ХРАМЪТ НА ПОЛЕГНАЛИЯ БУДА
ВАТ ФО е будистки храм в местността Ратанакосин в непосредствена близост до Кралския дворец. Името произлиза от наименование на манастир в Индия, където според вярванията е живял Буда. Преди създаването на храма тук е имало център на традиционна тайландска медицина.
Когато през 1767 г. бирманците разрушили голяма статуя на Буда при превземането на Аютая, Рама I използвал парчета от нея и построил нов храм увеличавайки и разширявайки комплекса, който претърпял доста промени през следващите 260 години. На мястото на стария храм през 1788 г. започнали строежа на нов, по-голям. Храмът бил разширен по времето на Рама III и реставриран отново през 1982 г.
Ват Фо е един от най-старите и най-големите храмове в Банкок с площ около 80 000 кв.м и в него има над 1000 статуи на Буда, както и една от най-големите в света с дължина 43 и височина 15 метра. От там идва и популярното му име Храм на полегналия Буда.
На входа ни посрещат две статуи-пазачи в китайски стил.
След като си купуваме билети, влизаме и попадаме в обширен двор с постройки в китайски стил.
Тъй като статуята на полегналия Буда е най-важната забележителност тук, ще я покажа снимана от няколко страни. Трудно е да я хванеш цялата в един кадър.
Има тънкости при намирането на място за снимка със статуята. Екскурзоводите обикновено знаят най-добре от кой ъгъл и как да снимат. Будистките монаси като част от храма са живописна гледка. В наши дни мястото не е за молитви, а по-скоро е останало като туристическа атракция.
Има ъгли, от които се хваща почти цялата фигура на Буда, но … не съвсем.
Излизаме от главния храм и започваме да обикаляме комплекса. Служителите старателно се грижат за тревните площи и ни приветстват с „Добре дошли“.
Храмът е разделен на две части, оградени с каменни стени. Северната е тази с полегналия Буда и известна в цялата страна школа за традиционни масажи. Южната, наречена Тукгаве, е работещ манастир с жилища на монаси и училище. На територията на комплекса има 91 чеди (ступи), 4 зали и централен храм. 70 от по-малките ступи съхраняват праха на кралската фамилия, а 21 – мощи на Буда. 4 големи чеди са посветени на четирима крале от династията Чакри. Храмът има 16 врати, охранявани от китайски каменни статуи-великани.
Кралските чеди:
Все още съм в северната част. Към южната се минава през врата в стената, пазена от статуи.
Преминавайки от другата страна попадам сякаш в друг свят. Мястото е заредено с красота и традиции. Тук времето е подчинено на предците. Цялата територия на храма е забележителна с декоративните си елементи и пъстрите цветове.
Ступите допълват картината с величието си.
По-малките паметници не са по-малко красиви.
Насочвам се към централния храм, където в този момент се събира тълпа от оранжеви будисти.
Влизам заедно с тях вътре. Явно тук, в южния дял на храмовия комплекс, е средището на будизма, а статуята на Буда вътре по някаква причина е повод за групова снимка.
Безспорно е красива, въпреки, че не е огромна, нито пък е от нефрит.
Излизам и снимам преди да напуснем окончателно това място.
Монасите също се отправят към изхода.
Мисля, че това място е задължително за всеки, който иска да придобие реална представа за това, какво може да му предложи град като Банкок. Наред със задръстените от луд трафик улици и безбройните кубически метри излят бетон, истинската красота на града все още си стои непокътната. Уважението и топлината, които лъхат от будистките духовни центрове те карат да се замислиш за някои основни човешки ценности, за които сякаш забравяме.
РЕЗИДЕНЦИЯТА ВИМАНМЕК
При завръщането си от Европа през 1897 г., крал Чулалонгкорн, наричан Рама V, с лични средства купил овощни градини и оризови полета. Използвал ги, за да построи кралски парк, който нарекъл Дусит. Първата постоянна резиденция в градините Дусит била Виманмек, построена през 1900 г. Кралят имал друга резиденция на остров Ко Шри Чанг, която заповядал да разглобят и преместят в градината Дусит. Празненството по завършването на резиденцията Виманмек се състояло на 27 март 1901 г.
