ДЖАЙПУР
Закусихме в 8:00 с някакви странни индийски неща… Представете си как започвате с люто от сутринта и ще разберете. Е, не всичко е люто, но е въпрос на късмет да уцелиш, т.к. в менюто за закуска нещата са написани на английски, но с техните индийски имена.
След закуската се натоварихме с целия багаж и тръгнахме към Джайпур – столицата на щата Раджастан, който на север граничи с Кашмир, а на запад с Пакистан. Пътуването продължи около 6 часа с едно спиране за почивка. В Индия обикновено пътуванията отнемат много повече време от нормалното за нас – едно, че има големи задръствания по пътищата и второ, че навсякъде в населените места ограничението на скоростта е 50 км/ч, а извън тях е 90 км/ч дори и по магистралите. Магистрали е силно казано, но поне така се водят – по 2 платна в двете посоки и никакви ограждения отстрани, така че високите скорости са си направо опасни. Нашият шофьор беше отличен водач и се чувствахме много сигурни с него. На фона на пълната каша на пътя, това бе доста важно усещане за нас като чужденци. Иначе и той не е бил без прегрешения – сподели, че са го глобявали 500 рупии за превишение на скоростта с 6 км/ч. Стори ми се странно, защото километражът на колата му показваше със 7 км/ч повече от GPS-а, който в Индия работи много прецизно – с точност 3 м при хванати 12 спътника. Както и да е – за него това е била солена глоба, на фона на месечните доходи на обикновения индиец.
Малко снимки от попътната обстановка пред нас и около нас, снимани от прозореца:
По пътя имаше доста интересни возила – таксита триколки или моторизирани рикши – не знам как да ги нарека, но знам, че индийците ги наричат „тук-тук”. Имаше много велосипеди, камиони, но тези тук-тук биеха всички по товароносимост – на този мотор с кабинка виждах натоварени по 12-13 души! Направо не е за вярване как успяват да се съберат. Да не говорим, че на покрива товареха и багаж! Другата интересна гледка е двуколесен мотор с мъж, жена и 2 деца… Семеен мотор – доста евтино превозно средство явно.
Попитах шофьора ни как се оправя в това невероятно движение. Отговорът беше доста интересен и ще го напиша на английски, защото така го и получих. Според него има 3 важни неща, за да караш в Индия:
1. Good horn
2. Good brakes
3. Good luck!
За който не е разбрал – първото е добър клаксон, второто е добри спирачки и третото – късмет! Тези правила в продължение на всичките дни в Индия се потвърждаваха и препотвърждаваха многократно.
Малко преди Джайпур отляво на пътя минахме покрай стадо маймуни. Сигурно бяха поне 200-300 бр. Помолих шофьора да спре за момент и отворих прозореца, а те всички наскачаха към колата с явната надежда да получат нещо за хапване. Оставих ги леко разочаровани:
В 14:40 пристигнахме в хотел Monsingh Palace в Джайпур. Този хотел беше значително по-добър от хотела в Делхи. Наистина, в Индия е важно да отседнеш в хотел от висока категория – от гледна точка на хигиена и храна това е просто задължително. Вероятно хората оцеляват и в по-малко от 5 звезди, но като че ли не ми се искаше да пробвам дали и ние ще оцелеем.
След кратка почивка решихме, че както и в Делхи, би било добре да усетим атмосферата в града като се поразходим пеша. По пътя към хотела бяхме забелязали един МОЛ и понеже разстоянието до него беше по-малко от 2 км, решихме, че няма проблем да стигнем пеша. Оказа се, че тук е значително по-мръсно и миризливо от Делхи. Няма как, провинция, макар и столица на щат с население 3,5 млн. жители. В интерес на истината сградите бяха по-красиви, но боклуците по улиците – не. По едно време минахме покрай един канал, от който излетяха няколко комара, каквито до момента не бяхме срещали… Ужас! Веднага ме засърбя всичко, но … се отървахме без ухапвания.
Строеж с бамбуково скеле и работници, които явно живеят на строежа… Колорит, звук от класкони, аромати… всичко си има по улиците на Джайпур! Даже и украсени с цветя къщи.
В МОЛ-а намерихме McDonald’s и хапнахме като за обяд или следобедна закуска – все едно! Половината група остана да разглежда магазините, а другата отидохме да вземем шофьора, с който имахме уговорка да се видим и да ни разходи из града, вкл. на едно специално място. Рамеш (името на шофьора) беше много всеотдаен към нас, явно ни хареса… Както каза той – екскурзоводите ще ни покажат туристическия облик на Индия, а той би могъл да ни покаже истинския живот, действителността. Все пак се съобразяваше с това какво е безопасно за нас като чужденци от гледна точка на хигиена и контакт с местните хора. За всичко това сме му изключително признателни.
Събрахме останалата част от групата от МОЛ-а и тръгнахме. След няма и 10 минути минахме покрай един изключително красив хиндуистки храм от бял мрамор… Оказа се, че отиваме точно там! Другата изненада за нас бе, че точно този ден, 12 февруари, е рождения ден на техния главен бог – Шива! Какъв късмет! Заради общонационалния празник навсякъде украсяваха с гирлянди от цветя, а в храма имаше много поклонници и малко туристи. Точно на хълма над храма имаше старинен форт, който към този момент се явява резиденция на управляващата фамилия в Раджастан.
[FONT="]Впоследствие разбрах, че името на храма е Birla Lakshmi-Narayan Temple. Birla са индустриалци, които са построили няколко храма в Индия и един от тях е този, посветен на Lakshmi – богинята на успеха и на съпругa й Вишну (наричан още Narayan). Трите върховни богове при хиндуизма са Брама – създателят, Вишну – закрилникът и Шива – разрушителят. Фортът на хълма, с вид на шотландски замък, се нарича Moti Dungri.
И самият храм, осветен от прожектори на здрачаване:
Вътре беше забранено да се снима. Целия храм беше бял и гравиран по стените с притчи на религиозна тематика. Рамеш бе така любезен да ни разкаже разни истори от тяхната митология. Той самият почиташе Бог Ганеша, син на Шива, изобразяван с човешко тяло и глава на слон.
Ганеша е бог на мъдростта, успеха, образованието, изкуствата и … кой знае още на какво. Има интересна история как Ганеша се е сдобил със слонската си глава – Правати влязла да се къпе и казала на сина си Ганеша да не пуска никого. Да, но по това време се прибрал Шива и попитал къде е Правати. Ганеша казал, че се къпе и не може да го пусне. Шива се възмутил и го обезглавил. Тогава Правати се ядосала и за да я спечели отново, Шива трябвало да му върне живота. Не могли да намерят главата и затова сложил главата на първото живо същество, което срещнал.
Като излязохме от храма, верен на обещанието си да ни покаже реалния живот в града, Рамеш ни разведе по улиците – минахме покрай по-стари храмове на Шива, които по случай празника бяха пълни с народ:
И малко сергии по улиците, които са неизбежна част от всяко подобно оживление:
След интересната вечер и изморителния ден се прибрахме в хотела към 20:30 часа за вечеря. След вечерята в ресторанта минахме през магазинчетата в самия хотел, жените си купиха шалове, а аз изслушах с интерес лекцията на собственика на бижутерския магазин за скъпоценните камъни. Признавам си, че не знаех, че скъпоценните камъни са само 4: диамант, рубин, изумруд и сапфир. Човекът ми обясни и показа кой камък е качествен и кой не и защо се различават толкова много по цените си. Беше ми наистина интересно, но трябваше да се спи, за да можем на следващия ден да сме бодри за разглеждането на забележителностите на Джайпур.
