ПЛАВАЩИЯТ ПАЗАР
Днес е последният ни ден в Тайланд. Вечерта летим от Банкок за Доха и после за София. Разбира се, че ще го оползотворим приятно и полезно. Времето минава някакси неусетно и когато идва моментът всичко да приключи, се оказваш неподготвен.
Сутринта решаваме и тръгваме към един от плаващите пазари, намиращ се северно от Банкок. Пътят до там е около час и е добре да стигнем преди тълпите от туристи да го направят непроходим по вода и суша.
Минивановете ни стоварват пред едно напълно шантаво и невзрачно пристанище. След кратък разговор се разбира, че се качваме на моторна лодка в посока пазара.
Движим се с около 40-50 км/ч по изкуствен воден канал, а покрай нас се точат красиви пейзажи. След около 30 минути стигаме до нещо като селище около водните улици.
Колкото по-навътре влизаме, толкова водният трафик става все по-непробиваем. Тук се забелязват предимно туристически групи с лодки или пеша. Навремето са преобладавали търговците.
Като казах търговци, не е лошо да кажа няколко думи и за тях. Практиката на този пазар преди години е била производители да идват с лодките си и да продават продукцията направо от тях. Клиентите идвали с други лодки и пазарували. Едни от основните стоки са били плодовете и зеленчуците.
В наши дни нещата са се променили и то значително. Пак идват търговци, но това, което предлагат все повече и повече клони към препродажба на готови изделия. Не са останали много от истинските производители. Затова се радваме като видим как някоя баба продава направо от лодката си плодове.
Плод намираме и на самата платформа над реката – безстопанствен джакфрут.
Това, което също е останало от миналото и все още се практикува като традиция е приготвянето и продажбата на храна направо от лодките.
С Марто си взимаме по едни кокосови палачинки от по-далечната лодка. Направо да си оближеш пръстите.
Осъвременената версия на пазара предлага вече много повече и различни сергии, включително на сушата. Това до голяма степен е унищожило чара на мястото и го е превърнало в най-обикновено тържище.
Разликата е само, че не автомобили, а лодки се движат не по улици, а по водни канали. Всичко останало си е еднакво.
Плаващият пазар е интересен като цяло, но не е това, което сме свикнали да виждаме по-снимкте – нито има толкова много цвят и екзотика, нито е толкова плаващ. Търговците без сантименталности си продават на сушата, а с автобус можеш да стигнеш до самия вход.
Оттук се отправяме с пълна газ към Банкок, където си бяхме набелязали да разгледаме китайския квартал зад храма Ват Фо.
КИТАЙСКИЯТ КВАРТАЛ
Яоварат е една от най-старите китайски колонии в Тайланд. Историята на китайците в града започва някъде около 1700 г., когато бедни китайски селяни от района на Чаожу, източен Гуангдонг, се преместили в района на Гранд Палас в местността Ратанакосин. Дошли в Сиам, за да търсят работа в град Тонбури на другия бряг на реката, който по това време бил столица. Китайците били помолени да се преместят на днешното място, когато крал Рама I преместил столицата през 1782 г.
Новото китайско съседство, днес наричано Яоварат Роуд, станало основен център на търговия за следващите два века. Бившите селяни работили здраво, за да станат гръбнака на търговията в Сиам. Мястото станало известно като долнопробен район, с процъфтяващи бордеи, комарджийски свърталища и дупки за пушене на опиум. В наши дни всичко това е незаконно и не може повече да се срещне.
Съвременен Тайланд се е развил и търговията процъфтява на всякакви места, но интересното в този квартал е запазилия се китайски пазар, където се продава какво ли не, а клиентите се промъкват по тесни пешеходни улички между сергиите.
По масите намираме разни интересни неща, които не винаги разбираме какво са. Е, китайски чай има от всякакви видове.
Интересни неща се предлагат и за ядене. Даже опитваме и да, вкусове разни и никак не лоши.
Разделяме се с квартала на улицата, от която започнахме да го разглеждаме.
Останалото време преди полета за България ще трябва да прахосаме някъде.
ВРЕМЕ ЗА ГУБЕНЕ?
Едва ли обикалянето на моловете в град като Банкок е подходящ завършек на едно пълно с всевъзможни положителни емоции пътешествие. И все пак какво смислено да прави човек, докато чака да мине деня, за да си хване полета? Хотелът изисква освобождаване на стаите още на обяд, така че и за почивка не може да се говори. След като не успявам да измисля нищо по-ценно, решавам, че ще обикалям магазини.
Таксито ме стоварва пред MBK център. Един от най-известните шопинг центрове в Тайланд. Първото впечатление е, че това е една доста модернизирана и натоварена откъм движение градска част.
Намира се в непосредствена близост до още три мола – Сиам Дискавъри, Сиам Център и Сиам Парагон. За да стигнеш до тях трябва само да пресечеш шумните натоварени булеварди по специално създадените пешеходни прелези. Всъщност като вземем надземната линия на метрото, пешеходните тунели над улиците и шосетата, пресичащи се на няколко нива, Банкок придобива вид на железобетонен грозен град. Трябва да си представям мислено видените красиви дворци и храмове, за да не си разваля мнението за града отново.
По диагонал на MBK се намира последователността от трите мола Сиам.
Най-накрая ще завърша с един паметник, който символизира независимостта и силата на Тайланд. Построен е по случай 84-ия рожден ден на сегашния крал Рама IX, но е нещо повече от подарък за рожден ден.
След мотането по молове и улици се прибираме в хотела за трансфер до летището.
Това е краят на пътуването и мисля, че човек става значително по-богат с разнообразието, което предлага Тайланд. Какво може да се каже за Камбоджа? Да, това е едно изключително приветливо място с богата история и народ, строящ ново общество с цената на много лишения и политически препятствия. Това, че не се отказват да се борят с неправдите и несгодите е може би едно от най-ценните им качества.
Всичко, което успях да видя и усетя по време на това пътуване беше невероятно. Велики храмове и дворци, загадъчни легенди, красиви плажове и прекрасна природа. Екзотиката на Индокитай с целия си блясък ме плени, а хората, живеещи със стремежа си да бъдат по-добри и да достигнат съвършенството на Буда, те карат да се замислиш върху собствените си възгледи за света. Нека всеки от нас да прави ежедневно нещо добро, за да живеем с усмивки на лицата всеки ден!
КРАЙ
