03.04.2012
Този път станахме рано! Иначе нямаше да успеем с нищо. За 12:45 имахме уговорка с таксито, с което ходихме до Batu Caves да ни чака пред хотела. Самолетът ни за Бали излиташе в 15:45 и два часа преди това трябваше да сме там. Ясни правила.
Експедитивно стягане на багажа, закуска и хайде към KLCC и кулите Петронас! Този път се класирахме на първо място пред комплекса за деца Petronais и в момента, в който го отвориха – хоп, на касата! Цената за посещение за възрастен е 25 рингита, за дете е 15, а в нашия случай – семейна карта за 50.
Накратко за какво става дума.
Собствениците на най-голямата петролодобивна компания в Малайзия са тези, които са построили кулите. Направили са още какво ли не и едното от тези много неща е комплекс за обучение на деца чрез занимателни игри. Ще се опитам да изясня как.
Късат ни билетите и ни товарят в една черна вагонетка, която тръгва по релси през тъмен тунел. Започват да ни говорят на английски за древността, за джунглата и за това как човекът живее в околната среда… Не мога дословно, но идеята е да се покаже, че околната среда е грижа на човечеството.
С поредица от задачки и разяснителни съоръжения на децата се подава информация, която иначе трудно биха възприели. Ще се опитам да покажа някои от местата в комплекса с уговорката, че ние бързахме и това, което съм снимал е една извадка от всичко налично.
Снимането е разрешено при изложбената зала. Навсякъде по стените има различна информация за факти и теории, задачки и любопитни експерименти.
Ефективно управление на автомобил – как да изминем максимално много път с минимално гориво при това спазвайки правилата за движение:
Лесно ли се управлява багер…
Ефект на огледалата – дупката е дълбока едва 5 см, а изглежда огромна.
Как е изглеждал праисторическият свят…
Свържете с непрекъсната линия 1 с 1, 2 с 2 и 3 с 3, така че линиите да не се пресичат и да не излизат от правоъгълника. Сещате ли се как? Стефчо се досети преди мен и с Виктория получиха награди.
Затворена биосфера. Как става така, че растенията фотосинтезират, а охлювът се храни? Няма достъп на външен въздух. Звучи ми малко нереално, но тази колба би трябвало да пресъздава живота на нашата планета.
Демонстрация на земетресение и неговия ефект: 1. Върху сгради и 2. Върху воден басеин. Показаха как се получава цунами.
Ефект на махалото и как регистрираме на лист хартия графиката му на движение. Получават се красиви фрактали, които Вики си взе за спомен.
Управление на самолет:
Футбол с роботи:
Различни компютърни игри…
15-минутно шоу с математически и физически задачи за деца.
Поредните малайзийци, които помолиха да се снимат с децата докато чакахме да влезем в симулатор.
Модел на нефтена платформа:
Пускаме едновременно две еднакви топчета по права наклонена релса и по същата, но извита в дъга. Кое стига първо, това по правата с по-краткия път или това по извитата? Практически експерименти.
Уред за измерване на времето за реакция.
Соленоводен аквариум.
Демонстрация – как се чувстваш по време на ураган с различна сила.
По дефиниция ураганът е силна тропическа буря, която се формира около тропиците и може да бъде широка до 1000 км и има силни спирални ветрове навътре и нагоре със скорост от 119 до 320 км/ч. Ураганите са 5 категории според скоростта на вятъра: 119 – 153 км/ч е категория 1; 154 – 177 км/ч е кат. 2; 178 – 209 км/ч е 3-та; 210 – 248 км/ч е 4-та категория и над 248 км/ч е 5-та.
В следващата зала си правиш някакъв колаж и си го изпращаш по мейла.
На изхода:
Това беше последното нещо, което видяхме от Кулала Лумпур. От тук нататък тръгваме по познатата ни улица…
Най-ниската сграда в далечината е нашият 28-етажен хотел зад който стърчи телевизионната кула. Направо е като джудже на фона на останалите колоси. Стигаме си в стаята в 12 часа, стягаме набързо багажа и в 12:45 слизаме в лобито на хотела, където вече ни чака таксито.
Пътуването до летището отнема около час и ни коства 100 рингита. Както сме 4-ма, това е най-удобния вариант. Докато бяхме в Малайзия имахме късмет с времето. Не беше така по пътя за летището. Започна да ръми и малко по-късно се изсипа ужасен тропически дъжд! Толкова силно валеше, че аз лично, седейки на предната седалка, не виждах нищо. Шофьорът, обаче, видимо притеснен от това, че гоним самолет, не спря да кара. През целия път дъждът намаляваше и се засилваше. Малко преди да преминем покрай пистата за формула 1 Sepang, една кола беше излетяла встрани от пътя. Явно е карала доста бързо. Около 100 м след нея дъждът рязко спря, а асфалтът беше сух, т.е. на това място не беше валяло. Какъв малшанс за шофьора!
Пристигнахме на летището и след кратка ориентация си чекирахме багажа към Денпасар. Air Asia ни накараха да си извадим малко дрехи от куфара, за да влезем в лимита от заявените и платени предварително 2х20 кг куфари. Панаир! За следващия полет явно ще трябва да си доплатя за повече килограми.
Типично по азиатски никой не бързаше. Качването в самолета започна чак когато вече трябваше да сме излетели.
Напуснахме Малайзия с отлични впечатления и с удоволствие бихме се върнали пак.
Следващото място, което ни очаква е Бали, Индонезия.
