3. ИНДИЯ – ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

ДЖАЙПУР – РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИТЕ

Утрото бе слънчево, ако не се брои леко сивия отенък на въздуха. И тук като в Делхи, чистотата на въздуха е съмнителна – изгорели газове и прах, примесени с мъгла в ранната зимна утрин… Зимна!? Да, именно зимна, но като един типичен зимен ден тук дневните температури достигат до 27 градуса. Така че сутрин излизаме с горна дрешка, която оставяме няколко часа по-късно в колата и въобще не се сещаме повече за нея през деня.

Хотелът ни в Джайпур наистина е добър! 5 звезди, много чист, луксозно обзаведен и … за разлика от този в Делхи, в който менюто беше загадка, то тук всичко е на шведска маса и човек може да си хареса закуска по свой вкус. След закуската, в 8:45, във фоайето на хотела към нас се приближи индиец – пита ни дали говорим испански. Учудването ни бе последвано от въпрос: „Булгария?”. В този момент стана ясно, че това е екскурзоводът ни за Джайпур. Представи се с някакво по-сложно име, но каза, че му викат Шели за по-лесно.

Качихме се в колата и тръгнахме. Шели любезно ни обясни програмата за деня. Ще минем първо през старата част на Джайпур, която му е дала името „Розовият град”. Старият град е ограден с крепостна стена, разбира се розова на цвят, в която има няколко врати. Разстоянието от вратата до първия площад е 500 м. От площада до следващия пак са 500 м. Въобще всички съществени разстояния в града са по 500 м. Сградите са стари, много стари даже. Всичките са розово-червеникави! Построени са от червен и розов камък-пясъчник или пък са боядисани в розово. Лудницата по улиците е пълна … Тук спирането е забранено и всички се движат.

Магазините вляво под колоните на сградите отварят чак към 10:00 часа и работят до 20:00.

Снимам от колата в движение, докато не стигнахме до емблематичния за града – Hawa Mahal или Wind Palace (Дворецът на ветровете). Построен е през 1799 г. от махараджа Sawai Pratap Singh като часто от двореца, която не е предназначена за живеене. Разположен на една от най-оживените пазарни улици, от него придворните дами са можели спокойно да наблюдават ежедневния живот и процесиите без да бъдат гледани от хората. Това става през 953-те прозореца, направени от камък.

В Раджастан традициите се спазват и до днес в някои семейства. Имам предвид, че жените не трябва да си показват лицето пред непознати, както и това, че се забулват даже пред родителите на мъжа си, в знак на уважение. Съпругата не може да разговаря свободно с родителите на съпруга си, т.к. това би било неуважение. Нашият екскурзовод потвърди, че и неговата съпруга спазва тези обичаи. Той има 3 деца и според древното разделение на касти, той е от кастата на воините.

Кастите са били създадени в древността като целта е била да се запазят ценностите на обществото. Най-низшата каста (шудри) са хора, които трябва да служат на по-висшите и да извършват цялата черна работа. Следващата каста (вайшии) е кастата на занаятчиите (бизнесмените днес). Те трябва да дават от себе си, за да се грижат за благото на другите. Третата каста е на обществениците (кшатрии), които се грижат за общото и които управляват. Те са водачи, царе, пълководци и от там – каста на воините. Четвъртата най-висша каста са духовниците (брамините). Брамините са духовните водачи на народа и ако ги няма, народът ще ослепее. Те са най-добродетелните, стремящи се към постоянно усъвършенстване учители и наставници на останалите касти. В съвременното общество вече кастите са се преобразували в класи – низша, средна и висша. По-същественото е, че все още бракове между хора от различни класи/касти не се извършват. Държи се твърдо на разделението. Изключенията са твърде редки, да не кажа никакви.

Заплащането на труда също зависи от кастата – колкото си по-ниско в йерархията на обществото, толкова и трудът ти се оценява по-ниско. Например слугиня в дома може да се наеме за около 3000-5000 рупии/месец, ако е от низшата каста. Ако е образована жена от средната каста, то заплащането отива на 20000-25000 рупии, а ако е от висшата – може да достигне и 50000 рупии на месец. Припомням, че 45 рупии са 1 долар. Отклоних се от фокуса на туристическата ни програма, но мисля че горната информация е полезна от гледна точка на изясняване на общественото разделение в Индия.

След разглеждането на изключително красивия Дворец на ветровете, потеглихме отново. Излязохме от друга врата на Розовия град и се отправихме към Fort Amber на 11 км северно от Джайпур.

