ПРОВИНЦИЯ НАКОН ПАТОМ
На следващата сутрин стягаме багажа, закусваме и се срещаме в 8:50 на рецепцията на хотела. Тръгваме с два луксозни минивана към съседната провинция – Након Патом.
Да излезеш от Банкок може да отнеме между 1 и 2 часа. Имаме късмет, че трафика не е много натоварен. Минаваме покрай Байоке II – най-високата сграда в Тайланд (85 етажа) и излизаме на нещо като магистрала. Малко по-нататък другата лента на пътя бе окупирана от велошествие в продължение на 10-15 км.
Град Након Патом е столица на едноименната провинция. Може да се каже, че в момента, в който се измъкнеш от Банкок и пристигаш. Близо е.
Какво ли може да правим тук, освен да разгледаме някой храм? Е, в случая забележителността е ступа.
Ват Прапатом Чеди е най-високата ступа в света. Върхът й се издига на 127 метра. Около входа има места за молитви и благословия.
Оригиналната ступа, която се е намирала на това място е от VI век. През XI век кхмерите превземат града и крал Сирияварман I от Ангкор построява тяхна. След тях същото правят и бирманците. Най-накрая сиамският крал Рама IV възстановява ступата и я построява в съвременния й вид и размери. Работата е завършена от неговия наследник Рама V през 1870 г., две години след смъртта на Рама IV.
Ступите по принцип са хранилища на реликви на Буда и в тях не се влиза, но можете да ги обикаляте боси колкото си искате!
Вижда се силно китайско влияние в архитектурата.
Ние влязохме от задния вход, но на централния има голяма статуя на Буда, а малко по-нататък, в отделна постройка, има още една статуя – на полегнал Буда.
Интересни са купите, в които хората вървят и пускат дребни монети. Взимаш в началото една шепа и започваш търпеливо да обхождаш 108-те панички… Това число е свещено за будистите. Самите цифри в него значат: 1 – нещо, 0 – нищо, а 8 – безкрайност. Свързано е със различни притчи за Буда , в които му задават 108 въпроса, а той отговаря със 108 мъдрости. Храмовете често имат по 108 стъпала, леглата в манастирите са по 108 и т.н. В нашия случай с купите – ако имаш търпението да обходиш всичките, вече си на по-високо ниво. А ако имаш късмета да ти стигнат монетите – ехеее! Да не говорим какъв късметлия си, ако си грабнал с шепата си точно 108 монети…
Монашеските жилища:
Величествената ступа още веднъж:
На излизане отново минавам покрай молещи се будисти.
Отвън има пазар, до който ни чакат минивановете.
На пазарчето виждаме много нови за нас неща, които вероятно тепърва ще срещаме всеки ден. Е, някои не са нови, но има какво да привлече вниманието на любопитни пътешественици като нас.
След като видяхме помело, ориз в бамбук и ароматни пилешки шишчета, дойде моментът да ги пробваме на вкус. Започваме с кокос за пиене на цена 1 лв./брой. Има два вида, избрахме единия.
Продължаваме с ориза, който не се хареса на всички, но Весо изглежда ще изяде и бамбука!
Покрай разнасящите се аромати се измъкваме от пазара и се качваме във вановете, за да продължим към следващата провинция – Канчанабури.
