АГРА
15 февруари 2010 г., следобяд. Току-що сме разгледали Тадж Махал и с някакво чувство за раздяла се качваме в автомобила, за да продължим програмата си в Агра. Разбира се, както винаги, нашият екскурзовод имаше задължението да ни заведе в някаква фабрика или магазин, съгласно договора му с туристическата агенция, за която работи. Това са задължителните елементи от всяка програма и нямаше как да ги пропуснем.
ЗАНАЯТИТЕ В АГРА
Посещението на фабрика за изделия от мрамор се оказа доста интересно. Успяхме да научим повече за методите за инкрустиране на камъни по технологията, по която това е правено в древността при строежа на Тадж Махал.
След като служител на фирмата ни разясни технологията…
…ни дадоха една плоча за тестване.
Наистина, както споменах по-рано, мраморът е много твърд – опитахме да издълбаем канал. Не че е невъзможно, но няма нищо общо с мраморите, които сме свикнали да виждаме в България. Иска се сериозно усилие! Целта беше да си дадем сметка колко усилия коства направата на една масичка.
Преди да започнат работа обикновено намазват плочата с оцветител (къна например) и по този начин по-добре се вижда къде и какви прорези са направени.
Като привършат работа по плочата тя се измива. Да, този мрамор не попива, така че измиването става достатъчно лесно.
Накрая погледахме как бавно и търпеливо обработват полускъпоценните камъни. Цената на изделията се определя от броя вложени камъни и колко дни е работил съответния човек по задачата. Най-добрите майстори за обработка на камъни са мюсюлманите.
По време на лекцията задължително ни черпят… Когато ти кажат: „Ти си мой гост!” това значи, че ще те почерпят и НЕ БИВА да отказваш, т.к. това би обидило домакина. Повечето пихме Masala Tea, типичен индийски чай от подправки, задушен или сварен в прясно мляко. Има характерен много приятен вкус!
Накрая преминахме в залата с готовите изделия, където можеше да си напазаруваме каквото ни хареса. Разгледайте и вие какви красиви неща… Всичко в типичен регионален стил, останал още от строителите на Тадж Махал.
Предварително бяхме предупредени, че тук цените са доста високи и да не се хвърляме в страшни покупки. Въпреки това реших, че ще е грехота да загубим толкова време на хората и да си тръгнем с празни ръце, та купих една фигура – умален макет на Тадж Махал.
Естествено тези красоти ни накараха да помолим водача да ни намери място, на което се продават същите изделия на нормална цена. Заведе ни в друга фабрика, не така луксозна, но за сметка на това значително по-евтина. Собственикът се похвали, че зареждат по-голямата част от магазините в Агра.
Нашите шофьор и екскурзовод търпеливо ни чакат да се начудим какво искаме в това голямо разнообразие. Е, и пазарлъкът не отнема малко време… То си е цял театър с пролог, същинска част и епилог.
Вижте само какви красиви детайли:
На това място вече си напазарувахме сувенири за спомен, включително и комплект масичка за шах с фигури – всичко от мрамор. Останаха ни очите в магазина. Накрая ни изпратиха с подаръци – по едно малко мраморно слонче с камъни за всяка жена. Носело късмет!
ОБЯД
По програма трябваше да ядем в някакъв индийски ресторант, но … не знам защо не бяхме в настроение за това и помолихме за Pizza Hut. След известно търсене из центъра на Агра, намерихме подходящото място и влязохме в пицарията.
В Индия навсякъде си носехме по джобовете антибактериални гелове. Влизаш в тоалетната на заведението, измиваш си ръцете и после преди за започнеш да се храниш – дезинфекция с гела! Знае ли човек какви неща има във водата. Поръчахме си на сервитьора, младо момче с чудесен английски, всичко каквото ни се ядеше. Включително и сокове за пиене, които за малко да откажем, но момчето ни увери, че водата, която ползват е безопасна за нас. Точните му думи бяха: „This is Pizza Hut! Forget for India! Here everything is safe.”, т.е. „Това е Пица Хът! Забравете за Индия! Тук всичко е безопасно.”
