02. МЕКСИКО – ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

2. В МЕКСИКО СИТИ

На 21 ноември станахме малко по-късно, т.е. наспахме се. Имахме нужда като че ли. Вече бяхме преодолели часовата разлика, но умората си се натрупва. Закуска в хотела с не много разнообразна храна, но пък достатъчно плодове – диня, пъпеш, папая и ананас, ни зарежда с енергия за обиколката на огромния град Мексико Сити.

Качваме се на автобусчето и то ни закарва до самия център на столицата – сградата на Пощата.

Точно срещу нея е Музеят на изящните изкуства (Palacio de Bellas Artes). Много красива сграда, но неудобна за снимане сутрин. На връщане пак ще се спрем тук за малко.

Тръгваме по една интересна стара улица, забранена за автомобили, водеща до Катедралата.

Тук таме се вихреха и фотосесии:

Цялата улица е застроена със стари типични испански къщи, всяка една от които си носи своята история. Няма да се впускам в излишни подробности, а ще спомена само някои от тях.

Първо влизаме във францисканска църква от XVI век. Интериорът е забележителен.

След това се спираме пред къщата-музей на първия президент – Гуаделупе-Виктория от 1815 г.

След това се спряхме на ъгъла на къщата на Хосе де ла Борда. Бил е собственик на мина за сребро и е бил един от най-богатите мъже в Мексико. В същото време е бил много ревнив и не е позволявал на жена си да излиза. Тя, обаче, искала да се разхожда и за да не го дразни ходела до ъгъла на къщата. Зад ъгъла нямало как да види какво се случва. Разни сапунени ревниви историйки за богати мъже и красиви жени…

Стигаме до единствената йезуитска църква в града. За нещастие тя пропада надолу поради неустойчивата основа, върху която е построена. Правят опити за укрепване, но със съмнителен успех. Вътрешността й е коренно различна от францисканския стил.

Придвижвахме се в разгърнат строй по улицата без автомобили:

Най-накрая стигаме до целта – площада Сокало (Zocalo), на който веднага се виждат основните туристически забележителности – Катедралата и Националният дворец с рисунките на Диего Ривера. Тук са намерени и най-важните артефакти на ацтеките. Всъщност този площад е бил и централния площад на Теночтитлан – главният град на Империята на ацтеките.

Явно предната вечер, по случай годишнината от революцията, тук е имало голямо празненство, с участието на най-известните певци и артисти на Мексико. В момента се демонтираха сцените и трибуните. Кипеше оживен труд, който подминахме, за да застанем пред добре охраняваната от жени-полицаи Катедрала.

Анхел явно познаваше едната полицайка, с която се посмя докато на нас ни обясняваха кое какво е.

Оживлението беше пълно! Един тип зад нас имаше доста нетрезв вид:

А тези мили създания ги чакаше покръстване:

Отвън величествената катедрала прилича на тази в Севиля, Испания.

На върха има три фигури, изобразяващи Вяра, Надежда и Любов.

И красиви камбанарии в ъглите:

Отвътре – обширни пространства и … огромен орган!

Излизайки пак на площада установяваме, че за разлика от вчерашния ден, днес Националният дворец (Palacio National) е отворен, но … има огромни опашки за вход!

В двореца има някакво военно поделение. Не разбрах какво и защо, но заради него, а и заради сигурността на толкова ценните стенописи на Диего Ривера, достъпът беше сериозно контролиран от полиция и военни. Много нормални вещи бяха забранени за внасяне…

Вътре най-интересното според мен бяха стенописите, които нагледно разказваха историята на Мексико преди, по време и след испанската епоха. Като се започне от индианските вождове и обикновените ежедневни дейности на коренните жители, премине се през войните и се стигне до Карл Маркс и новата епоха в историята на страната.

Правоъгълна форма на дворец с много колони и под колоните – навсякъде стенописи.

Снимането е забранено, но само в изложбените зали. Приех лека полека, че коридорите на двореца не са изложбени зали и се престраших да снимам. Оказа се, че това не е проблем.

В двора имаше удобно място за снимки. Ето една, на която не съм зад обектива – с екскурзовода Пако:

Пак в двора имаше и много красива градина:

Излязохме. Малко трудно се събра цялата група. В крайна сметка си взехме багажите от гардероба и от Анхел и тръгнахме обратно към автобуса. Спонтанно дойде идеята за кафе-пауза на покрива на хотел Холидей Ин.

От високо се виждаше целия площад Цокало с Катедралата и двореца. Позабавихме се, но гледката си струваше.

След повече от час в кафенето се отправихме към автобуса. По пътя минахме покрай някои красиви къщи в този стар квартал в центъра на столицата.

