6. ПАЛЕНКЕ
На 25 ноември се събуждам вече по навик в необичайно ранен час. Стягам багажа лесно, защото така и не го бях разопаковал предната вечер. Премислям набързо с какво да се облека най-рационално предвид високите температури през деня и пътуването на климатик в автобуса. След това хуквам към ресторанта за закуска и пътьом щракнах от терасата басейна на хотела, който предната вечер Бисер безпощадно изпробва, но мен ме домързя.
Закуската беше наистина по мой вкус. Яйца с колбас, сандвичи с топено сирене и шунка, пържен банан и най-вече много плодове. Сложих си фреш от червен портокал и още един от манго. Тъпченето с плодове и фрешове за закуска ми се струваше удачно решение против евентуална умора. Мисълта, че се наливам с толкова витамини направо ме ободряваше.
В 8:15 натоварихме багажа и … тръгнахме към археологическата зона на Паленке, която се намираше на не повече от десетина километра от хотела.
Тук ще разкажа това, с което Джойс предния ден ни подготви за срещата с първия и може би най-красив град на маите в Мексико.
В Америка има много антични обекти. Като цяло всички те са от различни епохи и за да е ясна хронологията на местата и събитията ще разгледаме етапите в развитието на първата цивилизация тук – тя възниква някъде около 3000 г. пр.н.е. и приключва през 1520 г. Преди конкистадорите да я завладеят, в Америка е имало 105 култури, чието описание е доста сложно. Основното разделение е в 4 времеви периода:
I генарация. (3000 г. пр.н.е. – 1000 г. пр.н.е.)
Това е периодът на базовата култура в Америка – културата на олмеките. Те се делят на 3 езикови фамилии за всичките 105 култури след тях. Това са науа, сапотека и мая. Всички езици след тях са производни на тези три фамилии. През този период, например, се е появил град Ла Вента. За този период информацията е оскъдна, а и аз не се опитах да се задълбоча.
II генерация. (1000 г. пр.н.е. – 250 г.)
Предкласически период. Характерен град за този период е Теотиуакан, който вече посетихме в началото на нашето пътуване.
III генерация. (250 г. – 900 г.)
Класически период. Към тази епоха се причисляват Паленке, Тикал и Калакмул. През този период сериозно развитие е претърпяла търговията между градовете като основно средство за придвижване са играли множеството реки. Имало е чести войни между отделните кралства, развивала се е културата, астрономическите и математическите познания на маите. Създадени са много произведения на изкуството, някои от които останали до наши дни.
IV генерация. (900 г. – 1520 г.)
Посткласически период. Нормално най-много запазени градове има именно от последната епоха – това са Ушмал, Чичен Итца, Теночтитлан (Мексико сити). Последния е свързан с културата на ацтеките, както вече знаем. След 900 г. културата на маите е в упадък. Залезът на тяхната цивилизация е резултат от мистериозни събития, които аз наричам ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ. Засега никой не може да даде точно обяснение защо именно през този период много градове биват мистериозно изоставени. Дълги години постройките са потъвали в джунглата… Краят на този период е свързан с испанските конкистадори, които с твърда ръка слагат край на културата на маите.
На входа на комплекса Джойс ни събра, и тъй като бяхме много нетърпеливи, се наложи да ни напомни, че Мексико е спокойна страна и никой не бърза за никъде. Човекът имаше какво да ни каже, оставаше и да го чуем.
Всъщност Паленке не е оригиналното име на града на маите. През 1545 г. мисионерът Педро Лоренсо де ла Нада основава в джунглата испанско селище. Испанците не са имали дума за джунгла и са изполвали такава от кастилски език – Паленке. Тя означава място с много дървета. Именно това им се сторило като подходящо име за новото селище.
Паленке съществувало дълги години без никой да заподозре, че на накякви си 8 км от града, в сърцето на джунглата, лежат останките на един от най-великите градове на маите от класическия период. Откритието направили случайно индианци малко преди 1800 г. През следващите години най-известните изследователи на културата на маите идвали да изучават града, а през 1999 г. НАСА са направили снимки от хеликоптери и са картографирали мястото на 100%. Общата територия, на която били открити постройки била около 15 кв. км.