По пътя започнаха да се движат изненадващо и слонове:

В далечината забелязахме красивите стени на форта, както и защитната стена по билото на планината, удивително напомняща на Великата Китайска стена:

Наближихме и отляво се откри гледката към тази забележителност на Джайпур. Името Amber Fort (или Amer Fort) произлиза от хинду думата за небе, което пък се отъждествява с бог Шива. Така ни обясни екскурзоводът.

Трябваше да минем през жилищния район в подножието на крепостта…

… и да стигнем до мястото, откъдето ни очакваше интересна емоция. Трябваше да изчакаме ето тази опашка от туристи, за да се качим на слон, който да ни отведе до форта.

Хриси и Мария се качиха преди нас:

Не знам дали има предвиден и друг вариант за стигане до върха, но този определено беше атрактивен. Разбира се всичко е една туристическа атракция, но усещането си заслужава. Ако някой си мисли, че просто се качваш на слона и се возиш – не, не е познал! Всъщност бяхме заградени с предпазно желязо, за да не изпаднем от гърба му, но въпреки това, задачата не се оказа лесна. Слонът ходи бавно, но друса като лодка в бурно море. Едвам се задържаш, за да не се изхлузиш през осигурителното желязо. На няколко пъти си фраснах лицето с фотоапарата, докато се опитвах да снимам от гърба. Нашият водач постоянно подвикваше на животното и по пътя изпреварихме 1-2 други слона, които вървяха по-спокойно.

Ето отново опашката от туристи, но погледната от гърба на слона:

На това място изчаквахме, защото два слона не можеха едновременно да минат през тясната врата:

А това са местните хиени-фотографи, които те снимат, използвайки, че няма как да го направиш сам и после искат луди пари за снимката:

Да де, но не бяха случили с мен. Екскурзоводът предварително ни предупреди, че снимката струва един долар. По обратният път от форта към колата, единият от фотографите намери Хриси и Мария и им предложи снимките по 5 долара. След дълги пазарлъци му казах, че ако снимките му харесват може да си ги задържи за спомен. Той свали на 3 долара на снимка, но не знаеше, че аз съм подготвен. В крайна сметка пред риска да си останат наистина вечно негови, той предпочете да ни ги продаде по 1 долар.

При слизането от слона на водача се дава бакшиш. Отново, предупредени от екскурзовода, му дадохме по 50 рупии на човек (около 1,1 долара). Той се мръщи и иска повече, но в крайна сметка след пазарлъци си стигаме до истинската цена.

За тази снимка благодаря на Мария, защото нямаше как да си я направя сам. В ръка държа 2 банкноти по 50 рупии и искам дебело да подчертая, че това е обичай, а не корупция!

Слизайки от слона на площада във Форт Амбър, попаднахме директно на снимачната площадка на поредния филм от кинопродукциите на Боливуд (индийския Холивуд). Филмът мисля се казваше WANTED. Този атрактивно изрисуван слон е всъщност част от актьорския състав.

А! Ето заглавието на филма точно отляво на стълбата, по която предстоеше да се качим.

Качихме се нагоре и не се сдържах да снимам целия плац още веднъж от две различни позиции:

Вратата на форта (Singh Pol), която наричат още Врата на победата:

Всъщност по стръмната стълба се качихме до храм, направен в чест на богинята Кали. Храмът беше забранен за снимане и отвън и отвътре и имаше един строг индиец, който стриктно следеше за спазване на правилата. Всичко вътре беше от бял мрамор в характерен хиндуистки стил.

Минавайки покрай храма, се качихме до тази врата, която води към вътрешността:

Отвътре фортът се оказа коренно различен от представата, която се създава, гледайки го отвън. Това бе по-скоро дворец, отколкото военно съоръжение. И наистина, започнат през 1592 г. от раджа Man Singh I, той придобива съвременния си вид по времето на царуването на раджа Jai Singh I като е изпълнявал функциите на столица чак до 1727 г., когато официално столицата е преместена в Джайпур. Като град, Форт Амбър притежава всички задължителни за онова време постройки – храм (на Кали), зала за аудиенции (Divan-i-am), кралски дворец, градини, покои на придворните дами и съпругите на краля, а в случая и специфичния „дворец на огледалата” (Divan-i-Khas), който е служил за частни аудиенции.

