4. НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.

ELEPHANT SAFARI PARK

С ранна закуска започнахме втория си ден на остров Бали. Да е ранна, не е чак толкова, но за нашите навици да си поспиваме, всичко преди 9 си е твърде рано. Да, но точно тази сутрин концертът започваше с взимането ни от хотела в 8:30.

Автобусчето беше на самия парк, а резервацията ни я направи Мая, съпругата на Косьо. Всичко се уговаря предварително, защото в дадена група с автобус може да няма места. Мая провери от предния ден всичко и ни резервира.

Пътят не беше много като километри – около 40, но за сметка на това пък времето от час и половина за минаването му ми се стори от една страна доста, а от друга недостатъчно за да си доспя. Още повече, че с нас пътуваха някакви холандци и група австралийки – и двете компании доволно шумни.

На фона на австралийския английски, който не се и опитвах да разбера, минавахме по много тесни междуселски пътища. С наближаването на района на гр. Таро се появиха и терасирани оризища покрай пътя, оградени с палмови горички. Гледката определено си заслужаваше, но нямах възможност да снимам в движение.

Пристигнахме на паркинга на Elephant Safari Park и един служител ни посрещна като ни подкани да го последваме.

След като ни провериха имената в някакъв списък се установи, че всичко ни е платено (от Мая) и ни посочиха алеята, по която трябваше да вървим.

След малко стигаме до нещо като изкуствено езеро и от другата му страна – се виждат и слоновете, заради които сме дошли. Още преди визуалния контакт, усетихме присъствието им по миризмата. Истината е, че хората от поддръжката чистеха постоянно и нямам оплакване от хигиената.

Програмата беше следната според разясненията на гида от самия парк – имаме възможност да понахраним слоновете, докато чакаме да ни дойде реда за езда. След това през определени интервали от време има шоупрограма. Имахме и предлатен обяд на шведска маса без да се включват шведите. Към 13:30 часа ни казаха да сме обратно на изхода при паркинга.

Започнахме с бъркане в един варел с нарязани бамбукови трески и ги подавахме в началото плахо, а после съвсем спокойно на няколкото слончета, застанали до оградата.

За да се отблагодари, слонът ни слага последователно венец от цветя.

А тук не сме ли като приятели от детинство?

Малките още не са съвсем възпитани и си позволяват да се бият за храна.

Няколко думи за мястото. Този парк или ферма е построен за около 3 години и е открит през 2000 г. Разположен е на 2 хектара и в него са предвидени всички удобства за животните.
Във фермата има общо 30 слона. Последните три от тях са още бебета и са родени тук. Специализиран персонал се грижи за всичко и смея да твърдя, че нещата изглеждат перфектно, а животните се чувстват щастливи. Продължителността на живота им е до 50-60 години.

Вдясно на картата се вижда трасето за сафарито, редът за което ни дойде. Качиха ни по двама на слон – не може повече. Потеглихме на обиколка и още от началото започнахме да си говорим за морска болест и как се хваща тя.

Нашият слон се казваше Пита и е на 27 г. Слонът с Мери и Вики се казва Тиса и вече е стар – на 49 г.

Водачът на слона на Мери и Вики им посочи един много голям черен паяк, който бил отровен. Нашият водач пък ни каза, че не е опасен. Във всеки случай както си висеше на дървото съвсем спокойно можеше да му минем през паяжината.

Прибираме се обратно към пристанището за слончета, но преди това трябва да минем през водата за разхлаждане. Прибраха ни фотоапаратите да не се намокрят и служител на ателието за фотография ни снима.

Така като се гледам на снимките върху слона ми се струва, че го докарвам на стойка като един млад махараджа.

Като приключихме обиколката върху слонове отскочихме набързо да си оползотворим предплатения обяд. Храната не беше никак лоша, особено за хора които обичат екзотична кухня. Децата ни не влизат в това число. За тях не си струваше да се плаща по 22$ за обяд.

Точно приключихме и на арената започна поредното шоу. Побързахме да се наредим сред редиците на зрителите.

На част от зрителите им беше топло, та слончето ги поразхлади.

А това е слонът-художник:

Срещу някаква сума се предлагаха тениски, изрисувани от слон.

В края на всеки номер се изпълняваше поклон към публиката придружен с овации.

Футболни умения – познайте дали топката влезе във вратата от първия път!

… „Още ли ви е топло?! Ето ви!”

Представлението приключи, а на нас ни остана още време до автобуса. Снимахме се пак с местните колкото едри, толкова и добрички обитатели.

След това се изтегнахме се в една беседка точно срещу „хотела” на слоновете. Това са кръгли участъци без трева, в средата на които има верига, за която заключваха животните вечер. Така спяха.

Тръгнахме лека полека към изхода. Красива обстановка, езерца с риби кои…

… въобще – приятна обстановка за разпускане. По средата на пътеката ни пресрещна един от служителите на парка и ни помоли да побързаме, защото автобуса само нас чакал! Е как!? Часът бе едва 13:00 и аз си мислех, че сме подранили.

Явно наистина всички се бяха събрали предсрочно, защото бях убеден, че срещата беше в 13:30. Седнах на предната седалка между шофьора и една пълничка австралийка… Надеждата ми бе да поснимам през прозореца. Опитах се.

Не ми беше особено удобно притиснат от двете страни, но геройски издържах. Заговорих австралийката и разбрах, че леля й е вече за 20-ти път в Бали. И как няма да е, след като полетът й до Денпасар е 3 часа! Освен това в Австралия животът бил много скъп и на тях в Бали всичко им се струва адски евтино. Въпреки това се бяха настанили в по-евтин от нашия не толкова локсозен хотел.

В хотела пристигнахме в 14:30 и се очерта следобядът да ни е свободен за плаж и басейн.


Така и направихме. Около час и половина се отдадохме на почивка в стаята и после още толкова на разходка до морето.

Този ден Косьо имаше работа но се разбрахме с Мая и Мия да се видим на вечеря в Пица Хът. Ресторантът бе съвсем близо до хотела ни и се разходихме до него. Всички местни ни гледаха с нескрито учудване – как така ще ходим пеш, та ние сме бели! Тук не е прието така. Всички се движат или с коли, или с мотори.

Точно седнахме в пицарията и пристигна и Косьо на мотор. Компанията стана съвсем пълна.

За съжаление у нас в България тази верига заведения вече затвори. Много вкусни неща се предлагат и най-важното – децата харесаха храната. Така че Пица Хът е един добър вариант за приемлива за цялото семейство храна, когато се намираш далеч от дома.

Това беше едва вторият ни ден в Бали. Дотук разходките ни бяха свързани повече с атрактивни за децата места. С Мери си изпълнихме и обещанието да яздят слон – преживяване, което горещо препоръчвам на всеки. От тук нататък ще наблегнем на обикалянето на храмовете на Бали, а те са наистина много!

Share
This entry was posted in ИНДОНЕЗИЯ, БАЛИ. Bookmark the permalink.

Leave a Reply