Докато чакахме да ни дойде поръчката младежите от съседната маса явно ни забелязаха и станахме обект на тяхната игра на желания… На мен едната девойка ми поиска очилата, а малко по-късно другата трябваше да седне на нашата маса и да си поговори с нас.
Бяхме поръчали повече, отколкото можехме да изядем, въпреки глада. Справихме се, особено аз. Всичко беше толкова вкусно и различно. Асортиментът нямаше нищо общо с Пица Хът в България.
След като екскурзоводът не можа да ни заведе в ресторанта по програма, поради внезапното ни желание да ядем другаде, се отправихме отново по маршрута ни в Агра. Посоката: Червеният форт или Форт Агра.
ЧЕРВЕНИЯТ ФОРТ
Агра бе град със значително по-натоварено движение от Джайпур и Делхи. Въпреки, че бе с едва 2,5 млн. население, тук имаш усещането, че всички са на улицата. И всеки бута или кара колело или рикша. Разбира се, туристите са добре дошли да се повозят, стига да се оставят да бъдат вербувани за изживяването. Пристигнахме пред единствения функциониращ вход за крепостта и оставихме Рамеш да се оправя както може с паркирането и престоя на автомобила. Горкият! Ние, заедно с нашия водач, се насочихме към Amar Singh Gate и преминахме по моста над защитния ров.
АГРА ФОРТ или Червеният форт, както го наричат заради червения камък, от който е построен, е многофункционална крепост, от типа укрепен дворцов град и е може би най-важната за могулския период на Индия. Всички поколения могулски царе са управлявали от това място империята си, а даже и когато столицата е била преместена в Делхи, те са продължавали да живеят тук. Започва с Бабур, който е поставил началото на могулския период и е изпратил сина си Хумаюн да превземе Агра със съкровищата, които се намирали тук, включително диаманта Koh-i-noor. Хумаюн е коронясан на това място през 1530 г., докато не е бил победен и загубил контрола върху Агра през 1540 г. Акбар, синът на Хумаюн, издигнал се на престола още на 14 години и отбелязал най-славните страници на империята на могулите, е превзел отново Агра през 1558 г. През 1565 е започнал възстановяването на крепостта, което отнело 8 години на 4000 работници. Счита се, че той е построил на практика форта върху останките от столицата на султана на Делхи (Sikandar Lodi) – използвал е любимия си червен камък и е направил общо около 500 постройки и 4 врати. (Едновременно с това е построил и гробницата на баща си в Делхи, която разгледахме още първия ден.) Новият вид на крепостта е бил във формата на полукръг и се е разпростирал на площ от 94 акра. Стените са били високи 21 метра и всичко е било изпълнено в типичен за могулите смесен архитектурен стил – бенгалски, гуджарати, персийски…
Влизането става през няколко врати на няколко последователни защитни стени, всичките направени от характерния червен камък. Всичките те са направени по времето на Акбар и затова са наречeни Akbari Gate, но по-късно синът му ги е прекръстил на Amar Singh Gate.
Между стените:
Тук имаше и много маймуни, които се разхождаха необезпокоявани навсякъде, включително по стените на форта:
От всичките 500 постройки до наши дни са се запазили само 30, от които само Akbar Gate, Delhi Gate и Bengali Mahal са от периода на Акбар. Синът на Акбар и най-вече неговият внук Шах Джехан са били любители на белия мрамор и поради тази причина са разрушили повечето сгради, за да ги заменят с белите си мраморни палати. Всъщност последната дума накрая са имали англичаните, които са довършили нещата и са заменили малкото останало с техни си казарми.
Кулите на музикантите от времето на Акбар, от които се наблюдавало за пристигането на краля и съответно се оповестявало в крепостта, за да бъде подобаващо посрещнат. Оповестяването било посредством барабани. Ролята на музикантите в двора е доста интересна, нали?
