20. ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

ПО ПЪТИЩАТА НА КАМБОДЖА

Денят се очертава горещ и дълъг. Още от сутринта температурите са доста високи и ако това не е проблем, когато човек се намира на плажа, то в автобус на път за Пном Пен удоволствието не е чак толкова голямо.

Разстоянието между Сием Рип и Пном Пен не е много голямо – около 320 км. Освен това пътуваме по основната пътна артерия на Камбоджа и очаквам да стигнем за по-малко от 5 часа. Единственото, което се оказа, че не съм предвидил, е състоянието на пътя. Направил съм си сметката без кръчмаря!

Тръгваме в 8 сутринта и в началото температурите все още са поносими. Предимството на пътуването по пътищата пред това да стигнем до Пном Пен по вода или въздух е, че по този начин имаме възможност да разгледаме страната и да си създадем мнение за нея от първо лице.

Още на първата спирка осъзнавам, че нищо луксозно не ни чака. Обикновен празен паркинг с много прахоляк. Някакви сергии, на които продават неща, които не бих ял… Кокосови орехи и ананаси се търкалят по земята. Идилия! За тоалетните не искам да споменавам, защото веднага правя асоциация с миризмата. Хубавото на мястото, на което спряхме е, че има покрив и не пече.

Като казах сергии – май от другата страна на пътя има по-чисти и хубави, но кой да се сети да отиде до там.

Двадесет минути по-късно отново пътуваме по прашните пътища. В действителност досега нищо не сме видели. От тук нататък ще видим и усетим истинската Камбоджанска провинция.

Отляво и отдясно започват да се нижат едни полета с ориз и фермерски къщи. Някои бедни, а други по-богати. Почти всички са повдигнати от земята – факт, който ясно говори, че понякога терените тук се оказват под вода.

Някои постройки явно са направени със средства по някакви програми за финансиране, което си личи по разяснителните табели.

Нека хвърлим един поглед върху пътя, по който се движим със средна скорост около 25 км/ч.

Виждате защо казвам „прашните пътища“. Не навсякъде е толкова зле – на места е по-зле.

Не мога да си кривя душата и да не призная, че тази междуградска „магистрала“ в някои участъци изглежда и по-добре.

По тези пътища се разминаваме с всякакви автобуси, камиони, трактори, мотори и … мотори, пренасящи всевъзможни товари, достигащи дори до четирикрилен гардероб!

Втората спирка този път е на един чист и спретнат пазар. Явно оттук минават доста туристи, защото в момента, в който се показваме от автобуса и ни заобикалят деца с предложения за плодове.

Замислих се. В крайна сметка децата не просят. Те се опитват да ти продадат нещо, за да изкарат някой долар. В нито един момент не са искали нищо даром. Освен това, ако знаете само колко хубаво говорят английски… Купих си пликче с банани за 1 долар от едно момиче. Попитах го на колко години е. Оказа се на 10. Почти на възрастта на малкия ми син. Заинтересувах се дали учи и получих трогателен разказ. Да, учи по 4 часа на ден и преди малко е свършила с учебните занятия за днес. Веднага след това е дошла, за да изкара малко пари, с които да си плати обучението по английски в края на месеца. То й коства 20 долара. Може би ще ни се стори смешно – по-малко от 30 лева за английски на месец… Да, но за Камбоджа тази сума е равна на половин месечна заплата.

Момиченцето се съгласи да се снимаме.

Лично за себе си извлякох поука и когато мога, винаги ще си пазарувам от децата на пазара. Нека се учат да работят, да се издържат и да инвестират в образованието си. Всеки долар, похарчен по този начин е едно малко добро дело.

Точно да си тръгна и до мен се появява едно момченце. В ръката си носи един голям черен паяк. Познах го! Тарантула. Точно да го попитам нещо и … паякът се озова върху блузата ми!

Не мога да кажа, че въобще не съм се притеснил. На учуденото ми изражение детето взе тарантулата и ми показа, че отровните й зъби са извадени – „Не се притеснявайте господине!“.

Тръгваме отново. Излишно е да казвам, че часовете се нижат един след друг. В автобуса става все по-горещо и километрите до Пном Пен сякаш не намаляват. Покрай пътя продължават да се точат полета с ориз и фермерски къщи.

