Алекс бяха отделили две единични. Единични бяха и по размер!
Влязох с стаята си в хотела и в първия момент останах шокиран от размера й! По-малка хотелска стая не бях виждал досега. В същото време няма да излъжа, че стаята свети от чистота и си има абсолютно всичко – широко легло, LCD телевизор, хладилник, радио, будилник, място за подреждане на дрехи, ароматизатор за помещение, както и за дрехи и обувки, сешоар, кана за чай и кафе, кимоно като домашна дреха, чехли… Банята – това е някакво чудо на чудесата – адски тясна и донякъде неудобна, но притежаваща всичко, каквото има в 5-звездните хотели – включително прибори за бръснене, за зъби, за къпане и т.н. Тоалетната чиния е с някакви електронни контроли върху дъската за различни видове измиване. Давам снимки.
И веднага гледката от прозореца на стаята ми.
Вечеряхме в ресторанта. След засищане останахме на лафче представители на няколко държави. Октрояваше се състезателят от Коста Рика с богатия си опит от пътувания. На висок глас разказваше различни комични ситуации, в които е изпадал.
След вечерята по мое настояване излязохме на разходка. Мързеше ги, но решихме, че ще ходим някъде да пият бира.
Тръгнахме по уличките и стигнахме до един бар, от който се разнасяше приятна музика. Някой обърна внимание на работното време. Много е готино и само мога да се досещам какво са имали предвид!
Качихме се по стълби и стигнахме до затворена дървена решетка. По всичко личеше, че няма места. Сервитьори и сервитьорки сновяха във всички посоки.
Корнел все пак реши да попита дали ще ни приемат. Оказа се, че никой не говори на английски от целия персонал. Бяхме 7 човека и всеки пусна в употреба някакви жестове и японски думи, които е чул… Разбрахме, че всеки момент ще се освободи една японска стая и ни канят в нея. Събухме си обувките и се настанихме по земята около масата.
Захванахме се с менюто и ударихме на камък!
Благодарение на жестовете, пръстите и думи като бийр, саке и джус, успяхме да поръчаме 6 бири, 6 греяно саке и един сок от грейпфрут за мен.
Бяхме се събрали представители на България (аз и Алекс), Румъния (Корнел), Унгария (Золтан), Армения (Артак), Литва (Андриус) и ЮАР (Бен). Весело до дупка! Всеки имаше какво да каже.
Накрая платихме сметката точно до стотинка – 5060 йени. Тук бакшиши не се оставят. Ако оставиш ще те гонят по улицата да ти ги върнат. Такива са порядките. Поклони до земята, аригато (благодаря) и се разделихме със симпатичните младежи от персонала.
Улиците на път към хотела.
В хотела се събрахме в мойта стая. Золтан имаше рожден ден и звъня по скайп на близките си. Корнел донесе бутилка уиски и се започнаха приказки до 2:30 през нощта. След това писах до 5 сутринта, но публикувам след като поспах малко.
Следващия ден трябва да има демонстративна игра на Го с местни хора в кметството. Аз едва ли ще стигна до там, предвид, че ще трябва да се наспя.
