14.04.2012
АЗИАТСКИЯТ ТИГЪР
Всички вие вероятно сте усетили как в началото на всяка част се опитвам да ви поднеса на части важните исторически събития, довели до създаването и невероятното развитие на Сингапур. Нещо, обаче, все още се губи и това е съвременната история за това, как една бивша британска колония може да се превърне в невероятна държава от бъдещето. Пътеката на събитията, обаче, не е постлана с рози и сега ще разберем защо.
Сър Стамфорд Рафълс успял да основе един колониален град със стратегическо местоположение и да го подчини на строгите английски правила, ред и дисциплина. Скоро след това, както знаем, той напуснал този свят и вероятно не е подозирал за ролята на своите дела за бъдещето.
Повече от 100 години по-късно английската колония се развива чудесно. За зла участ Втората световна война не подминава и това райско кътче. Японските войски превземат през 1942 г. Сингапур и с това слагат край на британското владичество. Следват тъмни години на окупация докато на 15 август 1945 г. Япония капитулира. Сингапур повече не е във владение на Япония, а Англия е далеч. Идва някакъв странен период на самоуправление, който продължил около месец и бил съпроводен с рязко увеличение на расистките противообществени прояви и отмъстителни акции. Слава богу, през септември същата година Британските войски се завръщат на острова, а хората с радост излизат по улиците, за да ги поздравят.
И така настъпва следвоенния период на Сингапур, в който започват вътрешни борби за независимост. Англия не се противопоставя и така перз 1948 г. в Сингапур се провеждат първите избори, но … само за част от местата в Законодателния съвет на Губернатора. Постепенно това се променя на следващите избори и в крайна сметка през 1955 г. Сингапур избира първото си правителство все още под влияние на короната. За сметка на това през 1959 народната партия убедително печели изборите и нейният лидер Ли Куан Ю става първият премиер, благодарение на съществената подкрепа на преобладаващото китайско етническо население.
Народната партия вярва, че бъдещето на Сингапур е тясно свързано с Малая и че двата народа всъщност са един. Кампанията за сливане на двете държави води до обявяването на 16 септември 1963 г. на новата държава Малайзия.
Следват нови тежки години на противоречия, расови размирици и престъпност. Между двете обединени държави се оказва, че има редица неизгладени идеологически различия. Тези фактори довеждат до това, че по предложение на премиера на Малайзия, парламентът буквално изхвърля Сингапур.
На 9 август 1965 г. парадоксално Сингапур става единствената в историята съвременна държава, която получава независимостта си против своята воля! Не е ли странно наистина?
Лидерът на Народната партия и ръководител на Сингапур, Ли Куан Ю се оказва в тежко положение. Хората му вярват безрезервно, но новата държава, начело на която се оказал имала сериозни проблеми – безработица, липса на жилища, липса на ресурси… Тук си спомням и какво ми каза един местен жител една вечер в МакДоналс: „В този момент лидерът осъзна, че да управляваш държава всъщност е много голяма отговорност!”.
През следващите години народът се мобилизира и чрез мъдро управление страната бележи завидни темпове на икономически растеж и повишаване стандарта на живот. Това са признаците, които определят Сингапур като азиатски икономически тигър. Удивително е как за кратката си история се превръща в един от най-големите световни финансови центрове и застава смело до Ню Йорк, Лондон и Цюрих. Понастоящем в тази най-малка азиатска държава се намират офисите на 106 чуждестранни и 6 местни банки като три от шестте най-големи банки в света са именно в Сингапур. С изключение на азиатската криза през 1998 г., всяка година икономиката бележи завиден ръст. Сътресенията от световната икономическа криза от последните години, Сингапур е усетил за кратко през 2009-та.
ГРАДЪТ НА БЪДЕЩЕТО
За да не ставам прекалено досаден мисля да се върна на своето пътуване и да ви разкажа какво правихме през последния си ден, преди да напуснем този град на бъдещето. Защо ли го наричам така? Мисля, че който не е разбрал, ще се убеди от следващите ми снимки.
Сутринта на 14 април реших да отскоча до една галерия и да си купя картина, която си харесах предната вечер, на прибиране от Чайнатаун. Имам навика да събирам картини от местата, на които ходя. Излязох сам с фотоапарата и използвах спокойствието по улиците, за да поснимам.
Първият съществен кадър е от Парламента. Неголяма сграда, намираща се съвсем близо до хотела. Разбира се, всяка тревичка, всяко храстче и палма, всичко си е на мястото и в перфектно състояние, както вероятно е било планирано.
След това, минавайки по един от мостовете над сингапурската река, погледът ми се задържа върху небостъргачите в дъното – офиси на банки и финансови институции.