Шах Джехан, прочул се със строителните си амбиции има основен принос за сегашния облик на античния Червен форт. Тук той е отрасъл, запознал се е с Мумтаз, воювал е, забавлявал се е и най-накрая тук е издъхнал. През 1638 година той е преместил столицата на империята в Делхи, но въпреки това е продължил да живее и управлява от Агра.
Започнахме обиколката на форта в една от двете възможни посоки.
Към вътрешността се минава по наклонен проход между стените, в които има отвори и съоръжения за защита – канали за изливане на вряла мазнина и катран. Наклонът е бил, за да могат да пускат от високото към вратата каменни топки, които да смазват нападателите, в случай, че успеят да проникнат.
Влизаме в обширен двор, който вероятно е бил застроен с къщи, но в момента превърнат в парк. В далечината се вижда частта, която и до днес използват военните и е забранена за туристи.
В парка, както се и очаква, нашите стари познайници се борят за насъщния:
Вдясно от военната част започва същинската обиколка със залата за публични аудиенции Diwan-i-Am.
По белия мрамор може веднага да се отгатне, че е построена от Шах Джехан. От тук той е управлявал на практика държавата. В средата се намира неговият трон.
Продължаваме и зад Diwan-i-Am пред нас се открива нов двор:
Това е Zenana Mina Bazaar или женския пазар. Тук всички придворни дами са търгували в магазините под колоните, а по средата е имало градинско езеро с красиви фонтани и риби. Провеждали са се и панаири, при което тук са се събирали голямо количество поданици. Точно над пазара се забелязва залата за частни аудиенции, Diwan-i-Khas, а вдясно – мястото, от което кралят наблюдавал пазара.
Ето на това място, Шах Джехан е седял нависоко и е ловял риба с въдица от градинското езерце под него.
Докато ловял риба се заглеждал по девойките на пазара. Един ден видял ново лице – толкова го пленило, че веднага пожелал да се запознае. Това била Арджуманд Бану, дъщеря на благородник от двора, продаваща коприна и мъниста в магазина си. Сгодили се на другия ден, а пет години по-късно тя станала негова жена и приела името Мумтаз Махал (Mumtaz Mahal).
Стигаме до залата за частни аудиенции Diwan-i-Khas. На терасата отпред има бял и черен трон. Вляво се вижда черният, а белият е вдясно и се вижда малка част от него, на която са седнали туристи.
Черният трон, на който е седял Джахангир, син на Акбар и баща на Шах Джехан е направен от Акбар за принц Салим (Джахангир) или от самия принц – няма яснота точно кой от двамата. Материалът е черен оникс и е доста масивен. Мястото му е добре подбрано, за да се вижда всичко наоколо. Вдясно е кулата Musamman Burj, а в далечината – Тадж Махал. Как да не се снимаш на това място!
И други туристи се снимат тук. Красива индийка!
Крепостта има стратегическо местоположение на брега на река Ямуна, от която са получавали жизненоважната вода и която е спирала вражеските армии. Било е почти невъзможно фортът да бъде превзет.
В крепостния ров, пълен с вода са плували водни хищници като крокодили, а второто препятствие за евентуалните нападатели е богато залесен двор, който е бил пълен с диви зверове. Между водния ров и градината със зверовете минава крепостна стена, по която са се придвижвали войниците. Невъзможно е било да се проникне в крепостта от другаде, освен през вратите. По-късно, Аурангзеб е зазидал 2 от вратите с цел подобряване на сигурността на форта.
Папагали в градината. Колко можете да преброите?
