7. НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.

РАЙ ЛИ Е БАЛИ?

Един хубав априлски ден на повече от 10 000 км от дома. Това бе 8 април 2012. Прекрасно време – малко по-свежо сутрин и по тропически топло през деня, напълно предразполагащо за лежане под палмова сянка и плуване в басейн. Представата за рая на Бали може да бъде материализирана единствено и само, ако човек се отдаде на тотален мързел.

Преди да започнем деня за мързелуване, обаче, пристъпихме към уговорената смяна на стаята. От № 319 в Desa Segara ни преместиха в по-новата част на хотела – Desa Segara 2, стая 211.

Стаята не е точно стая, а е по-скоро отделна вила – една от няколкото, разположени около третия басейн в хотела, който до момента бе останал незабелязан при разходките ми из градината. Тази нова част на хотела се оказа една категория по-нагоре. 22 стаи, разположени в къщички по на един или два етажа с басейн по средата. Това е. И ни посреща човек от персонала, който ми обяснява безкрайно любезно, че каквото и да ми трябва, по което и да е време между 8:00 и 23:00 часа – той е на разположение. Неговата работа е буквално да ни лиши от всякакви грижи и да задоволи всички наши прищевки.

Отвътре стаите са малко по-малки, но по-функционални и … нямаше неприятна миризма! Супер!

Имаме си и веранда с диван и масичка, от които спокойно можем да наблюдаваме децата докато се къпят в басейна.

Тук имаше и безжичен интернет, който обаче не ни радва дълго – на втория ден започна да прекъсва и така и не можаха да го оправят до края на престоя ни.

Срещу нашата къщичка са двуетажните, които изглеждат много красиво, но пък си имаш съседи.

След размяната на стаите мисля, че видяхме едно съвсем друго лице на този иначе обикновен петзвезден хотел. Това беше мястото за истински релакс. Очевидно човек трябва предварително да е подготвен, за да си резервира стая именно в тази част на хотела. Нагласиха ни леглата за децата, донесоха ни кърпи за плаж, кърпи за баня и ни оставиха да почиваме.

След като бяхме закусили сутринта, съвсем пропуснахме да обядваме. Късния следобяд решихме, че е крайно време да се разходим и да разгледаме плажа на Санур. Тръгнахме по крайбрежната алея и с изумление установихме, че покрай брега се е събрала невероятна тълпа народ! Имаше силен отлив и брега на океана се беше превърнал в нещо като тресавище. В локвите се къпеха местни – деца и възрастни.

Лодките бяха като след корабокрушение, а цялата картинка се допълва от фоновото изображение на вулкан. Мисля, че това е Агунг – планината, в подножието на която се намира храмът-майка.

Докато се разхождаме по алеята се разминаваме постоянно с велосипеди, а през това време Стефчо върви успоредно с нас, но през … океана.

Около километър по-нататък, подминавайки групите веселящи се хора, стигаме и до един кей, на който явно се подготвя сватбена церемония. Супер място са си избрали младоженците!

Някъде към края на плажната ивица сме и според GPS-а точно сега е момента да свием по улицата вляво и да тръгнем по посока ресторант KFC за вечеря. Малко досадно стана с тия бързи закуски, но децата трудно възприемат местната кухня.

Преди това, обаче, минаваме покрай паркираните по улицата мотори.

Толкова са много, че чак не знам как някой би си намерил своя, след като го е оставил тук. Явно вечерите са предпочитани от местните за разходки по брега. И понеже задръстванията в Бали са един постоянен проблем, следователно моторите се оказват най-практичното превозно средство. От там и техния огромен брой.

Докато стигнем до КFC няколко пъти ни предлагат такси. Любезно отказвам и след няма и 10 минути сядаме да вечеряме. За сума от около 20 лв. си взимаме храна и за четиримата. Не може да се каже, че преядохме, но ни бе съвсем достатъчно.

Прибрахме се до хотела отново пеша и минахме през ресторанта и бара. Ефектното осветление на бара хващаше око.

