ПАРКЪТ С ПТИЦИ НА БАЛИ
Още с пристигането номерът с времето се повтори. Не знам дали Господ го прави нарочно или просто ни е такъв късметът, но на входа на парка с птиците се налага отново да си вземем чадъри. Поне са безплатни!
Разбира се, когато вали лотосите са се затворили, но обърнете внимание на размера на листата. Някъде бях чел, че такова листо може да издържи товар до 90 кг.
С крясъци първите папагали все едно ни посрещат с „добре дошли досадници!”.
И този парк е почти празен. Та кой ли луд ще се разхожда по време на дъжд!
Точно загледах едно палмово какаду…
… и Вики ме извика да я снимам! Бяха й сложили един папагал на главата и един на ръката!
Бяхме попаднали на сцената. Тук се вихреше фотосесия с папагали. Местните фотографи ни ги слагаха по раменете, главата и ръцете и ни снимаха ту с техните фотоапарати, ту с моя.
Един червен, мисля, че е лори, се опитва да ми изяде мартеницата! Интересът му е оправдан – едва ли е виждал преди подобен аксесоар, който на всичкото отгоре изглежда вкусен.
Продължиха да ме украсяват с папагалчета. Едно такова едро и шарено ара ми унищожи орхидеята без въобще да го усетя.
И понеже Мери е послушната ми съпруга – и на нея й се полага някое и друго хвъркато-кресливо.
Какадуто е най-нежно и внимателно. То практически не си забиваше ноктите като ти седи на ръката. Много ми хареса тази птица, но не я подаряват!
Мия леко се притесняваше, но точно бялото съкровище нищо нямаше да й направи.
Сцената на цялата тази театрална сценка с папагали се разиграва на специално място в парка. Докато се забавлявахме дойдоха и други посетители и им преотстъпихме терена.
От доста време се заглеждам по тази грациозна крачеща птица. Разбрах, че видът е африкански жерав. Има интересна прическа, която даже и след поройния дъжд запазва вида си.
И понеже небете започва да се прояснява, ето ни как се разхождаме по алеите без чадъри:
Стигаме до една типична балийска къща, в която се качваме по стълбички. Отваряме вратата и буквално пред лицето ни изниква като от нищото един бухал! Стреснахме се. Вътре е царството на нощните птици. Всичките са в клетки, разбира се. И този герой, който ни стресна и той също бе зад мрежа. Излиза се от другата страна и слизаме право при пеликаните.
Като ни видя се разбърза по посока на водата – сигурното му убежище!
Пръснахме се из алеите с клетки и различни изкуствено създадени благоприятни за птиците местенца.
Докато пред обектива ми премина спокойно един … бял паун!
Целият парк е разделен на сектори, наподобяващи максимално флората и фауната на даден действителен регион. Например Папуа има вход и всичко вътре е като голяма покрита градина. Покрита е с финна мрежа, която не позволява на птиците да прелитат в други сектори от парка. В същото време е достатъчно просторно, за да могат животните да се чувстват като на свобода, а ние да се движим сред тях, все едно сме в истинска джунгла.
По въздушен мост се минава високо през короните на дърветата – мястото, където наистина можеш да видиш различни хвъркати. Папагалите лори ни наблюдават с интерес как минаваме покрай тях – свикнали са.
Отново жерав – седи като мокра кокошка на дървото, защото мрежата над него ни най-малко не успява да спре дъжда, който отново започна да ни тормози.
Навлизаме в следващия сектор – Борнео. Нищо кой знае какво ново не може да се види, но …
… тук ме чакаше нова постановка. Снимка със страшните птици-носорог. Единствено моя милост се осмели да ги покани на раменете си.
Птицата-носорог много прилича на тукан, но всъщност си е различен вид. Приликата идва от огромния клюн и приблизително същия размер на тялото.
Приключих набързо с тази фотосесия и отново минавам покрай пеликани – като че ли някаква друга разновидност.
Следващия сектор е „Птиците от Рая”. Така и не разбрах какво имат предвид.
Рай, но нещо доста мокър. Алеите се бяха превърнали на рекички. Вики даже забеляза, че по земята е пълно с едни много миниатюрни жабки. Дали не служеха за храна на птиците?!
Сектор „Сулавеси и източните острови”.
Тук в разрез с името на парка видяхме едно уникално животно – близък роднина на динозаврите и на драконите от приказките. Влечуго, обитаващо остров Комодо и срещащо се единствено там на свобода – комодски варан, унищожител на птици!
Вървейки по алеите забелязвам, че тук таме по дърветата, както и в Градината на орхидеите, са прикрепени и си виреят прекрасни екземпляри от тези чудесни цветя.
На финала на нашата разходка в този не голям, но прекрасно подреден и атрактивен парк минаваме и покрай още няколко красиви създания.
Розово фламинго, патета и една мокра до костите чапла… Поне на чапла ми прилича! Във всеки случай имаше много нещастен вид горката.
Не много по-щастливо изглеждаше и това мъничко и проскубано, но пък свободно какаду:
Излизаме от парка и небето изглежда все едно днес въобще не ни е валял тропически дъжд!
Забравих да спомена, че присъствахме на 3D прожекция на кратък образователен филм за деца, както и видяхме „детската градина” на новоизлюпените в парка птички.
Моите лични препоръки за всеки, който посети Бали, са на всяка цена да се разходи до този забележителен парк с екзотични птици. Наистина, начинът на презентиране на обитателите, подредбата на градините и в резултат на това красотата на цялата обстановка не са в никакъв случай за изпускане!
Нещо повече. Точно срещу входа на BALI BIRD PARK е входът на BALI REPTILE PARK. Паркът с влечугите е достъпен с билетите от птичия парк, така че не пропускаме да влезем и там.