На 2 км по-надолу по течението на реката се намира избраното от Шах Джехан място за мавзолея на Мумтаз. Именно това уникално творение е станало повод за нещастния край на автора си. Това което не споменах, когато разглеждахме Тадж Махал е, че строежът на това истинско чудо, както може да се предположи, никак не е бил евтин. Дългите години и изключително скъпите материали са довели държавата до финансов крах, а намеренията за издигане на черния Тадж Махал от другата страна на река Ямуна, съвсем са смутили сина на Шах Джехан, Аурангзеб. Въпреки, че не е първороден, той е решил, че трябва да вземе властта в свои ръце и да спре „безумията” на баща си. По-големият му брат, който трябвало да наследи трона, се изправил срещу него на бойното поле и … загубил битката. Убивайки брат си, Аурангзеб седнал насилствено на трона и затворил баща си във Форта Агра до края на дните му. Това се случило през 1658 г., а Шах Джехан починал 8 години по-късно през 1666 г. Стар и изнемощял, той с тъга наблюдавал всеки ден мястото, където лежала любимата му жена. С течение на времето зрението му отслабнало и той не успявал да види белия палат в далечината. Тогава той сложил едно огледало на стената, в което се отразявал образът на Тадж Махал и така го гледал отблизо до последния си ден. След смъртта на Шах Джехан, Агра постепенно загубва величието си и ролята си в империята.
Аурангзеб е вторият след Акбар по продължителност на царуването си. За съжаление периодът на неговото управление не се споменава с положителни моменти. За разлика от Акбар и всички останали представители на династията, които са били толерантни и отворени към останалите религии, Аурангзеб директно забранил всички останали вероизповедания, с изключение на исляма. И не само. Започнал е преследване на иноверците, което буди гнева на населението и води до избухване на бунтове и въстания. През 1707 г. Аурангзеб умира и с това величественият могулски период от историята на Индия приключва. Британците превземат Агра през 1803 г. и започват историята на Колониална Индия.
Продължаваме с обиколката. Стигаме до Zanjir-i-Adl или Двореца на огледалата с “Веригата на правосъдието”.
Джахангир е раздавал правосъдие, на каквото всяка съвременна правосъдна система би завидяла. По никакъв начин социалното положение не е влияело на решенията на краля при отсъждане на вина. Справедливостта е била над всичко! На това място е имало верига с камбани от злато, дълга 150 м, която е оповестявала, в случай, че някой е имал нужда от отсъждане. Не е ясно как точно е действала системата, но се вижда мястото, където е бил захванат единия край на веригата.
Musamman Burj е част от това място, където впоследствие Шах Джехан е би затворен доживот. От тук е наблюдавал Тадж Махал.
Изящните колони на Musamman Burj:
Гледката към Тадж Махал – времето не е особено ясно и затова не се вижда добре.
Следва Дворецът на кралската фамилия на Шах Джехан – Khas Mahal.
По тавана във вътрешността на Khas Mahal има красиви орнаменти от злато.
Срещу двореца е Anguri Bagh, лозова градина със система за напояване и вид на райско кътче. Около нея са били разположени помещенията на жените от харема. В наши дни лозята липсват, но красивият персийски стил на градината продължава да създава добро настроение.
Най-важните жени за Шах Джехан са живеели в двореца. Мумтаз с него, а от двете страни симетрично разположени са златните павилиони на двете му дъщери. Златни точно не са, но покривите им са позлатени. Дворецът и павилионите са имали изключително интересна водна система за климатизация, посредством кухини в стените. Така в горещите летни дни, водната преграда е осигурявала комфорт на кралската фамилия.
Отляво е помещението на по-малката дъщеря:
Двореца и отдясно помещението на по-голямата дъщеря:
От тук се открива гледка към защитните стени на форта, а вляво е Musamman Burj.
Много добре се виждат водният ров, който в момента е празен и градините между стените. Обърнете внимание и на Тадж Махал в далечината. Разстоянието е около 2 км.
А това е Bengali Burj – друга защитна кула. В основата й има резервоар за вода, за хищниците в градината.
