13.04.2012
ЕДИН ДАЛНОВИДЕН ПОЛИТИК ОТ XIX ВЕК
Началото на историята, която искам да ви разкажа е 6 юли 1781 г. Край бреговете на Ямайка, на борда на британския кораб Анн, се ражда едно момче. В това няма нищо странно, освен че се появява на бял свят далеч от Родината си, при това на борда на кораб. Тези факти, по стечение на обстоятелствата, бележат целия му живот.
Четиринадесет години по-късно младият момък получава първата си работа като писар в Източноиндийската компания в Лондон. Това е изцяло частно търговско сдружение, получило от кралица Елизабет I кралски привилегии и права върху Източна Индия.
Минават неуморни години за амбициозния младеж. Свободното си време той използва изцяло, за да попива нови и нови знания, а неговият труд и старание го правят все по-образован и ценен кадър в компанията. Девет години след започване на работа той получава назначение като помощник на държавния секретар на британския остров, известен днес като Пенанг. С познанията си по малайски език и към региона като цяло той става незаменим за Британското правителство и през 1811 г. се връща в Англия като лейтенант-губернатор на остров Ява. Скоро след това е провъзгласен за губернатор на остров Суматра.
Името на този младеж е Сър Томас Стамфорд Рафълс и предполагам се досещате, че то е тясно свързано със Сингапур. А как точно? Сега ще разберем.
Британската източно индийска компания, както вече разбрахме, е имала пълните права да търгува с Индия и Китай. Била е в правото си да управлява регионите, да създава селища, да назначава управители и да поддържа частна армия. Всичко това е било чудесно за инвеститорите и монополът им е носел неизмерими печалби. Имало, обаче, нещо, което им бъркало сметките и пречело на свободното придвижване на кораби между Китай и Индия. Това е, че пътят на корабите минава през холандските пристанища на Югоизточна Азия. Скъпо и прескъпо е излизало на британците да акостират и зареждат с провизии корабите си, да не говорим, че те често били подложени на нападения и грабежи.
Като губернатор, Рафълс предприел военни действия срещу холандците на някои от островите, които освободил и превърнал в британски територии. Въвел дясното движение, което Индонезия и до днес използва. Организирал експедиция и открил храмовете Борободур. Успял да си спечели и много врагове, водейки борба срещу търговията с роби и ограничавайки правата за търговия с опиум.
През 1818 г. Сър Стамфорд Рафълс води преговори със султана на Джохор за основаване на британско пристанище на един от островите под негово владение. Вследствие на възникнал конфликт между наследниците на султана, който починал внезапно, се наложило Рафълс да се договаря и с двамата синове. В крайна сметка на 19 януари 1819 г. той пристигнал на острова, където се намирало малкото рибарско селище Сингапура и основал колония. За да може Източноиндийската компания да ползва като свое това място се наложило да плаща годишно 5000$ на Хюсеин Шах като официално признат владетел и 3000$ на Теменгонг като реален властелин. Това са пари, равняващи се на стотици хиляди долари днес! На 6 февруари Сър Стамфорд Рафълс декларирал официално основаването на Сингапур като британска колония под владението на Хюсеин Шах и управлението на Източноиндийската компания.
През 1823 г. Рафълс отбелязал със задоволство развитието на Сингапур, но не бил доволен от управлението на оставения от него наместник. Той поел нещата лично и с твърда ръка въвел ред и дисциплина, наложил британски протекторат върху Джохор, назначил полиция, въвел задължителна регистрация на земите, въвел нови планове за строителство на училища, църкви и административни сгради. Всичко това го вкарало в конфликт с холандците и съответно неговите политически противници в Англия побързали да го опетнят и да ограничат властта му.
Холандците, обаче, не признали Сингапур като английска територия, тъй като Султанатът на Джохор бил под тяхно влияние и договорът на Рафълс със султана бил невалиден според тях. Преговорите се водили продължително време, през което влиянието на Сингапур растяло и Англия се убедила в неговото значение. Така се стигнало до договора между Англия и Холандия от 23 март 1824 г., с който Англия преотстъпила известни територии на Холандия, но запазила Сингапур.
