Ден 6. ОТНОВО В МАТСУЕ.
Събуждам се от пронизителния звън на телефона в стаята. Докато разбера какво става се звъни вече за 4-ти път вероятно… Алекс е. Казвам му, че няма да успея да отида с него на закуска и че ще се видим направо в залата. Много трудно станах след като малко след това ми звънна и вградения в леглото будилник. Изплакването на очите със студена вода помогна.
Обработих снимките от Ден 5 и ги пуснах във форума. Стана 10 часа местно време – от 11:00 имам по предварителна заявка тур с местен доброволец-водач – ще посетим замъка „Матсуе”. В Япония в хотелите ни дават кимона за домашни дрехи. Смених го с дрехи за излизане и реших, че ще имам няколко минути за закуска. Закуската е на 9-ия етаж в съседния корпус на хотела. Докато стигна до там ми останаха 7 минути за хранене. Бързичко хапнах два сандвича със сьомга, малко слати с морски дарове, картофени кюфтета, макарони със сметана във вид на гарнитура, накрая и коктейл от плодове – праскова, круша, папая и ананас. Доволен съм!
Отворих широка крачка по тротоара към залата за игра на Го. Не си взех чадър от хотела за пръв път откакто сме тук. Защо ли… Точно тръгнах, не бях минал и 100 метра и започна да ръси ситен дъждец… Леко ме освежи, но се опасявах да не завали сериозно и да се окажа неподготвен. Нищо подобно не се случи целия ден! За пръв път откакто дойдохме в Матсуе, времето бе благосклонно – приятна температура, не валеше, а даже на обяд за 2 часа се показа и слънцето! Да не повярва човек. Стигнах точно навреме, за да видя последните минути от загубата на Алекс от Сантяго Еспиноза (Колумбия).
Противникът е с доста по-висок ранг, така че нищо изненадващо. Да, но пък за сметка на това, съвсем непредвидено, успявам да повлека Алекс с мен към разходката до замъка.
Оказа се, че групата за посещение на замъка се състои от мен, Алекс и две екскурзоводки на добра воля, т.е. такива, на които не се плаща. То толкова и могат де! Оставаше и да им се плаща. Поне като всички японки бяха безкрайно усмихнати и любезни, а това тушира всички забележки.
Тръгнахме, а аз започнах да снимам. Сега ми е паднало слънчевото време! Започвам с крепостната стена и защитния ров с вода.
Стълбите към замъка.
Храмът Матсуе и множество малки деца около него. Всички са еднакво облечени с униформи.
На входа на замъка ни дадоха билети, за които бяхме платили предварително. Интересно нещо, което все забравям да спомена – във всички музеи ползваме някаква отстъпка, защото ни взимат по-ниска цена. Поинтересувах се и се оказа – няма да повярвате! Има отстъпка за чужденци от 30%-50%. Ако това беше у нас нямаше да е отстъпка, а надценка. Но ние сме в Япония.
Влизаме през вратата и на върха на хълма пред нас се окрива красотата на замъка Матсуе.
Строежът на този замък е започнал през 1607 от господаря Йошинару Хорио, владетел на региона Изумо. Даймио е титлата му, която се дава изключително от шогуна и той е подвалстен само на него. Строежът е приключил през 1611 г. – точно преди 400 години. Поради това и в Матсуе тази година има редица празненства ппо случай годишнината на построяването на замъка и създаването на града.
Познайте какво правят децата в първия хубав ден от седмица насам!
По-нататък влизаме в замъка – на входа по стар японски обичай си събуваме обувките и за спокойствие на туриста ги заключваме в безплатни касетки. В Япония никой не би ти откраднал каквото и да било. Просто не е прието.
На върха на замъка отвън се виждат опашките на две риби, които се е вярвало, че го пазят. Всъщност това е измислено морско същество с глава на тигър и тяло на риба. Оригиналните Шачи-хоко (така се казва това същество) се намират вътре в замъка, както и множество запазени самурайски брони, шлемове и оръжия.
Замъкът отвън изглежда сякаш е на 5 етажа. Всъщност отвътре етажите са 6. Ето малко снимки от вътрешността. Първо е вторият етаж, после последният, а накрая стълбите, по които се слиза малко трудно, имайки предвид, че сме по чорапи, а дървото е излъскано.
Малко снаряжение за войниците:
Гледката от последния етаж – с такава видимост са наблюдавали целия град и територията на замъка.
А от едната страна се виждат планини, които наричат „Полегналия Буда”. Ако се загледате наистина приличат!
Разписваме се в книгата за посетители и тръгваме обратно надолу по стръмните стълби.
Замъкът Матсуе е един от 12-те такива, които са останали до наши дни. Да, в Япония има запазени само 12! Този тук е вторият по ширина, трети с височината си от 30 метра и 6-ия най-стар в страната. През 1875 всичко тук е било разрушено, с изключение на самия замък. Пълна реконструкция му е направена между 1950-1955 г. Тази информация имам от … невероятно, но факт – брошурата им на английски език, която ни дават с билета. Ето го и чист, без хора:
А ето така снима възрастна японка-доброволка-водач-слабоанглоговоряща двама красиви гайджини:
Разделихме се с водачките и тръгнахме на разходка. Алекс има още свободно време от обедната почивка между 5-ия и 6-ия кръг на първенството. Минаваме покрай храма, където бяха децата.
Децата не бяха само тук. Имаше ги навсякъде. Сега като по заповед са изчезнали. Да, но се е появил един червен такъв самурай. Аз не смея да го снимам, защото не се знае какво ще поиска. А той: „Можете да ме снимате ако желаете!”. Еми как да не желая, щом предлага!
А за капак мина един минувач, който пък снима гайджините със самурая.
