ТАДЖ МАХАЛ
Агра е известен за всички като градът, в който се намира едно от новите седем чудеса на света – Тадж Махал (Taj Mahal). Разбира се, това е основната причина за популярността му, но за да се стигне до нея, трябва първо да отбележим, че това е мястото, където могулите начело с Бабур са се заселили и са го направили своя столица някъде около или малко преди 1526 година. От тук династията е управлявала Северна и Централна Индия близо 200 години. Както вече казах по-рано, за около 15 години управлението е било преместено във Фатехпур, но след трудностите там, отново се е върнало в Агра.
Династията на могулите се гордее с двама свои велики владетели. За първия от тях говорихме вече – това е Акбар Велики, който е вложил цялата си енергия за разрастване на империята. Вторият е неговият внук – Шах Джехан (Shah Jehan). Защо именно той е вторият велик могулски владетел ще разберете от това, което ще ви разкажа и покажа.
Както обикновено, сутринта на 15 февруари 2010 г., след закуска ни натовариха на зачисления автомобил и тръгнахме… Не беше за дълго, т.к. хотелът ни в Агра се оказа доста близо до началната точка за посещение на комплекса Тадж Махал.
От билетния център ни купиха билети (750 рупии за чужденец и 20 рупии за индиец). Билетът включваше бутилка минерална вода, калцуни за обувките и трансфер с електромобил до една от трите врати. Цената му беше най-високата за туристически обект в Индия, но си заслужаваше.
Електромобил:
По маршрута на електромобила:
В Тадж махал е забранено носенето на музикални плейъри. Трябваше да оставя в колата също и джобното си ножче и GPS-а, които също не бяха сред позволените за носене вещи. Не запомних всичко забранено за внасяне, но … мобилни телефони можеше да си носим! Някъде бях чел, че не давали да се внасят телефони – е, това просто не е вярно! Мисля, че за видеокамери имаше някакви ограничения, но ние снимахме видео с един малък фотоапарат, така че нямаше как да ни го забранят. Не че не може и с телефон да се снима клипче… Както прочетох впоследствие – с оглед на сигурността, разрешените за носене предмети в комплекса са 5: малка прозрачна бутилка с вода, малка видеокамера, фотоапарат, мобилен телефон и малка по размер дамска чанта.
Ето тук проверяват за оръжие и всякакви забранени предмети. Проверката е щателна по индийски – ако си чужденец, значи вдъхваш доверие:
Влизаме през Източната врата на комплекса:
Целият комплекс Тадж Махал се състои от много красив главен вход (на юг), огромен парк с водни канали, които го делят на 4 части, самият мемориал Тадж Махал в северната част, западно от него мюсюлмански храм, а източно – къща за гости. Зад гробницата на север минава река Ямуна. Целият комплекс е заграден с красива стена, а извън стената, източно и западно от главния вход са гробниците на другите две съпруги на Шах Джехан.
Няма как да не разбере човек, кой е главния вход! Вижте сами!
Гледката не е ли наистина красива? Виждайки входа си представям какво ни чака нататък!
Групата, включително екскурзовода. Ако не ме виждате, това е защото съм някъде зад обектива:
Интересно, имаше засилена охрана. Или някой големец предстоеше да дойде или се опасяват от злонамерени лица. На нас това не ни пречеше, напротив!
Зад оградата се вижда гробницата на една от другите две жени на Шах Джехан:
Входът, от който влязохме в първия двор и отляво зад оградата – гробницата на третата жена. Другите две жени са били просто съпруги и никога не са били така почитани като любимата Мумтаз.
Влизаме през главния вход и … Тадж Махал!
Величествено! Гледайки от това разстояние въобще не осъзнавах голко масивен и огромен е в действителност този паметник. В най-високата си точка е 73 м, но като застанеш в основата и се чувстваш ужасно малък.
Има много истории за това как е построен Тадж Махал. Има и много написано в интернет… Аз ще се придържам към това, което ни разказа нашия любезен екскурзовод. Мисля, че на неговите думи мога да вярвам и се надявам, че съм разбрал максимално точно това, което ни разказа.
Принц Курам, преди да се възкачи на трона и да стане Шах Джехан, се запознал с Арджуманд Бану в крепостта на Агра. Тя продавала в своя магазин за коприна и мъниста на пазара в харема и той я забелязал докато ловял риба в градинското езеро. Мястото, където я е зърнал за пръв път ще ви покажа, когато разглеждаме Форт Агра. Така пламнала любовта между двамата и 5 години по-късно те се оженили. Както било прието тя си сменила името на Мумтаз Махал веднага след като съпругът й се качил на трона. Междувременно, преди да се оженят, принцът се оженил за персийска принцеса, но бракът бил само по политически причини.