Изследването на руините до град Паленке ни разкрива съществуването на древното кралство Baak (Кралството на костите) а градът има индианското име Lakam Ha, което на езика мая означава Голяма вода. Голяма поради множеството извори и пълноводни реки, преминаващи от тук. В наши дни около 2% от сградите са разчистени от джунглата и годни за посещение. Останалите 98% си лежат в плен на дървета и храсти, все още скрити от очите на хората повече от 1200 години. По-нататък ще наричам града на маите Паленке, както е неговото популярно име днес.
Пакал е бил най-великия владетел на Паленке, стъпил на трона през 615 г. на 12-годишна възраст и царувал 68 години. Неговата слава е стигнала чак до Перу. Бил е много богат, силен и известен. Имал е само една жена и трима синове и е доживял до 80-годишна възраст.
Тръгваме навътре в комплекса по алея, заобиколена с екзотични растения.
Снимах картата на археологическата зона за по-добра ориентация. Всички изследвани постройки, чието предназначение и прозиход са ясни си имат имена, но има и много които все още са означени само с номера. Тепърва предстои да бъдат идентифицирани.
След стотина метра излизаме на поляна с множество постройки. Тук се спираме и Джойс ни обяснява какво ще посетим. Това са:
– Храм на черепа [2];
– Храм на Червената кралица [3];
– Храм на йероглифите или гробницата на Пакал Велики [4];
– Дворецът – най-голямата структура [16];
– Групата на кръста (Храм на кръста [10], храм на листовидния кръст [11], храм на слънцето [9], храм XIV и XV [8]);
– Северна група [18, 19] и игрище за пелота [20];
– Археологически музей Паленке [M].
Първото място, което посещаваме – група от 4 пирамиди и 2 храма върху тях. Имената се слагат от археолозите, а неизучените обекти остават с номера.
Пред нас е една малка пирамида от групата, на върха на която има храм. На фасадата има гравиран череп, от който идва името: „Храмът на черепа“.
Някои от нас се втурнаха да се катерят директно по стълбите. Джойс, обаче, тръгна отдясно през джунглата и ни подкани да го последваме. Тръгнахме по някаква пътека и по пътя виждаме превзет от джунглата храм с 2 стаи и пирамида, която имала 8 храма, но която трудно се различава сред гъстата растителност.
Излизаме направо на върха на Храма на черепа откъм гърба на пирамидата. Спестихме катеренето нагоре по стъпалата. Тук отблизо се вижда черепът, на който е кръстен този храм.
В съседство веднага е пирамида XII-A с неясно предназначение:
Слизаме по стълбите внимателно, т.к. са леко влажни и хлъзгави. Насочваме се към входа на следващата пирамида – Гробницата на Червената кралица. Вътре Джойс ни разказва коя е тя и защо я наричат Червена.
Влизаме. Това са две отделни структури – отвън се вижда външната. Вътрешната се забелязва само отвътре. Червената кралица е единствената съпруга на Пакал, а нейното истинско име е Паяжина. Гробницата й е построена, а през 650 г. той изгражда и пирамида като външна черупка, която да я пази. При строежа се внася в гробницата и монолитен саркофаг. Тя умира през 667 г. и при полагането й в саркофага тялото е било боядисано с червена отровна боя – затова археолозите са я кръстили Червената кралица. През 1994 г. гробницата е била разпечатана от археолозите, а от вътре е излязъл отровен газ. 1300 г. в нея е имало живак и др. токсични материали, както и много видове бактерии. Целта е била всеки, който оскверни паметта на кралицата да бъде наказан.
Гробницата на Пакал/Храм на йероглифите
Същата техника на построяване и през същите години. Тази гробница просто е по-висока и е построена за 10 години със 70 000 т камъни. Храмът на йероглифите съдържа 3 плочи с размер 4х2 метра, на които има 620 йероглифа на маите от 400-683 г. с историята на династията на Пакал. 7 години след като е открит този храм, при неговото проучване, се установява, че от съседното помещение на върха на храма се слиза 27 метра надолу и там се намира гробницата на самия Пакал.
Влизането тук вече е забранено. По думите на Джойс, а той е влизал много пъти, там долу е много влажно и топло, а има и опасност от зарази. В същото време управата има опасения, че посещавайки се от много хора, криптата може да претърпи щети. За да видим как изглежда саркофагът на Пакал има направени две точни негови копия – едното порпуснахме да посетим в Археологическия музей в Мексико, но другото е тук, в местния музей, с който ще завършим накрая.