Обратно по стълбите и поглед към парка около крепостта.
Ето къде били! А аз се чудех защо изчезнаха. Всъщност децата рисуваха. Вероятно са имали час по рисуване в училище и учителката, възползвайки се от слънчевите лъчи ги е завела в парка на замъка да се упражяват. В момента имаха занимание – обяд по групички. Всички имаха нещо за постилане, ядяха суши от кутия или триъгълни сандвичи. Много ни се радват всички. Какво ли им минава през главата като ни видят?!
Продължихме и излязохме точно срещу новооткрития исторически музей.
Тръгваме по улицата покрай канала и се опитваме да се ориентираме с карта и GPS къде се намира храмът Fumon-in.
Не излязохме точно където си мислех, но това не беше лошо – видяхме още малко от жилищата на японците в Матсуе.
Най-накрая зад един странен завой на уличката се появи това, което търсехме и ни бяха препоръчали.
Оказа се затворен, така че останахме с външните си впечатления за него. Време беше да се връщаме към залата. В 13:30 започват вторите партии за деня, а закъсненията се наказват сериозно. При хубаво време изпозлвам да снимам едно кафене и пак зиг-загообразната улица.
А това кръстовище е боядисано по този начин, защото зеленото за пешеходците светва едновременно за всички посоки. При това положение можеш да пресечеш както си искаш, включително и по диагонал.
В залата на Алекс му се беше паднал 70-годишният представител на Австралия. За съжаление партията завърши с половин точка разлика в полза на противника, но това разбрах чак вечерта.
Оставям го да играе и тръгвам в посока към хотела. Тъй като ми е на път ще се кача до стаята и после ще продължа към другата страна на реката. До 16 часа трябва да съм отново в залата за следващия записан тур.
Крепостната стена, този път без да вали дъжд:
Японската страст към цветята:
Наближавайки хотела се сещам, че сега е момента да снимам и храма, който се вижда от прозореца на стаята ми! Името му е Suetsugu.
Отзад стърчи хотел Matsue New Urban и някой от прозорците на 4-ия етаж е моя. Като стана дума за прозорец – ето храма, погледнат и от там:
И още през прозореца – мястото към което съм тръгнал е една уличка с храмове точно зад високата сграда в далечината. До там е около 1 км.
Ето това е улицата:
Тук би трябвало да има някакви магазини. Да, има, но нямаше нищо в тях, което да ме заинтригува. За сметка на това намерих пак някаква будистка църква и гробища към нея, която се намираше в тихо кварталче – вижда се как в работен ден по обяд спокойно мога да снимам улица с почти нулев трафик.
Разочарован от магазините тръгнах обратно. Ще показвам малко специфични места и гледки, които ме впечатяват. Всичко това е на път към сградата на префектурата, където се играят мачовете.
Жици, японски магазин, кабели… Не съм наясно защо, но това е на всеки стълб!
Стигнах точно навреме, за да се присъединя към групата, която се събираше за мероприятието от 16:00 часа.
Предплатеният тур е обиколка за разглеждане на града по река Hurikawa. Всъщност то не е точно река, а са верига от изкуствени канали, в началото предназначени да защитават замъка. Около 10 човека се събрахме. И все веселяци!
Точно тръгнахме и … викове от брега! Момчето от Кипър решило да се присъедини в последния момент! Айде връщай лодката и пак обратно. Забравих да кажа, че влизайки в лодката всички се събуват. Минаваме инструктаж как се минава под мостовете. Всички лягат на пода, а покривът се прибира надолу. Веселба!
Лодкаря беше типичен японец, добре пеещ и много държащ на правилата.
Обикаляйки ни разказват кое какво е, но от шума нито се чуваше нещо, нито пък ми се напрягаше да разбера какво имат предвид.
Тук залягаме:
И къщите около канала:
На последната снимка е историческият музей. Прибираме се към хотела след кратко интервю дали ни е харесало в лодката. Преобличаме се, измиваме се и тръгваме към фоайето за туристическа обиколка на езерото Shinji по залез слънце с включена вечеря.
Имахме си изпращачи.
Стовариха ни на брега и се качихме на корабче. Вътре в кабината се влиза само по чорапи! Някои от нас, обаче, се качиха на покрива. Отдясно наляво – Корнел (Румъния), Олег (Русия), Золтан (Унгария) и Алекс.
Гладен съм, а в кабината сервираха вечерята. Слязох бързо да хапна. Оказа се, че сме с един човек повече – в последния момент се е качил на борда. Някои трябваше да си поделят една порция..
Минаваме покрай един от символите на езерото Шинджи – островчето.
От тук нататък си играя да снимам залез от ръка. Предимствата на новия ми фотоапарат са точно в такива екстремни ситуации. Не мога, а и няма смисъл да ползвам статив, докато съм на корабче, което се движи.
Докато бяхме на покрива с Олег го питах как са цените в Япония, сравнявайки ги с Москва. Бях изненадан, признавам! В Москва храната е на същите цени като тук, а другите неща тук са по-евтини… Хм.
Обиколката приключи, а ние се качихме на автобусчето и се прибрахме в хотела. Беше рано, а времето по изключение хубаво. Накарах Алекс и Золтан да се разходим към замъка през нощта.
Не е много осветен, а и няма откъде да заема позиция да го снимам, но горе долу става ясно от следващата снимка.
Поразходихме се вечерта по улиците и към 22 часа се прибрахме. Този ден отново беше пълен с впечатления. Остава ми само следващия 1юни в Матсуе, а след това летим към Нарита, преспиваме и се прибираме към България.
Тъй като завършвам тази част на другата сутрин, установявам със съжаление, че отново е започнало да вали – при това неприятно. Ще мисля какво да правя през последния ден в Матсуе – не ми се пропилява.
