4. ИНДИЯ – ОЧАРОВАТЕЛНА И СТРАННА

ФАТЕХПУР СИКРИ

В 9 сутринта на 14 февруари закусихме в хотел Mansingh в Джайпур, платихме си сметките на рецепцията и без да бързаме много си натоварихме багажа в колата за пътуването към Агра. Всъщност багажа ни го натовариха – никъде не сме се занимавали с това. Хората разчитат на бакшиш и някакси не е редно да им отнемаме възможността да го получат. Групата ни бе малка и много гъвкава, така че тръгването не отне много време.

Минахме покрай крепостната стена на Розовия град и излязохме на Agra Road – шосето за Агра. Разстоянието е около 230 км, но обикновено в Индия се пътува много бавно. Пътуването от Делхи до Джайпур премина през много задръствания в някои участъци, които чувствително свалят средната скорост. Странно, но от Джайпур към Агра, поне в началото, задръстване нямаше. Даже на моменти започнах да си мисля, че това ограничение от 90 км/ч е твърде строго… Това беше докато не срещнахме трактор да се движи в насрещното в лентата за изпреварване… След няма и 5 минути един камион също се движеше в насрещното право срещу нас по магистралата… Индия, какво да ги правиш!

По пътя имаше фабрики за тухли, работилници за изделия от камък като тази:

А това не знам дали можете да познаете какво е, но ще подскажа, че при липса на дърва за огрев се използва за техен заместител, много евтино и ефективно и … даже не мирише гадно:

По средата на пътя спряхме за почивка:

Тук имахме възможност да си купим различни сувенири. Договорихме отстъпка 50% още преди да започнем да пазаруваме. Представям си как са ценообразували. Имаше интересни неща и не пропуснахме да си напазаруваме.

Нашият шофьор Рамеш проверява дали всички сме по местата преди да продължим пътя си:

Някъде 4 часа след тръгването от Джайпур, т.е. към 14 часа на обяд пристигнахме във Фатехпур, щата Утар Прадеш. Спряхме на един паркинг и ни посрещна поредния екскурзовод-индиец-симпатяга. Изненада ни, определено! Особено с молбата да се качим в това такси „тук-тук”, с което щеше да ни закара до входа на туристическия комплекс Фатехпур.

Честно казано малко ми стана неприятно, но се оказа, че изживяването си струва. Добре, че бях със слънчеви очила и вятъра не ми дразнеше очите. Емоция е да се возиш на тук-тук, но не бих искал да го правя редовно. Като се сетих и за товароносимостта на това нещо… даже ми стана смешно. Разстоянието не беше никак голямо. След 5 минути бяхме пред билетния център на Фатехпур, където гида купи билети:

Забележете, че за жителите на Индия, Бангладеш, Непал, Бутан, Шри Ланка, Пакистан, Малдиви, Афганистан, Тайланд и Мианмар цената е 10 Rs., а за всички останали е 250 Rs. Брей, каква дискриминация! 25 пъти по-висока цена за нас! После каква ни била ползата да си европеец!

Ето една карта на старинния град:

Нека първо обясня къде се намираме.
След като могулите се установили в Агра, един от най-великите от тях и трети подред, Крал Акбар, решава да направи нова столица съвсем наблизо (около 37 км от Агра) и използвайки любимия си червен пясъчник е построил Фатехпур някъде около 1570-та година. Акбар се е възкачил на трона на 14-годишна възраст през 1556 година и по негово време империята на могулите е достигнала разцвета си. Новата столица е станала административен, финансов, военен и търговски център. Там се е намирала и резиденцията на краля, както и на трите му съпруги. Първата съпруга е била мюсюлманка, втората християнка, а третата хиндуистка. Самият крал е имал право на до 4 съпруги, съгласно каноните на корана. Всъщност Акбар е имал един единствен оцелял син, който се явява баща на Шах Джехан – петият могулски владетел, построил така известния Тадж Махал, но за това ще говорим по-нататък.

В непосредствена близост до стените на Фатехпур е построен и религиозният център Сикри. Неизбежна част от всяко селище, тук са построени джамия, врата на победата, гробници… В двора на религиозния комплекс са можели едновременно да се съберат за молитва около 10 хил. души.

Всичко се е развивало чудесно, но един много сериозен проблем е създавал безкрайни неудобства на жителите на новата столица. На това място няма източник на питейна вода! Вода са носили чак от долината. С увеличението на жителите, който са достигнали над 28 хил., проблемът с водата се е задълбочил и затова се е наложило градът да бъде изоставен. Това е причината да го наричат Мъртвия град. Използван едва 15 години (до 1585 г.), градът Фатехпур бележи едни от най-силните за империята на могулите години. Именно през тези години крал Акбар си е заслужил името Акбар Велики.

Влизаме през вратата до билетния център и се озоваваме в една красива градина с равно окосена (или оскубана на ръка) трева. Това е Diwan-i-Am – залата за публични аудиенции, където Акбар е изслушвал петиции и е раздавал правосъдие.

Камъкът, който се вижда по средата на поляната на първата снимка е служел за изпълнение на наказания. На него провинилите се са наказвани с настъпване по главата от слона на крал Акбар.