След това кралят се преместил от Гранд Палас тук за следващите 5 години, докато през 1906 г. завършил строежа на новата си вила Амбара. Там прекарал остатъка от годините до 1910, когато предал престола на наследника си. Тогава затворили Виманмек и членовете на кралското семейство се върнали в Гранд Палас.
През годините на няколко пъти кралете и кралиците са се сещали за това място и са го използвали за различни цели, докато през 1982 г. н.в. кралица Сирикит открила, че Виманмек, с неговия сложен архитектурен стил, все още бил непокътнат. Поискала от съпруга си, сегашния крал Рама IX, да й позволи да обнови резиденцията и да я използва като музей в памет на крал Рама V като направи експозиция на снимки, лични предмети на изкуството и тайландското национално богатство за бъдещите поколения.
На входа на градините Дусит все още не знаем какво ни очаква.
Ето тук, в тези служебни помещения ни обясниха, че в музея Виманмек не можем да внасяме нищо. Нито напитки, нито фотоапарати, нито телефони, нито остри предмети… Нищо! Даже вътре трябва да влезем боси.
Преди да си предам фототехниката на съхранение, поне да снимам резиденцията веднъж.
Виманмек е най-голямата в света сграда, направена от златно тиково дърво в изключително изящен архитектурен стил с подчертано европейско влияние. Има две крила под прав ъгъл, всяко дълго по 60 метра и високо 20, и в по-голямата си част е на три етажа.
Основата е от тухли и цимент, но нагоре всичко е направено от тиково дърво. Във вътрешността има 31 изложбени зали, носещи духа на тайландското минало. Наред с всички местни традиционни предмети, тук ще намерите типично европейски мебели и посуда. За тайландците това е цяло чудо, но за нас изглежда твърде познато и леко скучно.
Най-интересното на това място за нас като европейци е технологията за построяване на дървени сгради, на няколко етажа, без да се използват каквито и да било метални пирони.
Приключваме тук и с голяма доза нетърпение се отправяме към Ват Арун, друг знаков храм за столицата на Тайланд, Банкок.
ВАТ АРУН
Може би е трудно да повярваме, но в Тайланд има над 31200 будистки храмове. Местната дума за храм е Ват. Един от тях, Ват Арун или Храмът на зората, е кръстен на индийския бог на зората – Аруна. Застанал величествено на брега на река Чао Прая, легендарният Ват Арун е една от най-удивителните крайречни забележителности на Тайланд. Напук на името му, най-зрелищната гледка на бляскавия паметник може да бъде видяна от източната страна на реката на залез слънце, когато острите върхове на кулите създават импресионистичен силует на фона на небето.
Този храм е архитектурно представяне на познатата ни вече отпреди планина Меру, център на света според будистката космология. В митологията на тибетския будизъм Меру е място, което последователно представя центъра на вселената. Хиляди километри висока, Меру е разположена някъде над физическото възприятие за реалност, в царството на съвършенството. Четирите ъглови кули на Ват Арун, които са украсени с изображения на богове-пазители на четирите посоки, усилват усещането за мистичен символизъм.
Тъй като се намира на другия бряг на реката, срещу Кралския дворец на Банкок, до този храм се стига с редовна линия на ферибот, който тръгва на кратки интервали, веднага след като се напълни с пътници.
Произход на храма
Ват Арун е едно от няколкото оцелели наследства на династията Чакри. По времето на златната ера на Аютая, кораби с различна националност плавали по „Реката на кралете“ и спирали на брега на Чао Прая, познат като Тонбури, за да заредят с провизии. Още тогава те са спирали на място, на което имало стар храм, наречен Ват Макок.
Преданието гласи, че кралската флота на крал Таксин, основателят на бившата столица Тонбури, пристигнал до Ват Макок точно на зазоряване. Спрял своя кораб и слязъл, за да направи дарение към реликвата в пагодата и храмът респективно бил наречен Ват Чаенг или преведено – Храм на зората. Когато крал Таксин се провъзгласил за монарх, храмът бил набелязан като кралски в рамките на двореца, тъй като било първото място в Тонбури, огрявано от сутрешното слънце. Междувременно кралят се държал зле с монасите и ги изгонил, за да се моли самостоятелно в храма. Именно в този храм е била статуята на Изумрудения Буда преди да бъде преместена на сегашното й място през 1785 г.