Навлизаме в червената част на форта зад двореца на Джахангир. Влизаме през задния вход, а ще излезем през главния. Акбар го е построил този палат в чест на сина си и затова е кръстен на него. Познава се от кого е построен и по използвания строителен материал. Бащата и дядото на Шах Джехан са живели тук заедно с целия кралски двор.
Това е дворецът на Акбар:
По средата на двора се вижда интересна „дупка”. Това е изключително добре проектирана система за отводняване на двореца, по време на дъждовния период. Водата се е стичала по канали към резервоара по средата на двора, а от него надолу през крепостта, чак до водния ров.
Преминаваме през помещенията на харема…
… и излизаме пред фасадата на Jahangiri Mahal. Това великолепно творение се среща още и под името Bengali Mahal, т.е. Бенгалския дворец.
Задната част, през която влязохме е старият дворец на Акбар, а предната част е построеният за сина му Джахангири Махал. Изпълнен е в типичен персийски стил.
Преди да напуснем, още малко от историята.
Майката на Шах Джехан, Бегум Нур Джахан (Begum Nur Jahan) е била много властна и силна духом жена и е управлявала империята вместо мъжа си, пристрастен към алкохола и опиума. Как е станало това… Първоначално тя е била омъжена за един от благородниците в кралския двор. При неизвестни обстоятелства той е бил убит. Тогава Джахангир я взима в харема си и 4 години по-късно я прави своята 20-та жена. Първоначалното й име е било Nur Mahal (Светлината на двореца), а 5 години по-късно става Nur Jahan (Светлината на света) по името на мъжа си. С омъжването си за Джахангир, цялото семейство на Нур бива облагодетелствано и нейните роднини заемат високи постове в кралския двор. Братът на Нур Джахан, Асаф Хан (Asaf Khan), става везир в двора на Джахангир. Именно неговата дъщеря Арджуманд Бану Бегум по-късно се омъжва за принц Курам и става Мумтаз Махал.
Нур Джахан е може би най-силната и влиятелна жена, управлявала „зад трона” Индия. Това, че съпругът й не е бил в състояние да взима решения под влиянието на пороците си, никак не й е попречило с твърда ръка да дава аудиенции, да взима важни решения, да раздава правосъдие и да съветва министрите. Едно от решенията й, обаче, е било в грешна посока. В действителност принц Курам (Шах Джехан) е бил трети син на Джахангир и доведен син на Нур. Неговият най-голям брат, който е трябвало да наследи престола се е разбунтувал срещу баща си и е бил екзекутиран. Вторият брат е бил пияница и зависим от алкохола и така третият син наследява трона. Нур Джахан е симпатизирала на четвъртия син, който също й се явява доведен. Дотолкова, че даже го е оженила за дъщеря си от първия брак. С това се заражда вражда между нея и Шах Джехан.
Междувременно при поход към Кашмир през 1626 г. Джехангир е бил пленен от въстанници. Нур Джахан взима бързо решение и ръководи неговото спасяване. Въпреки това той умира на следващата година. След смъртта му, брат й Асаф Хан, взима страната на зет си, Шах Джехан, срещу сестра си. Нурджахан е била затворена в красив палат до края на дните си. Така най-силната могулска кралица умира на 68 годишна възраст през 1645 г.
На излизане спряхме да погледаме как тези интересни маймуни си играят и бягат от кучето вдясно.
Да не си помислите, че около маймуните няма хора! Напротив! Само че всички ги заобикалят. Не си спомням дали писах вече, но маймуните като цяло са симпатични и … лоши. Огладнеят ли стават ужасно нахални и крадливи. Могат да ви вземат на практика всичко, до което се докопат. Местните хора се пазят от тях. Даже ни предупредиха, че ноктите им са направо „отровни” от мръсотията, която се събира по тях. Както са и много остри, едно одраскване от майумуна би могло да донесе на човек цяла камара болести, някои от които и смъртоносни.