Любовта на Курам и Арджуманд била безгранична. Като негова любима жена, тя ходела навсякъде с него, вкл. и когато кралят воювал. При поредния военен поход Мумтаз умира, раждайки четиринадесетото им дете (момиче). Това се случва през 1631 г., когато тя е била едва на 39 годишна възраст. На предсмъртното си легло, кралицата помолила съпруга си, да направи мавзолей над гроба й така, че да увековечи огромната им любов. Шах Джехан бил съкрушен от загубата на любимата си жена. Обявил десетгодишен траур в държавата и решил да построи наистина нещо уникално, толкова красиво и величествено, колкото била любовта му към Мумтаз.
Земята, която харесал за гробницата била собственост на кралската фамиля на Раджастан, за която вече стана дума. Откупил я от тях, наел няколко прочути архитекти, между които и мюсюлманския Устад Иса и строителството започнало. За разлика от дядо си, Акбар, Шах Джехан бил привърженик на белия мрамор. Мраморът, който използвали за строящата се гробница е от Западен Раджастан и струвал скъпо. Не случайно! Това е един от най-качествените мрамори в света – неговият цвят е напълно бял и притежава три качества, които се срещат изключително рядко. Вследствие на особената си кристална решетка, която се състои от около 1 млн. кристала на кв. м мраморът, от който е построен Тадж Махал е:
- Много твърд и здрав.
- Не пропуска вода, не е хигроскопичен.
- Пропуска светлина, притежава транслуцентност, каквато обикновения мрамор няма.
За строителството са били ангажирани 22 000 работници за срок от 22 години (1631–1653), колкото е било необходимо за да се завърши това уникално творение. Защо уникално… Ами цялата гробница, изградена от специалния мрамор е гравирана с полускъпоценни камъни. Никъде няма рисунки. Всичко е вградено в мрамора. От 22-те хиляди работници, 21 000 са били мюсюлмани, които по традиция са най-добрите майстори в обработката на камъни. По архитектурните елементи се виждат и гравирани в мрамора пасажи от свещенния Коран. Всичко това прави паметника толкова забележителен, че абсолютно заслужено той бе избран за едно от новите 7 чудеса на света.
Разглеждайки снимките ще коментирам детайлите, но това, което искам да добавя още е, че освен велик паметник на Любовта, Тадж Махал може да се нарече и паметник на Симетрията. Всичко в комплекса е симетрично, спрямо осевата линия минаваща от север на юг. Самата гробница погледната от всички страни изглежда еднакво. Има един единствен елемент, който нарушава симетрията, за който ще ви кажа, ако не го откриете сами.
Красотата на архитектурното решение е безспорна. Самите кули не са напълно отвесни. Всичките те са скосени към върха си, но външната им стена е отвесна. По този начин се получава нещо като лек наклон навън, така че в случай на бедствие ако паднат, то това да стане навън, а не навътре към гробницата.
Цялата ни група, снимана от екскурзовода. Май нямаме друга снимка всички заедно.
Ислямът е бил официалната религия по това време. Могулите са били толерантни към всички други религии, но естествено са си строяли джамии, съгласно своите възгледи. Нормално е и след като почти всички анагажирани в строежа са били мюсюлмани, тук също да има джамия.
Наистина, направен от червен пясъчник като контраст на Тадж Махал, храмът остава трудно забележим пред ослепителния вид на главната постройка, но ако се загледаме внимателно ще видим колко изящно е проектиран и изпълнен той.
Куполите от бял мрамор се нуждаят от почистване. Това става относително често и въпреки това се вижда разликата между почистения и непочистения купол:
Фрагменти от фасадата на Тадж Махал в по-едър план. Виждат се и гравираните текстове от Корана.
Малко преди да се качим в Тадж Махал трябваше да си сложим калцуните, които ни дадоха с билетите. По този начин се съхранява мраморния под от замърсяване и изтриване.
Ето тук се вижда входът със стълбичките към второто ниво, нещо като тераса на гробницата:
Самата тераса – обширна и удобна за разходки и разглеждане:
Това е входът към вътрешността на Тадж Махал, мястото където са положени тленните останки на Мумтаз и впоследствие на Шах Джехан. Вътре снимането е забранено.
Орнаментите около входа:
Орнаментите от полускъпоценни камъни са подчинени на цялостната концепция за симетричност. Използваните камъни са със специално подбрани качества. Кармелит е оранжевият камък, който при осветяване свети в оранжево. Обработката е била изключително ръчна и е отнемала много време.