През цялото време на пребиваването си в Азия, Рафълс живо се интересувал от растителните и животинските видове на островите Суматра и Ява. Биоразнообразието било огромно и той открил и описал 34 вида птици и 13 вида бозайници, неизвестни тогава, които и днес носят неговото име. Връщайки се в Англия през 1824 г., той станал съосновател на Zoological Society of London и чрез своите съмишленици впоследствие основали Лондонската зоологическа градина.
Животът на този забележителен човек приключва твърде рано – един ден преди да навърши 45 години, той умира в Лондон от инфаркт.
Не искам да прекалявам с историята на Сингапур, но едно нещо е ясно – от самото начало тук всичко се развива по план със строга британска точност и така до наши дни.
Преди Стамфорд Рафълс да дойде на острова, неговото население е било около 1000 души – предимно малайци и малко китайци. През 1869 г. вследствие на миграция населението е достигнало 100 000, а в днешни дни тук вече живеят над 5 млн. души. Основната част са китайци – около 74%, малайци 13% и индийци 9%. Над 1 млн. души са чужденци, постоянно пребиваващи и работещи в Сингапур. Това е втората най-гъсто населена независима държава в света след Монако.
СЕНТОСА
Време е да се върна към нашето пътуване и да ви покажа какво друго успяхме да разгледаме. Както вече споменах по-рано, днешният ден бе отреден за посещение на остров Сентоса.
За всички туристи, срещу представяне на чуждестранен паспорт, е осигурен безплатен автобусен превоз. Възползваме се и тръгваме от хотела в определения час – 9:14. Ще отблежа, че сингапурците са много точни и карат винаги по разписание. Не се гледа с добро око на тези, които закъсняват.
Пътуването не е кратко, но не е и прекалено дълго. Преминаваме по мост и през прозореца виждаме надпис SENTOSA а зад него някакъв замък от приказките. Стигаме до острова и влизаме в подземен паркинг, на който не му се вижда края. Огромен e!
Намираме се на Сентоса – един от островите, принадлежащи на Сингапур и в днешни дни предназначен за всякакви забавления. Размерът му не е никак голям – около 4 квадратни колометра, но пък броят на атракциите е впечатляващ.
Ето една обща карта:
А това е една по-подробна с възможност за увеличение:
Sentosa Island Map
Целият остров е подчинен на една единствена цел – почивка. На него има два петзвездни хотела и множество разнообразни атракции, част от които имахме намерение да посетим. Придвижването от място на място става чрез 3 автобусни линии и надземен влак-метро. Транспортът на острова е безплатен, но за всичко останало се плаща доволно много. На изхода от подземния паркинг получаваме карта на острова и се отправяме директно към близката станция на влакчето.
Една спирка и след това сменяме с автобус, за да започнем нашата обиколка с посещение на аквриума или Underwater World Singapore – Подводният свят на Сингапур.
На касата си купуваме комбиниран билет за няколко атракции и спестяваме някакви пари:
– Underwater World;
– Fish Reflexology;
– Tiger Sky Tower;
– Butterfly Park & Insect Kingdom.
Влизаме и започваме разходката из приказния свят на водните обитатели. Акваристиката е моя стара страст, а тук за такива като мен е рай.
Първият отворен басейн е предназначен за директен контакт със скатове и сомове – бъркаш с ръка вътре и без притеснение можеш да ги погалиш или просто усетиш.
Има възможност да бръкнеш и в аквариум:
Като цяло в Азия наблягат на соленоводната акваристика и имат завидни постижения в областта. Въобще не се притесняват да правят каквито си поискат рифове.
За пръв път виждам и подобни миниатюрни медузи:
Както във всеки уважващ клиентите си аквариум по света и тук не липсва подводен тунел. Разликата е, че са наслагали през няколко метра навсякъде по стените iPad-ове с тестове и задачки за проверка на знанията на деца и възрастни за океана и неговите обитатели.