На места се забелязва, че времето за събиране на оризовата реколта настъпва. Пред къщата са извадени големи постелки и върху тях съхне бъдещата прехрана на семейството. А защо не източникът на парични средства?

Между другото, като казвам, че къщите са бедни не лъжа. Но до момента пропускам да покажа, че едни от най-хубавите и модерно построени сгради са тези на Камбоджанската народна партия (CPP).

Такива офиси на управляващата партия има във всяко село, та дори и по няколко в по-големите населени места. Контрастът с бита на обикновения камбоджанец е очевиден. Това не пречи на партията да се нарича „народна“.

Следват няколко драматични участъка, в които всяко МПС би могло да остави поне по няколко детайла от ходовата си част.

Спираме за последно на място, отличаващо се с неимоверна красота на картината – игра на тропическа цветност и спокойствие.

Всичко е залято с вода докъдето ти стигне погледа. И над водните площи хората се сетили да направят ресторант за уморени и гладни пътници.

Не успях да се възползвам от услугите на кухнята, защото се оказа, че имали доста работа и няма да се разминем с по-малко от час за сервиране.

Продължаваме към Пном Пен. По качеството на пътната настилка се усеща, че наближаваме столицата. Време беше.

ПНОМ ПЕН

След близо 8 часа клатушкане по главната „магистрала“ на Камбоджа, пристигаме почти здрави и със сигурност доста изтощени в хотела в Пном Пен. Той пък се оказа доста добър и това ни дойде като дюшеш след изморителното пътуване.

Нали знаете приказката „Луд умора няма“? Е, това в пълна сила важи за мен. Успявам да се изкъпя и преоблека за 15 минути и докато останалите приятели разпускат в продължение на цял час, аз се измъквам от хотела заедно с още един запален фотограф от групата и успявам да намеря чуден храм в непосредствена близост. Сърби ме обектива!

Минавам по едни малки невзрачни улички, които трябва да покажа.

Попадам на точното място! ВАТ МОХА МОНТРЕЙ е съвременен будистки храм, завършен през 1970 г. От 1975 до 1979, когато Пол Пот забранява религията, мястото е служело като хранилище за ориз и царевица.

Обикалям основната сграда и не намирам никакви хора… Все пак един монах, облечен в ярка роба, се появява. Питам го любезно дали няма нещо против да разгледаме, а той ни кани да влезем.

Човекът с голямо желание и гордост ни показва изящните стенописи, описващи живота на Буда. Вървим и ни обяснява какво означава всяко изображение.

Ангелите, придружаващи Буда към Рая са облечени като традиционни кхмерски танцьорки, а придружаващите официални лица в бели военни униформи от периода Сианук.

В сладки приказки можем да прахосаме много време. Нашето, обаче, е ограничено и трябва да тръгваме. Имаме среща с останалите хора от групата.

Този храм се оказва находка. Много красиво и спокойно място, а любезните монаси, както не са свикнали да виждат туристи в своята обител, така ни приеха с отворени обятия.

ВЕЧЕРНА ОБИКОЛКА НА ПНОМ ПЕН

В хотела се срещаме с нашия екскурзовод за Пном Пен. Името му е г-н Макара. Няма как да не го запомним, тъй като думата има и българско значение.

Вечерната ни разходка по улиците на Пном Пен започва от центъра на града – паметника на Независимостта.

Построен е през 1958 г. като символ на независимостта на Камбоджа от Франция, получена през 1953 г. Построен в във вид на типична кхмерска ступа от Ангкор Ват с форма на лотос. По време на национални празненства този паметник е център на събитията.

От тук в посока река Меконг има прекрасна алея за разходки, пресичаща най-скъпия квартал в града и респективно в страната.

Непосредствено до паметника има построен друг такъв, но в центъра на който стой изправена статуя. Този монумент е нов и е посветен на Нородом Сианук, крал на Камбоджа, който е починал на 15.10.2012 г., няколко дни преди 90-ия си рожден ден.

Нородом Сианук е роден на 31.10.1922 г. и е бил крал два пъти – от 1941 до 1955 и от 1993 до 2004 г. Първата му абдикация е била част от условията за независимост от страна на Франция и провеждане на демократични избори. По това време той печели изборите и управлява страната като президент и премиер между 1953 и 1970 г. След втората му абдикация през 2004 г., той получава почетната титла на конституционен монарх и го наричат „Кралят-баща на Камбоджа“.

