ХРАМОВЕТЕ НА ОСТРОВ БАЛИ
На 6 април посрещнах изгрева на плажа в Санур. Часът бе необичайно ранен за мен – 6:10. Още не бях свикнал с часовата разлика съвсем и се будех необичайно рано. Това си беше жив късмет, защото гледката на изгрев слънце е наистина невероятна. Няма как да я покажа със снимки така, както изглеждаше в действителност, но ще се опитам да дам бегла представа.
В далечината се вижда силуета на единия от трите действащи вулкана на острова. Ако не се лъжа даже това е Агунг, на склона на който се намира и комплексът храмове Бесаки.
На брега сутрин рано е доста оживено. Някои се молят традиционно, а други просто се наслаждават на топлите води и свежото утро.
Традиционните балийски увеселителни лодки имат от двете страни стабилизиращи греди от бамбук.
Когато слънцето се покаже, температурите започват рязко да се покачват. Денят започва, а с него и животът на острова се завърта на пълни обороти.
Имахме малко време преди Косьо да ни вземе от хотела и го оползотворихме в басейна.
В 11:00 тръгнахме от хотела. Днешният ден беше посветен на храмовете на Бали. На индонезийски „puri” означава дворец, а „pura” е храм. Близки думички и ще се старая да не образувам множествено число на „pura” така както би ми звучало на български.
Както навсякъде из интернет може да се срещне, Бали е островът на хилядата храма. Всъщност те не са хиляда, а много повече. Един уместен въпрос е защо са им толкова много? Причината е проста – всяко населено място задължително притежава поне 3 храма. Първият е на предците или Pura Puseh. Вторият е храм на града или Pura Desa, а третия е на мъртвите или Pura Dalem. И трите се използват при определени ритуали, но най-често церемонии се провеждат в Pura Desa – просто всички важни събития в живота на балийците се отбелязват именно там.
Първият храм, при който спираме, е Pura Desa Puseh. На път ни е, а изглежда толкова красив, че не си струва да го пропускаме.
На всеки от нас дават по един саронг – кърпа, с която си увиваме тялото от кръста надолу. Това е изискване във всички храмове на острова. На някои места се плаща, на други е просто с доброволно дарение, а не трети си е напълно безплатно. Тук дадохме като дарение някаква малка сума от 10 000 рупии (около 1,60 лв.).
Влизаме навътре и разглеждаме красивите форми на отделните секции в храмовия комплекс.
Децата изпробваха музикални инструменти.
След като силното слънце ни напече порядъчно се отправихме към изхода и климатизирания автомобил.
Не знам дали забелязахте как изглежда входът на Pura Puseh, но по същия начин е направена и нещо като врата към следващото населено място, през което минаваме.
Попътно се наслаждаваме на природата и организирания безпорядък, създаден и поддържан от моторите и автомобилите по пътищата на острова.
Навлизаме постепенно в планинските райони. На билото на един баир, след кратко изкачване, Косьо предлага да пием кафе в едно крайпътно ханче.
Ресторантчето не е нищо особено, но е разположено на склон с невероятна гледка към терасовидна плантация за люти чушки.
На всичкото отгоре заведението си имаше и нещо като градинка с красиви цветя и езерце, в което плуват рибки.
След като релаксирахме около 30-40 минути продължихме към планината Агунг. Както вече споменах това е един от трите вулкана на Бали. За последен път е изригвал през 1964 г. и все още е действащ. Даже от време на време изпуска дим. Това е и най-високата точка на острова (3142 м), а балийците имат различни религиозни предания във връзка с тази свещена за тях планина.
Някъде в подножието спряхме при пропусквателен пункт. Тук ни чакаше местният екскурзовод, без какъвто няма начин да ни пуснат в района на храмовия комплекс Бесаки. Всичко е измислено отново като метод за изтръскване на туристите. Дали ако си местен ще те карат да си наемеш човек?!
След това ни спряха и полицаи, които бяха затворили пътя поради празненствата в храма. Това не им попречи да ни приберат 65 000 рупии за входни билетчета. Тръгнахме по страничен заобиколен път, който по принцип не е разрешен за чужденци. Поради липсата на друг вариант, местният ни гид каза, че няма да има проблем. Даже така щяхме да паркираме колата някъде около средата на целия комплекс и щяхме да спестим ходенето пеша нагоре.
Невзрачен паркинг и тъмни облаци с поредната заплаха за дъжд ни посрещнаха заедно с местен съмнителен тип. Той пазеше колите, а някакви жени около него ни дадоха по един саронг на всеки, който отново е задължителен.
Pura Besakih всъщност се състои от три основни комплекса, посветени на трите основни хиндуистки бога – Брама, Вишну и Шива. Като за начало ни поведоха към храмът на Брама, богът създател.
Преминахме през характерния по стил вход и влязохме вътре. Откри се гледка към планината, очарователно обвита в облаци и придаваща особено внушителен вид на фона. Отправихме се право към украсен в червено олтар.