С красив дизайн са направени зали с различни видове биотопни аквариуми, включително и доста странни комбинации от обитатели – например амазонска костенурка с неони. Проблемът е, че костенурките обикновено ядат по-дребните риби, но в случая не беше така.
Чак на излизане Стефан се престраши да бръкне в аквариум и да погали скат по гърба.
Бързичко се изнесохме към Лагуната на делфините, тъй като представлението там вече бе започнало.
Да, самите делфини бяха от редкия розов вид, а освен тях имаше и много весели тюлени.
Следваше въпрос към публиката: някой желаещ да се потопи в басейна заедно с делфините? Едно момиче, ако не се лъжа от Холандия, изяви желание и след кратка инструкция бе поканено да осъществи близък контакт с тези толкова мили и интелигентни същества.
Представлението завърши, делфините и тюлените се поклониха на публиката и получиха награди от треньорите си.
Нас ни очаква SPA-центъра, където имахме включена в цената рибена рефлексотерапия.
Влязохме, измихме си краката и ни поканиха в някой от двата басейна с риби – единия с малки, а другия с големи. За Стефчо – малките, а за нас – големите.
Голям смях падна! Рибите ти кълват кожата по стъпалата, а даже и да нямаш гъдел, няма как да не ти стане смешно. И не можеш да се сдържиш! Добре, че продължи само 10 минути, въпреки че към края се свиква. Най-много гъделичка в началото. Стефан не посмя да си потопи целите крака, а Вики въобще не пожела да опита.
Който пробвал, пробвал! Оцеляхме и сега знам какво е усещането. Нищо страшно, напротив, даже е много смешно. А дали има някакъв ефект – не мога да преценя.
Излизаме от Подводния свят и Рибената рефлексология и на спирката на автобуса си взехме по един хот-дог. Докато си хапваме забелязах табелка Siloso Beach. Разбира се, отскочих да видя плажа.
Невероятен бял пясък, кристално чиста вода и въпреки, че всичко е подредено и поддържано от хора, поради липсата на тълпи от туристи и безвкусни съоръжения имам чувството, че съм попаднал на райски самотен остров.
Плажът на хотел Шангри-ла е направо мечта! Като го видях и реших, че задължително трябва да дойда на почивка тук. Убедете се сами!
Никой не ми пречи да се съблека по бански и да остана тук цял ден… Да, но за краткото време, което имаме в Сингапур, това просто не ни се вмества. Налага се да продължим разходката из острова, за да успеем да видим колкото се може повече. Убеждавам се, че Сентоса не може да бъде разгледан за един ден.
Качваме се на автобуса и слизаме на централната спирка Imbiah Lookout, за да влезем в парк с пеперуди и насекоми.
В неголяма по територия клетка имаме възможност да видим на живо голямо разнообразие от пеперуди. Човек само трябва да има търпение и да се вглежда внимателно, за да ги различи на фона на растителността.
Някои видове успях да снимам, а други разглеждаме в музея на пеперудите.
Не знам по какъв повод, но вътре в клетката се разхождаха и папагали. Може би за да придадат допълнителен колорит.
Толкова за пеперудите. Следва Тайгър Скай Тауър.
Това е най-високата кула за наблюдение в Сингапур – 110 м. Направена е през 2004 г. За момента е и най-високата точка на остров Сентоса и от тук се откриват красиви гледки във всички посоки. Качваме се на кръгла затворена и климатизирана платформа с капацитет от 72 места и започваме да се издигаме бавно нагоре като същевременно се въртим около остта на кулата.
На следващата снимка се вижда в близък план конгресния център на Сентоса, на хоризонта е линията небостъргачи на Сингапур, а между тях е четвъртото по големина пристанище в света. Като стокооборот даже е второто най-голямо.
От кулата се вижда като на длан целия остров и съоръженията за забавление на посетителите.
От високо се вижда и онзи красив плаж с белия пясък – Siloso.
Целият хотел Шангри-ла с неговия плаж-мечта са като на длан!