Този ден на практика не правихме нищо и това му беше очарователното. В 21:30 си бяхме в стаята и си легнахме рано.

Закономерно след едно ранно лягане следва и ранно ставане. Какво друго да прави човек в 6:00 освен да се разходи до брега и да посрещне изгрева!

Океанът от предната вечер бе покрил по-голямата част от брега, но не напълно. За разлика от предходните утрини, тази се отличаваше с по-ниско ниво на водата. По средата се образуваха нещо като островчета от водорасли.

Слънцето изпълзя на хоризонта, а аз се прибрах в стаята, за да се приготвим колективно да закусими след това да минем и през басейна. Този път се бяхме уговорили с Косьо да ни вземе от хотела в 10:00 и да направим някаква разходка и програма по усмотрение.

От предната вечер си бях прегледал записките и направените бележки още от България и ми се стори разумно да разгледаме столицата на Бали – Денпасар, както и най-значимия град, свързван със занаятите – Убуд. Колко и до какво щяхме да стигнем е друга тема, но поне имаше идея какво да правим.

Косьо бе съвсем точен и в 10:00 тръгнахме. Първо спряхме в музея Bajra Sandhi в парка Puputan в самия център на Денпасар. Свежи и отпочинали сме готови за нови подвизи.

Музеят Bajra Sandhi е открит относително скоро – през 2003 г. и целта му е да увековечи борбата на балийския народ.

Около основната сграда има прекрасен парк – Puputan Park. Бе доста горещо за разходка, така че побързахме да влезем вътре, където фонтан осигуряваше приятна прохлада.

Чрез снимки, картини и интересни макети-миниатюри на различни събития от историята е проследено развитието на острова от древността до наши дни.

Разглеждайки експозицията човек лесно може да научи почти цялата история на Бали. Времето ни, обаче, не е безкрайно, така че се качвам за 3 минути до покрива с гледка към града и продължаваме нататък.

Поглеждайки от високо много ясно се вижда как всъщност в Бали няма високи постройки. Максимум по на 2-3 етажа. Имам чувството, че кулата на музея е най-високата точка в Денпасар.

От тук нататък плановете ми за разглеждане на Денпасар се сгромолясаха. Бях чел за разни забележителности, но когато тръгнахме да ги обикаляме така и не можахме да ги открием. По-точно не намерихме двореца на Satria и Кралските храмове, както и Pura Maospahit. Централния пазар според Косьо не заслужава внимание и минахме само през площада Puputan, до парка Puputan и видяхме статуята Catur Mukha.

Обикалянето на Денпасар е досадна работа. Натоварено движение и доста объркани улици. Не си сигурен като тръгнеш по дадена улица къде точно ще излезеш. В същото време моторите жужаха от всякъде. Слънцето напичаше…

Решихме да не губим повече време, за да разглеждаме съмнително интересни обекти из Денпасар, а направо да тръгнем в посока Убуд, културната столица на Бали.

По пътя загряваме с разглеждане на една картинна галерия. Все пак сме тръгнали към културата на острова.

От другата страна на улицата една скромна жена със скромна сергия продава скромни каменни маски. Тук на всяка крачка покрай пътя можеш да откриеш продукцията на някой занаятчия.

Първата ни работа при пристигането в Убуд е да отидем до небезизвестната Гора на маймуните (Monkey Forest). Само ще поясня, че това място е много интересно, но хора, които се притесняват от маймуни просто нямат място тук. Това наистина си е тяхната гора! Не е изключено някой макак да скочи и да ви дръпне вещ, която носите, а ако не му я дадете може дори да ви ухапе. Затова е силно препоръчително да не носите нищо, даже очила и шапка.

На входа си купуваме билети по 20 000 за възрастен и 10 000 за дете. Стефчо настояваше да купим банани. Отказах му, тъй като едно, че бяха скъпи и второ – носехме си торбичка с плодове за маймуните.

Тръгваме по една алея през гората и се оглеждаме.