Всички гробници гледат на север към полярната звезда, където отивали благородниците след смъртта си – това бил центъра на Вселената според маите. Именно със север се свързва и червения цвят.
Излизаме и пресичаме поляната, за да се качим на стълбите на Двореца – на сянка. Тук се разполагаме и слушаме. Всеки си слуша по своему, а някои даже с гръб.
От тук първата група обекти от 4 пирамиди се вижда най-добре.
От дясно на ляво са – Храм на черепа, Пирамида XII-A, Гробницата на Червената кралица и Храм на йероглифите.
Изглед към Храма на йероглифите и отдясно на него гробницата на Червената кралица, в която влизахме. В близък план храмът на върха на пирамидата с 5-те входа и някакъв нарушител на забраната за преминаване.
Дворецът
Това е най-голямата структура в Паленке с размери на основата 97 х 73 метра.
Тук е вероятно живяло кралското семейство, коронясвани са новите владетели, посрещани са важни гости, представяни са важни пленници, извършвани са важни ритуали, стратегически сватби и въобще всичко важно касаещо управлението на кралството. Няма точни източници за предназначението на двореца – всичко това са предположения на археолозите.
Дворецът е строен от няколко владетели като началото е положено от Пакал, а неговите синове са продължили да изграждат нови функционалности на тази структура.
Целият дворец е строен върху повдигната основа, и до него се достига по стълби като при пирамидите.
По фасадата има фрески от 700 г.
Кулата в Двореца вероятно е някакъв вид слънчев календар.
Вътрешните дворове са имали различно пердназначение. Един от тях, дворът на воините, има фрески по стените с изобразени пленени по време на битка вождове на други племена.
Конструктивно инженерните решения на маите са били изключително издържани технически и математически. Устояли са на много природни катаклизми – тук често е имало земетресения. Правилно пресметнатите натоварвания върху арките ги прави много стабилни.
Къщите са били изградени от камък, в стените са оставяни и прозорци, а целия град е бил червено боядисан. Мебелите им са били от дърво.
Използвали са и тоалетни с канализация.
Цяла поредица от коридори и подземни проходи свързват отделните части на двореца.
Излизайки от подземията се отправяме към следващата група постройки. Преди това Джойс обясни наличието на укрепени брегове на реката.
Поради обилните валежи опасността река Отолум да подкопае основите е била сериозна. Затова архитектите на маите от Паленке са направили канал с каменни брегове, които да устояват на силата на водата и по този начин са контролирали и управлявали коритото й. Тук резервоари за вода не са правени поради целогодишното пълноводите на множеството реки в района.
Пътеката минава за кратко през джунглата…
Групата на кръста
Това е група от храмове, разположени във формата на кръст – всеки в точната посока на света. Построени са от Крал Сарпиенте Ягуар, син на Пакал, между 683 и 702 г.
Защо именно на кръста? Кръстът символизира посоките на света – север, изток, запад, юг. За маите този кръст е нещо като дърво на живота. За всяка посока те са имали асоциация за сезон, част от денонощието, един от 4-те цвята, които признават и най-накрая съответна фаза от живота на човека.
На изток е Храмът на листовидния кръст (асоциация с царевицата), свързан с датата на зимното слънцестояне – 21 декември.
На север е Храмът на кръста, който се асоцира с пролетното равноденствие (21 март) – тогава структурата на върха на пирамидата се осветява от слънцето по точно определен начин.
На запад е едно от най-атрактивните слънчеви съоръжения в Паленке – храмът на Слънцето. Всяка година по време на лятното слънцестояне, 21 юни, слънцето влиза по особено атрактивен начин в храма и това бежи началото на годината за маите. Тази година явлението е било между 9:20 и 9:30 сутринта.
Ефектът от изгрева на 21 юни, лятното слънцестояне, се осъществява точно на това място:
На юг, посоката на нощта и смъртта, се намира все още скрита от джунглата пирамида XIX. Тя е най-висока и все още непроучена, но е известно, че е гробницата на Сарпиенте Ягуар – строителя на тази удивителна група храмове.
Храмът на кръста
Качваме се на върха на Храма на кръста и отгоре се открива великолепна гледка – рай за фотографите.
Тези уникални съоръжения са построени с изключителна точност и познания за слънцето и неговото движение. Точността на маите е била ненадмината векове след тяхното изчезване като цивилизация.
В храма на върха има плочи с изображения, които се огряват от слънцето на 21 март в точно определен момент.