Слизаме от кулата с гледките и тръгваме на където ни падне. И без това комбинираният билет бе оползотворен изцяло. Сега където и да попаднем все излиза нещо интересно.
Отляво и отдясно на пътеката рекламират Sentosa PlayPass – карта, която спестява 60% от цената за 15 различни забавления, но да си кажа честно – това не става за един ден. Ако човек има на разположение една седмица си е отлична оферта.
Стигаме до това място:
„Картини от Сингапур” е място, което преди е било военна болница. Сега на това място в интерактивна форма можем да се запознаем с миналото и настоящето на страната – от времето на Темасек, през годините, когато Сър Томас Стамфорд Рафълс е стъпил на брега чак до наши дни.
Нали е Годината на дракона според китайския календар и съответно пред входа е направен дракон от пясък.
Много привлекателно звучи, но отново подминаваме поради липса на достатъчно време. Остава за следващото ни посещение.
Ето това съоръжение, обаче решавам, че няма да подмина. Merlion е митическо същество с глава на лъв и тяло на риба, използвано като символ на Сингапур. Името е комбинация от думите mer (море) и lion (лъв). Тялото на риба символизира произхода на Сингапур от рибарското селце Темасек. Лъвската глава представлява оригиналното име Singapura (град на лъва).
Купуваме си билети и влизаме вътре в тялото на Мерлион.
Още преди да влезем за 5-минутната презентация ни посреща морското чудовище, което се опитало да спре принц Утама да стигне до бреговете на Темасек.
След това ни разказват приказката за принца, с която вече ви запознах в началото на моя разказ, но придружена с картини и звук.
Качваме се с асансьор до устата на лъва и там ни посреща професионален фотограф, който освен че ни предлага снимки, ни снима безплатно с нашия апарат. Аз пък си снимам през устата на лъва и се получава подобна картина като от кулата на тигъра, но с друга гледна точка.
Част от атракцията Universal Studios – екстремните вагонетки тип „Индиана Джоунс”:
Единият вид транспорт на острова – розовия влак:
Кулата на тигъра и вдясно въжената кабинкова линия, свързваща Сентоса с върха на планината на остров Сингапур:
Излизаме от Мерлион и попадаме на централния площад при входа на Сентоса. Това място е чудесно за фотосесии и не пропускаме да се снимаме.
В непосредствена близост виждам и спирката Waterfront Station на влакчето.
Така и така е безплатно, решавам, че няма да е зле да направим едно кръгче до Сингапур и обратно, за да разгледаме през прозорците каквото можем. Качваме се и виждаме последователно Приказния замък, който е част от Universal Studios и отново от близо – пристанището.
Върнахме се обратно и преди да си тръгнем от Сентоса обикаляме централния площад, на който пристигнахме в началото с автобуса от хотела.
Стефан се разхлади сполучливо във фонтана:
Мери и Вики се шмугнаха да си купят бонбони в огромен магазин за лакомства!
Аз пък си снимам наоколо – Hard Rock Cafe и входа на Universal Studios:
Няколко думи за последната снимка и най-голямата атракция на остров Сентоса, която този път не успяхме да посетим, но следващия път ще започнем именно от нея. Universal Studios е атракционен парк от типа на Дисниленд, разделен на няколко сектора. От входа се влиза в секцията „Холивуд”. Останалите са „Ню Йорк”, „Научно-фантастичен град”, „Древният Египет”, „Изгубеният свят”, „Много, много далеч” и „Мадагаскар”. Всяка една част предлага забавления свързани с определени филмови заглавия или велики открития. Някои са реални, а други … просто измислени.
Бих казал, че който не е влязъл в Universal Studios Sentosa, не е видял най-голямата атракция на Сингапур. Това важи с пълна сила и за нас, така че имаме огромен стимул да се върнем отново.
Порядъчно изморени се качихме на автобуса, който ни отведе обратно до хотела. В никакъв случай не мога да твърдя, че съм обиколил целия остров Сентоса, но и малкото, което разгледахме ми даде ясна идея за мащабите на това, което ни очаква другия път.