Скоро срещаме истинските господари на това място.

Тръгваме по алеята към главния храм. Да, разбира се, и тук е направен храм!

Първият ни сблъсък с домакините бе когато една маймуна си хареса торбичката с плодове на Стефчо и с цялто си тяло брутално се хвърли върху нея. В този момент Стефан панически я пусна и крадецът спокойно се отдалечи с откраднатото найлоново пликче. Това ни подейства доста стресиращо.

След малко ставаме свидетели на малък скандал точно пред нас. Един младеж носи в ръката си банани. Един макак решава, че това са неговите банани! Двамата не можаха да се разберат веднага и се наложи маймуната да скочи върху младежа и да му покаже, че не е прав.

Момчето, обаче, продължаваше да си държи на мнението и … онзи малкия го захапа за панталона и упорито не пускаше докато не получи нещичко!

Това беше повратният момент в нашата разходка. Тук Стефчо каза, че не желае повече да седи в гората и се върна с Косьо до колата. Аз продължих с жена ми и дъщерята, но с едно наум… Хем ми се искаше да видим всичко, хем нещо ми подсказваше, че не сме на сигурно място.

Минахме покрай някакво светилище, което не разбрах точно какво е, тъй като вниманието ми бе насочено изцяло към разхождащите се наоколо хулигани.

С постоянно оглеждане и заобикаляне стигаме до Pura Dalem Agung (храм на мъртвите), който е затворен и се разглежда само отвън.

Храмът явно е свързан по някакъв начин с маймуните в гората, което си личи по статуите, с които е опасан.

На връщане отново ставаме свидетели на свирепо нападение над туристи със съскане, опити за хапане и драскане.

Замръзнахме на място и докато един служител на комплекса не мина покрай нас не посмяхме да преминем. Скрихме се зад гърба му и така се промъкнахме. На въпроса защо са толквоа агресивни, човекът отговори, че си пазят територията. Просто не трябва да нарушаваш личното им пространство.

Докато правят нещо обикновено са безопасни, но ако седят и те гледат в очите, по-добре ги заобиколи колкото се може по-отдалеч!

Следа като разбрахме кой е господар на Гората на маймуните се измъкнахме с облекчение и се качихме отново на колата в посока – центъра на Убуд.

Като казах, че гората на маймуните се намира в Убуд малко излъгах. Както споменах в началото, всяко селище в Бали има три храма – Pura Puseh, Pura Desa и Pura Dalem. Първият е на произхода и обикновено се асоциира с хиндуисткият бог-създател – Вишну. Вторият е на града и се свързва с Брама, а третия на мъртвите и се асоциира с бога-разрушител Шива. Шива всъщност разрушава негативизма и наказва лошите хора. Е, в свещената гора на маймуните е разположен Pura Dalem, т.е. храмът на мъртвите, на селището DESA PAKRAMAN PADANGTEGAL или както би звучало на български „Народно селище”. То е с население от 3000 души и буквално е залепено за Убуд. Затова повечето хора го приемат за част от културната столица.

След като изясних защо от гората тръгнахме към центъра на Убуд е време да покажа и как изглежда този град.

След като паркирахме тръгваме пеша и стигаме до храма на града (Pura Desa).

Останалите се запътиха с Косьо към едно ресторантче за обяд, а аз реших да отметна и тази пура. Вътре имаше голям гонг и течеше фотосесия до една украсена врата.

Отново на улицата с бърза крачка към ресторанта.

Заведението е направено много приятно до течаща река, която дава известна прохлада. Като допъление около масите имаше от тези системи, които разпръскват на много финни пръски вода и освежават въздуха.

Обядвахме прилично с вкусни местни ястия и сега по наше желание се впуснахме по уличните сергии.

И сергии със серийна живопис на незнайни местни художници. Ако се загледа човек внимателно може да открие и много приятни творби.

Всичко чудесно, но жегата си беше здрава. В момента, в който ни напече сериозно изникна идеята за кратка почивка в климатизираното кафене на StarBucks.