Иначе са досущ като нас, хората. Майка пощи бълхите на детето си:
С разглеждането на този изключително интересен с историята си обект в Агра, нашата програма привърши. Време беше да се прибираме към хотела и да възнаградим усилията на нашия шофьор и екскурзовод.
Излизаме от Форт Агра и се насочваме към колата сред множество от амбулатни търговци и просяци.
УЛИЦИТЕ НА АГРА
Прибирането ни в хотела ме задържа в стаята точно половин час. Някакси не ме свърташе на едно място. Излязох и тръгнах по улицата пред хотела.
Тръгнах в едната посока като реших, че ще купя някакви безалкохолни напитки от първия срещнат магазин. Изминах почти километър докато го намеря. Върнах напитките в хотела и … пак излязох. Исках да разгледам и другата посока на улицата.
Тук имаше пазарче за плодове и зеленчуци направо на платното за движение. Шумът от клаксони и звънци на велосипеди беше уникален. Не бих казал, че ме дразнеше, по-скоро ми беше смешно. Как да усети човек атмосферата на града, ако не излезе пеша по улиците му? Нали?
Обърнете внимание на опашката за качване в техните моторикши-таксита, наречени „тук-тук”.
Мисля, че цялата опашка би могла да се побере в едно тук-тук с малко повече мерак и задушевно притискане тяло в тяло.
Наред с всички всевъзможни превозни средства, хванах в обектива и една сватбена каляска.
А след това и ето това странно украсяване в съседния на хотела двор:
Поразходих се и се прибрах отново в хотела. Време беше за вечеря. След вечеря, обаче… Познайте кого не го свърташе на едно място! Излязох отново, но вече по тъмно. Мария също дойде с мен.
СВАТБА ПО ИНДИЙСКИ
След заглеждане в съседния двор, с едничката цел да разберем какво става, установихме, че там се подготвя сватбено парти. Ето как изглежда входа на двора, укасен от гирлянди от живи цветя, специално за сватбата.
На входа до нас се доближи мъж, облечен с традиционни бели дрехи и ни обясни, че той е брат на младоженеца и ние сме негови гости. Най-настойчиво ни покани да влезем и да се почерпим. Влязохме, но някак си се чувствахме неудобно. Всички бяха облечени елегантно, а ние като български туристи. Разходихме се и разгледахме подготвените сцени.
Тази беше подготвена явно за някакъв ритуал, а следващата за нещо като дискотека. Пона така ми хрумна на мен, което никак не значи, че е истина.
Масите с храна не снимах, защото имаше доста хора и ми беше неудобно хем да им се намърдам на сватбата, хем да ходя и да ги щракам с апарата. А това е барът с напитките.
От неудобство решихме, че все пак ще излезем. Това добре, но ето колко е важно човек да познава обичаите на страната, в която пътува. На излизане един от домакините на изхода се възмути изключително много от това, че не сме се почерпили! Слава богу братът на младоженеца подходи с разбиране към нас и след като ни предложи да останем, а ние отказахме, той не настоя повече и ни изпрати с усмивка. Бях забравил, че когато си гост на някой индиец е задължително да консумираш нещо, в противен случай ще го обидиш.
Точно излязохме, когато забелязахме светлини и чухме грохот на музика. В далечината се забелязваше една карета и човек на бял кон точно пред нея, потънал в тълпата.
Младоженецът пристига на бял кон, движейки се в кордон от хора с лампи – в ръка държеше банкнота от 50 рупии. Стига до мястото на празненството и с влизането му то започва, а панаира по улиците приключва.
Пищна украса!
А това са явно жени-роднини или кой знае какво.
Не влязохме пак в двора на празненството, а се запътихме към хотела. Персоналът в хотела беше изклюително ангажиран с подготовка на поредното парти, но този път в предната част на градината. Явно и тази нощ не ни било писано да се наспим.
С това денят в Агра се изниза, а ние изморени легнахме да се наспим за утрешното пътуване до Делхи. Само че този път щяхме да минем по друг маршрут.