04. ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

ВОДОПАДИТЕ ЕРАУАН

Предната вечер стигнах до откритието, че мястото на което сме попаднали в тайландската джунгла е райско. Оригинално обзаведените бунгала дори могат да минат за луксозни. Имаме си топла вода, масивни дървени мебели-уникати, климатици, вентилатори, кана за вода и кафе, просторни помещения, кърпи, еко сапун и еко шампоан… Всичко е еко. Даже и домашни насекоми си имаме от време на време. Аз намерих огромна стоножка в мивката, някой намери скорпион, а друг мишка във ваната… Но нали сме сред природата, та и това минават за еко находки.

Собственичката на хотела се оказа, че е член на кралското семейство. Съпругът й е внук на крал Рама V. Комплексът от бунгала е бил направен, за да си почиват на спокойствие и да си канят гости. Явно е имала възможност и е събирала или направо поръчвала да й изработват дървените и каменните маси, столове и пейки, с които е обзаведен целия комплекс. Самата тя идва рядко, но вместо нея това място управлява и стопанисва изключително приятния и интелигентен тайландец Уин.

Уин живее наблизо и говори чудесно английски. Учил го е сам. Работи за знатната дама от много години. Само веднъж за една година е опитал да поработи за повече пари в Патая, но съпругата му го помолила да се върне при нея и децата и сега отново е тук.

Къщичките, пръснати из гората са 23 на брой, но никога не ги дават всичките накуп. Винаги оставят резерва. В нашия случай повече от половината останаха празни, за да не ни притеснявали други хора, докато си почиваме. Всяка изглежда различно и са свързани с пътеки. На рецепцията даже има велосипеди за по-бързо придвижване.

Сенчесто е и жегата не ни тормози. Даже нощем се завиваме, което на фона на температурите в Тайланд е странно. От всички страни ни заобикаля гора и усещането за свобода е страхотно.

Сутрин Уин ни предлага два варианта закуски – американска и тайландска. Ако човек е гладен ще му допаднат и двата вида. Някои от нас, които не са свикнали да ядат рано, помолиха за фреш вместо храна и го получиха.

Дните в джунглата, обаче, не са предвидени за лежане. Имаме си планирани развлечения за цялата светла част от денонощието. Качваме се на два високопроходими пътнически пикапа и тръгваме към водопадите ЕРАУАН.

По пътя пресичаме река и спираме за снимки. Реката се казва Куай Яй.

Река Куай в действителност няма. Има Куай Яй (тази) и Куай Ной, на която се намира хотела и плаващия ресторант, в който обядвахме предния ден. При град Канчанабури двете се събират в река с име Ме Клонг, която се влива на свой ред в Тайландския залив.

Нашата цел е доста популярно туристическо място и посещението е добре да става по-рано сутрин, преди туристите от Банкок да са пристигнали с огромните автобуси.

Национален парк ЕРАУАН е забележителен най-вече с водопадите си, които са обособени на 7 стъпки или нива. Природата е не по-малка атракция, както и животинският свят.

По маркирана пътека вървим срещу течението на реката и последователно минаваме първото и второто стъпало на водопадите. Разстоянията между тях са приблизително от 200 до 500 метра.

Във водата има риби, а по дърветата маймуни. Другите животни са се изпокрили от хората.

Колкото по-навътре и нагоре стигаме, толкова изкачването става по-трудно. Ще спрем на петото ниво, защото по предварителна информация до шестото и седмото се стига доста по-бавно, по-трудно, а на финала се изискват и катерачески умения.

Междувременно минаваме покрай третата и четвъртата стъпки.

До петото стъпало или ниво стигаме за около час. То е най-красиво, а все още не е и пренаселено.

Събличаме се по бански и внимателно влизаме във водата. Вниманието е заради множеството камъни. Водата, както се вижда, изглежда много приятна за плуване. Изненадата, която се крие под повърхността са рибите. Застанеш ли за малко на място без да се движиш и веднага започват да ти кълват краката и да ти ядат умрелите епителни клетки. Попаднахме на безплатни фиш-спа процедури! Не всеки ги приема спокойно. Не знам защо хората изпитват такъв страх от рибите – та това тук не са пирани. А и да бяха – в Перу видяхме, че не са страшни.

Другата екстра на водопада е функцията „джакузи”. На снимките водата може да изглежда като мляко, но не – вода си е! И не, не сме в Рая, а в Тайландската джунгла.

И… това не са ангели! Само приличат на такива.

А това пък не са дяволи, а някакви страхливи покорители на водопади.

Мястото започна да се пълни с народ и е време да го освободим. Не защото не можем цял ден да се киснем, а просто имаме и други планове, които са свързани с часове.

До паркинга стигаме за по-малко от час. Там хапваме по нещо за обяд и се качваме отново на пикапите.

Share
This entry was posted in ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА. Bookmark the permalink.

Leave a Reply