Минахме покрай още един храм, който отново запечатах безмилостно, въпреки че беше затворен за посетители.

Разстоянията в Убуд не са големи. Поне не и в центъра. Кафенето от известната верига StarBucks се намира на много интересно място – чиста и подредена улица, интересна сграда, а зад нея – изненада.

Задния двор представлява нещо като парк, в който има езеро с лотуси. Някои от тях бяха цъфнали. В края имаше някаква сцена за представления, изпълнена като балийски храм.

Няма да увличам с много снимки, но мястото наистина е красиво. Като си тръгвахме на входа на парка вече продаваха билети за вечерното представление. Нямаше как да оставаме и тръгнахме на кратка разходка по улиците.

Много държах да разгледам малките улички и се радвам, че се получи. Интересни дворове с цветя и красива екзотична растителност. Чистота, сякаш не сме в Бали! Явно впечатлението за мръсотия ни е останало от Денпасар и околностите.

Табелката „Къща под наем с топъл душ” ме накара да се усмихна.

И тук таме по някое малко магазинче за сувенири. Чудно ми е на какъв ли човекопоток разчитат из тези забутани улички!

Слънцето започва леко полека да клони на запад и беше време да тръгваме. Не ми се искаше да се прибираме твърде късно. По пътя помолих Косьо да спре да разгледаме едни оризови плантации.

Истината е, че оризища има навсякъде из вътрешността на острова, но не бяхме спирали никъде, за да ги разгледаме специално.

Някъде към 19:00 бяхме в хотела. Точно се беше стъмнило. Починахме си, разпуснахме и към 22 часа отидохме отново в Pizza Hut за вечеря. Беше близо до хотела и децата я одобряваха напълно като вид храна.

Следващия ден, 10 април ни бе втория напълно свободен от ангажименти. Закуска, море, басейн, обяд, басейн, море… Абсолютно безгрижие!

По някое време Косьо се отби да ни пожелае добър път, а след това се разходихме по улиците на Санур с последваща вечеря в … познайте! Срам ме е да повтарям едно и също.

11 април е денят, в който напускаме Бали и летим за Сингапур. Багажът е приготвен относително успешно с едно допълнително куфарче, което си купихме за ръчен багаж и с доплатени още 10 кг за полета на AirAsia.

В 8:30 минаваме спокойно да закусим и в 10:00 взимаме такси към летището.

Самото летище на Денпасар е построено със същите 2-3 етажни постройки като всичко останало на острова. Сега имахме възможност да го разгледаме, т.к. не беше тъмно като на пристигане. Вътре всичко е нормално – чисто и модерно.

Както на всяко летище по света цените са доста по-високо от тези в града и не си купихме нищо. Останаха ни малко пари за полета, т.к. AirAsia не предлагат храна в цената на билета. На който му се яде си купува на доста сносни цени – сандвич или каквото и да било друго.

Пистата е леко врязана в океана и излитайки имаме чувството, че го правим от водата.

Напускаме Бали с много приятни впечатления. За този 8-9 дневен престой се оказа, че няма как да разгледаме всичко интересно, а и не успяхме да си починем кой знае колко, но и малкото впечатления, които събрах ми дават достатъчно, за да си направя изводите. Бали не е онова луксозно райско кътче, както го представят повечето агенции. Бали е едно обикновено екзотично място с много силно духовно излъчване. Всичко тук е спокойно и ако човек не очаква някакъв суперлукс, ще се чувства щастлив. Да, точната дума е щастлив. Да, всички видяхте от снимките, че островът си има своята уникална красота. Има и по-мизерни, и по-чисти места. Но навсякъде водеща е религията и духа на човека, връзката му с природата.

Препоръчвам това място на всеки, който е ценител на живота и душевността. Ако цените екзотичните култури и творчество – това място няма да ви разочарова.

Край.

Share
This entry was posted in ИНДОНЕЗИЯ, БАЛИ. Bookmark the permalink.

Leave a Reply