Оказа се, че в този храм не могат да влизат чужденци. Предназначен е само за церемониални молитви. Естествено, нашия гид се договори със свещеника, обяснявайки че ще искаме да се помолим и да ни пречисти.
Обясниха ни какво трябва да правим. Дадоха ни по една кошничка с листенца от цветя. Цветовете бяха различни, но се оказа, че това има смисъл – за всяка процедура се ползват различни цветове. Като част от подготовката дават на всеки и по 3 ароматизиращи пръчици.
Започнахме. Местният екскурзовод взе фотоапарата да ни увековечи по време на молитвата. Освен да снима му се налагаше на всяка стъпка да ни обяснява какво следва да направим.
Стигнахме до момента в който трябваше да отпием по глътка вода от някаква съмнителна кана… Другите не знам, но аз и Стефчо (по моя инструкция) не пихме, а само се престорихме. Не ми се рискуваше. Знам ли тази вода от къде е налята! Може би не съм достатъчно вярващ, да не кажа никак, но в случая разумът ми подсказа да не се вживявам прекалено. По-късно разбрах, че останалите са отпили – в крайна сметка им нямаше нищо.
Платихме на свещеника и направихме символично дарение за храма след като приключи цялата церемония.
Излязохме от храма на Брама и се отправихме към главния храм. Може би сега е моментът да кажа няколко думи за това място.
Pura Besakih или както го наричат местните Храмът-майка е създаден в края на VIII век според едни източници или някъде през XIV според други. Не се знае точно кога. Известно е, че са достроявани части от него през XVII век. Състои се от 18 храма за всички вярващи и още 4 за определени касти, в които достъпът е ограничен. Годишно тук се отбелязват около 70 празника. Някои от тях са по-незначителни, но има и такива като днешния, които са веднъж на 7 години. Това означаваше, че нашето посещение е съпроводено с изключителен късмет!
Имахме удоволствието да видим Pura Besakih в цялото й празнично величие. Даже облаците, обвили планината Agung, допълваха чудесно картината и придаваха загадъчност на пейзажа.
Отделните олтари, разположени в нещо като двор, ограждащ всеки храм, са изградени с нечетен брой покриви. Най-високите са с 11.
И тъй като времето не ни достигаше, за мое най-голямо съжаление се запътихме обратно към колата.
Нещо ме загложди, че не съм разгледал най-големия храм в Бали или поне, че не съм му отделил достатъчно време. Докато групата се движеше с бавни крачки към паркинга, аз реших, че 5-10 минути бързо ходене или даже тичане, ще ми позволят да разгледам още малко от това прекрасно място. Обадих се и хукнах!
Надниквах в дворчетата на храмовете и си открадвах по някой кадър от украсените за церемонии олтари и молещите се хора вътре.
Хващам по пътя към главния вход на комплекса. Не мога да се нагледам на красивите гледки, които ме заобикалят. Всичко тук е изпипано старателно до най-малкия детаил.
Стигам до нещо като малък площад…
… и по улицата вдясно от него забелязвам навалица.
Няма смисъл да продължавам повече надолу. Спирам и се обръщам. Пред мен е главния храм Pura Penataran Agung!
Всичко е толкова тържествено! Хората са облекли най-красивите си дрехи и носят различни дарове към храма. Засмените им лица те карат да се чувстваш щастлив докато си сред тях. Усмихвам се и тръгвам обратно – време е!
Стигам до колата. Моите ми се сърдят че съм се забавил, а аз съм щастлив от това, което съм видял и … усетил.
Мисля си, че всеки, който пътува до Бали просто е длъжен да посети това място. Можете да прочетете много написано, но няма да усетите истинския дух, ако не се потопите сред храмовете на Бесаки.
Платихме си 40 000 рупии за саронгите и платихме по-малко от нормалната сума на местния екскурзовод, тъй като и времето, което ни отдели бе много по-малко. По обратния път го оставихме на мястото, от което го взехме и с пълна газ Косьо ни понесе по пътя към следващия вулкан на Бали.
Пътувахме доста време по тесни планински пътчета. На места едва се разминавахме с насрещните автомобили. Шофирането в Бали не е ограничено от особено строги правила, но си е сериозно изпитание за нервите и концентрацията на водача. На много места липсват маркировки, във всеки един момент може да излезе дете или животно на пътя, а ширината със сигурност е доста под нормативите у нас. Другата сериозна трудност е ориентацията. Аз лично ползвам GPS, но Косьо се оправяше без и на моменти ми се струваше, че не минава по най-краткия маршрут. Да, но… Не всички пътища са достатъчно добри, за да рискува човек да си троши автомобила по тях. Така че моята представа за кратък път изключва каквито и да било познания по отношение на качеството на настилката.