Продължаваме през следващата врата в стената и влизаме в голям двор с множество красиви постройки. Първата от тях, която се изправя пред нас е залата за частни аудиенции Diwan-i-Khaas.

Тук Акбар се е срещал със своите министри и генерали. Тук е приемал и представители на различни религии като е давал възможност на всеки от тях да защити своята теза. Взимал е решения, отсъждал е кой е прав и кой греши. Мястото на което е седял докато са се провеждали тези аудиенции е на високо по средата на помещението:

Красивата фасада отвън е направена от червен камък, любимият на Акбар. Точно така – Акбар предпочита червения камък, а неговият внук Шах Джехан години по-късно е предпочитал белия мрамор, от който е направен и Тадж Махал.

Този резервоар за вода е служил за напояване и различни домакински цели, но не и за пиене. Водата се е събирала по време на дъждовния период, но не е била никак достатъчна:

От това място, съвем близо извън стените на града, се вижда Hiran Minar:

Това е гробницата на любимия боен слон на Акбар. Във всяка битка кралят е бил върху гърба на слона си. Вярвал е, че той му носи успех и затова победите са били толкова много. За нещастие в едно от сраженията слонът е бил убит. Голямата си скръб Акбар изразява като построява този паметник на своя боен другар.

Продължаваме обиколката си във Фатехпур. Следващото интересно място е на астролога в кралския двор. Преди всяка битка кралят се е допитвал до него за изхода. Всяко важно решение в държавата е било съгласувано с астролога. Намира се точно до залата за частни аудиенции:

Липсата на наследник от двете му съпруги силно е притеснявало Акбар. Допитвайки се до астролога Салим Чисти, той е получил съвет да си вземе трета жена, индийка. За голямо щастие, третата жена наистина му родила син! Салим и майката на сина му му станали толкова любими, че се ползвали с особеното му благоволение до края на живота си. Както ще видите, това, което е построил в тяхна чест надминава многократно построеното за останалите му съпруги и придворни.

Разходката из двора продължава. Не сме само чужденци тук. Ето едно прилично индийско семейство с много сладки деца, търкалящи се по земята:

Panch Mahal е дворцовият център за релакс и удоволствия. Интересната му открита структура е предназначена да пропуска вятъра в горещите летни дни. Между колоните са били пускани балдахини, така че жените от харема са можели да виждат всичко наоколо, а в същото време тях не са ги гледали.

Следващата постройка, през която минахме, бе къщата на Султана – мюсюлманската съпруга на Акбар.

Вътре има много интересни рисунки върху камък, изобразяващи сцени от реалния живот – земеделие, лов и др.

Точно между Panch Mahal и къщата на Султана се намира училището:

Един от най-важните и почитани хора в двора на Акбар е бил придворният музикант. Седял е в средата на нещо като островче (Anup Talab) насред двора и е свирел.

Територията на музиканта е разположена точно пред покоите на краля. Дворецът на Акбар е бил неговото лично пространство:

Леглото на краля е повдигнато на високо, а водни канали опасващи цялото вътрешно пространство, са служели като охлаждаща система в летните горещини.

В двореца на Акбар се е съхранявала и неговата великолепна библиотека. Доста са помещенията в двореца и не е ясно всяко едно за какво служело…

Ето на този линк можете да видите как изглежда мястото, което обиколихме до момента:
http://www.world-heritage-tour.org/asia/south-asia/india/agra/fatehpur-sikri/pachisi-courtyard/sphere-flash.html

След като обиколихме този обширен двор, в който всяка сграда си има своето уникално предназначение, преминахме през една по-малка вратичка към покоите на кралските съпруги и харема.

Miriam Palace или дворецът на Мария, е кръстен на втората съпруга на Акбар Велики. Тя е била от португалско потекло и съобразно с нейните религиозни въгледи стените отвътре са били богато украсени с християнски стенописи и злато.

Най-накрая стигаме до двореца на любимата съпруга на Акбар Велики – Jodh Bai. Както споменах тя е предпочитана пред останалите му жени, т.к. единствено тя го е дарила с наследник. Нейният палат се състои от зимна и лятна част, както и от храм – място за молитви.

Това е входът към Jodhbai Palace:

Лятната част е разположена така, че да предлага прохлада по време на жега:

По средата на двора се забелязва и място, на което се отглежда растение. На много места забелязахме това и затова питахме екскурзовода дали е случайно. Отговорът бе, че това се прави съгласно хиндуистката религия.

Зимната част е по-топла през зимата, когато температурите са по-ниски. Според нашите представи не, но соред тях 15 градуса си е вече зима.

Храмът отвън:

Отвътре по всички стени има място за свещи:

И мястото за молитви:

Излизаме и минавайки покрай високата стена тръгваме към храмовия комплекс Сикри.

А това е гърба на двореца на краля с библиотеката на втория етаж. Отзад се вижда по-добре като че ли.

СИКРИ е на един хвърлей разстояние от Фатехпур, буквално. Всичко е в мюсюлмански стил, изписани красиви стени и задължително влизане без обувки. Отново! Обувките оставяме при вратата и влизаме в комплекса Jama Masjid (Петъчната джамия). Стилът е подобен на аналогичната джамия в Делхи.

