КАНЧАНАБУРИ
Мисля, че все още не съм споменал коя е крайната ни цел за деня. Човек се разсейва понякога и пропуска. И така, да поясня, отиваме на север от Банкок към джунглата в район Канчанабури. Преди това спираме в едноименната столица на провинцията, за да разгледаме някои любопитности.
Първото място е Железопътния музей, който се намира точно срещу мемориал на повече 3000 холандски военослужещи, загинали като затворници по време на строежа на Бирманската железница в периода 1942 – 1945 г., наречена още „Железницата на смъртта”.
Тъй като в музея снимането е забранено, с две думи ще кажа за какво става дума. По стар британски проект, по време на войната, японските военни решили да построят железница, която да прекосява Индокитай и да спестява опасния и дълъг път за превозване на провизии, войски и оръжия по море. Реализацията е била толкова тежка, условията за работа толкова непосилни, че единствената възможност да се осъществи е била с жертвата на много жива сила. Естествено, решили да използват местно население и затворници. Дългото 415 километра трасе през джунглата започнали да строят едновременно от две страни като строяли мостове и изсичали скали на ръка при 14-15 часа работни смени. В памет на многото загинали работници от недохранване, преумора и болести е направен този музей. Около 20% от общо около 250 000 азиатски работници и 60 000 австралийски, британски, холандски и американски военнопленници, ангажирани в строежа, не доживели да се върнат по домовете си.
След разглеждането на музея се налага да сменим долари в града, защото през следващите няколко дни в джунглата, обменни бюра няма да намерим. Забравих да кажа, че в Тайланд всичко се пазарува в местна валута – тайландски бат. Двадесет бата са 0,95 лв., което си е приблизително 1 лв.
Точно до обменното бюро се вижда японски влак от Втората световна война.
До влака един мързелив тайландец си спи до малкото леопардче… Тутакси го събуждаме за снимки с милото коте.
Оттук до Моста над река Куай стигаме за минути. Там си харесваме един „плаващ” ресторант и сядаме да обядваме като през цялото време пред очите ни е гледката на реката с известния от едноименния филм мост.
Ресторантът е направен върху нещо като понтони…
Поръчваме си различни тайландски специалитети. Това е първият ни сблъсък с местната кухня и бира. Нуждаем се от повечко разяснения.
Разнообразието от местна бира най-често се свежда до Чанг и Синга.
За храната, обаче, изборът е голям. Всякакви речни и морски специалитети, жабешки бутчета и ястия с ориз… Всички са сготвени с тайландски подправки, включващи много често кориандър…
След обяда следва разходка по моста до другия бряг на реката. Гледките на залез слънце са прекрасни и цветовете много наситени.
Мостът и линията са част от „Железницата на смъртта”, известен участък от която е реновиран и е в експлоатация. Малко преди 16 часа минава влак. Към 17:20 минава и последния.
От другата страна на реката има храм и чудесни условия за снимане.
Брегът на река Куай при Канчанабури става великолепен преди слънцето да се скрие.
Местните много разчитат на туристите, за да изкарат пари. Не е скъпо, а има интересни ръчноизработени украшения.
Остава да се качим отново на вановете и да се отправим към нашето място за усамотение и релакс в джунглата.
Пристигаме след около час в непрогледен мрак. Оказва се, че мястото на което ще спим е комплекс от рецепция и бунгала, пръснати в околната гора. Има лампи по пътеките, така че не е страшно. Още от рецепцията ни правят впечатление страхотните дизайнерски мебели – маси, столове от цели парчета дърво… Стаите – впечатляващи и всяка с различно оформление, но в рамките на цялостната дизайнерска концепция.
Час по-късно се срещаме край басейна за разпускане. Любезните ни домакини ни предлагат прясна риба за вечеря, ориз, фрешове, бира… Мисля, че сме попаднали в Рая!
