Ден 4. AQUAS.
Днес пак вали! Нищо ново, но вече звучи отчайващо. Как пък не случих с хубаво време значи… Нищо, каквото е – такова. Станах достатъчно рано, за да закуся с момчетата и да тръгна с тях към залата за първия рунд от първенството по Го.
Днес най-после стартира надпреварата, която ще продължи 4 дни в общо 8 рунда. Регламента за класиране и оценка на ранга не ми е много ясен, но знам че в Го има степени като в бойните изкуства – кю от 10 до 1 и дан от I до IX. Степента се дава според постигнатите резултати и придобития рейтинг (като в шаха). Ясно е, че когато играеш срещу играч с по-висока степен, шансовете ти за победа са по-малки. И все пак често стават изненади.
Според жребия на Алекс му се падна да играе срещу турския представител, който има II дан. Впоследствие загуби, но това не е срамно когато срещу теб е по-добър състезател. Важното е че игра добре и можеше да спечели и осъзнава защо не е успял. Успех в следващите партии.
Ето няколко снимки от залата на първенството.
От последната снимка се вижда, че нищо не пречи на 14-годишният представител на Хонг Конг да е един от състезателите с най-висока степен и да бъде основен претендент за титлата. Възрастта няма значение. Всичко е в главата.
Толкова от залата. За мен беше ден за разходка в Япония. Само че дъждът не спира – даже и сега докато пиша продължава да вали, а и силен вятър нещо излезе. Заради този дъжд възможностите ми за културна програма започнаха да отпадат с обезпокоителна скорост. Много подтискащо. И все пак – имам едно голямо желание, което съвпада с увлечението ми по акваристиката – да посетя морския аквариум AQUAS в провинция Шимане. Какво по-удобно за лошото време! Веднага се поинтересувах как се ходи до там. Изненада! Аквариумът се намира в Хаши (Hashi) – селце на 111 км от гарата в Матсуе. Ходи се с влак.
Имам цял ден на разположение, така че решавам и тръгвам. От залата до гарата са 1,6 км и докато стигна пеш ми се намокриха краката. На тях явно не им е било писано да бъдат скоро сухи… Чадърът от хотела не помага особено – вятърът духа от където си поиска!
Стигам гарата, влизам в бюрото за туристическа информация, където ми дадоха разписанието на влаковете, което вече имах от предния ден. Имах го изцяло на японски – няма друг вариант. Поне ме насочиха към билетния център. След кратко ръкомахане и обяснения на японско-английски си купих билети към Хаши и наобратно. Двата билета с коренно различна цена. На отиване с експресен влак за 1890 йени, а на връщане с обикновен за 3170 йени. На отиване пътувам 1 час и 40 минути, а на връщане 2 часа и 40 минути. Логика не открих и не се и опитах. Няма други варианти – примирявам се. В Япония всъщност нямаш как да не се примириш – такива са правилата и всички безропотно ги спазват.
Купих си минерална вода с лимон и вит. С и се качих на горния етаж, където спират влаковете. Седнах и зачаках да стане 11:11 часа. Точно в 11:10 влакът спря на перона.
Качих се и си намерих много свободни места в първия вагон.
Ех какъв кеф! Седалките са по-удобни от самолет. Вътре топло и уютно. Влакът тръгна и аз се настаних най-отпред, за да виждам през прозореца на машиниста. Да, но дойде кондуктора… Оказа се, че първия вагон е първа класа, втория – втора, а третия вагон е като за мен и моя билет. Някакси успях да го разбера, че ме моли да се преместя в третия вагон. Слава богу четвърти нямаше!
Еми преживях го. Всъщност и в третия вагон седалките бяха същите, но там едвам си намерих място. Настаних се, отпуснах се и дремейки и гледайки дъжда навън 100-те минути минаха неусетно. Даже краката ми изсъхнаха. Стигнах гара Хаши и слязох – единствен от целия влак.
Гаричката беше точно по размер като за малко японско село. На цялата гара имаше една единствена служителка и познайте! Естествено не говореше никакъв друг език освен японски. А тя оживено ми говореше нещо… Казах й, че не разбирам и тя повтори. Пак й казах, че не разбирам и тя потрети… Ех! Докога ли?! Накрая й подадох билета и й показах, че имам и за на връщане… Тя ми прибра използвания билет и миряса! Това било значи – на излизане от гарата ти прибират билета. Поне беше много усмихната и говореше любезно, нищо, че не я разбирах. Даже при думата AQUAS ме насочи накъде да вървя. Не беше трудно – имаше и табелки със стрелки.
Тръгнах ето по тази пътека между поляните и къщите:
Първото ми впечатление е просто – смаян съм! Та това село ли е!? Прилича ми на хиперлуксозна вилна зона! Не искам да се бавя сега, но се зарекох на връщане, ако имам време да пообиколя да разгледам. Целта ми беше аквариума. До него стигнах за около 10 минути спокойно ходене – няма и километър от гарата.
Междувременно заваля отново и то силно. Така че влизайки вътре отново бях с мокри крака. Главата и фотоапарата криех с чадър.
На входа са сложили две девойки с униформи да помагат на заблудени гайджини като мен. Едната напусна мястото си и дойде до апарата за купуване на билети да ми помогне. Един билет за мен струва 1500 йени. Само че с апарата сам нямаше да се оправя – познайте защо! Японски! Това е. Както и да е – за това има служителки.
Първият аквариум до входа е на морски обитатели от провинция Шимане и Японско море. Следващите няколко също са за този регион.
Следващият панорамен аквариум е с 1000 тона вода. Митично море – аквариум с акули, скатове, костенурки и др. През него минава и панорамен тунел.