Пред вратата:

През вратата:

Вратата от страната на двора:

Самата Jama Masjid:

На входа на джамията, по тавана, има множество пчелни пити:

Отвътре в типичен стил:

Ето и най-важният обект в Сикри – гробницата на Салим Чисти, човекът ползвал се с особената почит на Акбар, предсказал раждането на престолонаследника от третата му жена. С какво са запомнили човека… Вероятно е имал и много други достойнства като придворен астролог, но това, че е накарал краля да се ожени трети път за хундуистка е било от решаващо значение за продължението на могулската доминация в Северна Индия.

Гробницата първоначално е била направена от червен камък, но впоследствие е била облицована с бял мрамор. Знаем, че белият мрамор не е бил предпочитан материал от Акбар, но за сметка на това неговият внук е бил направо влюбен в този красив и много скъп материал.

Вътре в гробницата се влиза само с покрита глава. Има постоянен поток от хора, които минават и се молят на гроба на Салим. Там има и служител, който срещу някоя рупия дава червено-жълт конец, който се връзва, на една от четирите вътрешни стени на гроба и предварително намисленото желание се сбъдва.

А тази съседна и по-голяма по размер гробница е на Islam Khan, внук на Салим Чисти:

Панорама на двора с двете гробници, в който се събирали до 10 хил. души за молитва. Въпреки, че е по-голяма, гробницата на внука не може да се сравнява по красота с тази на именития дядо:

Накрая стигаме и до Buland Darwaza – вратата на победата. Построена е през 1602, за да се увековечат победите на Акбар Велики. Най-голямата в Индия и една от най-големите в света триумфални арки.

От външната страна на вратата – местни жители, просяци, събуващи се чужденци… За всекиго по нещо.

В наши дни, в подножието на древния мъртъв град на крал Акбар, има цяло село, вероятно изхранващо се покрай старинните забележителности в района. Всеки продава нещо, всеки за нещо те заговаря… Честно казано се притеснявах за обувките си, да не говорим за ходенето бос. След всяка подобна разходка чорапите се изхвърляха, а краката се дезинфекцираха преди да си ги сложа отново в обувките. Имахме и едни хотелски чехли от първия ден в Делхи, но все ни изненадваха със събуването и все не бяха у нас. В крайна сметка се отървахме без проблеми. Може би пък страховете ни са били пресилени…

Напуснахме това място, носещо толкова истории за краткото време, през което е било населено. Само 15 години, а толкова вложен труд! Минахме покрай Фатехпур, а зад гърба ни се вижда Сикри:

Качихме се на нашето тук-тук и преминахме през Agra Gate на път за паркинга, от който трябваше да се качим на колата.

Тези 37 км от Фатехпур до Агра се оказаха ужасни! Пътувахме вероятно повече от час, при това в страшно задръстване, предимно от пешеходци. Последният участък от пътя се оказа в ремонт и минахме през уникално пренаселен район – имах чувството, че всички са излезли на улицата, за да не можем да минем. Колата се движеше с около 5 км/ч! Шофьорът демонстрира завидно спокойствие. Въобще не усетих да се е изнервил. Имам чувството, че духовността на индийците ги прави спокойни и добри, въпреки несгодите, в които живеят. Е, вероятно не всички са такива, но хората с които си комуникирахме бяха изключително добронамерени и отзивчиви.

Накрая пристигнахме в хотела в Агра, който се оказа, че е Heritage Hotel. Сградата явно е била някаква историческа забележителност, която е реставрирана и направена на хотел. Нямаше категоризация, но ни казаха, че отговаря на 5 звезди. Дадоха ни ключ от стаята, който се оказа ключ от катинар, с който се заключват помещенията тук.

Нашата стая е била на император Shivaji Maharaj:

Входната врата и втората врата към задния двор:

Спалнята:

Банята:

Цялото обзавеждане беше старинно, тавана на стаята бе висок около 5 метра… Явно са гонили някакъв стил, който аз не можах да дооценя, защото вътре беше студено и неуютно. Явно хотела е доста скъп, но в сравнение с този в Джайпур ми се стори не чак толкова на ниво. Веднага пуснахме електрическия радиатор, за да затоплим помещението и разгледахме територията.

Задният двор, погледнат през втората врата, в който се подготвяше някакво парти за Св. Валентин:

И предната част на хотела с градината:

А това съм аз с гирляндите от живи цветя, с които ни посрещнаха:

Тези гирлянди се срещат навсякъде при празнични поводи – сватби, партита и др. Просто често използвана украса… Отговарят на цветността в Индия – всичко трябва да е шарено, красиво, с ярки цветове и да създава настроение.

Вечеря в ресторанта на хотела в 20:00 часа:

Вечерен куклен театър за забавление на гостите:

За тази вечер това е всичко. Другата сутрин беше планирано най-после посещението на едно от новите 7 чудеса на света, това, което никой човек, дошъл в Индия, не бива да пропуска.

Share
This entry was posted in ИНДИЯ. Bookmark the permalink.

Leave a Reply