Самата река е била страхотно замърсена, но Правителството през 1977 е приело 10-годишен план за почистване, който е спасил до голяма степен жизненонеобходимия за града воден източник.
Продължавам по South Bridge Rd и на фона на мрачното време и сивите колоси, тази Fitness Factory ме кара да се усмихна. Типично по китайски – шарено да е! Така разбирам, че някъде тук започва Чайнатаун.
Следващата пряка ми предлага една от грозните гледки. Това са гърбовете на заведенията покрай брега – климатик до климатик! Е, няма как без тях!
Следващата атрактивна сграда се явява Министерство на информацията, комуникациите и изкуствата. През изминалите дни няколко пъти минаваме покрай нея, но все с автобус и чак сега ми се удаде възможност да я снимам. Свежите тонове на шарените прозорци създават настроение и характерен почерк на мястото.
На снимката се вижда и едно от корабчетата, с които туристите се разхождат по реката и каналите.
Три преки по-нататък стигам до улица „Хонг Конг” и намирам боядисаната в червено галерия Eagle’s Eye Art Gallery, която въпреки „точността” на сингапурците, в 10 часа още не беше отворена.
Вместо да седя и да ги чакам решавам, че ще е доста интересно да разгледам големия новоизграден резервоар Марина Бей откъм страната на небостъргачите.
Тръгвам покрай реката и се оглеждам на всички посоки сякаш съм се загубил. Всъщност GPS-а, закачен на панталона ми ме кара да се чувствам напълно спокоен това да не се случи.
На последната снимка се вижда белият мост, по който минах на път за галерията, а на следващата съвсем ясно се откроява Raffles City, т.е. нашия хотел – най-ниската от групата от 3 кули вляво от моста. Така де! Кулата на Fairmont бе на едва 28 етажа.
Излизам точно на резервоара Марина Бей и тук се натъквам на сериозна тълпа туристи от всевъзможни раси. Защо ли! Чак сега забелязах, че на това място се извисява символът на Сингапур, лъвът с тяло на риба – Мерлион!
Това си беше оригиналната статуя. На остров Сентоса видяхме копието. Гледам я и си мисля как от някакви митове се изгражда цяла история.
Разни възрастни туристки спират съзерцанието ми с възмутен тон, че искали да се снимат! Погледнах ги и си хванах моя апарат без да им обръщам внимание. И аз искам да снимам!
В кадър попада отново Raffles City с нашия хотел и операта – Esplanade.
На следващата снимка успявам да хвана в цялото му величие Финансовият център „Марина Бей”. Искам да ви обърна внимание на това последно архитектурно чудо на Сингапур.
На площ от 3,5 хектара са построени 279 000 кв. м офиси, 649 луксозни апартамента и 16 350 кв.м магазини, т.е. МОЛ. Това е един от най-грандиозните съвременни проекти в стил „Ню Йорк”, плод на няколко свръхголеми инвестиционни компании. Първата част е била готова през есента на 2010, а втората малко преди да пристигнем ние – в началото на 2012 г. През 2013 остават за довършване 221 апартамента и част от МОЛ-а.
Интересен факт за Сингапур е, че държавата за последните 20 години е увеличила територията си с около 20%. Начинът това да се случи по мирен път, без анексиране на чужда територия е един единствен – превземане на части от океана и превръщенето им в суша. Виждаме и за какво се използват новополучените терени.
Ще си позволя, говорейки за архитектура, да обърна внимание отново на друга знакова сграда на Сингапур – хотел Марина Бей Сандс и комплексът около него.
Съпроводен от известни закъснения и частични откривания, целият комплекс е официално отворен на 19 февруари 2011 г. Хотелът разполага с 2561 стаи, 120 000 кв. м конгресен център, 74 000 кв. м МОЛ, Музей на науката и изкуствата, седем ресторанта, два големи театъра, два плаващи „кристални” павилиона, зимна пързалка и най-голямото в света казино с 500 маси и 1600 игрални автомата. Ще отбележа, че казината в Сингапур са разрешени отскоро и засега са само две – тук и на остров Сентоса.
Най-голямата особеност на комплекса е неговият SkyPark. Място на което вече бяхме и ви показах снимки – покривът във формата на сърф със 150-метров басейн, барове, живи палмови дръвчета и супер атрактивна гледка, на която се насладихме вече заедно.
Бабите и лелките около мен отново ми напомнят, че съм им заел най-доброто за снимки място и мисля да се предам и да им го отстъпя. Снимам последно Merlion Park – статуята на Мерлион, паркът около нея и фонът от офиси на банки и финансови институции, с каквито както споменах Сингапур изобилства.
Поглеждайки часовника решавам, че е време да се върна към галерията. Не за друго, но след като в 10:00 не бяха я отворили, а в 12:00 трябваше да освободим стаята в хотела, то до 11:00 беше максимума, който можех да ги чакам.