След това се качвам на втория етаж от общо 3 и отгоре се вижда по-добре първия аквариум до входа.
Следва третия етаж. Втория е нещо като транзит, следвайки стрелките за последователността на разглеждане. Тук има различни морски и няколко сладководни аквариума с типични обитатели и подредба.
Няколко нано морски аквариума.
Японците са направили библиотека с компютри и интернет, направили са за децата и микролаборатория, в която могат да разгледат структурата на рибите под микроскоп. На всеки ъгъл има и различни игри за деца, свързани с морските обитатели. Излишно е да казвам, че всичко е на много високо технологично ниво.
Ето този аквариум пък е направен, за да могат децата да бъркат във водата и да пипат десетината сома в него, както и морските звезди. Естествено и аз бръкнах… Как да остана по-назад! Сомът, който хванах даже не се опитваше да избяга. Галех го по корема, а той си седеше в ръката ми изцяло потопен според инструкциите на тебелките. (Пак на японски, но имаше и картинки, та разбрах!)
Следват няколкото сладководни аквариума. Биотопи от Амазонка и Африка. Ето два от тях, защото пред другите имаше тълпа.
Излизам на нещо като покрита тераса. Аз съм покрит, но пингвините не!
И тук за децата – модели за снимане. А на вън си вали и вали…
И още пингвини, този път на закрито.
На последната снимка се вижда как плуват на повърхността, а аз седя отдолу и ги снимам. Страхотна гледна точка са направили.
А сега следва това, заради което толкова много исках да посетя AQUAS. Това са басейните с бели китове – Белуга. Първият е с новите попълнения на аквариума. Скоро пуснати, но вече изключително дружелюбни, тези създания няма как да не те пленят!
Има и втори басейн със старите бели китове, но преди тях минавам през царството на морските лъвове.
Стигам до по-големия басейн с по-големите белуги. Във водата има пуснати няколко топки, а китовете постоянно правят някакви номера – все едно са в цирк. Играят с топка, пускат различни форми въздушни мехурчета, въртене, усукване… цял репертоар!
Заслужаше си дори само заради тези фантастични животни да се преборя с трудностите и да дойда до тук. Това е и края на обиколката на аквариума в Хаши. На излизане се минава през кафене и магазин за сувенири.
Свърших обиколката прекалено рано. Обратният влак е в 16:18, а аз излязох от аквариума в 14:15. Цели два часа свободни! И на всичкото отгоре вали като из ведро. Влязох в центъра за туристическа информация с надеждата да си взема някоя брошура от това място на английски език. Надеждата умира последна, но в този случай я нямаше никаква. Всичко, ама абсолютно всичко е на японски. И брошури, и карти, и табелки, и схеми… Нищичко на английски. Е мерси за такава информация! Нямаше нужда.
Хванах си чадърчето и тръгнах под дъжда към Хаши. За чадърите навсякъде в магазините и на обществените места, включително и аквариума има две възможности – или се оставя на входа и накрая си го взимаш (ясно е, че никой не краде), или използваш безплатната машина за пакетиране на чадъра в найлонова обвивка, за да не капе вътре. Моя беше в обвивка. Знам ли после дали някой няма да го вземе по грешка.
И така, поех по обратния път към гарата и малко преди да стигна до нея се отклоних през селото. Показвам снимки, а вие си създайте сами впечатленията.
Ясно е, че улиците са асфалтирани и маркирани изрядно. Обръщам внимание, че всеки, който има поне един квадрат свободен си е направил градинка. Не само я е направил, но и се грижи за нея. Не знам дали се съревновават но всичките са като за конкурс.
Не всички улици са за автомобили. Има и пешеходни.
Случайно забелязах и друго. Вижте входната врата и начинът, по който се затваря/заключва:
Значи не бил само външният вид на къщите. И манталитета на хората е различен. Защо ли не ги е страх от кражби!?
Една по-възрастна дама като ме видя да бродя между къщите наведе глава и се скри под чадъра, но след нея по-млада жена ми кимна и се поздравихме. Нищо че съм някакъв абориген-натрапник. Тя пък откъде ли да знае, че не съм като тях!
Остава половин час до влака и отивам към малката гаричка.
Отново ме посрещна самояпонскиговорящата дама. Този път се опитах да избегна влизането в полемики, но тя все пак ме накара да вляза и да изчакам влака в чакалнята, за да не седя на дъжда. Тенкю, аригато!
Влакът дойде в 16:17 и тръгна точно в 16:18. Този път пътуването ме съсипа! Неудобните седалки в по-скъпия влак и единия час повече път при мокрото състояние на краката ми… Кофти финал. Нищо, няма да се отпускам! Съсредоточих се върху судокуто на телефона ми и GPS-а. Влакът на идване се движеше със скорост 100-120 км/ч. Този се „влачеше по корем” със 70-90 км/ч максимум. И спираше навсякъде. Това е причината за единия час отгоре. Даже не можах и да поспя заради неудобните изправени седалки.
Точно в 18:58 пристигнах на гарата в Матсуе и закрачих под дъжда към хотела. На 5-тата минута силния дъжд ме намокри и вече претръпнал стигнах вир вода до хотела. Върнах си чадъра и веднага си взех гореща баня. Алеск си беше в стаята и слязохме да изядем по един „полезен” сандвич. Аз седнах да пиша, а той отиде да релаксира за следващия състезателен ден.
В този момент приключвам и се чудя … Утре имам планирани 3 туристически тура, а в момента навън духа ураганен вятър. Чудно ми е как ще стане всичко. Да не говорим, че обувките ми може и да не изсъхнат.
Нов ден, нов късмет!
