07. МЕКСИКО – ЗАГАДКИТЕ НА МАИТЕ

7. КАМПЕЧЕ. КАЛЕНДАРИТЕ НА МАИТЕ

След като приключихме с разглеждането на така интересната археологическа зона Паленке, се качихме на автобуса и тръгнахме към Мерида, като по пътя по план имахме нощувка в гр. Кампече, столица на щата Кампече.

Аз лично прекарах пътуването с автобуса в опити за спане. Явно през това време съм пропуснал нещо доста интересно и важно, определящо до голяма степен мистиката на цивилизацията на маите.

Стъпвайки на полуостров Юкатан, испанските конкистадори започват да превземат териториите на маите със сила и безмилостни военни действия. Наред с тях францисканците налагат католическата религия и който не я приема бива обявяван от инквизицията за еретик.

Религиозен глава на Юкатан от 1549 г. е Диего де Ланда. С голям ентусиазъм той се включил в първите редици на нашествениците. Интересувал се от всичко, което вижда в новооткритите земи и с голям интерес изучавал живота на местните. Негови са и първите сведения за писмеността на маите. Колкото повече навлизал в бита и духовния живот на индианците, толкова повече фанатизмът му се подклаждал докато един ден, 12 юни 1562 г., в гр. Мани той извършил едно от най-тежките престъпления спрямо цивилизацията на маите – заповядал да бъдат събрани и изгорени на клада всички писмени документи – кодекси и ръкописи, рисунки и статуи на маите, събрани в Юкатан. Чудовищното му деяние хвърлило в отчаяние индианците. Много от тях бягали в горите от безчинствата, а други слагали край сами на живота си.

След зловещото деяние, в Мани идва испански епископ, който се разпорежда виновникът Диего де Ланда да бъде незабавно изпратен на съд в Испания. По пътя към Испания той пише един от малкото източници на информация за живота на маите в Америка – „Изложение за събитията в Юкатан“. Написаното е с цел оправдание, но впоследствие почти всичко известно за тази цивилизация е взето от труда на този францисканец. За деянието си в Мани той пише:
„Намерихме голям брой книги у тях и тъй като те не съдържаха нищо друго освен суеверия и дяволски лъжи, ги изгорихме всичките, което те (маите) посрещнаха с много мъка и което им причини много болка.“

И все пак не всичко било изгорено. Един християнски монах, виждайки и разбирайки какво се случва, с риск за живота си скрил три книги. Тези три документа се намират в наши дни в музеи в Дрезен, Париж и Мадрид. Това е всичко останало в писмен вид от предколумбова Америка.

За разлика от пътя от Сан Кристобал до Паленке, този до Кампече беше прав и равен. Нямаше я затормозяващата голяма денивелация, но пък се бяхме поизморили от жегата и обилните емоции по-рано същия ден, посещавайки прекрасното място Паленке. В Кампече влязохме по тъмно. Хотел Plaza Campeche изглеждаше много приятно, а на рецепцията ни посрещнаха с красви безалкохолни коктейли.

Стаите бяха отлични и отново имах безплатен WIFI интернет.

Ужким се уговаряхме да излизаме заедно за вечеря и … така се случи, че когато аз минах през рецепцията, вече всички се бяха изнесли от хотела. Тръгнах сам по улиците.

Минах покрай крепостната стена на старата част на града, която видяхме от автобуса на влизане към центъра. След това минах през централния площад Zocalo. Тук се ораганизираха някакви всенародни веселби.

Безспорно най-красивата постройка в центъра на Кампече е катедралата – особено вечер с ефектното си осветление!

Някъде около тази синя сграда до централния площад се засякох с Пепа и Вальо, които бяха решили, че ще обиколят магазините. А то пък едни магазини…

Всъщност намерихме нещо като пазарче за сувенири на открито. Вальо и Пепа след успешен пазарлък… Ама какво щастие, а!

Преди да се приберем към хотела минахме покрай една интересно осветена сграда в цветовете на мексиканското знаме, след това през площада, където имаше традиционни танци. Впоследствие разбрах, че тези представления са част от празненствата по случай Рождество Христово. Около месец предварително започват веселията.

Стигаме до невзрачната на външен вид сграда на нашия хотел.