Влизайки в двореца попадаме на нещо като площад, на който силно впечатление правят две забележителности. Първата е сграда с много колони, които са направени в долната си част в мюсюлмански стил, а в горната в хиндуистки с изобразени глави на животни. Това е Divan-i-am, залата за публични аудиенции:

И веднага след това – Ganesh Pol, вратата към вътрешната част на двореца, изрисувана изключително красиво с в раджастански стил:

Боите, с които е изрисувана са растителни и са изключително трайни:

И понеже е Ganesh Pol, то ето в средата и изображението на бог Ганеша:

Преминахме през Ganesh Pol по ето такива коридори, които са с мраморна настилка по пода и гланцова гипсова мазилка по стените:

Излизайки от коридорите се откри гледка към Saffron Garden:

Ето и обратната страна на Ganesh Pol:

Точно тук се намира друга голяма забележителност на Форт Амбър – Divan-i-Khas или Залата на огледалата, наричана още Mirror Palace.

Това по същество е зала за частни аудиенции, в стените на която са вградени огромно количество малки огледала, които придават уникален вид на помещенията:

Нямаше как да не се снимаме и ние на това прекрасно място:

От една от кулите тук се откриват много красиви панорамни гледки. Ето, например, поглед към пътя, по който се качихме със слоновете:

А това пък е към градината Charbagh:

Пак оттук успях да снимам и външната страна на Divan-i-Khas, която изглежда съвсем различно:

Шели говореше английски най-добре от всичките ни екскурзоводи в Индия. Доста ценни съвети получихме от него и всичко го слушахме внимателно:

От високото се вижда градината на Saffron и … забелязвате ли форта на билото на планината? Това е Jaigarh Fort, който не посетихме, т.к. по думите на Шели се използвал от индийски военни и достъпът бил забранен. Според шофьора ни, както по-късно разбрахме, Шели май просто ни е спестил катеренето нагоре, защото имало част от крепостта, която била отворена за посещения. Както и да е, вижда се отбранителното съоръжение, което е свързано с дългата защитна стена, опасваща Форт Амбър и направено за да подсили защитата на столицата. Този форт никога не е бил превземан в битка и тук се намира най-голямото оръдие в света. От него бил възпроизведен един единствен изстрел, който според легендата е изпратил снаряда на 35 км с половин заряд барут.

Това е типично прозорче, издялано от цяло парче камък, през което жените са наблюдавали светския живот, без да могат да бъдат видяни отвън:

Продължаваме обиколката на Форт Амбър като достигаме до помещенията на съпругите, наложниците и придворните дами в двореца. Влязохме в обширен двор.

В центъра на двора е помещението на кралицата. Навсякъде по тавана има метални халки, предназначени за окачване на балдахини.

Помещенията на придворните дами:

Една от стаите на някоя от съпругите:

А от тук крепостта се вижда още по-добре:

Приключихме с обиколката на това така прекрасно място. Обратният път бе различен. Минаваше се през различни постройки предназначени за войската и обслужващите форта. Видяхме огромните съдове, в които се е приготвяла храната за войската. Единственото място в Индия, на което видях кобри бе именно тук – поредната туристическа атракция:

Близо до паркинга, където ни чакаше шофьорът с колата се натъкнахме на друг вид маймуна – наричат го лангур. Без никакво притеснение от хората този лангур отиде до варела, изпълняваш ролята на кофа за боклук, качи се, порови малко и си намери нещо вкусно:

Приятелчетата му го очакват на дървото и наблюдават от високо и сигурно място тълпите от туристи:

Тук никой не закача маймуните. Те могат да бъдат много лоши, когато са гладни. Тогава започват да крадат от хора и сергии различни неща за ядене и не само. Има случаи на откраднати шапки, очила и даже паспорт на чужденец. Не можеш да ги гониш и да си вземеш нещата обратно – никакъв шанс! Да не говорим, че както каза Рамеш – ноктите им са направо отровни. Толкова са мръсни, че одере ли те маймуна задължително получаваш като добавка и някаква тежка инфекция.

Качихме са на колата, за да продължим с програмата в Джайпур. Движението, както винаги, бе изключително натоварено. В една тясна уличка срещнахме камион и стана страшно. Не знам с каква смелост и прецизност, но шофьорът ни успя да се размине с него по на една боя растояние отляво и отдясно на колата. Удивително!

По обратния път задминавахме слоновете, с които се качвахме до Форт Амбър – качват се по 3-4 пъти и се прибират за почивка. Ако се изморят много стават непредвидими и опасни.