Ето пояснителния текст на входа на храма:
„… Вътре има слънчев панел, който служи за честване на важни събития, измежду които раждането (635 г.) и качването на трона (684 г.) на Крал Змия-Ягуар II. Владетелят се вижда от дясната страна на сцената, пред Пакал, неговия починал баща. И двамата участват в ритуал, който е фокусиран върху слъчев щит с изображение на ягуар. Централата сцена е подкрепена с два различни аспекта на бога на подземното царство (Бог L) – разделен е на ленти – символите на Земята и тези на Бога на слънцето“
Всички тези ритуали и точното предназначение на храмовете са все още загадка за археолозите. Това, което пише са най-вероятните предположения.
Храм XIV и Храм XV погледнати от върха на Храма на кръста:
Джойс обяснява за познанията на маите и наблюденията им върху природата. Известно е, че Мексиканския залив често е връхлитан от урагани, дума с произход от езика на маите – у-ра-кан. Hur-Ha-Kan – словосъчетание от три думи: hur = сол, ha = вода, kan = змия, т.е. змия от солената вода, от морето или просто морска змия.
Приказвайки слизаме и хващаме пътеката в посока към Двореца, т.к. пътят ни минава от там. Ще ви ги покажа още веднъж:
Ето една по-пълна карта на Археологическата зона Паленке, на която се вижда разположението на обектите, които посещаваме:
Северната група и игрището за пелота
Тръгваме към музея и минаваме покрай укрепената река, след това покрай игрище за пелота, където има много мравки и не спираме, за да не бъдем полазени.
На бързо Джойс ни показва един плод от джунглата – гуанабана. Уникален и много вкусен.
Тук е и храмът на графа – Фредерик де Валдек от Швейцария, ексцентричен изследовател на Паленке, живял и писал книга на това място между 1831 и 1833 г. Неговата теория е била, че Паленке има връзка с изчезналата Атлантида и е продължение на древен Египет.
Стигаме до Група „Север“ – посолството на Теотиуакан в Паленке.
Още веднъж и двете:
Слизаме по стълби през джунглата и отново внимателно. В момента, в който влезем между дърветета и влагата става осезаема. Минаваме покрай резиденции на благородници и в далечината се чува шума на водопад. Това са баните на кралиците.
Разходката през джунглата ни подейства разхладително в жегата. Имаше и ето такива красиви цветя, но то какво ли не вирее тук. Всичко расте със страшна скорост.
Събираме се в подножието и отиваме към Музея. Всъщност забравих да спомена, че Паленке се намира на около 150 метра надморска височина, така че слизането не беше кой знае колко дълго. Джойс се опита предварително да ни стресне, но не му се вързахме.
Археологическият музей на Паленке
В музея всичко е истинско! Изключение правят само една плоча с йероглифи и макета на гробницата на Пакал, който е в мащаб 1:1.
Веднага след входа виждаме каменна фреска с първия син на Пакал, построил Групата на кръста. Той е изобразен заедно с важен пленник:
Първият символ горе вляво означава „Голяма вода“ – индианското име на Паленке. Втория под него означава 177000 дни. Втория отдясно на него е 15 катун. Третия символ отгоре надолу вляво е 9 тун = 9 години, а вдясно от него уинал = месец. Четвъртия отгоре е 9 дни. Малко объркано звучи, но като цяло Джойс прочете: „В Паленеке през 695 година е пленен един човек B’olon Yooj от сина на Пакал – Kan B’alam. Нашия екскурзовод се похвали, че четенето на писмеността на маите му е хоби и където и да ходехме той постоянно се заглеждаше по книжки, касаещи тази материя.
Следващата плоча е копие и йероглифите върху нея не могат да бъдат прочетени, т.к. са намерени поотделно и не е известна оригиналната им подредба. Без нея разчитането им е невъзможно.
Зелената маска от снимката е оригинал и е намерена в гробницата на Червената кралица. В музея има и много други оригинални маски.
Изчакахме да стане точно 12:30, за да отворят макета на гробницата на Пакал.
В действителност от върха на пирамидата се слиза по 68 стъпала, които започват от втората стая и стигат до камерата със саркофага на Пакал.
На излизане от репликата на гробницата разглеждаме още оригинални маски.
Интересен макет на двореца! Ако не го види, човек няма как да разбере как е изглеждал в действителност, т.к. повечето стени бяха развалини.