След няколко питиета и 2 часа смях се прибрахме да поспим.

Сутринта на 26.11.2010, преди да тръгнем от Кампече към Мерида, поискахме от Джойс да ни покаже набързо града, в който спахме. От 8:20 за около час обиколихме основните места, като не сме слизали от автобуса.

Този град е построен на мястото на селище от последния, посткласическия, период на маите, което Франсиско де Монтехо идва и покорява. През 1542 г. той и хората му основават съвременния град.

Само два града в Мексико са имали крепостни стени – единият от тях е Кампече.

Маите са наричали това място А-Ким-Печ (А = земя, Ким = слънце, Печ = кърлеж). От там по звукова асоциация испанците са кръстили града Кампече.

През втората половина на XVI в. английски, френски, холандски и португалски пирати постоянно атакуват града. Най-известния от тях бил Лоренсиньо. Заради пиратите са направени укрепления: 8 бастиона и 3 форта извън стените на града (в планината) – стратегически разположени по краищата за защита. Градът е имал само две порти за влизане – откъм морето (Мексиканския залив) и откъм сушата.

Квартал Сан Роман и църквата – типичен за средната класа с къщи още от XVII век. Улиците са идеално чисти, а градинките подредени и красиви.

Квартал на креолите – деца на испанци, родени в Кампече.

Червената църква „Сан Франсиско“ в квартала на бедните жители.

Тръгваме за Ушмал (Uxmal). По пътя, както и преди, екскурзоводът измисли как да ни привлече вниманието, така че да не усетим времето. От една страна ние научаваме повече за Мекиско и жителите му, от друга пътят с автобусчето ни се струва кратък. Този път ни разказа за календара на маите. Не много подробно, но достатъчно, за да разберем определни ключови факти.

КАЛЕНДАРИТЕ НА МАИТЕ

Най общо календарът на маите не е като християнския. Единствената прилика според мен е броят на дните в годината – нещо, което те са знаели много преди нас. Благодарение на математическите и астрономическите си познания те са изчислили с много малка грешка дните, за които Земята обикаля около Слънцето. Всички наблюдения върху движението на небесните тела са били записвани и предавани от поколение на поколение. Този календар се нарича Хааб (Haab’).

1) Математика на маите
Използвали са двадесетична бройна система, а не като нас с числа до 10. Съгласно принципите на бройните системи би трябвало да имат 20 символа, но … те имат само 3! Първият символ е точка и съответства на единица. Вторият е чертичка и отговаря на 5, а третия е символ на око и замества двадесет. Има и четвърти символ, появил се по-късно, който е въведен за означаване на нула, но според Джойс там нещата са сложни и няма да задълбаваме толкова. Ясно е, че нулата е била необходима при записване на датите в Haab календара.

Защо именно 1, 5 и 20? Маите са кръщавали дните с имената на пръстите. Палецът е бил първия ден, а 5-ия ден са наричали направо „ръка“ и са означавали с чертичка. 10 представлява 2*5, което са двете ръце на човека, а 20 (символът за око) се интерпретира като човек, който има 20 пръста общо на ръцете и краката.

2) Астрономия
Маите от древни времена са наблюдавали звездите и са записвали всичко на хартия. Благодарение на наблюденията си, те са прецизирали календара си за хиляди години напред. Обиколката на Земята около Слънцето определя дължината на годината.

Месецът на маите се е състоял от 20 дни (съгласно бройната им система). Само че ако в годината има 20 месеца, то дните стават 400, а те в действителност са 365 – факт, който те много добре са знаели. Поради това в годината са имали 18 месеца х 20 дни = 360 дни. И пак се губят 5 дни. Това за маите са лоши дни – последните 5 от всяка година. Това е единствената седмица в календара на маите и през тези неблагоприятни за нищо дни, те се отдавали на молитви към боговете. И така – годината има 18 месеца (уинал) и една лоша седмица (уайеб). Сметката излиза – всичко 365 дни. Всяка дата се записва с номера на деня от 0 до 19 и номера на месеца от 0 до 17.

Продължаваме да изясняваме периодите от време.