На това място, точно на входа в Джайпур, спряхме за да разгледаме от разстояние друга забележителност на града. Улиците тук са доста чисти и красиви.

Jal Mahal или Водният дворец е построен в средата на езеро, което през лятото пресъхва поради употребата на водата за напояване, но през зимата е доста красиво, въпреки, че миризмата на блато е осезаема. Дворецът е бил разширен и възстановен през 18 век от махараджа Jai Singh II. Не може да се посещава, но туристите често се снимат отпред и се приема за атракция. Наистина изглежда красиво:

На улицата срещу този туристически обект се предлага езда на камила или слон. Абсолютно незаконно според Шели, т.к. слонът на улицата не се чувства сигурен и във всеки един момент може да се изплаши от нещо – било то кола, камион, клаксон или др. Това би го направило прекалено опасен за туристите на гърба му.

Продължихме по посока стандартното посещение на избран магазин за бижутерия, с който вероятно туристическата ни агенция в Индия има договор. По пътя с типично индийско движение на превозните средства, минавахме покрай красиви сгради, които снимах през прозореца на колата.

Само разгледахме бижутерския магазин:

А това бижу от бяло злато, изумруди и диаманти беше на много добра цена – 18 000 долара:

Следващото място по програма беше магазин за сувенири с производствена база за текстил и килими.

Тук ни показаха как се щамповат платове цвят по цвят. Матрицата е от тиково дърво, а за коприната – от метал. Минава първият човек с първия цвят по цялата дължина на плата. После вторият хваща втория цвят и т.н. Един плат с около 10 м дължина се щампова за един ден.

А това е мостра за щамповане на рисунка с 4 цвята, използвайки органични растителни бои. След като се щампова, се оставя да седи 24 часа на слънчева светлина, за да се окислят боите. След това те стават изключително трайни. В конкретния случай седенето на слънце е заменено с химикал, който върши същата работа за минута. Вижте накрая как се променят цветовете след обработката с химикала.

На това място ни показват как се правят килими, включително и от кашмирена вълна и коприна.

След като се направи се подстригва, после се обгаря откъм гърба, пере и т.н. Не запомних целия процес, но има килими, които се правят от трима души в продължение на година и половина.

Не пропуснаха, разбира се, да ни вкарат в търговската част и да ни предложат да си купим килими.

Този е обикновен, 2х3 м, изработен за 5 месеца на ръка, цена 1300$:

А този е кашмирен, 2х3 м, изработен за 7 месеца на ръка, цена 1700$:

А това е топ продукцията от коприна, 2х3 м, изработен за 18 месеца на ръка, 1 млн. възела на кв.м, цена от 4700$:

Имаха, разбира се, и други размери и десени, всичките много красиви. Цените вероятно можеха да бъдат спазарени надолу, но нямахме и намерение да помъкнем цял килим от Индия. Е, веднага ни предложиха да ни ги пратят до дома за тяхна сметка, но ние любезно отказахме примамливото предложение.

Приключихме с официалното посещение на задължителните магазини.

Шели ни заведе да обядваме в индийски ресторант, вероятно пак предварително планирано туристическо мероприятие, но въпреки това не беше скъпо, а в същото време беше вкусно. Вкусно поне за мен, но жените, които не обичат люто се поизпотиха докато преглътнат нелютите ястия:

Отново по улиците на Pink City (Розовият град)…

Не се сдържах и помолих, след като не може да се спира в стария град, поне като излезем от портата да спрем за малко, а аз да се върна да поснимам. Спряхме, разбира се! Могат ли да ми откажат!

В Розовия град се влиза през три последователни врати. Ето първата и втората:

Преди третата врата, която е червена, на улицата продаваха семена. Многото гълъби са се събрали тук заради храната, както може да се очаква.

А тук някаква маймуна ги уплаши и те излетяха право срещу мен:

Минах и през третата врата, червена на цвят, и щракнах няколко кадъра набързо по улиците:

Следващият обект от програмата бе Обсерваторията. Jantar Mantar или директно преведено Инструмент за пресмятане, е комплекс от 14 архитектурни астрономически инструмента, построени от махараджа Jai Singh II между 1727 и 1734 година. С помощта на тези гигантски инструменти, в древността са измервали времето, следели са движението на слънцето и звездите, определяли са зодиакалните знаци, предсказвали са слънчевите затъмнения и др.