Тръгвам отново покрай брега на плавателния канал или разклонение на Сингапурската река и се изкушавам да продължавам да снимам. Съжалявам, ако става досадно, но за мен гледките си заслужават.
Длъжен съм да отдам заслуженото на красотата на града. Същото правя и в галерията, която вече е отворена и ги моля да снимам някоя картина. Харесах си китайския художник Тони Чан, чийто реализъм и талант ми допаднаха най-много.
Последва едно здраво бързане към хотела, а в жегата това ми костваше напълно мокра риза! Пристигнах в стаята в 11:55. Всички нервно ме очакваха. За 5 минути си взех освежаващ душ, преоблякох се и си доопаковах багажа. В 12:05 оставихме всичките си чанти и куфари на рецепцията за съхранение и отново на бегом се отправихме към съседната кула – Swissotel, от която в 12:20 тръгваше специалният автобус към JURONG BIRD PARK.
ПТИЧИЯТ ПАРК В ДЖУРОНГ
Пристигнахме и срещу 13 сингапурски долара за автобуса ни пуснаха да слезем. Комбинираните входни билети от зоопарка важаха и тук. Самият парк с птици има вид на ботаническа градина и в това се убеждаваме още от входа.
„Бряг на пингвините” е първият обект, в който влизаме. Нещо като стар платноходен кораб с климатизиран интериор и максимално подходящи за пингвините условия.
Има нещо в този парк с птици, което от самото начало не ми хареса. Може и да не съм прав, но тук за разлика от аналогичния парк в Бали нямаме никакъв допир до животните. Даже във фотокъта с папагалите, ни казаха че не е разрешено да си ги слагаш на рамото или да ги държиш с ръка. Може би пък тукашните бяха зли!?
Еми тогава ми остава да снимам нежното и миролюбиво какаду – най-чаровният папагал!
Като сме дошли да разглеждаме птици, нормално е да очакваме да видим и една от най-красивите – фламинго. На науката са известни шест разновидности, две от които успяхме да видим в този парк. Първо погледите ни бяха привлечени от езерото с оранжевото или по-известно като американско или карибско фламинго. Неговата окраска е най-ярка.
Другият вид се намира в друг сектор на парка и отново поемаме по алеите.
Ето за това говоря като казвам, че не ми харесва. Много голяма част от красивите птици са зад клетките, покрай които минахме. Нито можеш да ги видиш нормално, нито да ги усетиш, нито пък да снимаш.
На следващата снимка е клетка, в която се влиза. Да, огромна градина с мрежест покрив, едва забележим на фона на небето. Хората са се скрили, защото вали дъжд.
В клетката ни чака атракция. Може би не съм много справедлив с критиките си, защото ето – стигнахме на място, на което наистина можеш да влезеш в пряк контакт с … папагалите лори.
За да нахраниш вечногладните птици се плаща 3 сингапурски долара. Така е! В Сингапур всичко е бизнес. Сега се сещам, че даже хлябът, с който хранихме оранжевото фламинго струваше 2 долара.
На ръката ми кацат 3 бр. Rainbow Lory, а това, което се опитва да ми отхапе парче от шапката е Yellowbibbed Lory. Всичките са еднакво безстрашни и нахални. Ще добавя – и винаги готови да ядат! Безспорно забавлението си е голямо!
Излизайки от клетката на папагалите дъждът постепенно се усили и в момента, в който стана непоносим се наложи да се скрием в една беседка до клетката на щраусите. Не съм снимал, защото в този момент небето притъмня и като че ли щеше да се изсипе цялото върху нас. Седяхме близо час да чакаме да спре. Не и не! Нямаше и предвиден навес под който да вървим и да се крием. Крайно неудачно, особено като се знае, че в Сингапур почти всеки ден вали.
Час по-късно ни писна да висим и да чакаме. С риск да се намокрим избрахме момент, в който интензитета намаля и на прибежки се шмугнахме в някаква музейна зала за птици. Даже и не помня какво имаше вътре. От там отново на бегом се шмугнахме под покрива на някакъв ресторант, от който видяхме голямо ято розово фламинго. Да, случайно попаднахме на другата разновидност на прекрасната птица.
Знаете ли защо фламингото е розово? А защо е оранжево? А защо са на такива големи стада? Или пък защо по цял ден крачат в езерото? Много интересни факти има. Мога да отговоря накратко за накои от тях, които съм прочел.