Почивка в стаята, освежаване и естествено – нова цел! Оставащата част от деня трябваше да бъде запълнена и едно перфектно място, което ни очакваше бе Чайнатаун (Китайския квартал).
ЧАЙНАТАУН
Таксито ни закара точно там където му поръчах – пред Sri Mariamman Temple, най-старият хиндуистки храм тук. Той е създаден през 1827 г. – осем години след стъпването на Сър Стамфорд Рафълс в Сингапур.
По-интересни от храма ми се сториха самите улички в Китайския квартал. Започвам с булеварда, по който дойдохме – South Bridge Rd, сниман от ъгъла с Pagoda St, където ни стовари таксито.
Бях прегледал в интернет предварително един маршрут за разглеждане на квартала и реших да се придържам към него, въпреки негодуванията на децата. Нормално, беше им безинтересно – някакви си пусти улици и къщи!
Още няколко кадъра от South Bridge Rd като на последния се забелязва и Sri Mariamman Temple.
От тук тръгваме по Ann Siang Rd:
Преминаваме през нещо като малка градинка и излизаме на Club St:
Малко преди да затворим кръга на обиколката по уличките стигаме до ъгъла на Club St и Mohamed Ali Line:
Излизаме отново на South Bridge Rd срещу джамията Masjid Jamae (зеления вход).
След това тръгваме по осеяната със сергии Pagoda St като на първата снимка се вижда и хиндуисткия храм:
Изключително ми е интересна смесената китайско-колониална архитектура, съчетана със сингапурския ред, чистота и порядки. Комбинацията наистина става забележителна!
На Pagoda St №40 се намира представителният магазин на Сингапурския монетен двор. Съвсем целенасочено го търсех, за да си купя монета за спомен. Намерих си една с дракон.
Още малко ще ви разходя по улиците на Чайнатаун. Тук едва ли има да се види нещо кой знае колко различно от сградите, но атмосферата е великолепна. Надявам се да се усеща.
Излизам на Smith St и се обръщам по посока на сергиите на китайските търговци на дребно.
Пазаруването тук задължително минава през здрав пазарлък. Не навсякъде в Сингапур е така, но при тези е просто задължително.
Някои улици са изцяло пешеходни, но други, като много популярната Temple St, не са:
В края й се натъкваме на McDonald’s и влизаме да изядем по един сладолед и да подишаме свободно на климатик.
И трите улици – Pagoda St, Temple St и Smith St са много късички – започват от South Bridge Rd и свършват около 300-400 м по-нататък, стигайки до широкия и натоварен булевард New Bridge Rd. Точно в този край на Temple St, от другата страна на булеварда, се намира People’s Park Complex – доста голям търговски център с евтини и нискокачествени стоки, хранителни заведения, спирка на метрото и … всичко каквото ти хрумне.
До него се стига по мост над булеварда, който се оказа чудесна платформа за снимки.
Това беше New Bridge Rd. А в самия комплекс се установи, че няма какво да правим, освен да си купим от една сергия малко плодове за подсилване.
Едно единствено място остана встрани от пешеходната ни обиколка на Чайнатаун. Специално се върнах, за да го снимам въпреки, че слънцето почти се беше скрило зад хоризонта.
Buddha Tooth Relic Temple (Храмът на зъба на Буда) е основан през 2002 г. за да събира, съхранява и показва безценни реликви. Посветен е на Майтрея Буда-Състрадателния или „Бъдещия Буда”. Заедно с музея към него, храмът се състои от общо 7 нива като всяко съдържа определени реликви. На покрива е популярната Пагода на десетте хиляди Буда.
Преди да си тръгнем обратно към хотела за вечеря и силно желаната от всички почивка – още два кадъра на South Bridge Rd – имам чувството, че тези улици са неестествено големи. Явно са пресметнати да поемат трафика в пиковите часове и затова са толкова широки.
Надявам се следобедната ни разходка да не ви е била толкова скучна, колкото се стори на децата. За мен беше истинско удоволствие да се запозная с духа на сингапурския Чайнатаун.