ПЪРВА СРЕЩА СЪС СЛОН
От Храма на тигъра потегляме преди залез – към 16:30 часа. Все пак имаме още време, за да се отбием по светло до лагера Сомнуек, където ще имаме възможност да се изкъпем със слонове в реката.
Лагерът явно е направен за туристи, но други като нас няма. Местните, които живеят тук се грижат за животните и развиват бизнес покрай тях.
Върху гърба на всеки слон седи по едно дете, което явно има ролята на водач. С две думи, язденето на слон е детска работа.
Част от компанията ни се качва, а някои оставаме на земята, за да снимаме шоуто.
Минавайки покрай един мъжки с големи бивни, ме предупреждават да не се доближавам много. Явно женските са по-кротки и дружелюбни.
Групата ездачи влиза смело в реката…
Процедурата е следната: седиш си върху гърба на слона, а той се потапя целия под вода и … ако успееш да се задържиш върху гърба му си добре. Ако не – падаш, плуваш все едно във вана със слон, и се покатерваш отново на гърба му.
За който не се е намокрил достатъчно, програмата предлага слонски душ.
Изкъпахме слоновете и е време да се връщаме обратно. Всички с усмивка на лице.
Не знам вие на какво мнение сте, но на нас местните деца ни изглеждат изключително сладки. Най-често на снимките са учудени и леко уплашени, но изглеждат като ангелчета.
Слънцето вече е на път да се скрие и е време да се връщаме в нашето горско убежище, което малко пресилено и неточно наричам хотел.
СЪВРЕМЕННИТЕ БУДИСТКИ ХРАМОВЕ
На път към хотела съзираме красив храм вляво от пътя и молим тутакси Уин да спре пикапите, за да го снимаме. Мястото не е туристическо и е просто един храм с манастир към него, в който живеят монаси. Нито храмът е някакъв древен и значим, нито пък някой се е постарал да го напудри за туристи. Снимките го показват такъв, какъвто са го направили и използват будистите.
Характерни и впечатляващи са ярките цветове. Обитателите на манастира май не са особено радостни, че им нарушаваме спокойствието, но си позволявам да снимам и жилищата им.
Единственият монах, който виждам е хванал метла. Май не е удачно да влизаме по-навътре.
Задоволихме си любопитството и продължаваме нататък. Около 5 минути преди хотела спираме на паркинга на магазин 7-eleven, за да си напазруваме някои важни алкохолни напитки и покрай тях и нещо друго.
Най-важното тук, обаче, е „човекът с палачинките”. На една подвижна количка един местен прави много вкусни палачинки с банан и шоколад…
Поръчваме му такова количество, че му свършват бананите и се налага да му дадем от нашите, които си бяхме напазарували при водопадите ЕРАУАН. От тези калорийни бомби си взехме всички, а доста от нас по две.
Вечерта в хотела си спретваме пир край басейна с палачинки, ром с кола и дежурната риба от менюто на Уин. По някое време след полунощ започна да вали и през нощта се изсипа един тропически дъжд, което щеше да ни изиграе лоша шега на следващия ден.