Мястото е възстановено и обявено за архитектурен паметник. Интересни са астрономически познания на индийците от онова време… Интересно е и какво са постигнали с тези познания. Във всеки случай обстановката в момента е много приятна:

Този слънчев часовник е с точност 20 секунди:

А този слънчев часовник е построен с размери, 10 пъти по-големи от горния (висок е 27 м), което автоматично му дава 10 пъти по-прецизно измерване – точност 2 секунди:

А тези съоръжения служат за определяне на зодиакалния знак към момента. Трудно е да се придобие представа от снимки за тяхното устройство, но все пак…

Последният обект от нашата програма в Джайпур – Maharaja Sawai Man Singh II Museum и City Palace.

След преместването на столицата на Кралството в Джайпур, махараджа Jai Singh II построява този дворец (1729-1732 г.). При обявяването на независимостта на Индия и присъединяването на Кралство Раджастан към нея, то става индийски щат и последният махараджа Man Singh II става негов губернатор. И до днес този дворец е резиденция на кралското семейство.

Chandra Mahal е старият дворец, който в момента се използва за музей на махараджа Man Singh II, един от най-добрите състезатели по поло в света. Вътре снимането не е позволено, така че оставям само гледката отвън:

И красивите орнаменти:

Това е вратата, през която се преминава към големия двор на кралския дворец:

В основата на вратата са поставени две прекрасни фигури на слон, издялани от цяло парче бял мрамор:

Преминавайки през красивата врата пред нас се откри още по-красива гледка към City Palace (Градския дворец). Наистина, цветовете и красотата са пленителни.

Стената и вратата в нея, през която влязохме в тази част на двора:

Вратата, през която влязохме в следващия вътрешен двор:

Нахалните маймуни се разхождат навсякъде по фасадите, без да се притесняват от нищо! Горе високо се вижда една двойка:

Действащата резиденция на кралската фамилия. Като го погледне човек и му се приисква да влезе и да се разходи вътре. Да, можело, но … само в определени дни и часове и само срещу 50 долара на човек!

След подобни красиви гледки, човек, въпреки умората, има интересно усещане за удовлетвореност. Удивителните архитектурни постижения на Джайпур са толкова типични и красиви, че превръщат този град в едно задължително за посещение място в Северна Индия. Историята на Раджастан е пряко свързана с историята на могулските крале, владяли региона в продължение на 6 поколения. За тях ще говорим отново, когато посетим през следващите дни Фатехпур Сикри и Агра.

Към 16:40 часа се прибрахме в хотела и се договорихме, че след 50-минутна почивка ще използваме Рамеш, за да ни разходи по магазините и МОЛ-овете на Джайпур. Посетихме много интересен магазин
за бижута, който бе скрит в подземието на една къща, намираща се встрани от големите пътни артерии на града. Имахме възможност да си купим бижута на добри цени, каквито не могат да бъдат постигнати в магазините по туритическите места. Тук ми обясниха, че ръчните занаяти в Индия са освободени от данъци и такси. Освободени са и от 12,5% ДДС.

Преди да се приберем в хотела за вечеря се разходихме и в един местен МОЛ, напазарувахме си напитки и пакетирани храни за из път. Прави впечатление, че в Индия храната и безалкохолните напитки са много евтини. Във всички супермаркети се пазарува само с индийски рупии. Много от тях нямат възможност за разплащене с кредитни карти. Затова човек предварително трябва да се снабди с местна валута.

Вечерята в хотела бе доста вкусна за мен и отново – малко лютичка за жените. В хотел Mansingh, обаче, всичко бе на шведска маса и всеки можеше да си избере какво да хапне. Опитах почти от всички ястия по малко – лично на мен индийската кухня ми харесва много, изключая случаите, в които се увличат с лютото до степен, при която не можеш да усетиш вкуса на храната.

Преди да заспим се свързахме с България през Скайп. В този луксозен хотел, за разлика от евтиния тризвезден в Делхи, интернета беше платен – цената от 300 рупии за час или 600 рупии за 24 часа ме накара да платя направо за денонощие. Като за Индия това е ужасно скъпо. Странно, че такива хотели нямат по-добра интернет политика спрямо гостите си.

Заспивайки се настроихме психически за вълнуващата посока, по която по план трябваше да поемем на следващия ден – Агра и Тадж Махал! По пътя щяхме да спрем и да разгледаме Фатехпур Сикри, което честно казано не ми говореше нищо. По-късно щях да разбера, че това е поредното прекрасно кътче от историческите бисери на Индия!

Share
This entry was posted in ИНДИЯ. Bookmark the permalink.

Leave a Reply