Ден 3. МАТСУЕ.
Тази сутрин станах късно след като си легнах рано сутринта към 5:00. От 10 часа играчите имаха демонстративни мачове с местни специалисти по Го. Аз пропуснах това мероприятие. За сметка на това отидох аристократично на закуска към 10 часа.
Ресторантчето беше в съседната сграда на деветия етаж и щеше да има чудесна панорама, ако времето беше слънчево. Да, но не! Днес вали дъжд. Не силно, но за сметка на това постоянно.
На рецепцията на хотела получих карта за пешеходна обиколка на града. Дадоха ми и чадър, за да не се намокря. Разпитах ги за влаковете с идеята да отида някъде по-далеч, но нещо не се разбрахме. Най-важното беше, че получиха ключа от стаята ми, за да я почистят. По телефона ми бяха звъняли да питат към колко ще излизам. Явно им наруших и графика за чистене. Българска му работа!
Тръгнах да се шляя по дъждовните улици на малкото японско градче Матсуе (190 000 жители) и да снимам каквото ми падне. Първо тръгнах по главната улица.
Това е кметството, където от утре ще се играят срещите от СП по Го.
Вдясно е супермаркет, в който влязох да разгледам цени на различни стоки. Уличката пред него е зигзагообарзна – такава досега не бях виждал.
Тръгнах да заобикалям Замъка „Матсуе” от външната страна на опасващия го канал.
А по канала, въпреки дъжда, туристическите разходки се движат. И не само те.
Отклонявам се малко и влизам в жилищен квартал.
А малко по-нататък се натъквам на някаква забележителност с табела само на японски. Качвам се по стълби и най-горе попадам на красива градина и гледка към замъка „Матсуе”.
Оказва се, че има вход и касиер. Купувам си билетче за 200 йени и получавам обяснение на английски език. Попаднал съм на Meimei-An House, една от най-добрите чаени къщи в Япония, построена през 1779 г. от Matsudaira Fumai.
Излизам, връщам се отново до обикалящата замъка улица и продължавам нататък. Отляво се появяват разни музеи, къщи на самураи и магазини за сувенири.
По следващата улица затворих обиколката и се прибрах с мокри маратонки към залата за Го, откъдето с автобусчето заедно със състезателите се прибрахме в хотела.
Вечерта от 18 часа по програма имаше официално откриване на първенството, на което щяха да присъстват много официални гости.
Обадиха ми се по телефона още в 17 часа, че автобусът ни чака пред хотела. Странно ми беше защо толкова рано и попитах защо? Отговорът бе, че всъщност не е толкова рано. Казах им ОК и че в 17:50 ще бъдем в хотел Ичибата, където щеше да се проведе официалното мероприятие. Да не ни чакат. Тръгнахме пеша половин час по-късно и стигнахме за по-малко от 10 минути.
Залата за официалната част бе подготвена предварително.
Атрактивни личности са японците. В очакване на началото падна голямо снимане с тази японка, която по мое мнение е на не повече от 12-13 години.
А ето и подредени и изтупани официалните лица.
Водещата и прегракващия преводач до нея. Много му беше трудно на човека, постоянно му изчезваше гласа.
Кратки поздравление от губернатора на провинция Шимане и от кмета на град Матсуе
Наздраве за старт на коктейла…
И всички се втурнаха към масите, отрупани с японски и не съвсем японски специалитети. Наистина разнообразието от храна беше страхотно.
Единствено с напитките имаше проблем или поне аз имах проблем. Саке, бира и някакви други питиета с алкохол, които не са подходящи за мен, а като си поисках сок ми сипаха пак от онзи гаден студен чай, който все още ми седи в стаята неизпит. Наистина е ужасен! Нямаше какво да пия. Това е.
От утре започват мачовете по Го, а аз започвам да се чудя къде да обикалям и какво да разглеждам.