Сега накратко – основна единица е = 1 ден (кин).
Един месец (уинал) = 20 дни (кин).
1 година (тун) = 360 дни (кин). (Тук лошите дни не се броят).
1 катун = 19,73 години (тун) = 7200 дни – това е приблизително 20 тун.
1 бактун = 20 катун = 394,52 години (тун ) = 144 000 дни.
1 голям период (пиктун – аналог на нашето хилядолетие) = 13 бактун = 5124 години (тун).

Големият период (или ера) понякога се твърди, че се състои от 20 бактун. Няма 100% яснота по въпроса, както и дали продължава 5124, 5125 или 5126 години. Не е ясно също и точното му наименование, въпреки, че някои го наричат пиктун.

Най-най-големият период според маите е алаутун (alautun), който е приблизително равен на 63 млн. години – в света няма по-голяма мярка за време от тази.

Всички аналози с нашите измервания за време са приблизителни и закръглени и поради това може да има лека неточност в сметките. Например 19,73 години са 1 катун, но ние за лекота приемаме, че катун-а е равен на 20 години. Това идва от факта, че маите са измервали времето основно в дни, а по-големите периоди не са били толкова популярни сред обикновените индианци.

Маите са започнали да броят времето от преди 25620 г., когато звездите са били в специална линейна подредба, т.е. преди 5 х 5124 г. или преди 5 слънца. Новата ера за тях е започнала на 11 август 3114 г. пр.н.е. според нашия, Грегорианския календар. В момента ние живеем в 5-тото слънце (или пиктун, или както и да го наричат), а краят на петото и началото на 6-тото ще бъде на 21.12.2012 г. Една доста популярна напоследък дата. Всъщност маите никога не са предсказвали края на света. Това за тях е нещо като края на хилядолетието за нас. Така че – спокойно, нищо необичайно няма да стане през 2012, което да може да ни притесни.

Ето как ще изглежда 21.12.2012 г. според Haab календара: 13.0.0.0.0. Тъй като нула е първия бактун, то това се чете така: 14-и бактун, 1-ви катун, 1-ви тун, 1-ви уинал, 1-ви кин. Тази дата е първия ден от 6-ия пиктун. Последното тълкуване пак е предположение при хипотеза, че ерата се състои от 13 бактуна.

Ето как биха изглеждали датите около деня на началото и деня на края на ерата, в която живеем в момента според древните маи:
12.19.19.17.19 —> 3 Kawak 7 Kumku —> 10 Август 3114 г. пр.н.е.
13.0.0.0.0 —> 4 Ahau 8 Kumku —> 11 Август 3114 г. пр.н.е. —> начало на ерата
0.0.0.0.1 —> 5 Imix 9 Kumku —> 12 Август 3114 г. пр.н.е.
12.19.19.17.19 —> 3 Kawak 2 Kankin —> 20 декември 2012 г.
13.0.0.0.0 —> 4 Ahau 3 Kankin —> 21 декември 2012 г. —> край на ерата
0.0.0.0.1 —> 5 Imix 4 Kankin —> 22 декември 2012 г.

TZOLKIN – 260-дневния календар
Този вид календар е най-използваният от народа мая – за определяне на времето за селскостопанските дейности, за религиозните церемонии и семейни дела. Рожденият ден според Tzolkin календара е определял съдбата на човека от племето мая.

Той се състои от числата от 1 до 13 и 20 имена на дни, които са представени с техните уникални йероглифи. На 14-ия ден броенето на дните започва от 1, а на 21-ия ден на свой ред започва отново името на дните от първия. Двата цикъла на броене продължават така в уникална комбинация до 260-ия ден (260 е най-малкото общо кратно на 13 и 20), след което цикълът започва отново.

Интересното е, че на всеки 52 години се получава съвпадение между Haab и Tzolkin календарите и това е периода, в който звездите се подреждат в точно определен ред. Точно тогава се организират и игрите Пелота с жертвоприношение на капитана на загубилия отбор, но за това – по-нататък.

Накратко това е основното от двата календара на маите и достатъчно, за да разберем основния принцип на летоброенето при тях. И не на последно място – да се успокоим, че краят на Света не е предсказван от маите.

Share
This entry was posted in МЕКСИКО. Bookmark the permalink.

Leave a Reply