Централната банка:

И отново покрай Музея за изящни изкуства, но този път с удобна за снимане позиция на слънцето.

И покрай симпатичен дядо с внучка, прехранващи се на улицата:

Предстоеше ни разглеждане на Антропологическия музей, разположен в парка Чапултепек (Chapultepec). Оказа се, че сме си изяли част от времето за музея и пристигайки в 14:30 часа разглеждаме само залата на Ацтеките. Всъщност другите зали не са включени в програмата и жалко – впоследствие се оказа, че са били даже по-интересни.

На входа – сериозни мерки за сигурност:

Групи от деца упорито се опитваха да хванат костенурките (или рибите) в изкуственото езерце във вътрешния двор на музея.

Минавайки покрай тях влизаме в залата на ацтеките.

На входа са воините-пазители:

Няма да задълбавам в подробности, но ще спомена някои по-интересни истории.
Спираме се първо на картина-схема на града Теночтитлан, създаден през 1325 г. върху 4 езера.

На север живели 7 индиански племена. Мястото, на което били не предлагало достатъчно ресурси, за да оцелеят. Тогава на един шаман му дошло видение – орел, кацнал върху кактус и държащ в клюна си змия, което било предсказание! Това било мястото на новата им столица. Да, но как да го открият!? Племената тръгнали в различни посоки да търсят знака от предсказанието и цели 150 години резултат нямало. Местели се от място на място по за няколко години и … нищо! Едното от племената стигнало до езерата и се установило там с разрешението на местното племе, което вече било населило района. Не след дълго чудото се случило – видяли орел, кацнал на кактус и държащ змия в клюна си! Изпратили веднага вестоносци до другите племена и така се събрали на мястото на новата си столица и се кръстили ацтеки, а града Тоночтитлан. Понастоящем този знак е герб на държавата Мексико.

Историята е такава, каквато разбрах и запомних от екскурзовода. Възможно е да има отклонение от други източници, но се придържам към моя.

По средата на залата има макет на централния площад на Теночтитлан – Plaza Mayor.

Макет на пазар:

Макет на типична къща на ацтеките:

Типични за ацтеките статуи в оригинал:

Един от най-ценните експонати е оригиналът на Слънчевия камък. Намерен е на площада Сокало, близо до Катедралата, през декември 1790 г., а очите му са повредени от пияни стелци с огнестелно оръжие, които явно са упражнявали стрелковите си умения, ползвайки го за мишена. Този камък малко неправилно се идентифицира като Календарът на ацтеките, т.к. предназначението му не е точно такова. Заблуждението идва от изображенията на някои звезди, дните от месеца и др. елементи, наподобяващи календар. Диаметърът му е 3,6 м и тежи 25 тона.

Часът стана 16:30 и посещението на Антропологическия музей отне повече от предвидените 30 минути.

На излизане направих няколко случайни кадъра.
Мексиканска двойка с оригинално облекло като за 28 градуса жега:

И двете кули, в които живеели предимно евреи, които според екскурзовода се настанили там, защото обичали апартаментите, а не къщите.

Отправяме се към едното от езерата на Теночтитлан. Мястото е в предградията на Мексико сити и се казва Ксочимилко (Xochimilco). Това е допълнителна екскурзия към програмата и си имахме едно наум, че малкото време, което ни остана може и да провали нещата.

Пристигнахме и пред нас се появи един канал с толкова много лодки „Трахинерес“, че въобще не се сещах как би могло да се придвижваш с тях и къде. Качихме се, донесоха ни безалкохолни и младежът-лодкар хвана дългия прът, с който умело изкара лодката от пристана.

Предварително бяхме подготвени, че това е място, на което се отглеждат много цветя. Действително – имаше много места, на които се продаваха всякакви красиви растения.

В други лодки се носеха по канала и разни търговци, музиканти и какви ли не още туристически капани… Разминавахме се на магия, а често и с побутване.

Цялата разходка продължи около 45 минути. Интересна беше, но не бяхме толкова ентусиазирани и като че ли общото мнение беше, че си е загуба на време да бием път до тук, за да се повозим на „трахинерес“.

С прибирането ни в хотела обиколката на Мексико Сити приключи. Вечерта беше свободна и всеки сам си решаваше какво да прави. Аз и още няколко човека от групата се разходихме по улиците, хапнахме набързо и се прибрахме да почиваме. Тази вечер от хотела публикувах и първата част на пътеписа в интернет. На следващия ден ни предстоеше вътрешен полет до Туксла Гутиерес, така че се наложи да си постегнем и багажа още от вечерта.

Share
This entry was posted in МЕКСИКО. Bookmark the permalink.

Leave a Reply