05. ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА

ХРАМЪТ НА ТИГЪРА

След  водопадите се отправяме на кратко пътуване в посока Храмът на тигъра, както всички го наричат. Че сме наблизо си личи по огромната статуя на тигър вдясно от пътя.

Спираме малко по-нататък на паркинг и се отправяме към касата експедитивно, защото времето за снимане с тигрите в манастира е от 13:30 до 15:30, но влизането става не по-късно от 15:15 часа. Ние сме последните, които ще влязат. Плащаме бързо по 600 бата (30 лв.) на човек и проверяваме облеклото.

Тъй като манастирът е будистки, има задължителни норми за обличане, както навсякъде другаде. Отделно, за да можем да се доближим до тигрите, има още ограничения:

  • Без червени или ярки дрехи!
  • Без веещи се кърпи и шалове!
  • Без дрехи, направени от материали, вдигащи шум като някои дъждобрани.

След като се обличаме подходящо и минаваме дресконтрол, се отправяме към входа, където всеки си пише името и часа на влизане.

След това се озоваваме в землището на манастира. Няма да е излишно да разкажа малко за това много интересно място. Информацията е официална и много съществена за разбирането на това, което ще видим.

Wat Pa Luangta Bua Yannasampanno
Храмът и манастирът Ват Па Луанта Буа Янасампано са основани от будисткия свещеник Пра Ачам Посит Кантитаро, наричан кратко Чан, през 1994 г. по нареждане на неговия учител, високоуважаван гуру на медитацията. Всъщност пълното име на учителя е заимствано за име на манастира.

От самото си основаване, храмът получава репутация като убежище на диви животни. В началото селяни донасят на монаха ранена дива кокошка. След тях сами идват пауни и още диви кокошки. Ранено диво прасе също се появява в манастира и монасите се грижат за него докато оздравее, за да го върнат обратно в джунглата. На следващия ден, след като го пуснали, глиганът довел цялото си 10-членно семейство в манастирския двор. В наши дни на територията на храма има безброй диви прасета.

Местните жители започват да докарват на монасите домашните си животни, които не желаят или не могат повече да гледат. Така тук се събират 4 вида елени, последвани от бивол, крава, понита и диви кози. Всички те се разхождат свободно из земите на манастира.

Първото тигърче пристигнало тук през февруари 1999 г. Било е женско от индокитайски подвид тигри и състоянието му е било много тежко. Когато е било на няколко месеца, майка му е била убита от бракониери до тайландско-мианмарската граница. Малкото е било продадено на заможен жител на Банкок, който наел някакъв местен да го излекува. Лечението нещо не потръгнало и въпреки, че тигърчето било инжектирано с формалин, то пак оцеляло. Когато го донесли в манастира било болнаво и се плашело от остри звуци. Под внимателните грижи на монасите животинката се оправила, но през юли 1999 се разболяла тежко и умряла.

Манастирът е разположен в провинция Канчанабури – територия, граничеща с Мианмар. Около границата се намира най-обширният район в Азия, който е дом на най-голямата популация оцелели тигри в Индокитай. Когато има резервати, винаги има и бракониери. За убийството на тигър един нелагален ловец може да получи до 5800 долара, което е заплатата на обикновен земеделец за няколко години.  Когато убият майката, малките или биват оставени да оцеляват сами в джунглата, или ги взимат като бонус и ги продават.

Две седмици след смъртта на първото тигърче две здрави мъжки малки били иззети от бракониери и били донесени в манастира. Били много мънички – едва на 2-3 седмици. Скоро след това местните селяни докарали още две мъжки тигърчета. Няколко месеца по-късно полицейски патрул хванал нови бракониери и предал на манастира 4 иззети малки женски тигърчета, допринасяйки за хармонията в колонията. Монасите нямали опит в отглеждането на едри хищници и като начало им построили големи кошари, които да предпазят останалите животни от тигърчетата.

С годините малките пораснали и за голяма изненада на монасите започнали да се размножават. С нарастването на фамилията тигри, монасите били изправени пред нуждата да осигурят повече пространство за своя сметка. През 2003 г. се захванали с амбициозен план да създадат широко пространство под открито небе, за да може всеки тигър да има по ½ акър земя. Следват нови и нови планове за осигуряване на условия за живот на тигрите, близки до естествената им среда при минимален контакт с хората.

И така, след тази информация, едва ли е необходимо да обяснявам наличието на дивите животни, които срещаме навсякъде около нас.

В Каньона на тигъра пристигаме последни и сме най-отзад на опашката за влизане.

Това е мястото за среща с тигрите. Последният човек трябва да е излязъл в 15:30, но ни успокоиха, че всеки, който е на опашката ще влезе.

Всички чанти се оставят отвън на една камара. Влизаме поединично с двама доброволци на човек – единият ни води за ръка, а другият върви и те снима с твоя фотоапарат.

За следващата снимка опитах да легна зад тигъра, но веднага панически ме помолиха да се изправя.

Бонусът ни като последни посетители е, че хващаме извеждането на тигрите от каньона и ни разрешават да ходим до тях, докато ги водят.

Хващаме и храненето на многобройните тревопасни животни с ряпа.

Остава ни малко време, за да видим не особено впечатляващия храм. Явно не това е основното за това място. Тук животът ври и кипи, а храмът е просто една невзрачна постройка на фона на всичко останало.

Има няколко въпроса, които много често хората си задават, посещавайки Храма на тигъра. Даже Марто каза, че е с противоречиво мнение за безкористността на монасите.

Защо тигрите спят и са толкова спокойни? Упоени ли са?
В действителност повечето хищници от рода на котките спят през горещата част на деня. Те стават активни сутрин и вечер, когато температурите са значително по-ниски. Всички тигри в манастира са отгледани от ръцете на монасите и са свикнали с хората. Поради това не се страхуват. По този начин те позволяват на хората да се снимат с тях и да ги докосват.

Къде отиват тези 30 лв. на човек, които плащаме за вход?
Седмичното изхранване само на тигрите струва на манастира около 25 000 лв. Още около 7500 лв. на ден са режийните разноски.

Надявам се, че разходката ви е харесала. Не знам дали има някъде по света друго място, където да можете да докоснете тигър безпрепятствено. Аз лично се чувствам въодушевен от преживяното.

Share
This entry was posted in ТАЙЛАНД И КАМБОДЖА. Bookmark the permalink.

Leave a Reply