Фламинго, както споменах, има едва шест разновидности и те са основно според местообитанието им. Американските са: живеещи на полуостров Юкатан, в Аржентина, Чили, Перу и … на островите Галапагос. Гигантското фламинго на свой ред живее в Южна Европа, Африка и Азия. Тези птици са много социални, ако мога така да се изразя. Те заедно, на големи групи, се пазят от хищници, отглеждат малките си и се хранят. Именно в храната им се крие отговора на цели два от горните въпроси. Скаридите и синьо-зелените водорасли, като тяхно основно меню, са главен виновник за цвета им – оранжев, розов, повече или по-малко наситени. Тази храна се намира в езерата и блатата, заради което тези птици се откриват предимно на такива места. Интересен е въпросът как се запазва цветът в зоопарка, защото ако птицата не яде естествената си храна, тя избледнява и става почти бяла. Е, това са тайни на зоолозите, но естествено – трябва да ги хранят с подходяща „оцветяваща” храна, която максимално да наподобява естествената.
Стигаме вече до място, където алеите са вече с покрив и въпреки че вали, се чувстваме спокойни. Така трябваше да е целият парк, а не само избрани, привилегировани места.
Отново не съм снимал, но ще разкажа, че по покритата алея се стига до център със заведения и магазини за сувенири. Хапнахме, чакайки да свърши дъжда, и аз лично реших, че не съм разгледал всичко и искам още. Мери и Вики ни изчакаха, а със Стефчо отскочихме с бърза крачка до още няколко кътчета.
Първо минахме покрай австралийските пеликани – те са по-ярко оцветени от останалите видове и са най-красиви!
След това влязохме в африканския сектор.
И тук отново сме в огромна едва забележима клетка. Вътре даже има направен „африкански” водопад и декори.
Освен африканските декори не видяхме някакви специални видове птици. Всичко се беше изпокрило.
На детската площадка, обаче, имаше хора. Splash Zone е място, на което върху теб се излива една огромна кофа с вода – много помага при прегряване.
Кофата постепенно се пълни, пълни, пълни и … излива!
Това беше Паркът с птици в Джуронг. На изхода едни глупаво изглеждащи патета ни изпращат…
… а някаква индийка се лепна за Вики отново за снимки!
Часът стана 17:00 и беше време да се върнем в хотела. Това стана отново със специализирания автобус срещу още 13 сингапурски долара.
ПОСЛЕДНИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ СИНГАПУР
В самия хотел ни дадоха ключ от стая за гости, в която имаше тоалетна, но не и душ. Имаше и някакви други чужденци, които също като нас чакаха момента да тръгват към летището. Бяха араби и подозирам, че щяхме да летим заедно към Катар.
Да де, но на мен не ми се седеше ей така. Пооправихме се, сменихме мокрите дрехи и … айде пак навън! Този път, имайки предвид лошото време, решихме, че ще направим една разходка под земята до където стигнем – просто ей така, за убиване на времето. Часът беше 18:30 и имахме точно 4 часа до напускането на хотела.
Влязохме в Рафълс Сити и слизайки на подземното ниво тръгваме и вървим дълго, дълго… Излизаме извън МОЛ-а и преминаваме в следващия, минаваме покрай станция на метрото, стигнахме чак до кулите Suntec, които се виждаха от прозореца на стаята ни. Suntec City е също много голям МОЛ с три големи небостъргача и с много разнообразни магазини. В едно от фоайетата имаше модно състезание.
И двамата победители са…
Разходихме се, видяхме и тръгнахме лека полека наобратно. Намираме се някъде под земята и … добре, че има указателни табели.
Открихме даже и магазин за фенове на Манчестър Юнайтед!
На персонала в хотела сигурно им беше писнало да ни пазят нещата, но това е положението! Полет в 02:20 след полунощ, а повече от 14 часа преди това да освободиш стаята… Не е перфектната комбинация.
Тръгнахме към летището в 22:30 и стигнахме доста преди да отворят гишетата за нашия полет.
Терминалът за заминаващи бе украсен с Мерлион, а летището е уникално като структура, изпълнение, удобство и комфорт, чистота, организация. Наистина, тук човек може да прекара часове без да му е скучно. На изморените лъвове, обаче, не им беше до разходки и си намерихме маса с мека мебел, където се закотвихме и чакахме да ни повикат за полета към Доха, Катар.
С това нашето пътешествие „НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА” е към своя край. Остава ни да прекараме още един ден в Доха и след това да се приберем у дома. Близо три седмици бяхме в един друг, различен свят, сякаш на друга планета.
Сигурно може още много да се каже за Сингапур, но нека не бъдем максималисти, а и какво да напиша следващия път, ако всичко съм казал сега? Не, определено не мога да споделя всичко, а и едва ли някой може. Всеки човек вижда нещо свое, нещо, което харесва и нещо, което пленява сърцето му. Това е Сингапур – едно съвършенство, създадено от хора с много любов и отговорност!