Един интерес факт. В книгата на рекордите на Гинес, Нородом Сианук е записан като политикът, заемал най-много длъжности. Бил е 2 пъти крал, 2 пъти принц, 1 път президент, 2 пъти премиер и е заемал още множество по-незначителни постове.

Една година след смъртта му, на 11.10.2013 г. неговият паметник бил тържествено открит непосредствено до паметника на Независимостта – на бул. Нородом в центъра на Пном Пен. Датата на смъртта на краля – 15 октомври, била обявена за национален почивен ден.

Толкова за паметниците. Следва още един „паметник“, но този път на жив човек. Символ на богатството и властта, непосредствено до двата забележителни монумента, за които говорихме досега, в най-скъпия квартал на Пном Пен, на най-скъпата земя в Камбоджа, се извисява частният дом на премиера на страната.

Не знам как хората не се дразнят. А може и да се! На фона на всички мизерни домове, които цял ден наблюдавам по пътищата, тази къща ми обира точките. Нямам какво да кажа просто.

Продължаваме разходката по централната пешеходна алея през топ мястото в града.

Малко по-нататък по бул. Нородом стигаме до още една забележителна къща със син покрив.

Това, според Макара, е къщата с най-висок наем в цяла Камбоджа – 40 000 долара на месец.

На фона на тези баснословни суми, как ли живеят хората, които заради скъпото гориво се возят по четирима на един мотор?

Продължаваме разходката в посока към река Меконг. Минаваме покрай някакъв друг паметник, а уж бяхме приключили с тях… Непосредствено след него, на площада, група хора се забавляват с аеробика на открито. Преобладават естествено жените.

Минаваме покрай една много красива сграда, което се оказа, че е хотел и се казва „Камбодиана“.

Преди да излезем на брега на реката се отправяме към един храм, в близост до Кралския дворец.

ВАТ ОУНАЛОМ е може би най-важният храм в Пном Пен и център на камбоджанския будизъм. Основан е през 1443 г. и се състои от 44 сгради. Бил е разрушен по времето на режима на Пол Пот, но след това е възстановен.

Комплексът служи като манастир на будистки монаси, където не се влиза, но има и публична част, която ние обикаляме смело.

Основната постройка е ступа, в която има поверие, че се съхраняват косми от миглата на Буда и някакви надписи на забравен вече език Пали.

В тази ступа се качваме на втория етаж по външни стълби. Вътре се извършват някакви ритуали и мисля, че няма да е проблем монасите да дадат благословията си и на нашата група.

Интересен храм, но като че ли не мога да усетя голямото му значение така, както го правят местните. Може би мястото не е насочено толкова към туристите, колкото към вярващите хора на столицата. И правилно!

От мястото, на което се намираме, до реката са не повече от 100 метра.

Точно тук, на това място, река Тонле Сап се влива в Меконг.

Покрай брега на Меконг е направена много приятна алея за разходка, която наричат крайбрежната променада. Местните излизат вечер на разходка покрай реката заради прохладния ветрец. Тук има и доста заведения, а едно от най-пленителните места е ефектно осветеният кралски дворец и прилежащите му постройки.

Входът към двореца:

Вътре, разбира се, вечер не пускат. За сметка на това си намираме хубаво ресторантче с кхмерска кухня, в което всички чуждестранни гости оставят послание. Страхотна веселба!

А кокосовите им орехи колко са големиииии!

След вечерята всеки се прибира към хотела както иска. Гледам си GPS-a и установявам, че до хотела са около 2,5 км разстояние. Ето ти шанс да разгледам улиците на града вечер! Тръгнахме няколко човека.

В някакво нощно заведение кипи купон по случай Вси светии или както се казва популярно – Хелоуин. Да, датата е 31 октомври – рожден ден на Нородом Сианук и Хелоуин едновременно.

За мен остана още едно последно предизвикателство – нощна снимка на паметника на Независимостта. Намерих си подходящо място за стабилизиране на тялото на фотоапарата. Нагласих си подходящи параметри за продължителна експонация и си направих няколко експеримента. Показвам само най-добрия от тях.

Това беше първата ни вечер в Пном Пен, столица на тази страхотна държава Камбоджа. На следващият ден ни предстои официален сититур на града с г-н Макара.

Share
This entry was posted in ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА. Bookmark the permalink.

Leave a Reply