Влизаме в гробницата на Мумтаз… Малко непозволени снимки ви дават възможност да видите красивите орнаменти около саркофага на Мумтаз и на нейния съпруг Шах Джехан. Има и подземна крипта, в която са истинските гробове на краля и кралицата. Така било прието – да има частен и обществен гроб. Интересното е, че като застанеш вътре и погледнеш през вратата към главния вход на комплекса, всичко изглежда подредено като по конец върху оста север-юг, без използването на никакви съвременни измервателни уреди! Удивителна прецизност! И все пак основният акцент във вътрешността на мавзолея е наистина изящните гравюри от полускъпоценни камъни върху белия мрамор.
А това е параванът около саркофазите. Имаше места, на които парченца камъни липсваха. Вероятно нахални туристи бяха изчоплили по камъче за спомен…
Излязохме от гробницата и екскурзоводът продължи да ни разказва. Стигнахме до най-северната точка на комплекса и от терасата се откри гледка към река Ямуна и отсрещния бряг. Там Шах Джехан е планирал и даже започнал основите на голяма черна гробница… за себе си. Искал е да бъде в контраст на гробницата на Мумтаз, разположена на другия бряг на реката. Вижда се разчистеното място за основите.
Черният аналог на Тадж Махал така и останал непостроен. Построени били само кулите на ограждащата стена.
Контрастите явно са метод за подчертаване на достойнствата на архитектурните решения. Ето на тази снимка може да се видят орнаментите на Тадж Махал на фона на джамията от лявата страна:
Време за снимки около входа на Тадж Махал:
Преди да продължим – гледка към централния вход и парка:
Къщата за гости е построена отдясно на Тадж Махал, симетрично на джамията. Казват, че е била построена точно заради симетрията и реално не е била използвана въобще.
Деца от индийско училище, на посещение. Почти навсякъде, където ходехме, виждахме подобни организирани групи от ученици. Явно всеки индиец трябва да познава историята и културата си.
Изглед към Тадж Махал от къщата за гости. Изглежда еднакво, погледнат отдясно.
Фотографски трик на екскурзовода – едно от чудесата на света, отразено в моите очи:
Вътре в къщата за гости. Направена е идентична на джамията от другата страна на гробницата.
На много места в Индия, не само тук, тези папагали „Александър” си се разхождат съвсем свободно. Тук ги имаше из целия парк:
И отново задължително имаше и катерици. Екскурзоводът ни показа как си взимат бонбон от ръка. Много са смели и постоянно обикалят около туристите.
Тадж Махал и паркът около него от друг ъгъл:
Докато Акбар Велики е изиграл огромна роля в разширяването и укрепването на могулската империя, то Шах Джехан е бил наричан господарят-строител. Той е придал облика на могулската цивилизация. Обичал е всичко да бъде голямо и бяло… Стилът на могулската архитектура е най-силно повлиян именно от неговия вкус. Годините на неговото царуване се наричат Златните години на могулите.
Част от стената около комплекса:
Централният вход погледнат от вътрешната страна:
Ние излизаме, но възхищението на лицата на влизащите ни кара отново да се обърнем назад:
Цветовете са се променили леко, в зависимост от местоположението на слънцето и осветеността. Тадж Махал изглежда различно сутрин на изгрев слънце, денем и вечер при залез… Даже при пълнолуние, казват, че изглежда особено завладяващо. Ефектът на специалния бял мрамор е, че при различна осветеност паметникът отразява различно светлината.
По обратният път…
… стигнахме отново до билетния център:
Ето тук една алтернатива на електромобила. Много често срещана конфигурация, особено когато минавахме покрай земеделски райони. В конкретния случай оборудването е клас туристическо.
Бях ви обещал да споделя кое е изключението в симетрията на комплекса Тадж Махал. Някои от вас може да са забелязали, а други не… Не бихте могли да го видите, ако не бях нарушил правилата за снимане вътре в гробницата. Тялото на Шах Джехан е положено отдясно на тялото на Мумтаз. Това действие след смъртта му е нарушило идеологията за симетрия на целия комплекс. Въпреки това, мисля, че няма по-подходящо място за този достоен владетел от това, на което са положили праха му. По този начин те остават заедно и след смъртта си в паметта на поколенията.
Това беше кулминацията на нашето пътуване в Индия. Нямам подходящи думи да опиша впечатлението си, а и не съм се впускал в многословни описания. Надявам се снимките да говорят сами за това, на което бях свидетел. Кулминация на пътуването, но не бих казал, че това, което ни остана да видим не заслужава внимание. Беше обяд и време да хапнем нещо, а след това предстоеше да посетим Форт Агра – мястото, от което могулите са управлявали и което е неразделна част от историята за Шах Джехан и Мумтаз Махал.