С това посещението ни в археологическата зона Паленке приключи. Направихме кратка кафе-пауза и в 13:20 часа тръгнахме към Кампече. Някъде около час по-късно пресякохме най-голямата река в Мексико – Усумасинта, която разделя щата Чиапас и Табаско.
Малко история
Тъй като по време на разглеждането на археологическата зона не успяхме да се съберем цялата група заедно, Джойс остави разказа за историята на Паленке за 5-часовото пътуване към Кампече. Сега ще опитам да преразкажа това, което чухме всички ние от влюбения в професията си гид по време на пътуването. За достоверността на фактите и годините не мога да гарантирам, но ще предам това, което чух като разказ от един, според мен, видимо компетентен професионалист.
1)
Както вече стана дума град Паленке е създаден около 100 години преди новата ера. Как и защо се е случило това?
През I в. пр.н.е. е имало два много важни градове на маите – Тикал (в днешна Гватемала) и Калакмул (в днешния щат Кампече). Иначе полуостров Юкатан не е бил населен (в предкласическия период). В земята на маите се е добивало какао, кожи, пера, дърво, лекарства, животинска и растителна отрова и др. Двата големи града са имали нужда от търговия и тогава индианците от Тикал строят търговско селище – Паленке.
В Чиапас има около 600 реки и използването им за търговска комуникация е било повече от задължително. Маите не са имали нужда от пътища, т.к. реките са предлагали бърз и евтин транспорт.
2)
Втория период от развитието на Паленке е съществен с това, че през 580 г. градът вече е бил независимо кралство. През тази година Калакмул обявява война на Паленке, която печели. Всички мъже благородници са избити! Целта е да няма кой да управлява независимото кралство. Тогава една жена (Yohl Ik’nal) се нагърбва и става владетел. Наричат я Sagrado Corason de Mais (от испански: Свещенното Сърце на Двореца). Тя е бабата на Пакал и взима властта в един град, намиращ се в изключително тежко състояние. Упадъкът засяга всички сфери на живота. За да се справи с проблемите, кралицата започва да насърчава бракове между девойките на своите благородници с мъже от други племена на маите. По този начин Паленке се възражда.
Един единствен град не е пожелал да се сроди с Паленке и това е Калакмул! Споменът от войната е бил твърде ясен. Калакмул е искал от Паленке не сродяване, а плащане.
Бабата на Пакал умира през 596 г. Тогава на престола се качва дъщеря й – Sagrado Quetzal Sak K’uk’. Тя възприема политиката на майка си и продължава по същия начин да възражда кралството. През 603 г. тя ражда Кинич Ханааб Пакал (Слънчев щит) и едва 12-годишен той се качва на престола. Най-накрая Паленке има мъж за крал! Той се жени за Тела Араня (Паяжина), която ние наричаме Червената кралица. Тя му ражда 3 наследника:
I син: Кинич (крал) Кан (змия) Балам (ягуар), или Serpiente Jaguar, както го споменах по-рано.
II син: Кинич Кан Хой Читам, или Красиво прасе.
III син: Кинич Ахкал (слънце) Мо Нааб (костенурка), или Слънчева костенурка.
През царуването си Пакал завладява 11 други градове на маи. Паленке е в най-големия си възход именно по време на неговото заруване и жителите са достигнали до 250 000. Живял е 80 години до 683 г. и с право си е заслужил прозвището Пакал Велики.
Когато умира, неговия първороден син става крал и построява комплекс от храмове „Групата на кръста“. Той управлява достойно, докато през 702 г. Калакмул не нападат отново Паленке и избиват всички благородници – този път и мъже, и жени! Тази голяма война се оказва фатална за Паленке. След нея в Паленке се наблюдава ефекта на доминото:
Първо, мъртвите предизвикват епидемии и още повече смърт.
Второ, победителите заграбват всичко ценно и всички ресурси на града.
Трето, победителя взима пленници, които стават роби в Калакмул.
Оцелелите остават изключително бедни. Всички те влизат в града, за да вземат каквото е останало за прехрана. Избухва нещо като революция.
В тази тежка обстановка, вторият син на Пакал – Красивото прасе, който е избягал преди врага да избие всички благородници, взима властта в свои ръце. Градът е в развалини.