Ват Арун Ратчаварарам
Дори и без свещената реликва, Ват Арун продължил да бъде много почитан от хората. На монасите било разрешено да се завърнат по времето на Рама I, който изоставил храма като кралски, когато преместил столицата от другата страна на реката, където днес се намира Банкок. По-късно Рама II възстановил предишната слава на храма и сменил името му на Ват Арун Рачатарам.
По времето на царуването на Рама III централната кула била издигната до невероятните 67 метра, правейки я най-високата в Тайланд, даже и в наши дни. Кралят довършил възстановяването на храма и още веднъж сменил името му на Ват Арун Ратчаварарам.
Тайландската архитектурна символика
Дългата и удължавана кула в кхмерски стил и четирите по-малки около нея символизират земния образ на тридесет и трите небеса. Всички те са украсени с митологични фигури и изображения на божества.
Можете да се качите по много стръмните стъпала нагоре, откъдето се открива прекрасна гледка към река Чао Прая. Общата височина на храма достига 79 метра в наши дни и целият е облицован с цветни, светещи от слънчевите лъчи декоративни плочици, използвани от китайските кораби като баласт.
От другата страна на реката се виждат покривите на Гранд Палас.
Гледката към храмовете и жилищата на монасите от върха на централната кула също е красива и дава наслада за съзерцаващите залеза посетители.
Слизам от високото много внимателно и на тръгване се радвам на красивите форми на Ват Арун. Като общо впечатление – мястото е много, много спокойно и романтично. Гледките, тишината, красотата действат много зареждащо.
Тръгвайки си, минаваме покрай действащия храм на монасите и се нареждаме на опашка за ферибота, който да ни закара обратно през реката.
Приключихме с храмовете по най-красивия възможен начин. Това, което остава е чувство – нещо, което не можеш да видиш на снимка, но можеш да усетиш минавайки през цялото това богатство на цветове и красота.
Прибираме се в хотела за кратък отдих, а след това ни чака вечерна разходка… Къде? Ще видим.
ВЕЧЕР ПО УЛИЦИТЕ НА БАНКОК
От хотела си взимаме едно такси и му задаваме посока „Као Сан“. Какво значи това? Знам само, че е име на улица. А каква по-точно не е ясно.
Спираме на един от централните булеварди на тайландската столица, близо до центъра, където се намират всички разгледани през деня кралски и духовни великолепия. Шофьорът сочи с пръст накъде да отидем и тръгваме.
Попадам сред голямо струпване на хора в не толкова широка пешеходна зона. Мястото е пълно с магазини, сергии, заведения и нощни барове.
Резултатът е че влизаме във водовъртежа на купона. Разминаваме се трудно, а около нас се редят компания след компания от европейци или местни, леко до силно почерпени и очакващи внимание от околните и от минувачите.
В действителност тук наистина е забавно до момента, в който не решиш, че искаш спокойствие. Такова на Као Сан Стрийт няма да намерите. За вечеря попадаме на ресторант, разположен в безистен или нещо като вътрешен двор на кооперация. Там успяваме да вечеряме без да ни тормози никой, след което всеки се отправя накъдето желае.
Аз лично предпочитам да се пошляя по улиците късно вечер и така попадам на Нощния пазар, който се организира само в нощта на събота срещу неделя. А дали не и в петък сещу събота!? Не знам.
В продължение може би на километър обикалям и запям всевъзможни ненужни вещи, на каквито изобилства това място. Нищо интересно няма, освен това, че продавачи и клиенти се мотаят тук цяла нощ.
В крайна сметка не това е целта на вечерната ми разходка. Тук попаднах случайно. Ориентирам се бързо и се отправям към Кралския дворец. Меракът ми е да видя как ли са осветени онези прекрасни постройки вечер. Не след дълго виждам бялата ограда и тръгвам покрай нея.
Красива гледка, но влизане зад оградата няма как да стане, а снимка на Кралския дворец през нея е половинчата работа.
Така и така съм близо, отивам до кея на ферибота, откъдето през деня се преминава реката. Оттам се вижда величественият Ват Арун в своята нощна премяна.
Да кажа, че нощните улици могат да предложат кой знае каква атракция, ще е пресилено. Затова си взимам такси и се прибирам. Време е за сън, а на следващия ден – за полет към България.