Точно преди да излезем на билото на следващия кратер при планината Батур отново минахме покрай полицейски пост. Малко по-нататък спряхме до едно невзрачно крайпътно ресторантче с уникална гледка към кратера и езерото Батур.
Настанихме се и си поръчахме кафета и истински картофки с кетчуп за децата.
Името на ресторантчето е Baling-Baling и независимо от вида му явно е напред с технологиите – има си и страничка във фейсбук.
За изморени от път хора, прекарали вече доста часове в колата, чистият въздух и красивата гледка действат изключително релаксиращо.
Връх Батур е висок 1730 м и все още изпуска дим в качеството си на действащ вулкан. В големия кратер се е образувало вулканично езеро, по бреговете на което има няколко малки селища. Хората тук се препитават от земеделие и туризъм.
По склона все още се вижда черното петно на изстиналата лава, която не е обрасла с растения.
Разходихме се дотук за гледката. Нямаме повече време за посещения на други забележителности около Батур като храмове, балийски селища и др. Това явно ще остане за следващо посещение. Добре е да побързаме отново наобратно към южната част на острова, защото слънцето точно в 18:20 се скрива, а по пътя бяхме планирали да спрем при извора на дълголетието.
Тръгнахме в 17:00 от Батур и пътьом спряхме да си купим различни екзотични плодове. Идеята беше да опитаме колкото се може повече видове и си взехме от всичко, което ни вдъхваше доверие. Към 17:50 или около половин час преди залез спряхме на паркинга на Tirtha Empul.
Храмът Тирта Емпул е бил построен през 926 г. на място, на което е имало голям извор с прясна вода. Древна легенда разказва как преди повече от 1000 години крал Маяденава е управлявал превръщайки се в зъл магьосник. Тогава един духовник се помолил на Индра, кралят на боговете, да дойде на земята и да ги избави от злото. Докато войските на Индра нощували, Маяденава се промъкнал в техния лагер стъпвайки странично със стъпалата си, за да не оставя следи и с магия създал отровен извор в лагера. После се измъкнал отново без да оставя следи.
На сутринта войниците видяли извора, огледали и като не видяли следи от хора пили от водата. Цялата армия се разболяла. Като разбрал какво е станало, Индра създал друг извор с целебна вода като забил дръжката на знамето си в земята. Войските пили от нея и се излекували. Този извор бил наречен Тирта Емпул и бил обявен за свещен.
На другия ден войските на Индра сразили тези на Маяденава в битката, а Маяденава въпреки магиите си не могъл да надхитри Индра и бил поразен от неговата стрела. Този ден и до днес се празнува от балийците като денят на победата на доброто (dharma) над злото (adharma). Балийският календар се състои от 210 дни, така че този празник се празнува през интервал от 210 и продължава 10 дни. Името му преведено означава „Денят когато доброто победи”.
Минаваме покрай езеро с рибки кои и продължаваме към извора.
Стигаме до мястото и … цяла тълпа хора е влязла с дрехите във водата!
Ритуалното къпане и пиене на вода от извора се счита, че лекува от всички болести и дава дълъг живот на този, който вярва. Церемонията е типична за балийските хиндуисти и отново е свързана с традиционните кошнички с цветни листенца.
Няма бедни, няма богати – всички са равни. Вярват, че молитвата им ще бъде чута и изпълнена.
Оставям къпещите се и тръгвам да търся мястото, от където извира водата. Преминавам през храмовата част, в която скоро е имало церемония.
Правят ми впечатление характерните детайли в архитектурата на храмовете.
В съседство се подготвяше следваща церемония и аз лекичко шпионирам.
А Косьо, Мери и децата ме чакат до една ограда. Точно зад тях е свещеният извор!
Дъното е от бял пясък, а на мястото където извира водата пясъкът е черен. Водата изглежда изключително чиста. Има някакви водорасли все пак и плуват някакви риби, но прозрачността и хората, които пият от другата страна ме навеждат на мисълта, че става за директна консумация. Не изгарях от желание да пробвам и не го направих.
Слънцето вече залезе и беше време да си тръгваме. Нямаше повече какво да снимам, а и умората си каза думата. Все пак решихме, вече по тъмно, да минем през един специален Outlet, който Косьо любезно обеща по-рано да ни покаже.
Магазинът се намираше между курорта Кута и столицата Денпасар, така че не се отклонихме много. Напазарувахме си на безценица малко дрехи и обувки и когато се усетихме, че сме гладни се оказа, че почти всичко е затворено. Единствената алтернатива бе Pizza Hut до нашия хотел, която работи до 23 часа. Влязохме в 22:30 и хората ни обслужиха изключително любезно. Ние пък в замяна ги забавихме до 23:30, за което се извинихме на излизане.
Прибирането в хотела и моменталното заспиване някакси дойдоха естествено след всички преживявания през този ден. На следващия ни чакаше втората част от „Храмовете на Бали”.