Брат му, Кралят Ягуар, умира на 67 г. не без да има жена и деца. Оказало се, че е бил гей. Това се случва някакси нормално по онова време. За да стане крал, принцът задължително трябвало да не е бил с жена преди това. Всякакви подобни нужди е можело да се удовлетворяват само с други мъже. След качването на престола му се позволява да си вземе жена. Да, но Ягуар явно не е харесвал жените от времето, когато е бил все още принц. Така си е останал до смъртта.
През 711 г. нова война връхлита Паленке. Кралството е слабо и за кралицата на Тонина – Кауил, която била вещица, не представлявало никаква трудност да превземе града и да плени краля. Тя го държи в плен 10 години и накрая през 721 г. го освобождава.
През 722 г. той се връща в Паленке на 78-годишна възраст и намира там последния владетел от династията на Пакал, но това не бил брат му (третия син на Пакал), защото той се бил оженил още докато бил принц. На престола заварил сина си – Пакал II. Той дава короната на сина си и умира през 722 г.
Пакал II управлява Паленке от 722 до 736 г. Края на неговото управление е нова война, в която го убиват. След него друга династия поема Паленке, а през 800 г. градът е мистериозно изоставен!
Оцелелите благородници са се изселили в централната част на страната при толтеките. Бедните индианци са отишли в планините на Чиапас – затова и в наши дни в Чиапас има маи. Не се знае колко са били и къде точно са се заселили, така че всеки мая от Чиапас може да е потомък на изселници от Паленке.
Разглеждаме като на кинолента линията на времето:
800 г. – Джунглата превзема Паленке. 1700 постройки на около 15 кв. км постепенно изчезват.
900 г. – Паленке става анонимен.
1000 г. – Минали са 200 г. Паленке продължава да лежи в джунглата в пълна анонимност.
1325 г. – В Мексико се заражда нова култура – тази на ацтеките. Те нямат нищо общо с Паленке, който лежи вече повече от 5 века в пълна неизвестност.
1502 г. – Христофор Колумб прави IV си и последно плаване. С него пътуват Бартоломей де лас Касас и Ернандо Колумб. Точно тогава е коронясан Moctezuma II. По това време инките в Перу са във война – владетелят умира и незаконния му син убива законния наследник и взима властта. През тази година Америго Веспучи акостира в Южна Америка и пише, че тези земи не са острови и не са Индия! Това е съвършенно нов континент! Нарекъл го е Америка. Паленке продължава да тъне в пълна неизвестност.
1800 г. – Индианците маи от гр. Санто Доминго (испанското селище, което днес наричаме Паленке), режат дървета за дъвки, продукт, който също произлиза от Америка. Тогава те, съвсем случайно, попадат на руини в джунглата. Това е първото намерено селище на маите в Америка.
1800-1945 г. – Различни европейци посещават Паленке.
1945 г. – Правителството на Мексико защитава 3 места: Теотиуакан, Чичен Итца и Паленке. Отново през тази година Алберт Розен Лилие от Дания открива Храмът на йероглифите. Това е първата открита за туристи пирамида на целия Американски континент.
1952 г. – Същия археолог открива гробницата на Пакал в Храма на йероглифите.
1985 г. – Арнолдо Гонзалес (от Мексико) почиства Групата на кръста.
1992 г. – Фани Лопес Хименес (от Чиапас) работи по проект за почистване на пирамидите отдясно на гробницата на Пакал.
1994 г. – На 30 май Фани Хименес влиза в гробницата на Червената кралица.
1999 г. – Археолозите намират в Паленке трон с гравирана на него дата 799 г. – последната за Паленке и последния аретефакт, оставен от обитателите му.
2002 г. – Епигрфистите намират в Групата на кръста синтаксиса на езика на маите. Това слага началото на успешното разчитане на писмените паметници, намерени до момента.
2010 г. – На 25 ноември една група приятели от България дойде да разгледа и да се запознае с историята на Паленке.
Тези, които имаха търпението да прочетат всичко това са придобили представа за емоционалния и автентичен заряд, който носи това място. Твърде многото неясноти и неоткрити все още археологически паметници на маите в Паленке ме карат да ги нарека загадъчна култура, чиито тайни тепърва ще стават достояние на света. Има и много безвъзвратно загубени източници, за които ще говорим по-нататък. Остава ни да посетим още антични градове, които имат своето очарование и история и това ще стане през следващите дни от нашето пътуване.
Следващата ни спирка е гр. Кампече, където само ще преспим и ще продължим по програмата.
